Решение по дело №69/2023 на Районен съд - Велинград
| Номер на акта: | 21 |
| Дата: | 3 април 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.) |
| Съдия: | Иванка Николова Пенчева |
| Дело: | 20235210200069 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 2 март 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
69/2023 г. по описа на Районен съд Велинград
Производството по делото е по реда на глава 28 НПК.
Образувано е по постановление на Районна прокуратура Пазарджик ТО
Велинград с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание „глоба” по реда на чл.78а от НК на
обвиняемия А.И.Р., ЕГН: **********, за извършено престъпление по чл.191,
ал. 2 от НК.
Представителят на обвинението поддържа внесеното предложение.
Счита, че са налице всички обективни и субективни признаци на
престъплението и доказателства за участието на обвиняемия в неговото
осъществяване. Намира, че са налице предпоставките на чл. 78А НК и
пледира да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемият А.И.Р. не оспорва изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти. Не отрича, че е предоставил помещение /стая/ в
дома си, където непълнолетния му син да заживее на съпружески начала с
приятелката си. Счита, че като родител имал избор да постъпи по друг начин.
Съжалява за постъпката си и иска от съда да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи наказание глоба.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, приема
за установено следното:
Обвиняемият А.И.Р. е роден на 18.03.1983 г. в гр. Велинград, живее в с.
Драгиново, Община Велинград, ул. ****** № 10, български гражданин,
неженен, със средно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/.
Спрямо него не е прилаган чл. 78А НК.
Обвиняемият е баща на И.А.Р..
Свидетелите А.Н.Б. и И.А.Р. се запознали в началото на 2021г. Хареса
ли се, започнали да срещат и се влюбили един в друг. На 30.12.2021г., докато
били заедно на кафе, решили да се съберат и да заживеят заедно като
семейство. И. завел А. в дома роделите си, представил я като „своя жена“ и
двамата им обявили взетото решение. Това се случило малко след като А.
навършила 14 години, а И. бил на 15 години.
Първоначално родителите на И. Р. не били съгласни с това решение,
защото и синът им, и приятелката му все още били още ученици, но след като
младежите ги убедили, че много се обичат, се съгласили и ги приели в дома
си. След това се обадили на майката на А. Б. Н. Б., за да й кажат, че дъщеря
им е у тях и че със сина им ще живеят заедно.
Бащата на И.-обвиняемият А. Р. им предоставил самостоятелна стая,
където да заживеят в дома му в с. Драгиново, тъй като такива били
традициите в общността.
Пострадалите И. Р. и А. Б. живели на съпружески начала до края на
1
месец февруари 2022г., когато А. се прибрала отново при родителите си.
От съжителството А. Б. забременяла и на 20.11.2022г. родила дете. След
раждането И. Р. и А. Б. отново заживели заедно.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода
на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни
доказателствени средства: докладна записка с рег. № 367р-739/11.01.2023 г.;
сигнал от отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“
град Велинград изх. № СЛ/Д-РА–ВГ/916-002/28.11.2022 година; писмо от
Община Велинград с изх. № 04-04/30 от 03.02.2023 г., ведно с нотариален акт
№ 52, том III, дело 1034/17.07.1996 г., молба за отстъпване право на строеж;
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание
обстоятелствена проверка № 62, списък на лица; справка за съдимост с рег. №
230124005000037183/24.01.2023 г.; справка за съдимост с рег. №
2301200050000332146/20.01.2023 г.; характеристична справка за лицето
А.И.Р.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
подписана от А.И.Р.; показанията на свидетелите на досъдебното
производство.
Установи се от свидетелските показания и от приложения по делото
Сигнал от отдел „Закрила на детето“ към дирекция „Социално подпомагане“
до Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград, от дата 29.11.2022 г., че
по повод в началото на месец ноември 2022г. депозирано заявление-
декларация от непълнолетната А.Н.Б. за получаване на месечна помощ за
отглеждане на дете, било извършено социално проучване. Установено било,
че А. Б. е избягала от дома си в края на декември 2021г. и е заживяла на
съпружески начала със свидетеля И. Р. в дома на баща му-обвиняемия А. Р.,
който им е предоставил самостоятелна стая в жилището си в с. Драгиново, ул.
****** № 10. Съжителството е продължило до края на месец февруари 2022
година. Когато двамата установили съжителството си А. Б. била на 14 години,
а И. Р. на 15 години. От съжителството им е родено дете.
В подкрепа на обвинителната теза са показанията на пострадалите,
дадени на досъдебното производство. Същите установяват, че са се събрали
да живеят като семейство на 30.12.2021 г., когато и двамата са били
непълнолетни, а А. Б. не е имала шестнадесет години. Бащата на И. Р.-
обвиняемият А. Р. им предоставил стая в жилището си, където се установили
да живеят.
В тази насока са и показанията на социалния работник в ДСП
Велинград-свидетелката Г.Б., дадени на досъдебното производство.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви
помежду си, логични и взаимно допълващи се.
В подкрепа на гласните доказателства са и приложените писмени
такива.
Съдът счита, че след направения анализ на събрания доказателствен
материал по делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК, от показанията на
2
разпитаните свидетели, се установи по несъмнен начин участието на
обвиняемия А. Р. в изпълнителната деятелност от обективна и субективна
страна-авторството на деянието и виновното поведение, както и
обстоятелствата, при които то е било осъществено. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, досежно главния факт от предмета на
доказването за съставомерността на деянието-че обвиняемият е улеснил
съпружеското съжителство без сключване на брак на непълнолетния И.А.Р. и
ненавършилата 16-годишна възраст А.Н.Б..
За достоверността на гласните доказателства съдът изхожда от тяхната
съпоставка с останалия доказателствен материал от една страна и от друга с
тяхната убедителност, която е последица от последователността и
обективността на тези доказателства. Показанията на свидетелите не се
опровергават от останалия доказателствен материал събран по делото
досежно обстоятелството, че обвиняемият А.И.Р. им е предоставил стая в
жилището си. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, в частта
относно обективната страна на престъплението. Ето защо съдът намира, че
деянието е съставомерно от обективна страна и доказателствата в тази насока
са категорични и последователни.
Всички доказателства по делото кореспондират помежду си, като водят
към единственият възможен извод, че обвиняемият е извършил деянието, за
което е предаден на съд.
По така описания начин с деянието си обвиняемият А.И.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК, тъй като за времето от 30.12.2021г. до
края на февруари 2022г. е улеснил непълнолетно лице от мъжки пол – И.А.Р.,
роден на 18.08.2006г. и лице от женски пол, което не е навършило 16 години –
А. Н.Б., родена на 11.12.2007г. да заживеят съпружески, без да са сключили
граждански брак.
Престъпленията са насочени срещу обществените отношения,
охраняващи правата на децата и непълнолетните. С действията си
подсъдимият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние, а
именно улесняване. Като титуляр на родителските права и лице,
упражняващо родителски контрол и надзор над непълнолетните си деца, не се
е противопоставил на взетото от сина си и негова приятелка решение да
създадат семейство, въпреки ранната им възраст и недостатъчната им
житейска зрелост и им е предоставили самостоятелна стая в жилището си,
където да създадат домакинство и да заживеят след това. Фактическите
взаимоотношения между пострадалите, така както са установени от
доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвързващи
мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните
норми на действащото семейно право, с присъщите права и задължения –
съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството,
изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Предвид
3
изложеното, изпълнителното деяние безспорно е осъществено със своите
обективни признаци.
Субективната страна на престъплението също е доказано по несъмнен
начин. Деянието е извършено при п р я к умисъл. Обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал те да настъпят. А. Р. е знаел за възрастта на А. Б. и И. Р.,
разбирал е, че с осигуряването на условия за живот, улеснява младежите да
заживеят на съпружески начала, като установят фактическо съжителство
наподобяващо отношенията, които възникват при сключването на граждански
брак, включващи и полово общуване и макар да е бил наясно с
произтичащите от това общественоопасни последици и рискове за
физическото и психическото развитие на непълнолетните, е извършил
инкриминираните действия.
Този извод следва от цялото волево поведение предмет на
инкриминираната деятелност, тъй като Р. е съзнавал всичките признаци на
осъществения състав на престъплението, а с извършването на деянието се е
стремял към настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая
се касае за единство на цел и на престъпен резултат.
Въпреки краткия период на съжителство престъплението не е
малозначително деяние. Твърде ниската възраст на пострадалите, когато са
установили съпружеско съжителство /пострадалата А. Б. тъкмо е навършила
14 години, а пострадалия И. Р. е бил едва на 15 години/, която ги прави
социално, емоционално и физически незрели да се справят с отговорността да
създадат семейство и да отглеждат и възпитават деца, обстоятелството, че са
били ученици и вероятността да прекъснат образование е реална, налага
извод, че деянието притежава присъщата висока степен на обществена
опасност.
Затова съдът призна обвиняемият А.И.Р. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 191, ал. 2 НК.
Съдът счете, че в случая обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК и
да му се наложи административно наказание на осн. чл.78А от НК. Налице са
предпоставките на чл.78А от НК, при наличието на които съдът е длъжен
приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. За извършеното от него умишлено
престъпление по чл. 191, ал. 2 НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода" до две години или пробация. Обвиняемият е с чисто съдебно минало
/реабилитиран е по право/ и добри характеристични данни. Спрямо него не е
прилаган института на чл.78А от НК. От престъплението не са причинени
имуществени вреди. Наказанието, с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК
глоба, следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства
– чисто съдебно минало, добрите характеристични данни и оказаното
съдействие на досъдебното производство. Съдът счете, че наказанието следва
4
да се наложи в рамките на законовия минимум от 1000 лева.
С така определеното административно наказание, съдът прие, че ще се
постигнат целите на чл. 36 НК, по отношение на обвиняемия и на останалите
членове на обществото.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.
Да се изпрати препис от мотивите на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.ка Пенчева
5