Р Е Ш
Е Н И Е
№ 273 19.01.2015г.
град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора Недялка
Маринова
като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА
административно дело № 346 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
предявена от Н.Б.М. ***, чрез пълномощника му по делото адв.Н.Д., срещу Областна
дирекция на МВР /ОД на МВР/ – Стара Загора, за сумата от 8 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на
служители на ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 20.02.2012г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
От
фактическа страна ищецът твърди, че на 20.02.2012г. на обяд е бил извикан за
обяснения в сградата на Полицейски участък /ПУ/ – Павел баня към Районно
управление „Полиция” /РУП/ гр.Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, където е
бил бит от трима полицаи с дървена бухалка, гумена палка и електрошокова палка,
като удари му били нанасяни по всички части на тялото, включително и по
главата, като накрая с удар с крак в лицето му бил разкарвавен носа. В резултат
на побоя изпитвал силна физическа болка и след като бил освободен от
полицейското управление около 18часа не
можел да стои на краката си. Още същата вечер, след инцидента, ищецът посетил
спешното отделение на болницата в гр.Казанлък, където бил прегледан от дежурния
хирург и е установена болка при папилация в областта на лявата плешка. На
следващия ден – 21.02.2012г. М. посетил
съдебен лекар и му било издадено съдебномедицинско удостоверение, в което
подробно били описани нараняванията му, съсредоточени в областта на гърба –
лява странична, върху проекцията на лявата лопатка и в най-изпъкналата част на
лявото рамо, както и в областта на лицето – гръбната повърхност на носа и в
дясната повърхност на външния нос и към дясната скулна област. За извършеното
деяние, на 01.02.2013г. Районна прокуратура – Казанлък привлякла като обвиняеми
тримата полицейски служители, извършили побоя, след което е внесла в Районен
съд гр.Казанлък постановление за освобождаването им от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание. С осъдително решение № 607/
12.12.2013г., постановено по АНД №618/ 2013г. по описа на Казанлъшкия районен
съд тримата полицейски служители, нанесли побоя, били признати за виновни за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.2 пр.трето вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с ал.1 от НК, като им било наложено наказание по реда и на основание
чл.78а от НК. Това съдебно решение е било оставено в сила с Решение №56/
25.04.2014г., постановено по въззивно АНД №1019/2014г. по описа на
Старозагорския окръжен съд. Ищецът твърди, че вследствие противоправните
действия на служители на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени физически болки и емоционални страдания – чувство на безсилие и
страх, обида и унижение от нечовешкото отношение, с което бил третиран.
Ответникът
– Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото, в съдебно заседание и в представените отговор на исковата молба, и
писмено становище, оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. С
подробно изложени съображения обосновава, че не са доказани твърдените от
ищцата вреди. В случай, че съдът приемел за доказан иска по основание, моли
размерът на обезщетението да бъде намален.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение че
предявения иск е доказан по основание, но
счита исковата претенция за завишена по размер и предлага да бъде уважена по
справедливост. Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
От
фактическа страна не е спорно по делото, че на 20.02.2012г. ищецът бил извикан
за обяснения в Участък „Полиция” гр.Павел баня при Районно управление ”Полиция”
гр.Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, където му бил нанесен побой от трима
полицейски служители. Получените в резултат на побоя травматични увреждания, имащи
характер на лека телесна повреда, са били установени при освидетелстването на М.
на 21.02.2012г., за което е издадено представеното и прието като доказателство
по делото Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №42/2012г.
От
приложеното към настоящото дело АНД №618/2013г. по описа на Казанлъшкия районен
съд се установява, че с влязло в сила решение № 607/ 12.12.2013г., служителите
на ответника – Николай Тенев Костов, Иво Атанасов Костадинов и Тошо Апостолов
Апостолов, са признати за виновни в това, че на 20.02.2012г. в сградата на Участък
„Полиция” гр.Павел баня, в съучастие помежду си като извършители, чрез нанасяне
на побой като полицейски органи от РУ”Полиция”гр.Казанлък, У”Полиция”гр.Павел
баня, при изпълнение на службата си са причинили лека телесна повреда на Н.Б.М.,
изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето,
с което са извършили престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.трето вр. чл.130,
ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.20, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК
нарушителите са освободени от наказателна отговорност и им е наложено
административно наказание „глоба”.
За
установяване претърпените неимуществени вреди, по искане на ищеца, са разпитани
като свидетели Нурхан Б.М. – брат на ищеца Н.М. и Назиф Раиф Мехмед. От
показанията на свидетеля М. се установява, че сутринта на 20.02.2012г. брат му
е излязъл от къщи напълно здрав, а при прибирането си към 18.30часа е бил с
разкървавен и подут нос, със синини по гърба и се е оплаквал от болки.
Свидетелят заявява също така, че близо месец след инцидента ищецът се е
оплаквал от болки в носа и ръката и е
отслабнал с около 20 килограма. Не е искал да излиза от дома си, като е
казвал, че се страхува. Съдът приема, че
показанията на свидетеля са обективни, независимо от близката му родствена
връзка с ищеца, тъй като са житейски логични, последователни и съответстват на
писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля Назиф Мехмед се
установява, че на 20.02.2012г. около 18.30-19.00часа, когато е транспортирал
ищеца до Бърза помощ в гр.Казанлък, последния се е оплаквал от силни болки в
ръката и ребрата, а носът му е бил надут.
След инцидента свидетелят е забелязал промени в поведението на Н.М. –
около 2-3 месеца е отказвал да излиза из селото, защото се страхувал, че го
следят и да не го пребият пак, бил все неспокоен. Съдът възприема показанията на този свидетел,
тъй като същите са непротиворечиви и отразяват преки впечатления.
Към
материалите по делото е приложено АНД №618/ 2013г. По описа на Казанлъшкия
районен съд.
Въз
основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че
предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява частично
основателен, по следните съображения:
Искът
за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица
на държавата; срещу Областна Дирекция на МВР – Стара Загора - юридическо лице
по см. на чл.37, ал.5 от ЗМВР, с което
длъжностните лица, от чиито незаконосъобразни действия се твърди че са
причинени вредите, се намират в служебни правоотношения – т.е исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено
в ТР №3 от 22.04.2004г. по тълк. гр. д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС. Искът, с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с
незаконосъобразни действия от полицейски служители при изпълнение на служебните
им задължения при осъществяване на административна дейност, подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения
специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като
доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай
посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника
за вреди е налице.
В конкретния случай се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на противоправни действия на полицейски служители от ОД на МВР
– Стара Загора при изпълнение на служебните им задължения, изразяващи се в нанесен
побой с причинена лека телесна повреда, довели до физически и психически болки
и страдания за ищеца М..
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК
вр. чл.144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд относно извършеното деяние, противоправността му и
виновността на дееца. Разпоредбата е приложима и за решението по чл.78а от НК,
с което фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред.
Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда
относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла
в сила присъда, респ. решение, да съобрази последните. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.413, ал.2 от НПК. Следователно в случая административният
съд е обвързан от фактическите констатации и изводите на наказателния съд за
противоправността на деянието, от което ищецът претендира да е претърпял
неимуществени вреди.
С оглед на това съдът приема за
безспорно установено по делото, че от служители на ответника, при изпълнение на
служебните им задължения, е причинена на ищеца лека телесна повреда – наранявания
в областта на гърба – лява странично, върху проекцията на лявата лопатка, както
и в областта на лицето – гръбната повърхност на носа и в дясната повърхност на
външния нос и към дясната скулна област. Травматичните увреждания са от
естество, нормално предизвикващо физически болки /разглеждани като неприятни
физически усещания/ и страдания, както е посочено и в съдебното решение,
постановено по АНД №618/ 2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд. От събраните
по делото доказателства се установяват и твърдените неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални страдания – чувство на безсилие и страх, обида и
унижение. Че ищецът е бил уплашен непосредствено след инцидента и близо месец
след това е изпитвал несигурност, се установява от показанията на разпитаните
по делото свидетели, които кореспондират помежду си. Освен това житейски
оправдано е ищеца да изпита сочените чувства на безсилие, обида и унижение,
свързани с нанесения му побой. В случая противоправното деяние е било извършено
в сградата на полицейския участък, от лица, които са го превъзхождали по брой и
умения за употреба на физическа сила, като за Н.М. не е съществувала никаква възможност за самозащита. С поведението си по никакъв начин ищецът не е
провокирал използването на физическа сила и помощни средства, тъй като е отишъл
доброволно, след получено обаждане по телефона, в полицейския участък, не е
оказвал съпротива на полицейските служители, нито е било налице някое от
останалите условия, регламентирани в чл.72 от ЗМВР /отм., действал към
20.02.2012г./.
Налице е и причинна връзка между
настъпилия вредоносен резултат и противоправните действия на служителите на
ответника, поради което съдът намира, че е установено кумулативното наличие на
елементите от правопораждащия отговорността на държавата фактически състав на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – претърпени от ищеца неимуществени вреди – физически болки
и страдания, вследствие на причинена лека телесна повреда, и емоционални
страдания, изразяващи се в преживян страх, чувство на безсилие, обида и
унижение, които вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с
извършените противоправни действия от длъжностни лица на ОД на МВР – Стара Загора,
при упражняване на служебните им задължения и правомощия при изпълнение на
административна дейност. Ето защо исковата претенция е доказана по основание.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като
такова в размер на 8 000лв./, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл.52 от ЗЗД и прилагането на правилото на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
/приложима по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
„справедливост” е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има
характер на овъзмездяване, а размера на обезщетение като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими
към стойността, която засегнатите блага и интереси са имали за своя притежател
в т.ч. личните чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл
вредите.
В тази връзка при преценка на дължимото
обезщетение съдът взе предвид от една страна характера, степента, интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания /физически и психически/, а
от друга страна факта, че вредите са причинени от противоправно деяние,
изразило се във физическо насилие, извършено от служители на МВР /които по
закон следва да защитават гражданите от посегателства върху живота и здравето
им/ по отношение на лице, което по никакъв начин с поведението си не е
предизвикало употреба на сила. При отчитане на тези фактори, съдът приема че
обезщетението следва да бъде определено като такова в размер на 4000лв., ведно
със законната лихва от деня на увреждането – 20.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата. В
останала му част до претендирания размер искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
При прилагането на правилото на чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на
ищеца за присъждане на направените от него съдебни и деловодни разноски, като
ОД на МВР – Стара Загора бъде осъдена да заплати на Н.Б.М. сумата от 520 лв.,
от които 10 лв. платена държавна такса и 510лв. – съразмерно на уважената част
от иска, възнаграждение за един адвокат, определено на основание чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал.1 т.2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на
Н.Б.М. *** Загора, сумата от 4 000
/четири хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от Н.М.
неимуществени вреди – физически болки и страдания и емоционални страдания,
изразяващи се в преживян страх, обида, унижение и чувство на безсилие,
причинени от незаконосъобразни действия по неправомерно използване на физическа
сила от длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора при упражняване на
служебните им задължения и правомощия при осъществяване на административна
дейност – нанесен на 20.02.2012г. побой с причинена лека телесна повреда, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането 20.02.2012г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Б.М. *** Загора, срещу ОД на МВР –
Стара Загора иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останалата му част и
до размера на претендираното обезщетение от 8 000лв., като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР – Стара
Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Н.Б.М. *** Загора, с
ЕГН: **********, сумата от 520.00 /петстотин и двадесет/ лева, представляваща
направените от ищеца съдебни разноски, както и адвокатско възнаграждение за
един адвокат, съразмерно на уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: