Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осми май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №1816/2018г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ срещу МИЛИНВЕСТ ЕООД /в н./, ЕИК *********, Варна и при задължителното участие на постоянния синдик на ответното
дружество Г.С., за установяване съществуване на предявени в производството по
несъстоятелност на ответното ТД публични държавни вземания в размер на 4 160.70 лева, от които 3 308.33 лева – главници и
лихви, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност и 513.04 лева – главници и 339.33 лева
лихви, възникнали след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност.
В
исковата молба се излага, че НАП представлява Държавата в производството по
несъстоятелност. Твърди, че в законоустановения срок, с молба от 03.08.2018г. е
предявила в производството по т.дело №313/2017г. на ВОС, ТО, вземания спрямо
длъжника МИЛИНВЕСТ ЕООД, в общ размер от 5 233.13 лева, от които главници
в размер на 4 141.44 лева и лихви от 1 091.69 лева. Твърди, че
решението за откриване на производство по несъстоятелност от значение за реда
на предявените вземания е постановено на 10.04.2017г. по цитираното търговско
дело. Твърди, че съобразно извършена проверка на одобрените от синдика списъци
на приети и неприети вземания в ТР по партидата на длъжника, ищецът установил,
че е прието вземане само до размера от 1 072.43 лева, а за горницата от
4 160.70 лева са включени в списък на неприетите вземания. Твърди се, че
НАП е депозирала в срок възражение срещу този списък, но с определение от
29.10.2018г. съдът е оставил без уважение същото. Според ищеца, единственото
съображение на съда е било, че за периода, за който е бил дължим данък върху
недвижимите имоти и такса смет, имотите не са били собственост на длъжника.
Поради това, ищецът поддържа интерес от установяване съществуването на неприети
в производството по несъстоятелност вземания до размера от 4 160.70 лева,
представляващи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.
Претендират се сторените по делото разноски, вкл.ю.к.възнаграждение.
В срока за отговор не е постъпило
становище от органите на длъжника МИЛИНВЕСТ ЕООД, редовно уведомени по реда на
чл.50, ал.2 ГПК.
В срок е постъпило становище на синдика на
дружеството в несъстоятелност МИЛИНВЕСТ ЕООД – Г.С. вх.№36552/11.12.2018г.
Съгласно същото, предявеният иск е допустим, но неоснователен. Поддържа се, че
съгласно чл.10 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с
данък имоти. Данъкът е дължим до промяна в
собствеността на имотите. Законът не предвижда друго основание за дължимост на
данъка. Твърди се, че ако собственикът не е изпълнил задължението на чл.14 ЗМДТ
за деклариране на новопридобити недвижими имоти, в резултат на което данъчната
администрация не е отразила настъпилите промени, това не може да се вмени във
вина и отговорност на продавача. Твърди се, че длъжникът не дължи данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци по приложените към предявеното вземане
6 бр.данъчни декларации, тъй като се е разпоредил с тези имоти към процесния
период. За установяване на тези си твърдения ответникът прилага 14 бр.
нотариални актове за прехвърляне на недвижими имоти от длъжника на трети лица.
Същите са посочени в отговора на исковата молба като са отнесени към
съответните данъчни декларации, съответно от 28.07.2010г., от
28.09.2011г., от 31.07.2013г., от 02.04.2014г., от 15.01.2010г. и от
19.11.2018г.
В срока за допълнителна искова
молба, изтекъл на 04.01.2019г., не е постъпило становище на Национална агенция
по приходите, с което е приключена размяната на книжа.
Констатация
относно допустимостта на производството съобразно изискванията на чл.694 ТЗ, са
направени от съда в определение №4162/22.11.2018г., за което няма основания за
ревизия.
Производството подлежи на
разглеждане по реда на глава XXXII съгласно страните и на основание чл.365, т.4 ГПК.
В съдебно заседание ю.к.К., пълномощник на НАП поддържа
иска до размера от 4 160.70 лева. Не прави възражение по изготвения от
съда проект на доклад. Претендират се и сторените разноски.
Насрещната страна се представлява от синдика на Милинвест
ООД /в н./ Г.С., която поддържа отговора на исковата молба и неоснователността
на иска. Не възразява срещу проекта за доклад по спора.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните,
събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение,
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ срещу
МИЛИНВЕСТ ЕООД/в н./, ЕИК *********, Варна при задължителното
участие на синдика
на ответното дружество Г.С., за установяване съществуването на предявени в
производството по несъстоятелност на ответното дружество по
т.дело №313/2017г. на ВОС, публични държавни вземания в размер общо
4 160.70 лева, от които 3 308.33 лева – главници и лихви, възникнали
преди откриване на производството по несъстоятелност с решение от 10.04.2017г.
и 513.04 лева – главници и 339.33 лева лихви, възникнали след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, които вземания се
основават на подадени декларации по ЗМДТ и представляват дължими плащания за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.694, ал.2,
т.1 от ТЗ вр.чл.124 ГПК.
Съгласно представено по делото с исковата молба писмо на Община Варна,
Дирекция”Местни данъци” се установява, че въз основа на подадените от Милинвест
ООД данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ /6 бр./, съотв. от 28.07.2010г., от
28.09.2011г., от 31.07.2013г., от 02.04.2014г., от 15.01.2010г. и от
20.09.2018г., не се установяват подадени заявления за закриване на посочените партиди
от задълженото лице.
Видно от изготвения списък на неприети вземания на кредитори, в частност на
НАП, по т.дело №313/2017г. на ВОС, от 07.09.2018г., в същия са включени
вземания на НАП за главници по декларации по ЗМДТ в общ размер от 3 308.54
лева както и лихви в размер на 852.16 лева. В същите фигурират посочените в
исковата молба декларации и декларация за имот с партида №Ж5757. Като мотиви за
неприемане на вземането от синдика в списъка са посочени извършени
разпоредителни сделки с имотите – покупко-продажби.
Видно от приложеното определение по т.дело №313/2017г. на ВОС, а и от
служебно известно на съда определение, се установява, че е отхвърлено
подаденото от НАП, кредитор в производството по несъстоятелност, възражение по
чл.692 ТЗ за неприето негово вземане в размер на 3308.33 лева главници и лихви
и след откриване на производството 513.04 лева главници и 339.33 лева лихви –
определение №3803/29.10.2018г.
Видно от справка в Търговски регистър по партидата на длъжника се
установява, че определението на съда по чл.692 ТЗ е обявено на 29.10.2018г.,
поради което предявения иск е упражнен в преклузивния срок съгласно чл.694,
ал.2 и ал.6 от ТЗ.
По делото са представени с исковата молба декларации по чл.14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти.
По делото са представени нот.актове за извършените с имотите, предмет на
декларациите по ЗМДТ, разпоредителни сделки: нот.акт №3/24.09.2010г. на
нотариус Катя Паунова, рег.№382 в РНК, Варна за продажба на ид.част от недвижим
имот; нот.акт №63/04.05.2011г. на същия нотариус за продажба на ид.ч. от
недвижим имот в гр.Варна, ул.Ивайло №15; нот. акт №169/20.09.2011г. на същия
нотариус за продажба на право на строеж; нот.акт №170/21.09.2011г. за продажба
на право на строеж и ид.части от поземлен имот; нот.акт №3/19.01.2012г. на
нотариус Катя Паунова за продажба на недвижим имот в гр.Варна, ул.Хан Маламир
№4; нот.акт №104/14.08.2013г. на нотариус Д.Бейлерян, рег.№012 в НК; нот.акт
№40/11.04.2014г. за продажба на недвижим имот, на нотариус К.Паунова, рег.№382
в НК; нот.акт №41/11.04.2014г. за продажба на недвижим имот на нотариус Катя
Паунова; нот.акт №42/11.04.2014г. на същия нотариус за продажба на ид.части от
недвижим имот; нот.акт №115/14.07.2011г. за продажба на недвижим имот; нот.акт №36/28.12.2011г. на нотариус
К.Паунова; нот.акт №131/10.08.2012г.; нот.акт №105/10.12.2008г. на същия
нотариус; нот.акт №125/29.06.2010г. на нотариус К.Паунова.
От заключението на вещото лице А.Т., което съдът кредитира, неоспорено от
страните, се установява, че ответното дружество е подало декларации по чл.14 от ЗМДТ, както следва: декларация от 28.07.2010г. за земя с адм.адрес в гр.Варна,
ул.Ивайло №15; декларация от 28.09.2011г. за земя и сгради на ул.Хан Маламир
№24, ет.4, ап.4; декларация от 31.07.2013г. за земя на ул.Ивайло №49;
декларация от 02.04.2014г. за земя и сгради в гр.Варна, ул.Радецки №18, ап.1,
ап.2 и ап.6; декларация от 15.01.2010г. за имот Ж227, земя в гр.Варна, ул.Бели
лилии №1 както и декларация от 19.11.2008г. за имот Ж5757, на ул.Хан маламир
№11. Въз основа на тези декларации данъчната администрация е определила
данъчните оценки на недвижимите имоти съгласно приложение №2 към ЗМДТ. /вещото
лице е посочило критериите за определяне на данъчна оценка – напр.коефициент за
височина, за овехтяване и др./ В таблица 14 от заключението вещото лице /на
л.128/ посочва данъчните оценки на декларираните от ответното търговско
дружество недвижими имоти по години. Съгласно т.6 от заключението, данъкът
върху недвижимите имоти на община Варна за периода 2012 – 2019г. е в размер на
2.00 на хиляда и се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към
01.01. на годината, за която се дължи. Размерът на данъчната ставка за Такса
битови отпадъци /ТБО/ се определя ежегодно от ОбС –Варна като за посочения
по-горе период 2012 – 2019г. е в размер на 3.90 на хиляда за нежилищните имоти
върху тяхната отчетна стойност, а за жилищните имоти 1.00 на хиляда върху
данъчната им оценка като за периода 2012 – 2013, а за следващ период 2014 –
2019г. – 0.98 на хиляда. Съгласно т.8 от заключението, от подадените декларации
като нежилищен имот е деклариран този на ул.Ивайло №49, поради което за този
имот данъчната основа за определяне на ДНИ е по-високата между отчетната
стойност и данъчната оценка, а ТБО ще бъде в размер на 3.90 на хиляда върху
отчетната стойност. Към заключението вещото лице от л.137 и следващите е
предоставило в табличен вид задълженията до 11.04.2017г. и след това в два
варианта, при отчитане и на датата на продажбата, съответно посочило е в
отделни таблици и лихвите за просрочените главници.
В съдебно заседание вещото лице Т. е заявила, че не е установила грешки при
изчисляване на дължимия данък и такса по отношение на процесните имоти, което
изчисляване е направила самостоятелно. Излага, че предоставените и от Община
Варна справки напълно съответствали на приложените по делото с исковата молба.
Служебно съдът е изискал за послужване и делото с предявените вземания в
производството по несъстоятелност на МИЛИНВЕСТ ООД, досежно предявените от НАП вземания
в срока по чл.688 ТЗ, на 07.08.2018г.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:
Предявените с исковата молба вземания представляват публични вземания за незаплатен
данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, собственост на
длъжника и такси битови отпадъци /ТБО/ ведно с
лихва върху тях, съгласно чл.162, ал.2 ДОПК. Същите възникват по силата
на ЗМДТ в размер определен от закона на база декларации, подадени от
данъчно-задълженото лице, поради което не е необходимо издаване на нарочен
административен акт за установяване на дълга. Същевременно, видно от исковата
молба, с която е сезиран съда, претенцията обхваща задължение по декларациите
на данъчнозадълженото лице за период преди и след РОПН
/решението за откриване на производство по несъстоятелност/ на 10.04.2017г.
На
основание чл.685 ТЗ кредиторите следва да предявят писмено своите вземания пред
съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския
регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а
съобразно чл.688 ТЗ, вземането може да бъде предявено след срока по чл.685,
ал.1 ТЗ, но не по-късно от два месеца от изтичането му. В настоящия случая
решението за откриване на производство по несъстоятелност е постановено с решение
№261/10.04.2017г., но със същото е и спряно производството поради липса на
средства за издръжка. С решение №400/23.05.2018г. производството по
несъстоятелност е възобновено като считано от вписването на този акт, текат
сроковете за предявяване на вземания по чл.685 и чл.688 ТЗ. От датата на
предявяване вземането на НАП с молба вх.№23456/07.08.2018г. е видно, че
кредиторът е предявил своевременно, в срока по чл.688 от ТЗ, процесните
вземания. Същите са включени в списъка на неприети вземания, обявен в ТР на
18.09.2018г. В срока по чл.690, ал.1 от ТЗ, кредиторът НАП е предявил
възражение срещу неприетите вземания, което е оставено без уважение с
определение на съда по т.дело №313/2017г. на ВОС, постановено на 29.10.2018г. С
оглед на тези факти съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за
настоящия установителен иск. На
основание чл.164, ал.3 ДОПК публичните вземания се предявяват от НАП пред съда
по несъстоятелността. Публичните вземания, възникнали до датата на решението за
откриване на производството следва да бъдат предявени от НАП в сроковете по чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ. Процесните вземания са предявени в срока по чл.688 ТЗ. Поради
липса на акт по чл.107, ал.3 ДОПК, същите не попадат в категорията на публични
вземания по чл.687, ал.2 ТЗ – публични вземания, установени с влязъл в сила
акт, поради което и не подлежат на служебно вписване от синдика в списъка на
предявените вземания.
Поради
липсата на акт по чл.107, ал.3 ДОПК и връчването му на страната, предявените от
синдика възражения не са преклудирани.
Съгласно
чл.11 и чл.64 от ЗМДТ, данъкът и таксите се дължат и са за сметка на
собственика на вещта. Ответното дружество не попада в изрично посочените в
текста на закона изключения, които се явяват данъчно задължени лица в хипотези
различни от притежаването на правото на собственост върху имота. За
новопостроените или придобитите по друг начин имоти разпоредбата на чл.14 ЗМДТ
задължава собственика, съответно носителя на ограниченото вещно право да
уведоми за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на
имота, като подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти.
Основното
възражение на синдика в производството е, че с имотите са извършени
разпоредителни сделки, поради което и данъкът се дължи от друг субект, а не от
несъстоятелния длъжник. В случая, от представените от постоянния синдик и
неоспорени от кредитора НАП, писмени доказателства – нотариални актове, се
установява промяна в първоначално декларираните данни за имотите, а именно
извършени разпоредителни сделки от длъжника преди откриване на производството
по несъстоятелност, съответно за всички имоти в периода от 2008 – 2014г. След
преценка на приложените декларации ведно с представените нот.актове за
извършените разпоредителни сделки, се установява, че прехвърлянето на имотите е
извършено във всички случаи почти веднага след декларирането на имотите /с
разлика от месец или няколко месеца/.
В
тази връзка съдът цени неоспорените от кредитора – ищец писмени доказателства,
приложени на л.61 и сл. по делото, удостоверяващи извършените с имотите сделки
в полза на трети лица, както следва: по отношение на имотите по декларация от
28.07.2010г., за имоти на ул.Ивайло №15 в гр.Варна – са представени нот.акт
№3/24.09.2010г. на нотариус К.Паунова, нот.акт №63/04.05.2011г. на същия
нотариус рег.№382 в регистъра на НК, нот.акт №169/20.09.2011г. и нот.акт
№170/21.09.2011г.; за имот по декларация от 28.09.2011г. в гр.Варна, ул.Хан
Маламир №24 е представен нот.акт №3/19.01.2012г. на нотариус К.Паунова; за декларация
от 31.07.2013г. и имота на ул.Хан Маламир №49 е представен нот.акт
№104/14.08.2013г. на нотариус Д.Бейлерян, рег.№012 в НК; за имотите по
декларация от 02.04.2014г. на ул.Радецки №18 са представени нот.акт
№40/11.04.2014г. на нотариус Катя Паунова, нот.акт №41/11.04.2014г. и нот.акт
№42/11.04.2014г. на същия нотариус; за имоти по декларация от 15.01.2010г. в
гр.Варна, на ул.Бели лилии №11, са представени нот.акт №115/14.07.2011г. на
нотариус Катя Паунова, нот.акт №36 от 28.12.2011г. и нот.акт №131/10.08.2012г.
на същия нотариус; за имота по декларация Ж5757 от 19.11.2008г. в гр.Варна,
ул.Хан Маламир №11, е представен нот.акт №105/10.12.2008г. на нотариус
К.Паунова и нот.акт №125/29.06.2010г. /на л.92 по делото/.
Видно
от посочените нот.актове, длъжникът е извършил разпоредителни сделки с всички
имоти, което обстоятелство не е намерило отражение в община Варна съгласно
приложено към исковата молба писмо от 28.09.2018г. /на л.7/ както и съобразно
съдебно-счетоводната експертиза. Независимо от липсата на отразена в данъчните
регистри промяна в собствеността на декларираните имоти, ответното дружество не
се явява данъчнозадължен за заплащане публичните задължения по чл.17 и чл.64 от ЗМДТ, субект. Релевантният момент за отпадане задължението на ответното дружество
да заплаща ДНИ и ТБО за недвижимите имоти, декларирани от него, е датата на
разпоредителните сделки с тях. Всички те са извършени много преди РОПН,
последната от 2014г. От този момент данъчнозадължено лице по чл.11, ал.1 ЗМДТ
за тези имоти е приобретателят съгласно приложените нотариални актове и чл.14 ЗМДТ. Възникването на данъчното задължение в патримониума на данъчнозадълженото
лице е обвързано единствено с притежаване качеството „собственик”, не и с
деклариране на това обстоятелство, изводимо от разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗМДТ, според която „при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от
началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в
собствеността или ползването." Ирелевантно е следователно, кога и дали е
декларирана промяна в обстоятелствата /за което освен това е задължен
приобретателят, а не прехвърлителят като данъчно задължено лице съгласно чл.14,
ал.3 ЗМДТ.
Въпреки
констатацията за почти едновременно деклариране на имотите по ЗМДТ и
разпореждане със същите, при дължимост на някаква част от данъка за определен
период от време, в който длъжникът е бил собственик на вещта, ищецът не е
поставил задача на експерта за евентуално изчисляване припадащата се част от
данъчното задължение. Освен това, основателно би се явило евентуално единствено
вземане за декларациите от 31.07.2013г. и от 02.04.2014г. / с оглед възражението на синдика за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията от 2012г. и преди това спрямо РОПН/,
но досежно тези имоти се установява, че същите са разпоредени в месеца, следващ
декларирането им. В протичен случай, въпреки поставената на вещото лице задача
от ищеца, съдът би могъл да изчисли дължимите плащания към бюджета съобразно
т.6 и т.7 от заключението.
Идентични
съображения съдът намира, че се отнасят и към вземането за такса битови
отпадъци, което е подчинено на същия правен режим като ДНИ.
Поради
липсата на задължение на длъжника, съдът намира, че не следва да обсъжда и
направеното в евентуалност възражение на синдика за погасяване на вземанията по
давност съгласно чл.171 ДОПК, спрямо всеки един от декларираните имоти.
С оглед на
горното, съдът намира предявеният иск за неоснователен, поради което същия
подлежи на отхвърляне както за главницата, така и за акцесорното задължение за
лихва.
При този
изход от спора разноските следва да се понесат от ищеца /съгласно чл.694, ал.7 ТЗ) Ответникът не е представил доказателства /а и не е
претендирал/ направени разходи, поради което съдът не присъжда разноски.
Същевременно, ищецът като представител на държавата е освободен от тежестта за
заплащане на държавна такса, която не е била внесена авансово при
образуване на делото, но и не следва да му се възлага /чл. 84, ал.1, т.1 от ГПК/.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ –София, срещу
длъжника по т.дело №313/2017г. на ВОС,
„МИЛИНВЕСТ”ЕООД /в н./, ЕИК 103607946,
Варна, при задължително участие на синдика на дружеството в несъстоятелност Г.С.,
иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, за установяване съществуване на неприето вземане на НАП, включено от
синдика в списъка на допълнително предявени неприети вземания, предявено
в срока по чл.688, ал.3 ТЗ, дължими за периода преди и след
решението за откриване на производство по несъстоятелност, за сума в общ размер от 4 160.70 лева, от които 3 308.33 лева главници и
лихви, възникнали преди РОПН на 10.04.2017г.
както и 513.04 лева главница и 339.33 лева лихви, възникнали след датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност ведно със
законните лихви до окончателното погасяване на главниците, представляващи
публични общински вземания по декларации по чл.14 от ЗМДТ към община Варна, на основание чл.694, ал.2 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН
СЪД –Варна.
РЕШЕНИЕТО
да се отрази в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.
Влязлото в сила решение по иска има
установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в
производството по несъстоятелност по т.дело №313/2017г.
на ВОС, ТО.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: