№ 13804
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110144061 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу С. Н. Й. - Т., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
18321/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 936,40лв. - цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.04.2022г. до
изплащане на вземането, 129,39лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода 16.07.2019г.-28.03.2022г., 28,43лв. - цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.03.2019г.-31.10.2020г., ведно със законната лихва от
05.04.2022г. до изплащане на вземането, и 5,83лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.05.2019г.-28.03.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в
/населено място/, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена.
Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Твърди, че живее в Полша, жилището е необитаемо и не ползва никаква
топлинна енергия. Сочи, че задълженията за сградна инсталация са произволно определени.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно между страните с доклада по чл. 146
1
ГПК, че ответникът е собственик на процесния имот, който е топлоснабден, с оглед на което
същият се намира в облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия с ищцовото дружество съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР №
2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
За изясняване количеството доставена топлинна енергия за процесния период, по
делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена
от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че
през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а само един водомер за топла
вода. През процесния период не е осигурен достъп за отчет на водомера, което се установява
от представените протоколи за отчет /л. 64-66/, поради което топлата вода е изчислявана по
разход от предходен период. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е
изчислявана по формулата на т. 6.1.1 от приложението към Наредба № 16-334. Топлинна
енергия за отопление не е начислявана. С оглед на това, вещото лице посочва, че стойността
на топлинната енергия за процесния период, обхващащ три отоплителни сезона /м.05.2018г.-
м.04.2021г./, възлиза на 452,20лв. за БГВ и 456,58лв. за сградна инсталация или общо
908,78лв. По делото няма данни за подадени възражения от потребителя срещу начислените
количества топлинна енергия и издадените изравнителни сметки или отправено искане за
извършване на отчет на средството за търговско измерване в имота, каквито възможности
предвиждат ОУ към договора. С оглед на това, съдът приема за установено, че през
процесния период до имота е доставена топлинна енергия на стойност 908,78лв., като
предявеният иск се явява основателен до този размер и подлежи на отхвърляне за разликата
до пълния предявен от 936,40лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
паричните си задължения чрез плащане на падежа. През процесния период в отношенията
между страните са действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми,
длъжникът изпада в забава за плащане и дължи законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Нейният
размер върху главното вземане от 908,78лв. за периода 16.07.2019г.-28.03.2022г. възлиза на
125,57лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК от съда с помощта на интернет калкулатор.
До този размер искът за акцесорното вземане за лихва се явява основателен, а за разликата
до пълния предявен размер от 129,39лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба на
топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на топлофикационното дружество)
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
третото лице – помагач е избрано за извършване на услугата дялово разпределение в
сградата, като това дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период.
Ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от
общите условия) и цената на тази услуга, която възлиза на претендираната сума от 28,43лв.
за периода м.03.2019г.-м.10.2020г., видно от събраните писмени доказателства. Ето защо,
този иск следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответникът не твърди и доказва да е платил и тези задължения на падежа, то
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава, чийто размер възлиза на
претендираната сума от 5,83лв. за периода 01.05.2019г.-28.03.2022г., изчислен на основание
чл. 162 ГПК. Ето защо, този иск също се явява изцяло основателен.
2
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75лв., от които
следва да му се присъдят 72,86лв. В исковото производство е доказал такива в размер на
75лв. за държавна такса и 250лв. депозит за експертиза, като претендира и юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв., или общо
425лв. Съразмерно на уважената част, следва да му се присъдят 412,85лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу
С. Н. Й. – Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 18321/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 908,78лв. - цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2021г. до имот, находящ се в /населено място/, ведно
със законната лихва от 05.04.2022г. до изплащане на вземането, 125,57лв. - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 16.07.2019г.-28.03.2022г., 28,43лв. - цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2019г.-31.10.2020г., ведно със
законната лихва от 05.04.2022г. до изплащане на вземането, и 5,83лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2019г.-28.03.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 908,78лв. до пълния предявен от 936,40лв. и иска за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 125,57лв. до пълния предявен
от 129,39лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 С. Н. Й. – Т., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 72,86лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 412,85лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3