Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,28.01.202
година
Решение от книга за открити заседания №…… от 28.01.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в
публично съдебно заседание проведено на
тринадесети януари, през
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Росен Балкански
при секретаря Ж.Ж.с участието на прокурора...................... сложи на
разглеждане докладваното от районния
съдия Росен Балкански гр.дело №417 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С
искова молба вх. № 2627 от 07.11.2019 година е предявен
иск от И.К.Ч. с ЕГН-********** срещу Сдружение на ловците и риболовците
**********, със съдалище и адрес на
управление гр. Тервел, ул. „ Никола Й. Вапцаров“ № 7, представлявано от инж.В.В., с правно
основание чл. 222 ал. 3 от КТ, да бъде
осъдена ответната страна да заплати на
ищеца сумата от 6165,00 /шест хиляди сто шестдесет и пет лева / лв., представляваща обезщетение
по смисъла на чл. 222 ал. 3 от КТ, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от дата на депозиране на
иска пред съда до окончателното изплащане на сумите,
както и разноски по процесуално представителство .
С Разпореждане
№ 747 от 12.11.2019 година съдът на
основание чл.131 от ГПК разпореди препис от исковата молба с вх. №
2627 от 07.11.2019 година да се
изпрати на ответната страна Сдружение
на ловците и риболовците
**********, със седалище и адрес на
управление гр. Тервел, ул. „**************“ № 7, представлявано от инж. В.В..
Книжата са връчени на ответната страна на 13.11.2019
година .
Ответната страна депозира писмен отговор на исковата молба- вх. №
2954 от 13.12.2019 година. В цялост така предявения иск се приема от ответната страна за допустим
но частично основателен, като и с дадения писмен отговор са изложени съображения за
това, че в следствие на деятелността на пенсионирания вече служител
е било установено, че на дружеството е
нанесена имуществена вреда –
която и към настоящия момент не е още с
категоричност установена по прокурорската преписка. Твърди се от ответната страна, че има задължението да
изплати обезщетението, но именно в следствие и на открити липси и незавършила
прокурорска проверка ръководителя на сдружението е
издал заповед, с която е
спрял изплащането на обезщетението – до установяване на размера на щетата нанесена вероятно от
настоящия ищец – бивш служител на
отв. дружество. С дадения писмен
отговор ответната страна депозира и писмени
доказателства. С дадения писмен отговор се прави искане
за прихващане - по
реда на чл. 103 от ЗЗД , за
приспадане от задължението
на сумата от 2457 лева .
По
делото ищеца редовно
призован не се явява, представлява се от
процесуалния си представител – адвокат Т.Н. *** .
Ответната страна СРЛ „ Ловно
рибарско дружество – Тервел“ редовно
призована не излъчва законен
представител , по делото се
представлява от процесуалния си
представител – адвокат К.Т. ***.
От твърденията обективирани в
исковата молба , от събраните по
делото писмени доказателства , от становищата на страните,
които съдът обсъди в тяхната цялост приема за
установено следното от фактическа
страна :
Не се спори
между страните, че ищеца е бил в трудово правоотношение с ответното
сдружение, има прослужени повече
от 10 години и към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответната страна е
придобил правото на пенсия за придобит
осигурителен стаж и възраст и има правото на обезщетение от работодателя
в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 /
шест / месеца, което не му е
изплатено до момента на подаване
на исковата молба.
През 2005 година – на 07.07.2005 година ищеца бил
назначен на длъжност „ технически
секретар“ при „ Ловно рибарско
дружество“ гр. Тервел .След последвало
преобразуване на съществуващите на територията на Община
Тервел две дружества с идентична
дейност тредовото правоотношение на
ищеца е запацено и той
заема същата длужност при
новообразеваното Сдружение на ловците
и риболовците „ Ловно рибарско дружество- Тервел“. На 05.08.2009 година ищеца бил назначен на длъжност „технически
секретар“ при образуваното Сдружение –
образувано вследствие на вливането на
едно предприятие в друго. В
сключения между страните нов
договор била постигната договореност касаеща основното месечно възнаграждение на ищеца, като е договорено и допълнително
такова – за придобит трудов стаж и
професионален опит – в размер на
4% за всяка прослужена от ищеца
година . Не се спори между страните , че
през годините е имало последователно
няколко подписани между страните допълнителни споразумения към трудовия
договор , като през 2011 година е било
подписано такова допълнително трудово споразумение към основния тредов договор, по силата на което ищеца е
бил назначен на длъжност „ Ръководител горско и ловно стопансво“. В началото на 2017
година основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било променено
на 750,00 лева .
Не се спори между страните, че в средата на 2019
година ищеца е
придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като и ищаца е уведомил работодателя за намерението си да бъде
пенсиониран – това е станало със Заявление вх. № 57 / 10.07.2019 година .
Със
Заповед от 11.07.2019 година
Работодателя прекратява трудовото провоотношение с ищеца на основание чл. 327
ал. 1 т. 12 от КТ, поради
придобито от работника право на
пенсия за осигурителен стаж и
възраст . В заповедта е посочено, че на И.К.Ч. следва да бъде заплатено обезщетение
по чл. 222 ал. 3
от КТ за придобито
право на пенсия в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Не се спори, че заповедта е връчена на работника , което е удостоверено с подписа му.
Спорен и неизяснен между страните е въпроси свързан с
претенции за вероятно увреда
на ответната страна
- до размера посочен в
дадения писмен отговор, и като закономерна последица от това остава неизяснен между страните въпроса за това има ли ответната страна основание да иска
прихващане на суми.С дадения писмен
отговор ответната страна депозира писмено
доказателство – Заповед № 62 от 12.07.2019 година на основание и на която е наредено да се
спре изплащането на обезщетението
по реда на чл. 222 ал. 3 от КТ – така както е посочено
в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на сдружението
с работника , до приключване на проверката от
прокуратурата, като по същата
заповед е посочено ,че следва да
се връчи и на работника с който е прекратено трудовото правоотношение .
С дадения писмен отговор ответната страна представя Протокол за установени липси при ответната страна от 21.05.2019 година – за установени липси в общ размер на 17575,00 лева. Анализирайки
съдържанието на представения протокол
съдът е мотивиран да приеме ,че
той по никакъв ред на ангажира настоящия
ищец- не е подписан от ищеца ,няма нужните атрибути на акт за начет за
дирене на ограничена имуществена
отговорност , не е основан на съдебно решение.
От правна
страна :
По делото ищеца по реда на пълното и главно доказване установи
наличие на предпоставките на чл. 222
ал. 3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 222 ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което обезщетение може да се
изплаща само веднъж.
Страните не спорят, че между тях
е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено след придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца, като той е работил в ответното дружество повече от 10 години. Между страните не е спорен и размерът на
обезщетението.Предвид изложеното
съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан, така както е предявен
за сумата от 6165,00 /
шест хиляди сто шестдесет и
пет лева / лева.
По разноските :
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Сдружение
на ловците и риболовците **********следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Тервелски районен съд разноски явяващи се държавна такса върху размера на уважения иск - в размер на 246,60 лева -
представляваща 4 % върху уважения
размер на иска .
По искането с правно основание чл. 103
от ЗЗД - По отношение на възражението
за прихващане :
При така установените по делото
факти и обстоятелства, Съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е вземането на ищеца
към ответника - в размер на 6165,00 / шест
хиляди сто шестдесет и пет
лева/ лева, произтичащо от разпоредбата на чл. 222 ал. 3 от КТ .
Съгласно чл. 103 от ЗЗД когато две страни си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко една от тях, ако
вземането и е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането, съгласно чл. 104 ЗЗД се извършва чрез изявление на
едната страна, отправено до другата.
Предвид наличния между страните
спор по отношение на основателността и размера на прихващането, следва да се
приеме, че същото заявено с дадения писмен отговор от
ответната страна не е ликвидно .
По приложението на чл. 103 ЗЗД е формирана
постоянна съдебна практика - решение № 76 от
26.04.2013 г. по т. д. № 24/2012 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 113 от 9.07.2013 г. по
гр. д. № 1274/2013 г. на ВКС, ГК, II г.
о., решение № 225 от 28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010
г. на ВКС, ТК, II т. о., съгласно която за
възникването и упражняването на потестативното право на извънсъдебно
прихващане, чийто материален правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне
на изявлението по реда на чл. 104, ал. 1 ЗЗД, изискването на чл. 103,
ал. 1 ЗЗД е за настъпили изискуемост и ликвидност на
вземането, с което се иска да се извърши прихващане.
Кодекса на труда сочи видовете отговорност на работника. Кодексът
на труда (КТ) предвижда възможност работодателят да търси имуществена
отговорност от своите работници или служители за причинени от тях вреди. Тази отговорност може да се реализира по два
начина:
1. Чрез процедурата
за търсене на ограничена имуществена отговорност.
2. Чрез процедурата за
търсене на пълна имуществена отговорност.
Прилагането на едната от
двете процедури зависи на първо място от наличието на предвидените в КТ
предпоставки за реализирането на съответния вид отговорност (пълна или
ограничена).
Основните разлики между тези два
вида имуществена отговорност са следните:
1. Обхват на
отговорността. Размер на обезщетението - при ограничената имуществена
отговорност обезщетението, дължимо от работника или служителя, е ограничено до
определен в КТ размер.
2. Вид на нарушението
(по-долу подробно ще разгледаме случаите, в които не може да се търси
ограничена имуществена отговорност).
3. Ред за реализиране на тази
отговорност - при пълната имуществена
отговорност се прилага общият ред за търсене на отговорност, съгласно
действащото гражданско законодателство, като работодателят следва да докаже пред съда основанието и размера на
претенцията си. При ограничената
имуществена отговорност процедурата се осъществява по специален ред, уреден в КТ.
Както съдът посочи по - горе приетото
писмено доказателства – прието с дадения
писмен отговор - Протокол за установени
липси при ЛРД Тервел от 21.05.2019 година не може да се приеме като заповед за дирене на ограничена
отчетническа отговорност по КТ, липсват
данни претендираната сума да е дирена по
съдебен ред – както са условията за дерене на пълна имуществена отговорност ,липсват данни за хода на вероятна прокурорска проверка .
Предвид
доказателствата съдът намира, че
противопоставяното вземане, не може да бъде прието за основателно и доказано и като такова следва да бъде остнавено без
уважение.
Водим от гореизложените съображения, състав на
Тервелски районен съд ,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 222 ал. 3 от КТ Сдружение
на ловците и риболовците **********, със съдалище и адрес на управление
гр. Тервел, ул. „ *************“ № 7, представлявано от инж.В.В., ДА
ЗАПЛАТИ на И.К.Ч. с ЕГН-**********
сумата от 6165,00 /шест хиляди сто шестдесет и пет лева / лв., представляваща обезщетение
по смисъла на чл. 222 ал. 3 от КТ, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от дата на депозиране на
иска пред съда -07.11.2019 година до окончателното изплащане на сумите .
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователно възражението за прихващане за сумата от 2457,00 лева направено от Сдружение
на ловците и риболовците **********със сумата по исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Сдружение
на ловците и риболовците **********да заплати по сметка на Тервелски
районен съд сумата от 246,60 лева
- представляваща държавна такса - в размер на
4 % върху уважения размер на иска
.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК Сдружение
на ловците и риболовците **********ДА
ЗАПЛАТИ НА И.К.Ч. с ЕГН-********** сумата от 450,00 лева – явяваща се
заплатени разноски по упълномощен
процесуален представител- адвокат, съгласно договор за правна защита от 09.10.2019 година.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Добрички
Окръжен съд.
Районен съдия :