МОТИВИ по НОХД № 30215/2014г. по описа на Районен
съд-Монтана
Подсъдимият А.П.Д. е обвинен в това, че на
30.06.2013 година в село Кобиляк, обл. Монтана от къща на улица „Христо
Смирненски” № 15 отнел от владението на К.С.К. сумата - пари на стойност от 130
лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да присвои,
като случаят е маловажен - престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и
предлага съда след като признае подсъдимия Д. за виновен в извършване на
престъплението да му наложи наказание лишаване от свобода, което да изтърпи
ефективно.
Подсъдимият Д. се признава за виновен и
съжалява за извършеното. При условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие
да не се събират доказателства по тези факти.
Защитникът на подсъдимия – адв. З.К.
xxx изразява съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК и
моли съда да наложи на подсъдимия Д. наказание пробация с
налагане на задължителните пробационни мерки за срок от по шест месеца.
Производството е по чл. 370
и сл. от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в досъдебното производство писмени доказателства,
приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият А.П.Д.
е с постоянен адрес по местоживеене xxx. Същият е осъждан за извършени
престъпления от общ характер -
кражби. Последното му наказание е 10 месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен
срок от три
години с присъда по НОХД № 30311/2012г. в сила от 21.01.2013г.
Подсъдимият
Д. xxx, които посещава често - майка
и баща, свидетелите А. Л. и П. Д.. В
село Кобиляк, обл. Монтана
живее и пострадалото лице свидетеля К.К..
На 30.06.2014г.
подсъдимият
Д. xxx. Същият ден свидетеля
К.К.
за времето от 18 часа до 21.30часа е на работа в кравеферма, като след
излизане от дома си, заключва вратата с катинар. Възползвайки се от отсъствието му
през това време подсъдимия Д. отива до дома на свидетеля К., след
което през неукрепен прозорец прониква в дома
му с цел кражба и в намира под дюшек в
една от стаите портмонето на пострадалия с намиращи се вътре
пари в размер на общо от 130.00 лв. –
1 банкнота от 50 лв., банкноти от
по 20 лв. и 10 лв.,
както
и банкноти от 2.00 лв., след което взема
парите, а портмонето хвърля на леглото, след което напуска дома на пострадалия
и вече снабдил се с пари отива в село
Громшин
обл. Монтана при свои познати, където пазарува и сядат
на масата на ядене и пиене.
Свидетеля К. след като се прибиа от работа и влиза в
дома си и потърсва парите си, установява,че
са откраднати, като намира портмонето на леглото отгоре и вижда отворения
прозорец. Обажда се по телефона на свидетеля Б. М. -
съпруга на брат му и казва за
извършената кражба на пари, като тя му казва, че е видяла подсъдимия Д.
на улицата, след което свидетелката М.,
заедно със съпруга си и пострадалия отиват до с.Громшин,
където предполагат, че се намира подсъдимия
Д.
в дома на родителите му. Там го намират да
яде и пие заедно със снаха му, дъщеря й,
както и
синът й. При възникналия разовор
между пострадалия и подсъдимия относно извършената кражба на пари подсъдимия
Д. отрича
да е извършвал кражбата, а парите му ги е била дала лице на име В., като след
посещение при нея, същата отрича да му е давала същия ден парични суми. След няколко
дни при среща между свидетеля Бисер Методиев и подсъдимия Д.,
последният споделя
при свидетеля Методиев, че той е
извършил кражбата на парите. Непосредствено след извършване на
кражбата свидетеля А. Л. - баща на подсъдимия Д.
връща на пострадалия сумата от 80.00 лв.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Страните не спорят по фактите и обстоятелствата на
обвинението и затова съдът не счита да излага мотиви в тази насока.
С деянието си подсъдимият А.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК- на 30.06.2013 год. в село Кобиляк,
обл. Монтана от къща на улица „Христо Смирненски” № 15 отнел от владението
на К.С.К. сумата - пари на стойност от 130 лева, без съгласието на собственика
и с намерение противозаконно да присвои, като случаят е маловажен.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл – подсъдимият Д. е съзнавал престъпния характер на
деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.
Причините за извършване на деянието са корист,
ниско съзнание и култура и желание за облагодетелстване по лек и престъпен
начин без труд.
С оглед установената фактическа
обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на горното престъпление, поради което и
съдът го призна за виновен.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида
на производството - Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията на
чл. 58а НК към датата на деянието /изм., бр. 26 от 2010 г. /.
За престъплението по чл. 194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК от НК, законът предвижда наказание до една година лишаване от
свобода или пробация, или глоба от сто до триста лева. При индивидуализацията
на наказанието по отношение на подсъдимия Д., съдът прецени следното: съгласно
разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372 ал. 4 от с. к., при
провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на
свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Разпоредбата на чл.58а НК, в
настоящата си, нова редакция, предвижда, че при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НПК
предвижда възможност на съдът да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това, като при едновременно наличие на
предпоставките на разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да
приложи тази на чл. 55 НК.
При обсъждане на размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия съобразно разпоредбите
на Общата част на НК съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК, която
визира, че правилата на ал.1-4 не се прилагат за предвидените в Особената част
на този кодекс наказания по чл.37 ал.1 т.2-11. Ето защо в случая съдът определи
наказанието на подсъдимия Д. при условията на чл.54 от НК- пробация. Това е
така, защото в настоящият случай за престъплението се предвижда наказание до
една година лишаване от свобода или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Съдът намери, че в случая са налице превес на смекчаващите вината обстоятелства
по отношение на подсъдимия Д.. Отегчаващо вината обстоятелство е не
възстановяване на част от причинената щета. Смекчаващите са, че подсъдимия Д. несъмнено
е с нисък социален статус. Той не е и личност с висока обществена опасност. Причинената
щета е значително под минималната работна заплата установена за страната. В
случая съдът наложи на подсъдимия Д. наказание ПРОБАЦИЯ, като на
основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК определя пробационните мерки: “ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б, ал.1 от НК определя
периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата
в сила и привеждането й в изпълнение.
Пробационните мерки и срока им са
съобразени със закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимия.
Съдът не наложи и друга пробационна мярка освен задължителните, като взе
предвид обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия Д.. Съдът счита, че
така наложените пробационни мерки са съответни на установената степен на
опасност на конкретното деяние и личността на подсъдимия.
С така наложеното по вид и размер
наказание съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на
личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително,
предупредително и възпитателно по отношение на подсъдимия Д. и останалите граждани.
Съдът намери в случая, че ако наложи на подсъдимия Д. наказания лишаване от
свобода или глоба, същите ще се окажат несъразмерно тежки за него с оглед
извършеното и с оглед личността на подсъдимия - безработен.
В хода на досъдебното производство, както
и в съдебното такова разноски не са направени, поради което не се поставя и
въпроса за тяхното възстановяване.
След определяне и изплащане на адвокатско
възнаграждение от НБПП гр. София на назначения служебен защитник, съдът ще се
произнесе и за тези разноски с определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК.
При така изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: