№ 11
гр. Варна, 16.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря А. Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20243100900324 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:52 часа се явиха:
Ищецът С. Д. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адвокат С. С., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Ответникът VHV Allgemeine Versicherung AG, чрез представляващ
"Авус България - регулиране на щети" ЕООД, редовно призован,
представлява се от адвокат Т. Б., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
Вещото лице С. В. В., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
Свидетелят Ф. Ф. О., нередовно призован, не се явява в съдебно
заседание.
СЪДЪТ докладва върната призовка до свидетеля в цялост, с
отбелязване, че адресът е посетен трикратно, лицето не е открито. По данни
на съседка адресатът живее в Германия. Залепено е уведомление, което не е
потърсено.
Свидетелят М. Б. А., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
Свидетелят А. П. И., редовно призована, явява се в съдебно заседание.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. С.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
1
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. С.: Поддържаме исковата претенция, оспорваме отговора и
допълнителния отговор на ответното дружество, представено чрез
процесуалния му представител. Нямаме други искания на този етап.
Запознат съм с проекта за доклад, нямаме възражения, моля да се
приеме за окончателен.
АДВ. Б.: Оспорвам исковата молба, поддържам отговора. Запознат съм с
проекта за доклад, нямам възражения. Нямам допълнителни искания по
доказателствата.
СЪДЪТ, на основание чл. 145 ГПК, приканва страните към спогодба.
АДВ. Б.: Нямам мандат за спогодба. На този етап няма съгласие от
застрахователя.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се
придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение №
1576 от 26.11.2024 год., както следва:
Производството е образувано по предявен от С. Д. Д. срещу „ВХВ
Алгемайне Верзихерунг" АД иск с правно основание чл. 432 ГПК, за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие виновно причинено от Ф. О.Х. – водач на застрахован
при ответника лек автомобил „Форд Фокус”, с рег. № ******, ПТП на
05.10.2020 г., изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства от
счупване на шийката на лявата бедрена кост с разместване на фрагменти,
обусловило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за
период от 10-12 месеца; счупване на таза в областта на лоното съчленение,
долен клон на лявата срамна кост и левия ацетабулум, обусловили трайно
затруднение в движенията на долните крайници за период от около 5-7 месеца;
счупване на кръстната кост, самостоятелно обусловило трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за период от 5-7 месеца; счупване на 5, 6, 7,
8, 11 и 12-то леви ребра, обусловило трайно затруднение в движението на
снагата за период от около 2-3 месеца; счупване на десния страничен израстък
на пети поясен прешлен и на левите странични израстъци за 2, 3 и 4 поясни
прешлени, обусловили в съвкупност трайно затруднение в движението на
снагата за период 2-3 месеца; травма на гръден кош, усложнила се от
развитието на хепопневмоторакс, обусловил разстройство на здравето,
временно опасно за живота, установена голяма херния на предна коремна
2
стена, съдържаща мастна тъкан и чревни бримки, смяна на лява тазобедрена
става; настъпили вследствие травматичните увреждания и поставените
вътреставни протези остри съдови болести на червата, увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб,
ставни болки, ведно с дължимата законната лихва върху главницата от 400 000
лв. считано от датата на отправяне до ответника на извънсъдебна писмена
застрахователна претенция – 19.02.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението - всички суми дължими по силата на сключен с ответника
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№ ******.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се излага, че на 05.10.2020 г., около 14:00 ч. по път III-
902 в посока с. Оброчище се е движел лек автомобил „Форд Фокус”, с рег. №
****** с водач Ф. О.Х.. Наближавайки кръстовището за с. Осеново, област
Варна, където пътната настилка преминава в плавен ляв завой, водача Х. е
навлязъл в завоя с по-изправена траектория от необходимата за конкретния
пътен участък със скорост от 83,6 км/ч., поради което е навлязъл в насрещната
пътна лента. В нея в това време се е намирал ищецът, управляващ лек
автомобил „Мини” с рег. № ******. Управляваният от него автомобил е
излязъл от разклона за с. Осеново и е навлязъл изцяло в лентата за движение в
посока гр. Варна. Вследствие навлизането на лек автомобил „Форд” изцяло в
насрещната лента за движение е последвал удар между двете МПС, който за
лек автомобил „Мини” е бил страничен – в предната част на предната лява
врата. Той е довел до напускането на двете МПС на пътната лента, водеща
към гр. Варна и преустановяването на движението им в затревената площ.
На база експертните заключения в образуваното по случая ДП №
324/2020 г. на РУ на МВР –гр. Аксаково, което впоследствие е било
прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НК, ищецът сочи, че ако автомобилът
„Форд Фокус” не е бил предприел неправомерно навлизане в насрещната
пътна лента, която е била ограничена от неговата такава с непрекъсната
линия, то двете МПС са щели да се разминат.
Ищецът твърди, че в резултат на произшествието е получил множество
травматични увреждания, подробно описани в исковата молба, което е
наложило приемането му по спешност в Клиниката по ортопедия и
травматология към МБАЛ „Св. Анна”, гр. Варна. Въпреки изминалия период
от две години след ПТП, ищецът сочи, че все още не е бил възстановен от
травмите и през 2022 г. изцяло е била сменена лявата му тазобедрена става. В
резултат на уврежданията и поставените вътреставни протези излага, че са
настъпили други увреждания, като с Експертно решение на ТЕЛК №
92188/30.11.2022 г. му е била призната трайна неработоспособност от 99% с
чужда помощ. Твърди се, че и към момента на депозиране на исковата молба
състоянието му не се е подобрило и продължава да бъде изправен пред болки
3
в областите на уврежданията, постоянна необходимост от чужда помощ, вкл. и
за да се обслужва, довели до коренна промяна в ежедневието му, затваряне в
самия него, неспокоен сън, съпроводен с кошмари, страх от превозни
средства, тревожност, потиснатост, липса на апетит, непълноценност.
Твърди се, че към момента на ПТП за автомобил „Форд Фокус” е била
налице валидна застраховка, сключена с ответното чуждестранно дружество,
представлявано от кореспондента си в България -„Авус България – регулиране
на щети” ЕООД. Ищецът сочи и че е предявил към ответника извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение, чрез неговия кореспондент в
България, като до изтичане на законоустановения срок, не е бил уведомен за
определянето на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба,
ответникът оспорва иска и акцесорната претенция за законна лихва, като
недоказани по основание и размер и отправя искане за цялостното им
отхвърляне. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП, като се сочи, че
при ясно време, отлична видимост и суха настилка, със скорост от 90 км/ч.
водачът на лек автомобил „Форд Фокус” е пътувал от гр. Варна към к. к. „А.”,
движейки се по околовръстния път, през село Осеново, в посока с. Генерал
Кантарджиево. В момента, в който застрахованият автомобил, управляван по
главния път, биващ такъв с предимство, е достигнал кръстовището за с.
Осеново, от с. Осеново към главния път се е движил ищецът със своя
автомобил. Твърди се обаче, че именно той не е спрял на възприетия от него
знак Б2 „Стоп”, отнел е предимството на застрахованото превозно средство
вследствие на което ищцовият такъв е бил блъснат в страничната му лява част
от „Форд Фокус”. В резултат на съприкосновението и двата автомобила са
преустановили движението си в затревената площ вляво на платното за
движение. Изтъква се, че ударът е настъпил в опасната зона „Форд Фокус”,
като макар водачът му да е сторил всичко възможно, не е успял да го
предотврати. Ответникът счита, че ищецът е могъл да избегне удара, с оглед
по-малката му опасна зона, сравнена с по-голямото изминато разстояние.
С оглед така изложеното, ответникът счита, че причина за настъпването
на ПТП е било поведението на ищеца и доколкото липсват два от елементите
на непозволеното увреждане относно деянието на водача на застрахования
автомобил – вина и противоправност на деянието, то функционалната му
отговорност не може да бъде ангажирана.
Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и
твърдените вреди.
В евентуалност се прави възражение за съпричиняване от ищеца на ПТП
и вредоносния резултат, поради отнемането на предимството на лек
автомобил „Форд Фокус” чрез маневра „завой наляво” и поради
непоставянето на обезопасителен колан.
Касателно претенцията за законна лихва се пояснява, че въпреки
отправената от ответника до ищеца покана за представяне на доказателства за
4
виновното поведение на водача на застрахования автомобил и причинно
следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди, това не е било сторено.
Оспорва се и началният момент на дължимост на лихвата.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът приема за безспорен
между страните и ненуждаещо се от доказване следния факт: наличието към
05.10.2020 г. на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество относно лек автомобил
„Форд Фокус”, рег. № ******.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи, че: на 05.10.2020 г. е настъпило ПТП с
посочения от него механизъм; са му били причинени посочените в исковата
молба травматични увреждания е понесъл неимуществени вреди, продължили
и към датата на депозиране на исковата молба, изразяващи се в изпитвани
болки и страдания, битово хигиенни неудобства, промяна в ежедневието; и
преживяна психическа травма от ПТП; неимуществените вреди са в пряка и
причинна връзка с настъпилото ПТП, настъпило по вина на Ф. О.Х.; между
ответника и виновния водач е бил налице валиден договор за застраховка със
срок на действие, покриващ датата на ПТП; отправянето към ответника на
извънсъдебна застрахователна претенция за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, предмет на настоящото производство и датата на
получаването й от него;
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК указва на ответника, че следва
да установи положителните факти, на които се позова, изключващи
отговорността му, включително и тези за: твърдения от него механизъм на
настъпване на процесното ПТП; наличие на съпричиняване на ПТП и
вредоносния резултат от ищеца, изразяващо се в незаконосъобразното
извършване на маневра „завой наляво” и непоставянето на обезопасителен
колан; отправянето на покана до ищеца за предоставянето на относими към
извънсъдебната му претенция документи;
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ответника, че не
сочи доказателства за съществуването на писмо от 25.07.2024 г. на „Авус
България – регулиране на щети” ЕООД.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът намира, че не са налице други
факти, за които страните не сочат доказателства.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан
като окончателен.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение №
1576 от 26.11.2024 год. като окончателен доклад по делото.
5
СЪДЪТ докладва молба вх. № 31996/12.12.2024 г. от адв. Б.,
пълномощник на ответника, с която приложено представят писмо изх. №
209/25.03.2024 г. от „Авус България-регулиране на щети“ ЕООД, ведно с
разписка на „Български пощи“.
СЪДЪТ връчва постъпилото писмо на процесуалния представител на
ищеца, за запознаване.
АДВ. С.: Да се приеме.
АДВ. Б.: Няма да соча други доказателства на този етап. Да се приеме.
СЪДЪТ докладва постъпилото по делото ДП № 324/2020 г. по описа на
РУ-Аксаково.
СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети
представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
такива, както и представеното с молба вх. № 31996/12.12.2024 г. писмо от
„Авус България-регулиране на щети“ ЕООД, като допустими и относими към
предмета на спора, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени документи,
както следва: Постановление за прекратяване на наказателно производство №
14561/2020 г. от 31.01.2024 г., Застрахователна претенция от 19.02.2024 г.,
уведомление за клиентски банкови сметки от 26.01.2024 г., Епикриза от БМАЛ
„Света Анна-Варна“ АД, Клиника по ортопедия и травматология, Епикриза от
МБАЛ „Света София“ Отделение по ортопедия и травматология, Епикриза от
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна, Клиника по физикална и
рехабилитационна медицина, Амбулаторен лист № 22300606С8С6/27.10.2022
г., Експертно решение № 92188/229/30.11.2022 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с отговора на исковата молба писмени
документи, както следва: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
445000-514 от 15.03.2021 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото ДП № 324/2020 г. по описа на РУ-
Аксаково.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представеното с
молба вх. № 31996/12.12.2024 г. от адв. Б., пълномощник на ответника, писмо
изх. № 209/25.03.2024 г. от „Авус България-регулиране на щети“ ЕООД, ведно
с разписка на „Български пощи“.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 269 от 06.01.2025 г. заключение по
допуснатата съдебно психиатрична експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
6
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно психиатричната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Доц. д-р С. В. В. - 47 години, българин, български гражданин,
неосъждан, без родство и трудовоправни отношения със страните,
предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да
даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице В.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Запознат съм с наказателната отговорност.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
АДВ. Б.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно психиатрична експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 500.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно психиатрична експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер на
500.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно експертиза в размер на 500.00 лв., платими от бюджета на съда.
(Издаден РКО)
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 206 от 06.01.2025 г. заключение по
допуснатата комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза и
констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещите лица,
изготвили комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза,
като пристъпва към снемане самоличността им:
Д-р Р. Б. М. - 71 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице М.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Инж. Й. Л. М. - 43 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
7
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице М.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението.
АДВ. Б.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по допуснатата комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза е компетентно дадено и отговоря на поставените
въпроси, поради което и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото.
Съгласно представените от вещите лица справки – декларации, СЪДЪТ
намира, че на вещо лице д-р Р. Б. М. следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 700.00 лв., а на вещо лице инж. Й. Л. М. следва да
бъде определено окончателно възнаграждение в размер на 700.00 лв., поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, ведно с
приложените към нея справки - декларации на вещите лица.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещите лица в размер на
по 700.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещо лице д-р Р. Б. М. по
допуснатата комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза в
размер на 700.00 лв., от внесения от ответника депозит в размер на 350 лв. и
платими от бюджета на съда в размер на 350 лв.
(Издаден РКО по вносна бележка от 10.12.2024 г.-350лв.; издаден РКО
платим от бюджет-350лв.)
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещо лице инж. Й. Л. М. по
допуснатата комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза в
размер на 700.00 лв., от внесения от ответника депозит в размер на 350 лв. и
платими от бюджета на съда в размер на 350 лв.
(Издаден РКО по вносна бележка от 10.12.2024 г.-350лв.; издаден РКО
платим от бюджет-350лв.)
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелката А.З.К., ЕГН: **********, 38 г., български гражданин,
неосъждана, без родство със страните, предупредена за отговорността по чл.
290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
На въпроси на адв. С.:
Свидетелката К.: Със С. живея на семейни начала, нямам брак.
8
Инцидентът се случи на 05.10.2020 г. Съобщи ми негов познат около три
часа и половина след катастрофата. Имахме заведение в с. Кичево, там бях и
го очаквахме с родителите му. Той не дойде, не си вдигаше телефона. Аз
видях линейките, когато минаха, но не предположих. После почнах да се
съмнявам. След три часа дойде негов познат и каза, че трябва да приберем
колата, С. е катастрофирал и е в тежко състояние в болницата. /свидетелката
плаче/ В болницата казаха, че е с опасност за живота и че най-вероятно няма
да няма смисъл от операция. Минаха 8 дни и те все повтаряха, че не знаят
дали трябва да се оперира, защото може би няма да живее, имал мехурчета в
белите дробове и състоянието му нямало да издържи операция. Нямало
смисъл от операция, трябвало да се изчака, за да се каже дали изобщо да се
оперира. После, на 13-ти казаха, че ще има операция, че е излязъл извън
опасност. Оперирах го, травмите му бяха на крака, сложиха му болтове в
крака, за да му държат костта, на ставата. Тазът му беше целия начупен и
трябваше да бъде в неподвижно състояние след операцията. Той е висок и
тежък по принцип. След като го оперираха, след 10 дена го изписаха, но
казаха, че трябва да го вземем в къщи с носилка и да не помръдва, тъй като
има много голяма вероятност да му се размести таза и операцията все едно е
невалидна, все едно нищо не са направили, всичко се разваля, болтовете могат
да излязат, те му сложиха пирони, казаха, че пироните могат да излязат.
Настанихме се в хоспис „Света Марина“ в с. Кичево. Аз ходих, тогава
беше Ковид пандемия, не допускаха нито в болницата, нито в хосписа. Той
става агресивен след изписване. От болницата го изведохме с частна линейка,
на носилка. Той е на носилка, ние нямаме асансьор. Той не трябваше да
помръдва, само стенеше и казваше „полека, полека“, той се притесняваше да
се качи в линейката. След което направи паник атаки в хосписа и професор
Маринов му даваше успокоителни хапчета, понеже почна да дава психически
проблеми.
В хосписа аз го обслужвах. Той беше агресивен към санитарките, аз го
обслужвах, не допускаше други хора. Разбрахме се с доктора аз да го
обслужвам в хосписа. На легло, с подлога, с катетър, беше неподвижен. Имах
познат, който учи за ортопед и го виках да ми помага, тъй като аз се страхувах
да не разместя нещо, той не трябваше да се завърта нито на ляво, нито на
дясно, нито да се изправя до 90 градуса, все още седи на високо, няма как да
си сгъне крака под 90 градуса. Беше почти три месеца в хосписа. Като го
изписаха беше в къщи.
Не можеше сам да ходи, все още има проблеми. С частна линейка го
изписаха, и инвалидна количка. Викахме рехабилитатор в къщи и все още
викаме рехабилитатори. Той започна да раздвижва още в хосписа, но се
страхуваше, защото му казаха, че трябва много да си пази таза. Страхуваше се
да се изправя, от там тръгнаха и паник атаките. На втория месец се опитаха да
го изправят, но той се страхуваше да се изправи. В момента, в който му
вдигнат леглото до една определена степен, получаваше паник атаки,
започваше да се задушава, въртеше му се главата. Изписаха му медикаменти,
9
гинко билоба, успокоителни, които се вземат с някаква определена рецепта.
Даваше му ги професора, аз не съм ходила да купувам успокоителни.
Много трудно стана изправянето. Малко преди да го изпишат от хосписа
се изправи, можеше да сяда в инвалидна количка, но не можеше да ходи.
Правеше две-три крачки и от страх пак сядаше. В къщи вече започна да ходи с
проходилка. Това се случи след два месеца, когато започна с проходилка.
Започнахме да го извеждаме навън с патерици. Дотогава само с линейките е
излизал. Когато ходим на снимки от линейката с инвалидната количка до
помещението за снимки.
Сега се движи с патерици, с бастун. В момента не може да стои прав
повече от 10-15 мин. Той е тежък и когато стои прав има изкривяване на таза,
получил е нещо на прешлените на гръбнака и казват, че ако не му се оправи
кракът, кракът му беше скъсен с 6 до 7 см преди сменянето на ставата, след
изписването от болницата. Изработваха му стелки, но кракът му ставаше все
по-къс и по-къс. Имаше рехабилитации, по принцип, но казаха да се
изработим специална обувка с подметка 7 см. Той тогава още повече даде
психически проблем. Преди това си беше амбициозен човек, имаше си работа.
Сега нищо не може да направи. Той е с ТЕЛК, аз съм му придружител, имаме
кредити. По принцип, когато сме работили, бяхме си закупили имот, който сме
продали, за да имаме пари, с които да плащаме за възстановяване. В момента е
с 100 % ТЕЛК за инвалидност.
Другото, което е, започна да пие алкохол, стана агресивен към чуждите
хора, не към мен лично. Имаше много приятели и познати, много искаше да се
среща с тях, те го гледаха като инвалид, след като се прибра в къщи. От там
той започна сам да се определя като инвалид, каза, че на приятелите и
познатите вече не им е нужен. Например в хосписа, когато аз имам работа, да
напазарувам, да се върна, инжекции нямаше, а трябваше да му се слагат всеки
ден „фраксипарин“, и докато ме е нямало не е позволявал да го обслужват,
бил е недоволен от обслужването, целил е санитарките с прибори за хранене.
Иска да направи нещо сам, но не може и си го изкарва на другите хора, че те
не го вършат както той иска.
Към настоящия момент може да се движи с патериците, можем да
излезем навън, правим рехабилитации, ходили сме на санаториум. В
санаториума казаха, че няма нужда от санаториум. Пие болкоуспокояващи и
разреждащи кръвта, не ги е спирал. Образуват му се някакви тромби на крака
и не може да спре „Еликуис“, за разреждане на кръвта.
Също с кръвното не е добре. Коремът му в момента е отворен. Освен
всичко, при катастрофата се отвори корема. Той имаше платно, херния, преди
катастрофата, но при катастрофата се разкъсва цялото платно в корема. В
момента са му излезли червата и му предстои следваща операция. Няма кожа в
момента, да му ги съберат, трябва да му поставят чуждо тяло в корема, за да
могат да му се съберат червата. И човекът стои в къщи и се самосъжалява и
това е положението. Психически е дал фира отвсякъде, не може да спи ако не
10
пие алкохол.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетелката, след което същата беше освободена и напусна
съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит призования свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят М. Б. А., ЕГН: **********, 47 г., български гражданин,
неженен, неосъждан, без родство със страните, предупреден за отговорността
по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелят А.: Спомням си за ПТП на 05.10.2020 г. Пътувахме с лек
автомобил „Опел“, аз и жената, с която съжителствам – А. И. от с. Кичево,
посока А., по главния път, който е към с. Оброчище. Движехме се два
автомобила. Първоначално „Фиеста“, червена, се движеше зад мен, изпревари
ме между разклона на с. Орешак и караше пред мен. Движехме се с една
скорост, между 80 и 90 км/ч. Когато наближихме разклона за Орешак
„Фиеста“-та навлезе в кръстовището и пред нея излезе лек автомобил „Мини
купър“, който излезе от с. Осеново и не спря на „стоп“. Забелязах го преди
това, движеше се от селото, виждах му в първия момент само тавана, а в
последствие, когато наближихме видях как излезе пред „Фиестата“. „Форд“-
ът удари „Мини купър“-а и двете коли изхвърчаха в канавката.
Аз отбих в дясно на самото кръстовище, слязох да помогна. В същия
момент А. се обади на 112. От „Фиеста“-та излезе мъж, който в последствие
разбрах, че е българин. Извади едно дете, след това още едно и на задната
седалка имаше жена с бебе, които бяха в шок. Като видях, че всички са добре,
в другата кола имаше един господин, който сега разбирам, че се казва С., на
пасажерското място. Предполагам, че от удара се е изместил. Беше в
безсъзнание. В този момент А. говореше с 112 и обясняваше какво се е
случило. Опитах се да комуникирам с господина в „Мини Купър“-а, но той
беше неадекватен, в безсъзнание.
„Форд“-ът беше с немска регистрация. След ПТП разговарях с
господина на „Форд“-а и той каза, че е от Р..
Нямаше други автомобили, които да идват от Осеново. Нямаше
движение в посока А.-Варна.
Според мен шофьорът на „Мини Купър“-а нямаше колан. Ударът беше в
лявата страна. Шофьорът, ако е имал колан нямаше да излети от шофьорското
място на дясно. Не съм забелязал колан, видях шофьора на пасажерското
място.
На въпроси на адв. С.:
Свидетелят А.: От автомобила пред мен бях на може би 30-40 м, не
повече. Ударът настъпи в нашата лента за движение, посока Оброчище.
11
„Фиеста“-та излетя в канавката директно, „Мини купъра“, мисля че също. В
момента, в който видях удара, си отклоних погледа от колите и започнах да
търся място къде да спра. Спрях на самото кръстовище.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ уведомява свидетеля М. Б. А., че за призоваването му е
определен депозит в размер на 100 лв.
Свидетелят А.: Желая да ми бъдат изплатени разходи.
С оглед направеното от свидетеля М. Б. А. искане за изплащане на
внесения от ответната страна депозит за призоваването му в размер на 100 лв.,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на свидетеля М. Б. А. депозит за призоваването му в
размер на 100.00 лева от внесения от ответника такъв, като му ДАВА
възможност с нарочна молба да посочи банкова сметка, на която сумата да
бъде преведена.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит призования свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелката А. П. И., ЕГН: **********, 47 г., български гражданин,
неосъждана, без родство със страните, предупредена за отговорността по чл.
290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелката И.: Спомням си, че на 05.10.2020 г., на пътя Варна-А. се
случи ПТП.
Пътувахме в посока Варна-А., само, че тръгнахме от с. Долище, от
Кичево посока Оброчище, с М. А., за да прибера дъщеря ми от колежа по
туризъм. Два часа преди това бяхме свидетели на катастрофа. Като минахме
Кичево ни изпревари една кола - червен „Форд“, малиново червен,
обсъждахме с моя партньор катастрофата преди това, на която бяхме
свидетели. Докато обсъждахме видях как от Осеново тавана на една кола, как
се движи, излезе от пътя и зави на ляво, към нас, посока Варна, при което
колата пред нас, която беше на 30-40 м, я бръсна странично, тя влезе в
канавката, червената кола. Другата кола, която после видяхме, че е „Мини
купър“ се обърна сама по оста си и отиде точно до „Форд“-а, там спря. При
което аз не бях сигурна дали е истина, защото беше много странно, че преди
два часа бяхме свидетели на катастрофа. Обадих се на 112, даже говорих леко
несвързано с оператора. Обясних, че има катастрофа, казах, че слизам от
колата, отидох до „Форд“-а и видях, че от там излезе едно момченце, после
12
още едно, един мъж излезе, изкара едно малко дете, под една година, даде ми
го, аз го взех, излезе една жена от колата, която помня, че почна да наобижда
мъжа ми, че е идиот, защото мисля, че си помисли, че мъжът ми е причина. Тя
кърми бебето след това. Мъжът ми махна еърбека.
На другата кола, „Мини купъра“, мисля, че страната от към шофьора
беше цялата окривена от сблъсъка. В нея имаше един много едър мъж, който
беше от другата страна, на пасажера се беше изместил от удара и помня, че
вътре имаше кенчета бира, пълно със стекове бира. Не видях да има колан,
той беше от другата страна изместен. Не съм видяла дали има колан, нямаше.
За мен, не съм сигурна дали правилно съм казала на 112, казах, че тоя
човек не е в час. Даже казах, че не знам дали е пиян или надрусан. Според мен
изобщо не си направи труда да спре. Даже си помислих дали не му е станало
лошо. Без да погледне, без да спре, излезе на платното и аз не можех да
повярвам, защото два часа преди това един друг човек, на Въглен и Яребична
ей така излезе на пътя и една кола го блъсна. Мисля, че в един момент бях в
някакъв шок.
На въпроси на адв. С.:
Свидетелката И.: Ударът може би в нашата лента е станал, ако не и в
средата. Би трябвало да е в нашата лента, защото се движихме един след друг
двете коли. След сблъсъка стана голям пушек, беше много топло него ден.
Ние спряхме много надалеч, от другата страна. Те бяха от другата страна. Това
си спомням.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ уведомява свидетелката А. П. И., че за призоваването й е
определен депозит в размер на 100 лв.
Свидетелката И.: Желая да ми бъдат изплатени разходи.
С оглед направеното от свидетелката А. П. И. искане за изплащане на
внесения от ответната страна депозит за призоваването й в размер на 100 лв.,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на свидетелката А. П. И. депозит за призоваването й
в размер на 100.00 лева от внесения от ответника такъв, като й ДАВА
възможност с нарочна молба да посочи банкова сметка, на която сумата да
бъде преведена.
Свидетелката беше освободена и напусна съдебната зала.
АДВ. Б.: Не държа на изслушването на призования свидетел Ф. Ф. О..
Действително живее в Германия.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде заличен допуснатия с Определение
№ 1576/26.11.2024 г. на ответника свидетел - Ф. Ф. О., с оглед изявлението на
13
процесуалния представител и предвид наличните данни събрани от
длъжностното лице по призоваване, че същият се намира в Германия.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА допуснатия с Определение № 1576/26.11.2024 г. на
ответника свидетел - Ф. Ф. О..
АДВ. С.: Нямаме други искания. Представям списък на разноските и
договор за правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
АДВ. Б.: Нямаме други искания. Представям списък на разноските,
договор за правна защита и съдействие и доказателства за направените
разходи.
АДВ. С.: Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
ако не е по наредбата.
СЪДЪТ, по представените от страните списъци и доказателства към
тях,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото: Списък на разноските от
13.01.2025 г. от адв. С., Договор за правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв, Списък на разноските от адв. Б., Договор за правна защита и
съдействие от 10.01.2025 г., Фактура № 24868/28.08.2024 г., пълномощно от
12.12.2024 г., платежно нареждане от 10.01.2025 г., преводно нареждане от
10.01.2025 г., Фактура № 2454/10.01.2025 г.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което, на
основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. С.: Уважаема госпожо председател, от името на моя доверител
считам, че в настоящето съдебно производство по безспорен и категоричен
начин се доказаха наведените от нас твърдения с исковата претенция. С оглед
приетите и изслушани експертизи стана ясно какъв е бил механизмът на ПТП,
вещото лице в детайли е обяснило вариантите при които двата автомобила са
се движили, скорост на движение и категорично е посочил в експертното си
заключение, че ударът между двата автомобила е станало в насрещната лента
за движение на водача, който има застраховка към ответното дружество, а
именно в лентата за движение в посока Варна, която моят доверител вече е
бил заел. Вещото лице е категорично, че той в своята лента, посока Варна, не е
бил завършил маневрата, затова ударът е бил страничен за него. основният
момент тук е, че водачът на лекия автомобил „Форд“ е предприел навлизане в
насрещната пътна лента в един още по-равен участък и за това говорят
14
намерените спирачни следи в огледния протокол, след като полицейските
служители са посетили на място, има снимков материал. Вижда се от къде
започва навлизането в насрещната пътна лента. Вещото лице е категорично,
че скоростта на лек автомобил „Форд“ към момента на навлизане в
кръстовището е бил 90 км или малко по-малко от това и е категоричен, че ако
беше карал със съобразена скорост при навлизане в кръстовище, в рамките на
60 км, или ударът нямаше да бъде реализиран или щеше да е с по-ниска
скорост, която да позволи само нанасяне на материални щети.
По отношение на съдебно психиатричната експертиза, това, което
вещото лице е отразило по време на прегледа кореспондира и с това, което
заяви свидетелката, която живее на семейни начала с ищеца, а по отношение
на съдебно медицинската част е ясно какви са му били травматичните
увреждания, какъв е бил интензитета на възстановяване, че към настоящия
момент и при провеждане на личен преглед ищецът се е движил с
придружител и помощни средства – патерици. Става ясно, че му предстоят
операции. Считаме, че състоянието му е изключително тежко и затова говори
и експертното заключение на ТЕЛК, почти 100 %.
Моля настоящия съдебен състав правилно да прецени справедливия
размер на обезщетение.
АДВ. Б.: Уважаема госпожо председател, моля да постановите решение,
с което да отхвърлите предявените искове по съображения изложени в
отговора на исковата молба и съгласно събраните доказателства в процеса.
В процеса бе установено безспорно, че не е налична вина и
противоправно поведение от страна на водача, возещ се в автомобила,
застрахован за „ГО“ при доверителя ми. За съжаление е налице сериозно
произшествие, със сериозни последици. За съжаление ищецът сам се е
поставил в това положение и сам си е причинил тези тежки вреди.
Две неща, при движението автомобилът на застрахования при
доверителя ми, се е движил със позволена скорост, съобразно движението.
Той е бил по главен път. Ищецът е бил този, който навлиза в кръстовището и
от свидетелските показания безкомпромисно се установи, че той не се е
съобразил с движението, с обстановката, знак „стоп“. Би следвало при тези
условия, атмосферни и на пътното платно, да е забелязал идващите коли в
ляво от него, да спре, да преминат и до това лошо събитие, с тези последици,
нямаше да се стигне.
Ако има отклонение от правата траектория, излизане от собственото си
платно на водача Обретенов, то е заради това, че се е опитал да завие на ляво,
за да избегне удара. Не е логично и свидетелите потвърдиха, а и се установи,
няма разум в човек с жена си и три деца, да кара неразумно. За съжаление
ищецът не е съобразил, съдбата не е била с него.
Претендирам разноски съгласно представения списък.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
15
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение на
13.02.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:34
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16