Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
12.07.2019 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на единадесети юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Р. Аврамова, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 37 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Б.п.“ ЕАД твърди, че въз основа на договор изх. №
РД-73/25.01.2017 г. ответникът му е възложил извършването на услуги по приемане
и доставка на вътрешни и международни кореспондентски пратки, колетни пратки и
извършване на куриерски услуги чрез пощенска станция София 7, срещу заплащане
на такса за така извършените услуги в срок до 3 дни след представяне на данъчна
фактура от страна на ищеца, съставена въз основа на количествено-стойностна
сметка. Поддържа, че е изпълнил поетите с договора задължения, но ответникът не
е изпълнил насрещното си задължение за заплащане стойността на извършените
пощенски услуги за периода от 01.07.2017 г. до 01.08.2018 г. по следните фактури:
фактура № **********/31.07.2017 г.; фактура № **********/29.09.2017 г.; фактура
№ **********/31.10.2017 г.; фактура № **********/30.11.2017 г.; фактура №
29007551562/29.12.2017 г.; фактура № **********/31.01.2018 г.; фактура №
**********/28.02.2018 г.; фактура № **********/30.03.2018 г.; фактура №
**********/30.04.2018 г.; фактура № **********/31.05.2018 г.; фактура №
**********/31.05.2018 г.; фактура № **********/29.06.2018 г.; фактура №
**********/29.06.2018 г.; фактура № **********/31.07.2018 г. и фактура №
**********/31.07.2018 г. Общата стойност на калкулираните с тези фактури услуги
възлиза на 54004.32 лева, която сума ответникът не е платил въпреки изпратената
му покана да направи това. Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 54004.32 лева, представляваща стойността на извършените
по договора услуги за периода от от 01.07.2017 г. до 01.08.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и
сумата от 4414.76 лева, представляваща сбор от дължимите лихви за забава при
плащането на горепосочените 15 фактури за период след
третия работен ден от получаване на съответната фактура до 20.12.2018 г.
Претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В молба-уточнение от 29.01.2019 г. е посочена банкова сметка ***, съобразно
изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът
„Е.к.“ ЕООД не подава отговор на исковата молба и не изразява становище по
предявените искове в хода на производството.
Предвид процесуалното поведение на
ответника, в проведеното на 11.07.2019 г. открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца моли съда да се произнесе с неприсъствено
решение.
Съдът констатира, че ответникът не е
подал отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по
делото, не е направили искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като
последиците от това негово поведение са му указани от Съда с разпореждането, с което им е
връчен препис от исковата молба и с определението от 06.06.2019 г. за
насрочване на делото
Предвид гореизложеното и като съобрази
направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и
обстоятелството, че предявените искове са вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, Съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Ето защо съдът приема, че следва да уважи
искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 ГПК и да се произнесе с неприсъствено
решение. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК това решение не се мотивира по
същество, а е достатъчно да се укаже, че се основава на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, които предпоставки Съдът приема, че са
налице. Затова Съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
При този изход на производството, ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК. Ищецът е направил
разноски за заплащане на държавна такса, поради което ответникът следва да бъде
осъден да му заплати дължимата държавна такса по исковете, която възлиза на
2336.76 лева /ответникът дължи възстановяване на дължимата държавна такса по
делото, а не реално платената от ищеца такса от общо 2351 лева/. Съдът намира,
че дължимото на ищеца юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200 лева.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 2536.76 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.
239, ал. 2 ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.к.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „********да заплати на „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „********“, ул. „Акад********, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал.
1 от ЗЗД, сумата 54004.32 /петдесет и
четири хиляди и четири лева и 32 ст./, представляваща
стойността на извършените от „Б.п.“ ЕАД по
договор изх. № РД-73/25.01.2017 г.
услуги за периода от от 01.07.2017 г. до 01.08.2018 г., във връзка с
които са издадени фактура № **********/31.07.2017 г.; фактура №
**********/29.09.2017 г.; фактура № **********/31.10.2017 г.; фактура №
**********/30.11.2017 г.; фактура № 29007551562/29.12.2017 г.; фактура №
**********/31.01.2018 г.; фактура № **********/28.02.2018 г.; фактура №
**********/30.03.2018 г.; фактура № **********/30.04.2018 г.; фактура №
**********/31.05.2018 г.; фактура № **********/31.05.2018 г.; фактура №
**********/29.06.2018 г.; фактура № **********/29.06.2018 г.; фактура № **********/31.07.2018
г. и фактура № **********/31.07.2018 г., ведно със законната лихва от 08.01.2019
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Е.к.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „********да заплати на „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „********“, ул. „Акад********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 4414.76
лева /четири хиляди четиристотин и четиринадесет лева и 76 ст./, представляваща
сбор от дължимите лихви за забава при плащането на горепосочените 15 фактури за
период след третия работен ден от получаване на
съответната фактура до 20.12.2018 г.
ОСЪЖДА „Е.к.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „********да заплати на „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „********“, ул. „Акад********, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК, разноски по
производството и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2536.76 лева /две хиляди петстотин тридесет и шест лева и 76 ст./.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК,
неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на
страните, като на основание чл. 240 от ГПК заедно с преписа от неприсъственото
решение, да се изпрати съобщение на
ответника с указания, че може да поиска отмяна на решението в едномесечен срок
от получаване на съобщението. Преписът да се изпрати на ответника по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Съдия: