Решение по дело №960/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260131
Дата: 27 октомври 2020 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Дарина Кънчева Стоянова Крумова
Дело: 20205530200960
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                  27.10.2020 година                                 гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                       ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На тридесет и първи август                                                    Година 2020

В открито заседание в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА СТОЯНОВА

 

Секретар: Кремена Панайотова

като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА

АНД № 960 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Ф.Н.Г. против наказателно постановление № 680 от 10.12.2019г. на Кмета на Община Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. С.В. заявява, че поддържа подадената  жалба и излага допълнителни възражения. Прави искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

 

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

 

С обжалваното наказателно постановление № 680 от 10.12.2019г. на Кмета на Община Стара Загора на нарушителя Ф.Н.Г. на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

В наказателното постановление е посочено, че на 11.06.2019г., около 12:00 часа в гр. Стара Загора, на кръстовището на ул. Кольо Ганчев и ул. Св. Княз Борис /югоизточен ъгъл/ Ф.Н.Г. паркирал лек автомобил марка: Рено, модел: Лагуна, с рег. № СТ 4061 АХ, за което му е съставен фиш за глоба по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Г. се отказал от издадения фиш № 59327/11.06.2019г., за което му е съставен АУАН.

 

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 21338/680/11.10.2019г., съставен от инспектор от „Обществен ред и сигурност“ при Община Стара Загора, след като Г. отказал да заплати наложената му глоба с фиш №  59327/11.06.2019г.

 

От фиш за налагане на глоба №  59327/11.06.2019г. е видно, че на 11.06.2019г. на собственика на МПС марка: Рено, с рег. № СТ 4061 АХ е наложена глоба в размер на 20 лв. за извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

 

Към административнонаказателната преписка не е приложен снимков материал, тъй като от писмо с вх. № 21261/12.08.2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора се установява, че поради технически причини, същият не се съхранява в Община Стара Загора.

 

Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган са представени заповед № 10-00-1728 от 09.10.2018г., заповед № 10-00-276 от 17.02.2016г., и двете на Кмета на Община Стара Загора.

 

От показанията на М.С.Б. /актосъставител/ се установява, че тя е констатирала описаното в АУАН и НП нарушение и е съставила фиш за налагане на глоба № 59327/11.06.2019г. Свидетелката е категорична, че процесният автомобил е бил паркиран на по-малко от 5 метра от кръстовището.

От показанията на В.К.К. /свидетел по акта/ е видно, че тя е свидетел само при съставянето и връчването на акта. Не е присъствала при установяване и/или извършване на нарушението.

 

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

 

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

 

Действително съдът констатира, че е извършено нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като в АУАН е посочен само един свидетел, който е присъствал при съставянето му, но не и при извършване и/или установяване на нарушението. Това нарушение обаче не е съществено, защото по никакъв начин не е ограничило правата на привлеченото към отговорност лице и в частност правото му на защита, нито обективно може да доведе до накърняване на процесуалните му права. Важно е да се отбележи, че в случая актосъставителят е този, който е установил нарушението и е съставил фиш за налагане на глоба № 59327/11.06.2019г.

В този смисъл е и трайната съдебна практика. /вж. напр. решение № 89/12.04.2018г., постановено по КАНД № 73/2018г. по описа на Административен съд Стара Загора, решение № 64/25.03.2016г., постановено по КАНД № 44/2016г. също на Административен съд - Стара Загора и др./

 

Съдът намира, че останаха недоказани в настоящото производство възраженията на жалбоподателя, че не е присъствал при съставянето на акта. В тази връзка не бяха ангажирани допълнителни доказателства.

От самия АУАН се установява, че Г. се е подписал на 11.10.2019г. – датата на съставянето му. На същата дата актът му е бил и връчен. Това също е удостоверено с подписа му. Дори да се приеме, че не е присъствал на самото съставяне на акта, то правата му са били охранени, тъй като му е бил връчен.

 

По отношение на възраженията на жалбоподателя, касаещи незаконосъобразност при издаване на фиша за налагане на глоба № 59327/11.06.2019г., съдът намира следното:

Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДвП „фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното и заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша.“

На първо място, в случая е издаден фиш за налагане на глоба, в който не е посочен собственикът на превозното средство.

Освен това, издателят на фиша заявява, че при изготвянето му не е правил проверка за това чия собственост е процесният лек автомобил. Такава проверка не е направена и при съставянето на АУАН и при издаването на НП, което е недопустимо. Действително в хода на настоящото производство жалбоподателят признава, че е собственик на процесния автомобил и този факт не е спорен, но въпреки това съдът намира, че е необходимо да бъдат събрани доказателства в тази връзка.

На второ място, липсват доказателства екземпляр от фиша да е бил изпратен на нарушителя, както и за това на стъклото на автомобила да е било залепено уведомление.

В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят прави разграничение между съдържанието на уведомлението за съставяне на фиш за налагане на глоба и съдържанието на самия фиш. Разликата се състои в посочването на собственика на превозното средство, тъй като неговото индивидуализиране в уведомлението би довело до публично оповестяване на лични данни, което е недопустимо.

Като взе предвид изложеното, съдът намира, че издаденият фиш за налагане на глоба не отговаря на законовите изисквания.

Това обаче не представлява законова пречка да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение съобразно изискванията на ЗАНН. Такъв е съставен на 11.10.2019г. в сроковете по чл. 34 ЗАНН – в тримесечния срок от подаване на възражението - 26.07.2019г. – т.е. от установяване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване на нарушението – 11.06.2019г.

 

Следва да бъде отбелязано също така, че в жалба с вх. № 10-04-544/26.07.2019г. по описа на Община Стара Загора жалбоподателят е отказал да заплати наложената му с фиш за налагане на глоба № 59327/11.06.2019г глоба без да посочва изрично дали оспорва нарушението или размера на глобата, поради което и следва да се приеме, че оспорва и двете. Разпоредбата на чл. 186, ал. 2 ЗДвП се явява специална спрямо чл. 39, ал. 3 ЗАНН.

Съдът намира, че в конкретния случай не е било необходимо жалбоподателят да попълва декларация по чл. 188 ЗДвП за това кой е управлявал, съответно паркирал, процесния лек автомобил, тъй като в подадената жалба Ф.Г. изрично е посочил, че отказва да заплати наложените му глоби с фиш, вкл. с фиш № 59327/11.06.2019г, като моли да му бъдат съставени актове за установяване на административно нарушение. Това според настоящия съдебен състав означава, че не оспорва обстоятелството, че на 11.06.2019г. именно той е управлявал лекия автомобил.

Освен това, до приключване хода на съдебното следствие не е направил възражение и не е представил доказателства за това друг да е управлявал, съответно паркирал автомобила на мястото, посочено в АУАН и НП.

 

От събраните по делото доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението чл. 98, ал. 1, т. 3 ЗДвП – „престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях“.

От обективна страна, на 11.06.2019г., около 12:00 часа в гр. Стара Загора, на кръстовището на ул. Кольо Ганчев и ул. Св. Княз Борис /югоизточен ъгъл/ Ф.Н.Г. паркирал лек автомобил марка: Рено, модел: Лагуна, с рег. № СТ 4061 АХ.

От субективна страна, съдът намира, че жалбоподателят е действал виновно.

 

Що касае размера на определеното от наказващия орган административно наказание глоба в размер на 50 лв., съдът намира, че същото е незаконосъобразно определено. В случая наказващият орган не е отчел, че с фиш за налагане на глоба № 59327/11.06.2019г. на Г. е наложена глоба в размер на 20лв., като оспорването му от страна на жалбоподателя не може да влоши положението му, като му бъде наложена по-висока глоба от първоначално определената.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта досежно наложеното на Г. административно наказание глоба, като неговият размер бъде намален от 50 лв. на 20 лв.

 

С оглед изхода на делото и направеното от адв. С.В. искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Ф.Н.Г. сумата от 210 лв. за заплатено от него адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 680 от 10.12.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, с което на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП на Ф.Н.Г., ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наказанието глоба от 50 /петдесет/ лева на 20 /двадесет/ лева.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА да заплати на Ф.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 210 (двеста и десет) лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от жалбата, подадена срещу наказателно постановление № 680 от 10.12.2019г. на Кмета на Община Стара Загора.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: