№ 18830
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110163312 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на Ф. Г., ЛНЧ **********, лично и в качеството му на
процесуален субституент на Л. Ф. Г., ЕГН **********, срещу В. Й. Я., ЕГН **********.
Твърди се, че ответницата е осъществила спрямо молителите акт на домашно насилие на
27.09.2024 г., подробно описан в сезиращата молба и уточнителните такива. Претендират се
разноски.
Ответницата взима становище по молбите, като ги оспорва. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по указания в закона ред да
бъде установен осъществен спрямо молителя/молителите конкретен акт на домашно насилие
по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Домашно насилие може да бъде установено само при
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място - осъществен от
съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен
акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице -
молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на
извършване, и на второ място - наличие между лицата на правна, фактическа и/или
родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.
Не се спори по делото, че ответницата попада сред кръга от лица, посочени в чл. 3, т.
1
1 и т. 4 ЗЗДН.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения между страните обстоятелствата, че молителят/процесуалният субституент и
ответницата са бивши съпрузи, като Л. Г. е тяхно дете, както и че с влязло в сила
бракоразводно решение е определен режим на лични отношения между бащата и детето (л.
83 от делото).
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане малолетната молителка
е дете на страните (л. 9 от делото).
От представената по делото справка от МВР, ГД „Гранична полиция“ се установява,
че същата е предприела временна мярка за недопускане излизане от Република България със
срок до 09.11.2024 г. на детето Л. Ф. Г., ЕГН ********** (л. 11 от делото). Ответницата е
предупредена с протокол за полицейско предупреждение да не предприема пътувания извън
Р. България, докато не се сдобие със съдебно решение относно напускането на страната на
малолетната Л. Ф. Г., ЕГН ********** (л. 13 от делото).
По делото е представен периодичен доклад за резултатите от предоставяне на
социална услуга от Фондация „Надежда“, в който се съдържат констатации относно
психологичното състояние при молителя (л. 79-л.82 от делото). На основание чл. 13, ал. 2, т.
1, пр. последно ЗЗДН, доказателствени средства в производството по ЗЗДН могат да бъдат
освен допустимите по ГПК доказателствени средства, също и становища на психолози,
консултирали пострадалото лице. Следва да бъде отбелязано обаче, че доказателствените
средства, визирани в чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, могат да послужат за доказването само
на настъпилите вредни последици от насилническия акт (арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН), но не и
на неговото авторство (Решение № 9239 от 21.12.2016 г. по гр. д. № 4325/2016 г. на СГС, II
въззивен брачен състав). Ето защо, докладът, освен, че е изготвен единствено по данни на
молителя Ф., но и не е годен да докаже извършване на твърдения акт на насилие от страна
на ответницата. По горните съображения съдът не цени и представения по делото социален
доклад от ДСП-Лозенец, в частта му, в която се съдържа единствено преразказ на
твърденията на бащата досежно осъществени спрямо него и детето актове на домашно
насилие (л. 58-л. 61 от делото).
В хода на социалното проучване детето е споделило, че се чувства добре в семейната
среда на г-жа Я. и се разбира с г-н Виане. Заявило е, че не се вижда с баща си, тъй като му е
обидена, поради провалено лечение в Белгия. ДСП-Красно село счита, че е в интерес на
детето родителите да не допускат ескалиране на междуродителския конфликт и да не
позволяват въвличането му в обстоятелства и ситуации, оказващи негативно влияние върху
психиката на Л. Г. (в тази насока са и препоръките на ДСП-Лозенец). Предвид установения
междуродителски конфликт и водените многобройни съдебни дела помежду им, ДСП-
Красно село препоръчва детето и неговите родители да ползват социална услуга - регулярно
посещаване на Детски контактен център (л. 75-л.76 от делото).
По делото е приет заверен препис от пр. пр. 57376/2024 г. по описа на СРП,
2
образувана по повод сигнал на ответницата (л. 91 – л. 105 от делото).
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника,
т.е. да е установена първата от кумулативните предпоставки за уважаване на молбата за
защита.
От показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, като съдът
прецени тези на свидетеля Филип Филипов по реда на чл. 172 ГПК, се установяват силно
влошени отношения между родителите на детето (което обстоятелство не се оспорва между
страните), но по никакъв начин не се установяват конкретни актове на домашно насилие,
съобразно твърденията на молителите. В тази връзка, следва да се има предвид, че и двамата
свидетели посочват, че на процесната дата между молителя и ответницата не е имало
никакъв контакт, не са разговаряли помежду си, като Ф. Г. си е бил тръгнал преди св.
Цветков да се качи в колата си.
Относно твърдението, посочено в уточнителната молба, че на 27.09.2024 г.
ответницата е увещавала детето да каже, че баща му е направил опит да го отвлече, то
подобно действие не се установи да е извършено от ответницата, съобразно събраните по
делото доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между страните
са обтегнати и конфликтни, за което свидетелстват и многобройните дела помежду им, като
въвличат в своите конфликти и тяхното малолетно дете. Между тях е налице спор за
мерките, свързани с родителската отговорност, в който смисъл са и твърденията на
страните. Не се установи, обаче, от ангажираните по делото доказателства, ответницата да е
осъществила твърдените в молбата актове на домашно насилие на процесната дата.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи,
при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие.
Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно
при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не следва да се
използва за разрешаване на междуличностни конфликти, разногласия и спорове. Същите,
подлежат на разрешаване в производство, различно от настоящото по ЗЗДН. В интерес на
детето на страните, е родителите да подобрят комуникацията помежду си, като осигурят
сигурна и спокойна среда за пълноценно общуване с него.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителите с тежестта
на доказване в производството и да остави молбата им без уважение, като неоснователна и
да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни.
Представени са списъци по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 3
ЗЗДН, молителят следва да заплати на ответницата разноски в размер на 1500,00 лева (л. 61а,
л. 115 от делото).
При този изход на делото Ф. Г., следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), като малолетната молителка не внася такава (арг.
3
чл. 11, ал. 3 ЗЗДН).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ф. Г., ЛНЧ **********, лично и в качеството
му на процесуален субституент на Л. Ф. Г., ЕГН **********, за издаване на заповед за
съдебна защита срещу В. Й. Я., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответницата да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Ф. Г., ЛНЧ **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Ф. Г., ЛНЧ **********, лично и в
качеството му на процесуален субституент на Л. Ф. Г., ЕГН **********, да заплати на В. Й.
Я., ЕГН ********** разноски в размер на 1500,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4