РЕШЕНИЕ
№ 242
гр.Поморие, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на тридесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Димитър Димитров
при участието на секретаря
Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 716 по описа за
Производството е
по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) и е
образувано по молба от Х.А.Т. ***, против Н.Х.Т. ***, с която е направено
искане за установяване на домашно насилие и налагане на мярка за съдебна защита
по ЗЗДН спрямо ответника.
В обстоятелствената
част на молбата е посочено, че ответникът е низходящ – син, на молителя, като
двамата обитават къща в горепосоченото населено място. Твърди се на 28.09.2019
г., след употреба на алкохол, ответникът влязъл в обитаваните от молителя
помещения, отправил му обидни думи, както и такива по отношение на съжителката
на молителя – Ц.С.Г., гонил последната от къщата.
Прави се искане с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН, съдът да установи извършеното
домашно насилие и да наложи на ответника мерки
за защита, които не са конкретизирани.
Към молбата е
представена декларация от молителя по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В съдебно
заседание молителят се явяват лично, поддържа молбата за защита.
Ответникът също се
явява лично в съдебно заседание, не отрича описаните в молбата прояви.
За да се произнесе
по искането на молителя съдът се запозна подробно със събраните по делото
доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие следното.
Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл. 9 ЗЗДН, подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН, против субект по чл.3,
т.5 от ЗЗДН – низходящ на молителя, поради което е допустима и като такава
следва да бъде разгледана по същество.
Както бе посочено,
в производството е представена декларация от молителя по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която
декларация, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по
делото.
Твърденията на
молителя относно осъществената от ответника спрямо него проява на домашно
насилие на процесната дата не се оспорват от ответника и се подкрепят от
показанията на изслушана по делото свидетелка
Ц.С.Г. (съжителка на молителя).
В съвкупност от
доказателствената съвкупност несъмнено се установява, че на 28.09.2019 г., след
употреба на алкохол, ответникът влязъл в обитаваните от молителя помещения,
отправил му обидни думи, както и такива по отношение на съжителката на молителя
– Ц.С.Г., гонил последната от къщата, поради което съдът приема, че на посочената
дата ответникът е осъществил описаната от молителя проява на домашно насилие от
фактическа страна, като упражнил спрямо пострадалия психическо насилие.
Предвид така
установеното от фактическа страна от правна страна съдът прие следните изводи.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В разглежданият
случай страните са в горепосочените родствени връзки, отношения им безспорно са
влошени, като на процесната дата – 28.09.2019 г., ответникът е осъществил по
отношение на молителя проява на психическо насилие, при конкретна форма на тази
проява описана по-горе в решението.
Затова съдът прие,
че по делото е установено домашно насилие, поради което искането за защита
следва да се уважи, като на основание събраните по делото доказателства относно
личността и поведението на ответника, съдът намира, че спрямо него следва да
бъдат наложени мерките по чл.5 ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДН, а именно: задължаване на
извършителя да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо пострадалия и отстраняване от
съвместно обитаваното от страните жилище.
Съдът като взе
предвид установените по делото обстоятелства относно конкретната проява на
домашно насилие, както и наличието на данни за предходно поведение на ответника,
съставляващо домашно насилие – заповед за незабавна защита от 13.11.2018 г.,
издадена по гр.дело № 694/2018 г. по описа на РС – Поморие, намира, че срокът
на мярката за защита по чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН, следва да е шест месеца.
След съобразяване
на установените по делото обстоятелства, отнасящи се до тежестта на деянието на
ответника, отчитане на мотивите за извършването на акта на насилие и
интензитета на същия, съдът прие, че глобата по чл.5 ал.4 ЗЗДН, следва да се
наложи в минималния предвиден от закона размер – 200 лв.
Ответникът
следва също така, на основание чл.11 ал.2 ЗЗДН,
да заплати държавна такса в размер 30 лв.
Мотивиран от
изложеното Районен съд – Поморие
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното на 28.09.2019 г.,
домашно насилие от Н.Х.Т., ЕГН **********, с адрес ***, спрямо Х.А.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, изразило се в упражняване спрямо пострадалия на психическо
насилие.
ЗАДЪЛЖАВА Н.Х.Т., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Х.А.Т., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА Н.Х.Т., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с молителя Х.А.Т.,***,
за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Н.Х.Т., ЕГН **********, да
заплати на Държавата по сметка на РС – Поморие глоба в размер 200 лв. (двеста
лева) и държавна такса 30 лв. (тридесет лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от
домашно насилие.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ОС – Бургас, в 7-дневен срок от съобщението.
Обжалването на
решението не спира изпълнението на заповедта за защита.
Препис от
решението и заповедта да се изпратят на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: