Решение по дело №10270/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 октомври 2019 г.
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20197060710270
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№170


гр. В. Търново, 22.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ГЕОРГИ  ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

 ДИАНКА  ДАБКОВА

 КОНСТАНТИН  КАЛЧЕВ

 

 

при секретар

М.Н.

и с участието

на прокурора

 СВЕТЛАВА  ИВАНОВА

изслуша докладваното

от съдия

ЧЕМШИРОВ

по касационно наказателно-административен характер дело №10270 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.В., в качеството му на началник група в сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – В. Търново срещу Решение №368/19.07.2019г. по НАХД №690/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е отменено Наказателно постановление №18-1275-002172/12.12.2018г. на началник сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, с което на И.П.Й. ***. Търново, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. първо от с.з. е наложено наказание „глоба” в размер на  200 лв. и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок то 6 месеца. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата –  И.П.Й. ***. Търново, чрез пълномощника си в представено писмено становище оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №368/19.07.2019г. по НАХД №690/2019г. състав на Великотърновския районен съд е отменил Наказателно постановление №18-1275-002172/12.12.2018г. на началник сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, с което на И.П.Й. ***. Търново, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. първо от с.з. е наложено наказание „глоба” в размер на  200 лв. и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок то 6 месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че има извършено нарушение, но същото представлява маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, а след като тази разпоредба не е приложена от административно-наказващият орган, това е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното решение е правилно.

 

 По делото от фактическа страна е било прието за установено, че на 26.07.2018г. в гр. В. Търново, на кръстовището между ул. „Беляковско шосе“ и ул. „Димитър Буйнозов“, по посока на с. Беляковец, ответникът по касация е управлявал лек автомобил „****“, което МПСК не е било регистрирано по надлежния ред. Въззивният състав е приел, че причината за из вършеното е необходимостта МПС да бъде придвижено до седалището на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново с цел извършване на регистрация.

Съдът е приел, че е осъществен състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но извършеното деяние представлява маловажен случай, от него не е застрашена безопасността на движението, а напротив – цели се извършване на действия, по нейното спазване.  

Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд, че в случая е налице маловажност по отношение на извършеното нарушение.

Легалната дефиниция на понятието “маловажен случай” се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за “маловажност” следва да се прави на база фактическите данни всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административнонаказателната отговорност. Предвид на безспорно установената фактическа обстановка – необходимостта от придвижване на МПС до пункт за регистрация, краткият път и престой на МПС на пътната мрежа, липсата на вредоносен резултат и ниската степен на обществена опасност, разглежданото нарушение представлява типичен маловажен случай.    

За неоснователни настоящият състав намира възраженията в касационната жалба за неправилна преценка на обстоятелствата, водещи да направеният извод за маловажност, поради наличие на висока обществена опасност на дееца.

В конкретния случай съдът правилно е преценил обществената опасност на деянието и обстоятелствата, посочени в чл. 93, т. 9 от НК, предвид на безспорно установената фактическа обстановка. Твърдяните от касатора обстоятелства биха имали значение към процеса на индивидуализиране на наказанието, съгласно чл. 27 от ЗАНН, но не и при преценката за наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е преценил районният съд.   

Извършвайки анализ на фактите, правилно, законосъобразно и обосновано съдът е приел, че в случая се касае за маловажен случай и че нарушителя не следва да се наказва, а само да го предупреди, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Касационната инстанция подкрепя извода, че неприлагането на института на чл. 28 от ЗАНН когато са налице предвидените в закона предпоставки за това от една страна представлява нарушение на материалния закон, а липсата на мотиви в тази насока - нарушение на процесуалния закон от друга страна, което налагат отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде оставено в сила.   

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №368/19.07.2019г. по НАХД №690/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е отменено Наказателно постановление №18-1275-002172/12.12.2018г. на началник сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – В. Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

          

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

                                                                                        2.