№ 4526
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110130554 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
[фирма] е предявила в условията на обективно кумулативно съединяване против С.
С. А. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във
вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с
чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на сумите, посочени в издадената на 19.02.2020 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7674/2020 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 – ви състав, поправена с разпореждане № 20106841/27.04.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди, последният имал качеството
на битов клиент на ТЕ, като собственик на ½ ид.ч. от топлоснабден недвижим имот с
административен адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб. № [номер], придобити
въз основа на наследствено правоприемство. Твърди се, че за периода от 01.10.2016 г. до
30.04.2019 г. ищецът доставил ТЕ на ответника, но последният не заплатил дължимата за
това цена в общ размер на 1 411,45 лева. Ответникът останал задължен за сумата от 203,16
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху
главница за доставена и незаплатена ТЕ за времето от 15.09.2017 г. до 06.02.2020 г., както и
за сумата от 19,55 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.01.2017 г. до 30.04.2019г. и 3,72 лева – обезщетение за забава върху сума за дялово
разпределение в размер на законната лихва за забава за периода от 03.03.2017 г. до
06.02.2020г. Ищецът счита, че насрещната страна по договорното отношение е изпаднала в
забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума с оглед
установения срок за плащането й в общите условия, приложими в периода. Моли съдът да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по
издадената заповед по чл.410 ГПК, посочено по – горе по размер и представляващи
половината от начислените задължения за имота, както и направените в производството
разноски. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
1
исковете по основание и размер по подробно изложени съображения. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните за доставка на ТЕ до имота през исковия период,
оспорва да има качеството на потребител на ТЕ, оспорва наличие на валидно сключен
договор между СЕС по местонахождение на имота и ищцовото дружество, оспорва
приложимостта на общите условия за продажба на ТЕ, както и наличието на валидно
сключен договор между дружество за дялово разпределение и СЕС. Намира сумите за
произволно начислени без извършен отчет на изправни средства за търговско измерване.
Навежда възражение за изтекъл погасителен давностен срок. Оспорва редовността на водене
на счетоводството на ищеца. Изразява становище по доказателствените искания на ищеца.
С определение № 3646/25.08.2021 г., на основание чл.219, ал.1 ГПК, в
производството е конституирано [фирма] като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно чл.235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно и се установява, че процесните суми са били предмет на развило се
между страните заповедно производство ч.гр.д.№ 7674/2020 г. по описа на СРС, 41-ви
състав. Исковете са допустими като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от
страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане по срочно оспорена
заповед по чл.410 ГПК. Наблюдава се идентичност в основанията на вземането по
заповедното и исково производство.
По отношение на претендираните суми за дялово разпределение и лихва върху тях
следва да се посочи, че съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването /действаща през исковия период/дяловото разпределение на ТЕ между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл.36, ал.1
ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от [фирма] и се обявява по подходящ начин на потребителя. По
силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от ОУ потребителите дължат възстановяване на
заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 ЗЕ.
Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква
задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те
се определят от закона. Законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
2
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. Поради
това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение
не представлява недопустимо предявяване на чужди права.
Основният спорен по делото въпрос е дали страните са били обвързани от валидна
облигационна връзка за доставка на ТЕ до процесния имот през исковия период.
От приетия като писмено доказателство по делото по искане на ищцовото дружество
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти
и писмо на [община] – [район] изх. № към РМЛ21-ДИ11-293-[1]/08.11.2021 г. се установява,
че въз основа на заповед № 1045/25.12.1989 г. имот с административен адрес [населено
място], [жк], бл.31, вх.4 (Г), ап.17 е закупен от К. С. Х.. Последната фигурира в списъка на
етажните собственици към протокол от проведено на 25.08.2002 г. общо събрание на
етажната собственост по местонахождение на апартамент № 17, в който с подписа си е
декларирала, че в същия няма да се ползва ТЕ за отопление на имот. В таблицата към
списъка имотът е индивидуализиран единствено по абонатен номер, но под таблицата е
посочен и като номер на апартамент. От представеното удостоверение за наследници изх. №
РОК17-ВК08-1198/1/ от 18.09.2017 г. се установява, че К. С. Х. (впоследствие с фамилно
име Г.) е сестра на ответника А., която е починала на 27.09.2011 г., оставяйки за свой
наследник по закон син Х. Л. Т. – длъжник по заповедното производство. Обстоятелството,
че отразената в удостоверението за наследници сестра на ответника и купувача на имота са
едно и също лице, въпреки разликата във фамилното име, се установява от идентичността на
единния граждански номер, посочен в удостоверението и вписания срещу подписа на
лицето в списъка с етажни собственици.
От приетите по делото индивидуални справки за отопление топла вода и изготвената
по делото експертиза се доказва, че през исковия период титуляр на откритата за апартамент
№ 17 при ищцовото дружество партида с аб. № [номер] е С. А. Х.. От наличното по делото
удостоверение за наследници се установява, че последният е баща на ответника и на
собственика на имота К. С. Х.. Установява се, че С. А. Х. е починал на 14.10.2014 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ в приложимата
редакция към исковия период потребител, респ. битов клиент на ТЕ е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. В този смисъл са и задължителните разяснения на Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на ТЕ за битови нужди, при липсата на данни друго лице да е ползвало имота и да е
сключило договор с топлопреносното предприятие.
По делото отсъстват ангажирани доказателства от ищеца, комуто е доказателствената
тежест, че страните са били обвързани от облигационна връзка през исковия период. При
съвкупен анализ на доказателствената маса по делото не се установява ответникът да е
собственик, вещен ползвател на апартамента или да е сключил с дружеството договор за
доставка на ТЕ до този имот през исковия период. Представената по делото информация от
[община] – [район], обективирана в писмо № към РМЛ20-ТД26-139-[1]/22.01.2020 г. не се
установява с категоричност да касае процесния имот, доколкото същото е депозирано в
отговор на запитване на ищцовото дружество, което не е ангажирано по делото за
установяване кой конкретен административен адрес касае. Независимо от изложеното
следва да се държи сметка, че документът не представлява официален такъв, доколкото не е
издаден в рамките на удостоверителната функция на органа. Наред с това от същата районна
администрация са представили информация, че апартамент № 17 е закупен от К. С. Х. и е
представила договор от сочената в писмо № към РМЛ20-ТД26-139-[1]/22.01.2020 г. дата за
3
същия имот, установяващ възмездното му придобиване тъкмо от Х.. Не се установява
апартаментът или идеални части от същия да са придобити от ответника въз основа на
следствено правоприемство от покойната му сестра К. С. Х. или от покойния му баща С. А.
Х.. От доказателствената маса по делото не би могъл да се направи извод, че каква да е част
от апартамента е била придобита С. А. Х., за да се приеме, че е станала част от оставената от
него наследствена маса.
В тежест на ищеца в производството е да установи при пълно и главно доказване, че
между страните е налице валидно облигационно отношение, каквито указания изрично са
дадени с определение по чл.140 ГПК. Наличието на облигационна връзка между страните
през исковия период е основен правопораждащ вземанията на ищеца факт и доколкото този
факт не е доказан предявените искове подлежат на отхвърляне. Следва да се посочи за
пълнота на изложението, че съдът дължи указания на основание чл.146, ал.2 ГПК, когато по
делото не са ангажирани каквито и да е доказателства в подкрепа на дадено твърдение на
ищеца, но не и в случай, когато въз основа на анализ на приложените към исковата молба
доказателства се достига до извод, че същите не установяват пълно и главно това твърдение.
Наред с това твърдения за наличие на наследствено правоприемство не изрично са излагани,
за да се очаква съдът да дава указания за липса на ангажирани доказателства за установяване
на този факт. Поради изложеното предявените искове следва да се отхвърлят без да се
обсъждат останалите предпоставки за тяхната основателност.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът е сторил разноски в размер на 350 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Инкорпорираното в исковата молба възражение по чл.78, ал.5
ГПК е неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение е под минималния
размер по чл.7, ал.2, т.2 и ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Не се установява ответникът да е сторил разноски по
заповедното производство, по които съдът да дължи произнасяне във връзка с Тълкувателно
решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление [населено място],[улица], срещу С. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес
[населено място], [улица], искове с правна квалификация чл.124, ал.1 във вр.чл.415 ГПК и
чл.422 ГПК във вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и чл.124 във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК във
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че С. С. А.
дължи на [фирма] сумата от 1 411,45 лева, представляваща 1/2 от цената на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г. до
топлоснабден имот с административен адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб.
№ [номер], мораторна лихва върху главница за доставена и незаплатена топлинна енергия в
размер от 203,16 лева за времето от 15.09.2017 г. до 06.02.2020 г., както и за сумата от 19,55
лева, представляваща ½ от припадаща се цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.01.2017 г. до 30.04.2019 г. и 3,72 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение в размер на законната лихва за забава за периода от 03.03.2017 г. до
06.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК на 19.02.2020 г. по ч.гр.д. № 7674/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав,
поправена с разпореждане № 20106841/27.04.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес
4
на управление [населено място],[улица], да заплати на С. С. А., ЕГН **********, със
съдебен адрес [населено място], [улица], сумата от 350 лева, представляваща сторени в
производството разноски за тази съдебна инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца [фирма].
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5