Р Е Ш Е Н И
Е
№ 511 25.07.2019 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дванадесети юни две хиляди и шестнадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ПЕНКА
ВАСИЛЕВА ………………………………………….
Прокурор ……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1173
по описа за 2019 година.
Производството
е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивната жалба на Д.А.С. - Б., подадена чрез адв. С.М.,
против решение № 286 от 05.03.2019 г., постановено по гр.дело № 3886/2018 г. на
Старозагорския районен съд.
Въззивницата е останала недоволна от
решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от нея
искове срещу Н.Т.Т.. Намира, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Освен това решението се мотивира на доказателство, което нито е събирано по реда на ГПК, нито пък решението на
Комисията за защита на личните данни е преюдициално по отношение на гражданското дело и със сила
на присъдено нещо за този правен спор. Намира, че е недопустимо съдебен акт да
се мотивира с несъбрани по реда на ГПК доказателства или с решение на
неарбитражна институция. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика.
Счита, че в проведеното съдебно дирене се е доказало, че на обекта са монтирани
три броя камери, за поставянето на които не е взето решение на Общото събрание,
и дали същите са извършвали наблюдение или не, този факт се явява ирелевантен
по отношение на нанесените й неимуществени вреди, които се установили и
доказали от събраните гласни доказателства.
Моли съдът да отмени
първоинстанционното решение и осъди Н.Т.Т. да
демонтира поставените камери за видео наблюдение около входната врата и на
стълбищната площадка на първия етаж на сградата, находяща се в гр. Стара
Загора, ул. „…"№ …и да преустанови неправомерното заснемане с тях, тъй
като с тяхното поставяне се нарушават неприкосновеността на имота им и правата
свързани със свободното му и несмущавано ползване, както и на конституционно
гарантирано право на неприкосновеност на личния ми живот; както и да й заплати
сумата от 1500 лв., за периода от 26.12.2017 г. и продължаващо до датата на
завеждане на иска в съда, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди - дискомфорт на нормалния й бит и ограничаване на
контактите й с близки и познати, стрес от непрекъснатото съобразяване, страх от
възможността записите от камерите да бъдат използвани за опозоряването й, страх
от злоупотреба с информацията, че жилището й остава без надзор, нарушена
семейна атмосфера, водеща до потиснатост при прибиране в дома й от непрекъснато
заснемане и наблюдение от монтирани от ответника видеокамери за видеонаблюдение
и заснемане на сграда в гр. Стара Загора, ул. „…"№ …, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 26.12.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да й заплати направените по делото разноски , съобразно на
уважената част от исковете в двете инстанции.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другата страна Н.Т.Т., чрез пълномощника си адв. В.М., взема становище, че
въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд
правилно постановено. Излага съображения по всички оплаквания в жалбата. Счита,
че изводите на съда са правилни и законосъобразни. Позоваването на посоченото
във въззивната жалба решение на ВКС намира за неотносимо по настоящия казус,
тъй като в посоченото решение камерите са били поставени с изглед към общите части на жилищната
кооперация, за което всички обитатели /без ищцата/ за дали изрично съгласие за
това. Моли съда да постанови Решение, с което да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди първоинстанционното Решение.
Съдът,
след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на
страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по
делото:
Предявени
са два обективно съединени иска е с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.109 от
ЗС.
Видно от събраните по делото писмени
доказателства- нот.акт № …, том…., рег.№ …, дело № …г. на нотариус Х.С.,
Заповед № РД-14-281/04.10.2018г., на КЗЛД- София, констативен протокол от
11.10.2018г., удостоверение изх.№ 22805.10.2018г., протокол за съгласие за
монтаж на охранителни камери от 02.12.2017г., писма от 16.10.2018г. и от
25.09.2018г./и двете от КЗЛД- София/, отговор от 22.10.2018г. от П.Б. до КЗЛД, отговор от Петър Бакърджиев
на писмо от 28.06.2018г., писмо от 28.06.2018г. от КЗЛД, Решение №
ППН-01-327/12.12.2018г. на КЗЛД- София и Протокол № 1 по чл.54, ал.7 от ППЗОП,
рег.№ РОП-376/04.12.2018г., че страните живеят
на два различни съседни етажа в обща жилищна сграда, находяща се в в
гр.Ст.Загора, ул.„.." № …, като ищцата Д.А.С. живее на ет…., ап…., а
ответника Н.Т.Т. живее на ет…., ап…., че от 06.12.2017г. в общите части на
жилищната им сграда, в която те двата живеят заедно с други трети лица, са били
монтирани 3 бр. видео- камери/- едната е била насочена към входа на блока,
втората е била насочена към площадката отпред и третата е била насочена към
паркоместата, и е имало поставена информационна табела за наличието на система
за видео- наблюдение. Възпроизвеждащото устройство от системата е било
закупено, но не е било никога монтирано и инсталирано. Поради което никоя от
общо монтираните 3 бр. видео- камерите никога не е функционирала в който и да е
момент от процесния период от време/26.12.2017г.- 18.01.2019г./ и с тях нито
ответника, нито някое друго трето лице са могли технически и правно да
осъществяват видео- записи и/или видео- наблюдение в реално време спрямо
конкретната ищца, както и спрямо което и да е друго лице.
Съгласно приетия по делото протокол -
извадка от датата 04.12.2018г. от Регистъра на обществените поръчки, фирмите
„Волтран”- ЕООД на свидетеля Н. И.Т. и „Тотал тен”- ЕООД с представител
ответника Н.Т.Т./и двамата от гр.Ст.Загора/ са участвали в обществена поръчка
за ремонт, реконструкция, закупуване на оборудване и/или обзавеждане на
образователна инфраструктура, доставка на система за видеонаблюдение и контрол
за достъп. Но това не доказва автоматично по категоричен и безспорен начин
ищцовото твърдение, че ответникът в лично качество, като гражданин/физическо
лице/ притежава точно такива специфични познания и че той разполагал с
възможността и сам да изгради такава охранителна видеосистема система, тъй като
ако търговско дружество участва в определена обществена поръчка, това въобще не
означава автоматично, пряко и безспорно, че собственикът му в лично качество
непременно има такива специални знания, понеже той може да се ползва от
подизпълнители, наети лица - специалисти или други тясно технически компетентни
правни субекти.
Видно
от събраните по делото гласни доказателства, събрани надлежно от
пърлвостепенния съд /показанията на разпитаните общо четирима свидетели -
всички те пълнолетни, български граждани от гр.Ст.Загора/ се установява
следното :
В
показанията си свидетелят Б.Л.Б. от гр.Стара Загора /съпруг на ищцата/ заявява,
че във входа им е имало монтирани общо три камери, без да е имало решение на
общото събрание на етажната им собственост и без да има указателни табели за
видеонаблюдение, а протоколът за това съгласие бил подписан по-късно, като се е
ходило от апартамент на апартамент. Според него камерите са работели от
монтирането им, защото са им светели червените диоди, но от няколко седмици
вече те не светели, което според него значело, че вече не работят. В
продължение на 5-6 месеца имали доста разправии със съпругата си, че различни
хора/мъже и жени/ са я изпращали след работа в магазин „Кауфланд“ в късните
часове, което му било казвано на два пъти през 2- 3 седмици лично от ответника,
но не знае от къде той има тази информация, а само предполагал.
Свидетелката З.С. *** /без родство и
особени отношения със страните/ заявява, че познава ищцата от около 4 г. като
нейна колежка, често я изпращала късно след работа до дома й с колата си, и е
виждала поставени камери, които светели в червено и които според нея са
работели тогава. Ищцата й споделяла, че се притеснява от това видеонаблюдение и
че господинът, който ги е сложил, не й давал достъп до записите от тях, което водело
до нейното изнервяне и разправии с мъжа й. Тя не говорела за нищо друго, освен
за камерите, тормоза, информирането на мъжа й, че мъже и жени я карат вечер до
в къщи и как съпругът й не й вярвал. Тя заявява, че във фирмата работели 95 %
жени и само 5 % мъже, и е виждала как и други колежки са карали ищцата вечер до
дома й. По-рано я познавала, като позитивна и усмихната, често започнала да й
иска от служебната аптечка валидол. Няма спомен ищцата да е имала някакви други
проблеми и притеснения. Ищцата й споделяла, че след поставянето на камерите,
след 22 ч. се усилвала музиката в
кооперацията им, която пречела на всички обитатели, и всеки път след звънене на
тел.112, като дойдели полицаите, музиката затихвала, после пак се усилва като
си тръгнели. Имало две камери в края на входа, едната е над климатика, другата
била на нейното ниво, излъчвали сигнал към улицата, където била спирала с
колата си, и ако там била спряла полицейска патрулка, виждало се кой спира и
кой не спира. Счита, че на камерите съседът- ответник виждал, че идват
полицаите и спирал музиката, и след като си тръгвала патрулката, пак увеличавал
музиката. Към Коледата на 2017г. табела за видеонаблюдение нямало, чак през
лятото на 2018г. забелязала такава на входа. В магазин „Кауфланд” камери имало
навсякъде, с изключение на паркинга. Виждала е, че е притеснена ищцата, но не
от камерите в магазина по местоработата им, а от тези в жилищната й кооперация,
за които ищцата не била дала никакво съгласие. От филмите знаела, че трябва да
свети една лампичка на камерата, когато работи, но не била гледала записи и не
можела да разбере дали дадената камера снима в момента или не.
Свидетелката К.С.Я. от гр.Ст.Загора
/без родство и особени отношения със страните/ дава показания, че са колежки с
ищцата от една година, като ищцата й споделяла, че има семейни проблеми с мъжа
си, със съседа си- ответник и с монтираните камери. Ищцата я молила да я кара
до вкъщи след работа, страхувала се и имала някакви проблеми, тъй като мъжът й
не и вярвал, че я изпращат мъже и жени. Ищцата й казвала, че в жилището имало
много шум вечер, съседът я притеснявал и не можела да спи. Не й било приятно от
камерите и никой не я бил питал за поставянето им. С колата си я била изпращала
вечер след 22, 10 ч., спирала точно пред входа, който се намирал под магазин
„Лидл”- имало три видими камери, като според нея камерите работели, защото на
тях отстрани светела червена светлина, последно преди две вечери преди датата
на съдебното заседание. последно. Ищцата й споделяла опасения си, че с камерите
се прави заснемане против кражби, но не знае да е имало такива кражби, като
през лятото на 2018г. нямало табела за видеонаблюдение, а едва от около един
месец вече имало поставена такава. Счита, че когато свети червената светлина значело,
че камерата е активна и работи, а ако не свети, нямало да е активна. В
местоработата им в магазин „Кауфланд” камерите били по-различни и не била
забелязала дали светят с червена светлина, но не ги била заглеждала.
В показанията си свидетелят Н.И.Т. ***
/без родство и особени отношения със страните/ сочи, че той лично е монтирал
камери на ответника, но не си спомня точно преди колко време, не помни и точния
адреса, а само ориентировъчно - в района на МОЛ„Галерия”- Ст.Загора. Монтирали
камери, като първоначалният замисъл бил те да се монтират, за да се наблюдава
входът, като нямало възможност за момента да се осигури интернет достъп и
затова монтирали само камерите, без DVR, понеже нямало интернет, защото нямало
как да се прекара кабел от апартамента на клиента. Оставили само камерите, като
останало да се уточнява интернетът впоследствие, но това така и не се случило,
тъй като ответникът му казал, че има проблеми и се задържала цялата процедура.
Разяснява, че камерите, ако светят, не записват. Оставили ги да светят, за да
не ги открадне някой, докато нямало цяло устройство. Монтирал се захранващ
блок, който оставили отвързан, за да създава впечатление, че камерите работят,
но те не били вързани към устройство за записване или наблюдение онлайн.
Камерите не записвали, а просто били включени в захранващ блок. Това било като
адаптер за телефон, включени към тока директно, към него се връзвали и се
захранвали камерите да пускат ток. За да работи една камера, трябвал комуникационен
кабел, който комуникирал със записващо устройство и захранване, което да подаде
ток. Те ги оставили на захранващ блок, без записващо устройство, без твърди
дискове и така нататък. Било е оферирано, но и към този момент нямало осигурен
интернет достъп и затова не било монтирано. Вечерно време, когато станало
тъмно, се включвали автоматично диодите за нощно виждане, които се включвали
според светлината, тъй като те си имали сензор за светлина и когато станело
тъмно, светвали инфрачервени диоди, които били около обектива. За да не
светели, трябвало да се изключат от тока от таблото, където стигали кабелите на
камерите, в случая в общото помещение на мазето. Имало щепсел и трансформатор,
които се монтирали. Лично той и с колегите си монтирали кабелите и насочили
камерите, където се били уговорили- едната гледала към пътя, другата гледала
към входа и третата- към гаража на клиента. Една камера имало в долната част,
където било инсталирано таблото във входа, а другата била пак била на улицата,
само че насочена в другата посока. Заявява, че са нужни специални знания, за да
се вържат камерите и да извършват наблюдение, като според него ответникът нямал
такива познания. Той лично не бил участвал, но фирмата била участвала в
обществена поръчка „Ремонт, реконструкция, закупуване на оборудване и/или
обзавеждане на образователна инфраструктура – ДГ „Щурче””- гр.Ст.Загора,
включително и за доставка на система за видеонаблюдение и контрол за достъпа.
Той бил технически ръководител, не проверявал всяка една фирма. Свидетелства,
че пароли за интернет достъп до наблюдението се издавали, когато имало направен
акаунт за наблюдение, като при всяка една поръчка питали клиента каква парола
да му бъде създадена още в самото начало, преди изпълнението искали тези данни
от клиента, за да може впоследствие да бъде създаден такъв акаунт. Лично той не бил давал такава парола,
не поддържал съоръженията, нямал представа кой се занимавал с тях и дали са
били демонтирани.
Ищцата твърди, че ответникът с поведението си и
монтираните от него камери й пречи да ползва общите части и й създава ненужни
притеснения с това видеонаблюдение, тъй като камерите непрекъснато светели с
ярка и мигаща червена светлина.
В тази насока въззивният съд намира, съгласно
приетите веществени доказателства по делото пред първостепенния съд на осн.
чл.164 от ГПК на хартиен носител /3 л. с общо 5 бр. актуални електронни снимки
от датата 04.01.2019г./, системата за видео-наблюдение /камерите/ продължавали
да светят и след завеждане на исковата молба в съда, което е безспорно
установено и от събраните по делото гласни доказателства, но самият факт за
светене на червените светодиоди на видеокамерите не доказва пряко, че камерите
работят, че има видима картина от тях, че те записват и могат да възпроизвеждат
заснетото от тях.
В тази връзка съдът приема за
установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че живущите на адреса /с
изключение на самата ищца/ са дали изрично писмено съгласие и е било взето общо
решение за монтиране на охранителни камери, които да обхващат общите части на
входа на кооперацията, в която живеят страните по делото, заедно с други трети
лица. Там на място на обекта са били монтирани три камери, като едната е била
насочена към входа на блока, другата към площадката отпред и третата към парко-
местата, като е имало поставена и информационна табела за наличието на система
за видеонаблюдение. Възпроизвеждащото устройство на системата било закупено, но
не било нито монтирано, нито инсталирано, поради което изпълнението на
поръчката е било спряно и до момента не било монтирано възпроизвеждащото
устройство, като реално монтираните камерите никога не били функционирали и
никога не са осъществявали видеозапис или видеонаблюдение в реално време.
Установи се по категоричен начин в
хода на делото, че освен внасянето на исковата молба в РС- Ст.Загора, ищцата е
подала своя официална писмена жалба в КЗЛД- София на 16.05.2018 г., където
веднага е била образувана преписка по случая, и
по нея е било постановено от Решение № ППН-01-327/12.12.2018г., с което
Комисията оставя без уважение подадената жалба от ищцата Б., като неоснователна
и недоказана, тъй като видно от текста на самото Решение, Комисията е приела
мотивирано, че в периода от датата на монтиране на камерите/06.12.2017г./ до
датата на проверката на място/11.10.2018г./, функцията на камерите е била да
имитира осъществяване на видео- наблюдение, за което са поставен и съответните
предупредителни стикери, предупреждаващи за осъществявано видео-наблюдение с
цел заблуда и превенция срещу евентуални посегателства, обири и други.
Следователно на този адрес в гр.Ст.Загора, ул.“Козлодуй“ № 40 действително в
периода от 06.12.2017г. до приключване на съдебното дирене по делото на
18.01.2019г. е била налице официално и открито изградена, но очевидно нефункционираща
система за видеонаблюдение в кооперацията, където живеят страните по делото.
Безспорно установения факт, че никоя от общо монтираните три камери не е била
работеща, се подкрепя и от показанията на разпитания свидетел Н. И.Т., който
лично е осъществил монтажа на тези камери и на цялата частично изградена до
момента система за видеонаблюдение.
Следователно не се установи и доказа
по никакъв надлежен законов способ ищцовото твърдение, че е налице монтирана от
ответника и действаща на място в жилищната кооперация система за
видеонаблюдение, която би могла по някакъв пряк или косвен начин да засегне
сочените от ищцата нейни конституционни и законови права и свободи - лични и на
жилището й. Поради което безспорно установено и доказано по делото е, че не е
било налице извършено от ответника такова противоправно действие, тъй като
реално в нито един момент от процесния период от време не е било
осъществено/нито конкретно от ответника, нито от друго трето за делото лица/
видеозаснемане или видеонаблюдение с техническо средство, без съгласието на
заснеманите лица/ищцата и другите живущи в кооперацията/, поради което не е
налице незаконно вмешателство в личния живот на ищцата, като обитателка на тази
жилищна сграда. В случая от показанията на свидетеля Н. И.Т. /монтирал
устройствата за видеонаблюдение/ се устави по категоричен начин, че поставените
три видеокамери за целия процесен период от време не са представлявали
технически средства за видеонаблюдение и видеозаписване, тъй като те никога не
са работели, не са били включвани и не е било монтирано и задействано
закупеното записващо устройство към тях. Следователно чрез тях ответникът не е
разполагал работещи устройства/камери за видеонаблюдение/, поради невключването
им те не са били годни да осъществяват видеобналюдение, филмиране или записване
по какъвто и да е технически начин, следователно ищцата в този период от време
по никакъв технически начин не е били фотографирани, филмирани или записвани от
ответника по делото. Поради което реално не е осъществено твърдяното от ищцата
заснемане, ето защо и от фактическа, и от правна страна няма извършен деликт от
ответника спрямо ищцата.
Предвид гореизложеното, следва да се
отхвърлят изцяло и двата предявени с искова молба иска - вещен по чл.109 от ЗС
за осъждане на ответника да демонтира поставените камери за видеонаблюдение
около входната врата и на стълбищната площадка на първия етаж на жилищната им
сградата в гр.Ст.Загора и за преустановяване на твърдяното неправомерното заснемане
с тях, тъй като с тяхното поставяне се нарушават неприкосновеността на имота й
и правата й, свързани със свободното му и несмущавано ползване, както и на
конституционно- гарантираното право на неприкосновеност на личния й живот, и
облигационния такъв по чл.45 от ЗЗД - за осъждането на ответника да й заплати
сумата 1 500 лв., за периода от 26.12.2017г. и продължаващо до датата на
завеждане на иска в съда, парично обезщетение за причинените й неимуществени
вреди- дискомфорт на нормалния й бит и ограничаване на контактите й с близки и
познати, стрес от непрекъснатото съобразяване, страх от възможността записите
от камерите да бъдат използвани за опозоряването й, страх от злоупотреба с
информацията, че жилището й остава без надзор, нарушена семейна атмосфера,
водеща до потиснатост при прибиране в дома й от непрекъснато заснемане на
сградата в гр.Ст.Загора, ул.“Козлодуй“ № 40.
Настоящата инстанция приема, че в
производството пред първата инстанция безспорно се установи, че вреди по отношение
на жалбподателката Б. не са причинени пряко от действията на ответника, като за това той не следва да дължи и обезщетение.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва няколко елемента - деяние,
противоправност, вина и причинна връзка, като законът изисква, за да се
ангажира отговорността за непозволено увреждане, същите да са кумулативно
дадени. По отношение на вината съществува законовата презумпция в
полза на увредения, че поведението на причинителя на вредата е виновно, т.е
вината на дееца се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/.
Но с оглед на гореизложените съображения се установи че не е налице причинена
вреда на жалбподателката и въззивница Б., тъй като процесните камери никога не
са работили и не са заснемали жителите на процесната етажна собственост.
Ето защо, изводите на
Старозагорския районен съд в този смисъл, съдържащи се в мотивите на решението,
са правилни. Въззивният съд намира, че е неоснователно и недоказано твърдението във
въззивната жалба, депозирана от въззивницата Д.Б., че при постановяване на решението
съдът е взел предвид единствено показанията на свидетеля Н. И.. От мотивите в
решението на районния съд става ясно, че всички доказателства по делото са
взети предвид в тяхната цялост.
Предвид
гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, изводите на съда съответстват
изцяло на събраните по делото доказателства.
По
отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция въззивният съд счита,
че тъй като се потвърждава изцяло обжалваното първоинстанционно решение, с
което на практика следва да се присъдят на въззиваемия разноските пред
въззивната инстанция направени от него общо в размер на 400 лева съобразно
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК пред настоящата
инстанция.
Водим от
горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 286 от 05.03.2019 г., постановено по гр.дело
№ 3886/2018 г. по описа на Старозагорския
районен съд,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д.А.С.- Б.- ЕГН **********
*** да заплати на Н.Т.Т.- ЕГН ********** *** разноските по делото пред
въззивната инстанция в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено
мнение на съдията-докладчик и член на съдебния състав Н. Уруков по гр. дело под
№ 1173/2019 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
По
отношение на първата претенция на ищцата и жалбоподателка Б. за обезщетение в
размер на 2000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди съдията
докладчик счита следното:
Настоящият
съдия докладчик счита, че искът на ищцата се явява основателен за сумата от
1000 лева поради следните съображения:
Съгласно
Закона за собствеността, а именно чл.41, който гласи, че „Всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските,
необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за
извършване на които е взето решение от общото събрание /ОС/.".
Изцяло в подкрепа на тази разпоредба, са и
разпоредбите на чл.6, ал.1, т. 17. от Закона за управление на етажната
собственост, според която собствениците са длъжни да: поддържат общите части на
сградата и своя самостоятелен обект в техническо състояние, отговарящо на
основните изисквания на чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
Според чл. 48, ал.1 от ЗУЕС Ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване
се извършва по решение на общото събрание на собствениците. Съобразно
ал.2 При ремонти на общите части с предимство се извършват дейности от
строително-технически характер за привеждане на сградата в съответствие с
мерките и указанията в техническия й паспорт.
В съответствие с ал.3 разходите за ремонт, основно
обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има
прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между
собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални
части от общите части на сградата.
Съобразно специалната разпоредба на чл.17, ал.1, т.6
от ЗУЕС 6. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм., бр. 26 от 2016 г.) за поставяне
на рекламни или технически съоръжения върху сградата, за
присъединяване на сградата към топлопреносната, водоснабдителната,
електроснабдителната и газоснабдителната мрежа и за прекратяване на
топлоснабдяването и газоснабдяването в етажната собственост - с мнозинство
повече от 50 на сто идеални части от общите части;
Налага се извода, че за да се поставят и монтират
процесните камери в сградата е необходимо провеждането на Общо събрание на
собствениците в процесната етажна собственост и вземане на официално писмено
Решение на това Общо събрание за монтирането на същите камери.
Такова събрание не е проведено и такова писмено
Решение не е взето, а са събрани само подписи от отделни апартаменти в
сградата. Провеждането на Общото събрание предполага надлежно свикване на
същото, наличието на кворум на събранието и съответното мнозинство за вземането
на такова Решение съобразно изискванията на ЗУЕС. За провеждането на събранието
се съставя и писмен протокол, като се избира и Председател на събранието и
протоколист, като последният съставя писмения протокол за провеждането на
същото, като в протокола се вписват всички становища и съответно взетите
Решения от етажните собственици. Вписват се Решенията за разноските за
съответните ремонти и мероприятия и кой какви разноски дължи за тези ремонти
или мероприятия.
Също така съгласно чл. 51. ал.1 от ЗУЕС (Изм. и доп. -
ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.): Разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят...".
Налага се извода че такова Общо събрание изобщо не е
проведено, съответно не е взето и Решение по надлежния законов ред за
поставянето на процесните камери. В ТАЗИ ВРЪЗКА СЪЩИТЕ КАМЕРИ СА НЕЗАКОННО
ПОСТАВЕНИ.
За да постанови своя съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че
възпроизвеждащото устройство от системата с било закупено, но не е било
никога монтирано и инсталирано. Поради което никоя от общо монтираните 3 бр. видео-
камерите никога не е функционирала и който и да е момент от процесния
период от време/26.12.20171",- 18.01.20191./ и с тях нито ответника,
нито някое друго трето лице са могли технически и правно да осъществява
видео- записи и/или видеонаблюдение в реално време спрямо конкретната ищци,
както и спрямо което и да е друго лице.
Съгласно приетия по делото протокол - извадка от дата 04.12.2018г. от
Регистъра на обществените поръчки, фирмите „Волтран"- ЕООД и „Тотал тен"-
ЕООД с представител ответника са участвали в обществена поръчка за ремонт,
реконструкция, закупуване на оборудване и/или обзавеждане на образователна
инфраструктури, доставка на система за видеонаблюдение и контрол за
достъп. Но това не доказва автоматично но категоричен и безспорен начин ишцовото
твърдение, че ответникът в лично качество, като гражданин /физическо
лице/ притежава точно такива специфични познания и че той разполагал с
възможността н сам да изгради такава охранителна видеосистема система, тъй като
ако търговско дружество участва ь определена обществена поръчка, това въобще
не означава автоматично, пряко н безспорно, че собственикът му в лично качество непременно
има такива специални знания, понеже той може да се ползва от подизпълнители, наети
лица - специалисти или други тясно технически компетентни правни субекти.
В показанията си свидетелят Н.Т. сочи, че той лично е монтирал камери на
ответника. но не си спомня точно преди колко време, не помни и точния адреса, а само
ориентировъчно - в района на МОЛ„Галерия"- .... Монтирали камери, като
първоначалният замисъл бил те да се монтират, за да се наблюдава входът, като нямало
възможност за момента да се осигури интернет достъп и затова монтирали само
камерите, без ОУК, понеже нямало интернет, защото нямало как да се прекара кабел от
апартамента на клиента. Оставили само камерите, като останало да се уточнява интернетът
впоследствие, но това така и не се случило, тъй като ответникът м\ казал, че
има проблеми и се задържала цялата процедура. Разяснява, че камерите, ако светят, не
записват. Оставили ги да светят, за да не ги открадне някой, докато нямало цяло
устройство. Монтирал се захранващ блок. който оставили отвързан, за да създава
впечатление, че камерите работят, но те не били вързани към устройство за записване или
наблюдение онлайн. Камерите не записвали, а просто били включени в
захранващ блок. Това било като адаптер за телефон, включени към тока
директно, към него се връзвали и се захранвали камерите да пускат ток. За
да работи една камера, трябвал комуникационен кабел, който комуникирал със
записващо устройство и захранване, което да подаде ток. Те ги оставили на захранващ блок,
без записващо устройство, без твърди дискове и така нататък.
Било е оферирано, но и към точи момей ги нямало осигурен интернет достьп и
затова не било монтирано. Вечерно време, когато станало тъмно, се включвали
автоматично диодите за нощно виждане, които се включвали според светлината, тъй като
те си имали сензор за светлина и когато станело тъмно, светвали инфрачервени диоди,
които били около обектива, За да не светели, трябвало да се изключат от тока от
таблото,
където стигали кабелите на камерите, в случая в общо го помещение на мазето.
Имало щепсел и трансформатор, които се монтирали. Лично той и е колегите си монтирали
кабелите и насочили камерите, където се били уговорили- едната гледала към
пътя. другата гледала към входа и третата- към гаража на клиента. Една камера имало в
долната част. където било инсталирано таблото във входа, а другата била пак била
на улицата, само че насочена в другата посока. Заявява, че са нужни специални знания, за да се
вържат камерите и да извършва! наблюдение, като според него ответникът няма такива познания. Той
лично не бил участвал, но фирмата била участвала в обществена поръчка
„Ремонт,
реконструкция, закупуване на оборудване и/или обзавеждане на образователна инфраструктура - ДГ
„Щурче", включително и за доставка на система за видеонаблюдение и контрол
за
достъпа. "Гой бил технически ръководител, не проверявал всяка една фирма.
Свидетелства, че пароли за интернет достъп до наблюдението се
издавали, което имало направен акаунт за наблюдение, като при всяка една
поръчка питали клиента каква парола да му бъде създадена още в самото начало, преди
изпълнението искали тези данни от клиента, за да може впоследствие да бъде създаден такъв
акаунт. Лично гой не бил давал такава парола, не поддържал съоръженията, нямал представа кон се
занимавал с тях и дали са били демонтирани.
Съгласно приетите веществени доказателства по делото на осн. чл.164 от ГПК на
хартиен носител/З
л. с общо 5 бр. актуални електронни снимки от 04.01.2019г./, системата за
видео-наблюден
и е/камерите/ продължавала да светят и след завеждане на исковата молба в съда.
което е безспорно
установено и от събраните по делото гласни доказателства, но самият факт
за светене на червените светодиоди на видеокамерите не
доказва пряко, че камерите работят, че има вид. картина от тях, че те
записват и могат да възпроизвеждат заснетото от тях.
В тази връзка съдът приема за установено и доказано по несъмнен и
безспорен начин, че живущите на адреса/с изключение на самата ищца/ са дали изрично
писмено съгласие и е било взето обр"— решение за монтиране
на охранителни камери, които да обхващат общите части на входа .- . кооперацията, в които
живеят сч раните по дело го, шедно с други трети лица. Там на място на обекта
са били монтирани три камери, като едната е била насочена към
входа на блока, другата към площадката отпред и трепна към парко- меекпа, ка;о
е имало посчавена и информационна табела за наличието на система за видеонаблюдение.
Възпроизвеждащото устройство на системата било закупено, но не било нито
монтирано, нито инсталирано, поради което изпълнението на поръчката е било
спряно и до момента не било монтирано възпроизвеждащото устройство, като реално монтираните
камерите никога не били функционирали и никога не са осъществявали видеозапис или
видеоиаблюдение в реално време.
В случая съдията докладчик следва да посочи и
константната и най-нова практика на ВКС на РБ, която дава ясен и категоричен
отговор на всички въпроси по делото. В насока тази ВКС вече е имал възможността да се произнесе в противоправността на поставяне на
неработещи (т. нар. “бутафорни камери”) и решаването на въпросите с накърнени материални права по чл.45 от ЗЗД.
В този смисъл са ОПРЕДЕЛЕНИЕ под № 316 от 13.06.2018 г., постановено по гр. д. с № 4857/2017 г..
г. к.. I Г. О. на ВКС по касационната жалба против решение под №
282 от 14.07.2017 г. по гр. д. с № 183/2017 г. на Софийския
окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в. с което е потвърдено решение № 177 от 13.01.2017 г, по гр. д. №
330/2016 г. на Пирдопския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Т. Е.
против И. Т, Е. и Т. И. Е. искове с правни основания чл. 32 КРБ и чл. 45 ЗЗД. Въззивното
решение е постановено след обезсилване, с решение №
153 от 24.06.2016 г. по гр. д. № 719/2016 I. на ВКС, І
г.о., на въззивно решение от датата 08.12.2015 г. по в. гр. д. № 479/2015 г. на
СОС. ГО. I с-в и потвърденото с него решение № 52 от-24.04.2015 г. по гр.
д. № 80/2014 г. на ПРС, с които исковете са били квалифицирани по чл.
109 от ЗС, и съответно връщането на делото на РС - Пирдоп за ново
разглеждане от друг състав на районния съд при правилна квалификация на
претенциите.
В практиката на ВКС е прието е, че исковият процес дава защита на реално
накърнените субективни права, но не и срещу бъдещи хипотетични действия или несигурни
събития, поради което е без значение дали съществува възможност вън всеки
момент ответниците да заменят “бутафорните камери” с действителни, имащи
напълно идентичен външен вид. В изложението на основанията по чл. 280 ГПК е поставен
следният въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция на основание ТР под №
1/2010 г.. т, 1: представляват ли противопранно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както и поведение нарушаващо правото на духовна неприкосновеност и зачитане на личния и
семеен живот по смисъла па чл. 32 КРБ. действия, изразяващи се и поставянето и
поддържането на устройства, насочени към обитаван от физическо лице жилищен имот без
негово съгласие, представляващи макети на куполни охранителни камери, симулиращи, чрез
периодични светлинни сигнали, извършване на непрекъснато видеонаблюдение. кои
го устройства, създават у физическото лице впечатление за непрекъенаю следене
чрез видеонаблюдение
и пораждат у същото чувство на напрежение, притеснение, безпокойство, страх-
психичен дискомфорт. Твърди се, че разглеждането на въпроса ще допринесе за
точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280,
ал, 1, т. 3 ГПК. Налице е основание по чл. 280. ал. 1. т. 3 ГПК за допускане
касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос, тъй като
същият е обусловил решаващите изводи на състава на окръжния съд и е от значение
за изхода на делото, а по проблемите, които въпросът засяга, няма формирана
практика на ВКС.
И постановения въз основа
на допуснатото разглеждане
съдебен акт - РЕШЕНИЕ под № 136 от 07.01.2019 г. по
гр. д. с № 4857/2017 г., г. к.. I
Г. О. на ВКС по касационна жалба против решение № 282 от представеното като
доказателство към отговора на исковата молба писмо - отговор на писмо изх.№
ППН-01-327/28.06.2018 г. на КЗЛД с автор арх.П.Б.- Домоуправител на
жилищна сграда
в гр.Стара Загора, ул."Козлодуй" № 40 ясно се извежда извод .че ..бе
поставено-име и гинела за достъп на желаещите" до информацията събирана с
охранителните камери.
В същото Решение на ВКС
с № 136/07.01.2019 год. се приема, че в посочената хипотеза деецът носи
отговорност за причинените вреди на основание чл. 45 ЗЗД. Отговорността му не е
за реално нарушаване на установеното в чл. 32, ал. 2 КРБ право на лична
неприкосновеност (чиято защита се реализира също чрез иска по чл. 45 ЗЗД), а за
нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму и за реално причинени
неимуществени вреди (отрицателни емоционални изживявания) от психически тормоз,
осъществен чрез действия, имитиращи видеонаблюдение, филмиране и запис,
извършени с предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието на
пострадалия и без същият да знае за негодността на използваното средство да
осъществява запис на фотоизображения или видеоизображения.
ВКС приема също така,
че поведението на ответниците, изразяващо се в поставяне и поддържане на
устройства, насочени към обитаван от ищеца жилищен имот без негово съгласие,
представляващи макети на куполни охранителни камери, симулиращи, чрез
периодични светлинни сигнали, извършване на непрекъснато видеонаблюдение и
създаващи впечатление за непрекъснато следене и филмиране, причинило
неимуществени вреди на ищеца, е противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Причиняването на неимуществените вреди е установено от събраните гласни
доказателства (показанията на свидетелите К. С. Д. и С. Н. Б.). Налице е и
причинно-следствена връзка между деянието и вредите - емоционалните страдания
са пряка и непосредствена последица от описаното поведение на ответниците. Не е
оборена и презумпцията за виновност, установена в чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
Като съобрази кратката продължителност на периода, в който са търпени
неимуществените вреди от ищеца, интензитета на изживените от същия емоционални
страдания, възрастта му, обстоятелството, че чувството на страх, притеснение и
безпокойство е било засилено от факта, че поведението на ответниците е създало
у ищеца впечатление, че не само той, но и цялото му семейство – двете му деца,
майка им, родителите му са обект на наблюдение и заснемане, настоящият състав
намира, че сумата 1000 лв. би обезщетила ищеца за претърпените от него, в
периода 14. 02. 2014 г. – 07. 03. 2014 г., неимуществени вреди.
Ноторно известно е обстоятелството . че разпространението на интернет
става освен по кабелен , така и по безкабелен начин и звучи крайно алогично да
няма възможност да бъде осигурен достъп до интернет. Абсолютно алогично и в противовес на
показанията на свидетеля Т. е твърдението ,че камерите не са работили . а били
раздадени пароли за достъп до информацията, тъй като пароли за достъп до
информацията се раздавали когато има направен акаунт за наблюдение. Отделно,
това че на свидетелят Т. не е известен факта за монтаж на възпроизвеждащо устройство
не означава , че такова не е било монтирано и , че не е създаван потребителски акаунт с
паролите за достъп. Още повече, че за да участва ищецът с търговското си
дружество в обществена поръчка с предмет за ремонт, реконструкция,
закупуване на оборудване и/или обзавеждане на образователна инфраструктура,
доставка на
система за видеонаблюдение и контрол за достъп същият макар и не лично „като
гражданин физическо
лице" е в състояние , чрез технически грамотни лица . ангажирани към
дружеството му да довърши монтажа на възпроизвеждащо и записващо устройство и то да
функционира по предназначение. Факт, който е останал скрит за св.Т.. При неизпълнено
задължение да се представят документи в тази връзка съдът е игнорирал разпоредбата на
чл.161 от ГПК и е
мотивирал грешен извод от показания на свидетел . който ангажира своите
показания само до етапа в който той е участвал.
Решение на Общото събрание /ОС/ на етажните собственици за монтажа на
охранителните камери по реда на ЗУЕС не съществува, както беше посочено и
по-горе. В исковата молба и в самия ЗУЕС подробно е посочен реда за взимане на такова решение от ОС на
етажната собственост /ЕС/, а и като законоустановен този ред е известен на съда и представения пред КЗРД протокол
за съгласие не санира решение на ОС на ЕС. което се предшества и следва от за процедура, не се гласува с брой на етажни
собственици , а с процент идеални части.факт
е , че решение за монтаж па камерите като число от общите части на сградата
няма. И в тази връзка отново
първоинстанционния съд е направил неправилен и погрешен извод за наличие
на взето решение.
С оглед на
гореизложените съображения настоящият съдия докладчик счита, че искът на ищцата
се явява основателен за сумата от 1000 лева, поради което следва Решението на
РС-Стара Загора да се отмени в тази му част и искът да се уважи за тази сума
съобразно цитираната по-горе практика на ВКС на РБ.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
/Н. УРУКОВ/