Р Е Ш Е Н И Е
№ 562
03.07.2023 г., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на втори юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов административно дело № 340 по
описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 203, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба от Ш.М.С., чрез адв. М.Б. ***, срещу
Националния осигурителен институт (НОИ).
Ищецът твърди, че с Разпореждане № **********/2140-26-826/24.08.2022
г. на Ръководител на "Пенсионно осигуряване" в Териториално поделение
на Националния осигурителен институт – Хасково (ТП на НОИ – Хасково) му било
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Той го
обжалвал по административен ред, като поради липсата на правни познания бил
представляван от адв. Д. К. от АК - Кърджали по силата на сключен договор за
правна защита и съдействие № 76/01.09.2022 г., за което заплатил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. С Решение №
1012-26-393-1/27.09.2022 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково
отхвърлил жалбата му, но то било отменено с влязло в сила Решение №
893/30.12.2022 г., постановено по адм. дело № 948/2022 г. по описа на
Административен съд – Хасково.
Предвид
изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати
на ищеца сумата
от
100 лв.,
представляващи
обезщетение за претъпени имуществени
вреди,
изразяващи се в направени разноски за платен адвокатски хонорар за обжалване по
административен ред на Разпореждане № **********/2140-26-826/24.08.2022 г. на
Ръководител на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяването й в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт
Д.С., счита
предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде
отхвърлен.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за основателност на иска, поради което предлага да бъде
уважен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144
АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Разпореждане № **********/2140-26-826/24.08.2022 г.
Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 69б, ал.
2, 5 и чл. 68, ал. 1-3 КСО е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ЛПОСВ) на Ш.М.С., по негово заявление с вх. №
2113-08-1212/20.07.2022 г., подадено в ТП на НОИ – Кърджали и постъпило в ТП на
НОИ – Хасково на 25.07.2022 г.
С Решение № 1012-26-393-1/27.09.2022 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалба с вх. № 1012-26-393/08.09.2022
г. от Ш.М.С., чрез адв. Д.К.от АК – Кърджали, срещу Разпореждане № **********/2140-26-826/24.08.2022 г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
С влязло в сила Решение № 893/30.12.2022 г., постановено по адм.
дело № 948/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, по жалба от Ш.М.С. е отменено
Решение № 1012-26-393-1/27.09.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково и преписката е изпратена
на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново
произнасяне по заявлението му с вх. № 2113-08-1212/20.07.2022 г., при съобразяване на задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
От договор за
правна защита и съдействие № 76/01.09.2022 г. се установява, че между Ш.М.С. и адв.
Д.Й.К. от АК – Кърджали е постигнато съгласие последната да извърши процесуално
представителство на ищеца пред Директора на ТП на НОИ – Хасково във връзка с обжалване на Разпореждането на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“, за което й е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 100 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който е процесуално
допустим, доколкото в случая са налице както
общите абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива, така и
са налице специалните процесуални предпоставки по чл. 205 и чл. 204, ал. 4 АПК,
тъй като е насочен срещу юридическoто лице, в чиято
структура е включен административният орган - пряк причинител на твърдените
вреди, а незаконосъобразността на процесния акт е установена с влязло в сила
съдебно решение.
Разгледан по
същество, искът се явява основателен, като съображенията за това са следните:
За
да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи
кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираните
по-горе разпоредби, а именно: наличието на сочения от ищеца незаконосъобразен
акт от орган на ответника, отменен с влязло в сила съдебно решение, в резултат
на което за него да са настъпили твърдените имуществени вреди в претендирания
размер, и наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразно издадения
акт и причинените
вреди.
В
конкретния случай не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че Решение № 1012-26-393-1/27.09.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане № **********/2140-26-826/24.08.2022 г. на Ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково са отменени по жалба от Ш.М.С. с влязло в сила Решение № 893/30.12.2022 г. по адм. дело №
948/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, както и че в производството по чл. 117 КСО ищецът е бил
представляван от адв. Д.К.от АК – Кърджали по силата на сключен между тях
договор за правна защита и съдействие № 76/01.09.2022 г., за което й е заплатил
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Тези вреди подлежат на
репариране от ответника, тъй като имуществото на Ш.М.С. е неблагоприятно
засегнато в пряка причинно-следствена връзка с отказа да
му се отпусне ЛПОСВ, по
негово заявление с вх. № 2113-08-1212/20.07.2022 г. Тук е уместно да се
посочи, че когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой и този факт е
отразен в договора за правна помощ, каквато е и настоящата хипотеза, договорът
има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само го е
договорила, но и реално го е платила (така и мотивите по т. 1 на Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Безспорно
е и че ищецът не би ангажирал адв. Д.К.от АК – Кърджали и не би й заплатил
адвокатско възнаграждение, ако не беше издаден процесният, отменен впоследствие
като незаконосъобразен, акт – разпореждането на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, съответно потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, т.е. те
са именно във връзка със защитата срещу него чрез оспорването му. Следва
да се отбележи и че ползването, респ. заплащането на адвокатска защита при
упражняване на права и осъществяване на защита в рамките на административното
производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора. За лице без
юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или
основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се
справи със защитата си по него. Съдът не
споделя и другото основно възражение на ответника, а именно, че поради липсата
на уредба в КСО и в АПК относно разноските при обжалване пред административния
орган, такива не се дължали. Вярно е, че няма процесуален ред за присъждането
на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, както
и че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл. 143 АПК по аналогия, тъй като тя касае понасянето на разноските, направени в
съдебното производство. При това положение, обаче, единственият път за ищеца да
възстанови направените разноски при обжалването на актове по административен
ред е да потърси правата си по общия исков ред. В този смисъл вж. Решение №
6250 от 26.05.2021 г. по адм. д. № 11650/2020 г., ІІІ отд. на ВАС, Решение №
763 от 16.01.2020 г. по адм. д. № 3642/2019 г., ІІІ отд. на ВАС, както и
цитираната в тях съдебна практика.
По изложените
съображения съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за реализиране на отговорността по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ на ответника спрямо ищеца, поради което предявеният иск
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Върху сумата от 100,00 лв. следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 610,00 лева, от които 10,00 лева за внесена държавна такса и 600,00 лева за платено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие № 4/03.02.2023 г.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 203, ал. 1 и
сл. АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – гр. София, да заплати на Ш.М.С., ЕГН **********
***, сумата от 100,00
лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за платен адвокатски хонорар за обжалване по административен
ред на Разпореждане № **********/2140-26-826/24.08.2022 г. на Ръководител на
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 27.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 610,00 лева, представляваща направени разноски
по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/