М О Т И В И
Обвинението
срещу подсъдимата В.М.М. *** е по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК, за
това, че на 16.10.2000г. в с.З., област Стара Загора в съучастие с подсъдимата В.П.И.
***, като подбудител, подбудила
последната в качеството й на длъжностно
лице – организатор по труда и касиер в „***” ЕАД, гр.София, район Стара Загора
- да състави в кръга на службата си
официален документ – РКО № 2186/16.10.2000г., в който удостоверила неверни
обстоятелства /за изплатени от касата на дружеството пари в размер на
23 715 лева за аванс за месец Октомври 2000г./ с цел да бъде използван
този документ като доказателство за това обстоятелство.
Обвинението
срещу подс. В.М.М. е и по чл.311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК и за това, че на 16.10.2000г. в село З. и
село Г. П., област Ямбол в съучастие с
подсъдимите В.П.И. и М.И.Г., като подбудител, подбудила последната, в качеството
и на длъжностно лице – касиер на КС „***”, поделение на „***” ЕАД град София, район Стара Загора
- да състави в кръга на службата си
официален документ – ведомости за аванс за месец Септември 2000г. за 5 150
лева и за месец Октомври 2000г. за сумата 4 450 лева, в които удостоверила
неверни обстоятелства и изявления, с цел да бъдат използвани тези документи
като доказателство за тези обстоятелства.
По тези
обвинения първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда.
Подсъдимата в
с.з. не се признава за виновна. Защитникът й, адвокат Г. Г., пледира за
потвърждаване на оправдателната присъда на първоинстанционният съд, тъй като
деянията, за които е обвинена В. М. са несъставомерни.
Обвинението
срещу подс. В.П.И. *** е за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 НК за това, че на 16.10.2000 година в село З., област Стара
Загора в съучастие с подсъдимата В.М.М. ***, като извършител в качеството си на
длъжностно лице – организатор по труда и касиер в „ ***” ЕАД град София, район
Стара Загора - съставила в кръга на
службата си официален документ – РКО № 2186/16.10.2000 година, в който
удостоверила неверни обстоятелства /за изплатени от касата на дружеството пари
в размер на 23 715 лева за аванс за месец Октомври 2000 година/ с цел да бъде
използван този документ като доказателство за това обстоятелство.
Второто
обвинение срещу подс. В.П.И. е по чл.
311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК за това, че на 16.10.2000 година в село З.,
Старозагорска област и село Г.П., област
Ямбол, в съучастие с подсъдимата В.М.М. и подсъдимата М.И.Г., като подбудител,
подбудила последната в качеството и на длъжностно лице – касиер на КС „***”,
поделение на „ ***” ЕАД град София,
район Стара Загора - да състави в кръга
на службата си официален документ – ведомости за аванс за месец Септември 2000
година за 5 150 лева и за месец Октомври 2000 година за сумата 4 450
лева, в които удостоверила неверни обстоятелства и изявления с цел да бъдат
използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства.
Районен съд
гр.Стара Загора е признал подсъдимата за невинна и по двете обвинения и оправдал
с присъдата.
Подсъдимата в
с.з. не се признава за виновна. Защитникът й адвокат П. Г. пледира за
потвърждаване на оправдателната присъда, тъй като деянията за които е обвинена
са несъставомерни и алтернативно присъдата да бъде отменена и делото върнато на
Районен съд гр.Стара Загора за ново разглеждане, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с изготвените мотиви към протестираната присъда.
Обвинението
срещу подс. М.И.Г. е за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за това, че на 16.10.2000 година в
село Г.П., област Ямбол в съучастие с подсъдимата В.М.М., подсъдимата В.П.И. и
подсъдимата Р.Х.А., като извършител, в
качеството си на длъжностно лице – касиер на КС „***”, поделение на „***” ЕАД град София, район Стара Загора
- съставила в кръга на службата си
официален документ – ведомости за аванс за месец Септември 2000 година за
5 150 лева и за месец Октомври 2000 година за сумата 4 450 лева, в
които удостоверила неверни обстоятелства с цел да бъде използвани тези
документи като доказателство за тези обстоятелства.
Старозагорски
районен съд и признал подс.М. Г. за невинна и оправдал по обвинението.
Подсъдимата в
с.з. не се признава за виновна. Защитникът й
адвокат К. пледира за
потвърждаване на оправдателната присъда, която е „законосъобразна, правилна и
справедлива, тъй като деянието не е доказано и не са осъществени всички
обективни и субективни признаци от състава на престъплението”. Алтернативно се
предлага отмяна на оправдателната присъда и връщане делото за ново разглеждане
от друг състав на районният съд, поради допуснати съществени процесуални
нарушения в съдебната фаза.
Обвинението
срещу подс. Р.Х.А. е за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК, за това, че на 16.10.2000 година в село Г.П., област Ямбол, в съучастие с
подсъдимата М.И.Г., като помагач, подпомогнала последната в качеството й на
длъжностно лице – касиер на КС „***”, поделение на „***” ЕАД град София, район Стара Загора
- да състави в кръга на службата си
официален документ – ведомости за аванс за месец Септември 2000 година за
5 150 лева и за месец Октомври 2000 година за сумата 4 450 лева, в
които удостоверила неверни обстоятелства с цел да бъде използвани тези
документи като доказателство за тези обстоятелства.
Подсъдимата Р.
А. е призната за невинна и оправдана по обвинението от първоинстанционния съд.
Подсъдимата не
се признава за виновна. Защитникът и адвокат П. пледира за постановяване на
оправдателна присъда, тъй като деянието не е доказано и не са осъществени
субективните признаци от състава на престъплението.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора в с.з. поддържа протеста и пледира за отмяна
на първоинстанционната присъда на Районен съд гр.Стара Загора и постановяване
на нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни и осъдени по
обвиненията, с които са предадени на съд и им се наложат наказания при условията на чл. 66, ал. 1 НК.
Съдебното
следствие пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл. 371, т. 1 във
вр. с чл. 370, ал. 1 НПК – съкратено съдебно следствие.
От събраните
по делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на
свидетелите, писмени, експертното заключение – преценени по отделно и в тяхната
съвкупност настоящият състав на въззивната инстанция прие за установена и
доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимите работили като служители в „***” ЕАД град
София, район Стара Загора, към който имало две компресорни станции – „***” в
с.Г.П., обл.Ямбол и „***” в с.З.,
обл.Стара Загора.
Подсъдимата В.М.
заемала длъжността главен счетоводител на Район Стара Загора.
Подсъдимата В.П.И.
заемала длъжността „Организатор по труда”, като от 07.09.2000 год. изпълнявала
длъжността касиер по устна заповед на директора на района св.А.М.В. /сл.
бележка – л.80,т.І сл. д.; П-л №2/16.10.2000 год. за извършена проверка на
касовата наличност- л.44-47,т.І сл.д.; Протокол от 09.10.2000 год. за проверка на касовата наличност л.68, т.І
сл.д./. Изпълняването на длъжностните задължения на касиер на района от страна
на подс.Вал. И. се наложило поради излизане в отпуск по болест на титуляра –
св.М.С.И.. Със Заповед № 183/19.10.2000 година и писмено й е възложено да изпълнява и длъжността
„Касиер”/л.119,т.VІІ сл.д./.
Подсъдимата М.Г.
заемала длъжността касиер- счетоводител на КС „***”, с.Г.П., обл.Ямбол, а
подсъдимата Р.А. заемала длъжността домакин към същата станция.
На 07.09.2000
год. и 09.10.2000 год. са извършени проверки на касовата наличност, за което са
съставени протоколи /л.65 и л.68,т.І сл.д./, като първият протокол е съставен
при приемането на касата от подс.В.И..
Със заповед
№РД-09-116/13.10.2000 год. на Главния изпълнителен директор на „***”ЕАД
гр.София е назначена комисия, която да извърши внезапна проверка на касата към
счетоводството на дружеството на район гр.Стара Загора.
Констатираните
факти комисията отразила в Протокол №2/16.10.2000 год. В протокола е описан и
РКО №2186/16.10.2000 год. за сумата от 23 715 лева раздаден аванс, като комисията
е отбелязала, че приложения списък на раздадени аванси не отговаря на РКО.
Подсъдимите В.М.
и В.П.И. още от първата проверка при приемане на касата/07.09.2000 год./знаели,
че има липса на значителни парични суми от касата. За да прикрият липсите, на
16.10.2000 година подсъдимата В.П.И., убедена от гл. счетоводител- подс.В.М.,
съставила разходен касов ордер № 2186/16.10.2000 г. за раздаден аванс, с цел да
прикрие липсата на паричните средства от касата, за сумата от 23 175 лева,
като подписала ордера за „броил сумата” и „получил сумата”.
За да
прикрепят оправдателни документи към РКО №2186/16.10.2000 год. подсъдимите В.М.
и В.И. се обадили по телефона на касиер-счетоводителите на двете компресорни
станции с указание да изготвят ведомости за раздаден аванс за месеците
септември и октомври 2000 год. и изпратят в централата на района.
За целта
подсъдимата М.Г. *** в КС „***” в качеството си на длъжностно
лице-касиер-счетоводител изготвила ведомости за раздаден аванс на работниците
за месеците Септември и Октомври 2000 година, като положила подписи срещу
имената на част от работниците-П.Г.,Д. Т., М.Г., Г. И., К.К., Ж.П., С.С., П.Г.,Й.Й.,
П.П., Б.М., Г. С., Л.Д., Д. Ф., С.К., Л.А./ведомост за м.септември/ и срещу
имената на П.Г., Д. Т., Г. И., К.К., Ж.П., С.С., П.П., Ж.Ж., Б.С., Д. Я. и К.Д./ведомост
за м.октомври/, а срещу имената на останалите работници помолила подс. Р.А. да
положи подписи. Последната се съгласила да помогне на колежката си и положила
подписи срещу своето име и имената на следните работници-В.Г., Г.А., С. Б., Я.Б.,
Н.Д., И.Т., Х.И., Ж.Ж., Т.И., Д. П./ведомост за м.септември/ и В.Г., Г. А., С.Б.,
Я.Б., Н.Д.,И.Т., Х.И., И.А., Д.П., М.К./ведомост за м.октомври/. Така, без да
са получавали аванс работниците, били изготвени ведомости за получен аванс за
месец септември 2000 година общо за сумата 5 150 лева и за месец октомври
2000 година общо в размер на 4 450 лева.
В последствие
ведомостите били върнати от КС „***” в район Стара Загора по факса, които били
представени от подсъдимите М. и И. на проверяващите.
Касиер-счетоводителя
на КС „***”, с.З., обл.Стара Загора-св.П.П., отказала да изпълни указанията на
подсъдимите В. М. и В.И. да изготви ведомости за раздаден аванс за сумата от 12 000
лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. П., М. М.
, А.В., К.К., М.Д., И.К., Г. И., Д. Т., Л. Д., Д. П., В. Г., Ж. П., Б. М., Т.И.,
Н.Д., Г. А., Я.Б., Д. Ф., Й.Й., С.С., Х.И., Б.С., П.П., М.К., И. Т., С.К., С.Б.,
Ж.Ж., П. Г., Р. Ч., дадени на досъдебното производство и прочетени в с.з. на
основание чл. 372, ал. 3 във вр. с чл. 371 т. 1 НПК, показанията на св. П.Г. ***
9.10.2000 година, РКО № 2186/16.10.2000 година, ведомости за изплатен аванс за
месеците Септември и Октомври 2000 година, трудови договори, длъжностни
характеристики, актове за начет, както и от показанията на разпитаните пред
въззивната инстанция А.В., М.И. и И.К..
Допуснатите до
разпит пред въззивната инстанция свидетели допълват приетата за доказана
фактическа обстановка. Свид. Ат. В. потвърждава подписа положен на служебната
бележка на л.80,т.І сл. дело, че е разпоредил устно подс.В. И. да изпълнява
длъжностните задължения на касиер. Предвид претърпян инсулт св.М.И. не даде
конкретни показания, свързани с изготвени от нея счетоводни документи.
Депозираните показания от свидетеля И.К. касаят КС „***”, докато обвинението на
подсъдимите е за съставени документи с невярно съдържание в КС „***”, обл.Ямбол
и са в противоречие с дадените в хода на досъдебното производство показания,
които съдът кредитира, като дадени през 2002 год., предвид и становището на
свидетеля пред въззивната инстанция, след прочитането им.
Видно от
експертното заключение на графологическта експертиза, което в с.з. се поддържа
от вещото лице П.З. подписите в реквизит „Подпис” на ведомостите за изплатен
аванс за месеците Септември и Октомври 2000 година срещу имената на работниците
/посочените по-горе свидетели/ не са положени от тях, а са положени от
подсъдимите М.Г. и Р.А..
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
По обвинението
на В.М. по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК – пункт първи и подс.В.И.
по чл.311,ал.І вр. с чл.20,ал.2 НК-пункт първи.
Събраните в
хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства налагат извода, че
подс. М. е формирала решимост и е мотивирала извършителя В.П. да извърши
престъпление по чл. 311 , ал. 1 НК.
В хода на
досъдебното производство далите
обяснения подсъдими /с изключение на самата В. М./ твърдят, че главната
счетоводителка В.М. ги е накарала да съставят ведомостите и РКО – тези
обяснения са приобщени към доказателствения материал, защото производството
пред районния съд е проведено по реда на гл.ХХVІІ НПК и в частност чл.371,т.1 НПК, като подсъдимите и техните защитници са дали съгласие за ползване на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства при постановяване на
присъдата.
Обясненията на
подсъдимите са подкрепени и от показанията на св.П. П. – касиер-счетоводител на
КС ”***” /л.37 сл.д.,т.VІІ/, св.М.М. – началник КС ”***” /л.38 сл.д./, както и
от показанията на св. И.К..
Тезата на
защитата на подсъдимите е, че подс. В.П.И. няма качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93 т. 1 НК към момента на извършване на деянието.
Според
изисканият от работодателя на подс.В. И. индивидуален трудов договор /л.95
с.сл./ на подсъдимата, тя е работила на щатна длъжност „организатор по труда”.
В т.5 от този договор изрично е посочено, че длъжностната характеристика е неразделна част от договора. Според
длъжностната характеристика в служебните задължения на длъжността „специалист
по труда” е включено, че „съставя и обработва всички касови документи при
отсъствие на касиера” /л.97 с.сл./. Че подс.Вал. И. е изпълнявала длъжността
касиер е видно и от съставените протокол от 09.10.2000 год. за проверка на
касовата наличност /л.68,т.І/, в който подсъдимата е вписана и се е подписала в
длъжностното качество на касиер, както и в протокол №2/16.10.2000 год. за
извършена проверка на касовата наличност, където подсъдимата отново е вписана
като изпълняваща длъжността „касиер” и там е отбелязано, че изпълнява
длъжностните задължения на касиер от 07.09.2000 год. При разпитът на св.А. В.-***
се потвърди и отразеното в служебна бележка /л.80,т.І сл.д./, че свидетелят А. В.
устно е разпоредил подсъдимата В.. И. да работи като касиер. Със Заповед №
183/19.10.2000 година вече и писмено е възложено да изпълнява и длъжността
касиер.
Следователно
на подс.В. И. и в длъжностното си
качество на организатор по труда, към датата на извършване на деянието –
16.10.2000 год. е вменено задължението да изпълнява функциите на касиер, при
отсъствие на касиера, а по делото е установено безспорно, че към тази дата
титулярът касиер- св.М. И., е била в болнично заведение за лечение на сърдечно
заболяване – инсулт. Това задължение, произтичащо от длъжностната
характеристика на организатор по труда, е подплатено и с устното разпореждане
на ръководителя на района.
Изложеното до
тук дава основание на съда да приеме, че подс.В. И. към момента на деянието /16.10.2000
година/ е имала качеството на длъжностно лице, и в това си длъжностно качество
-касиер в „***” ЕАД-район гр.Стара Загора е съставила официален документ – РКО
№2186/16.10.2000 год., в който удостоверила неверни обстоятелства-изплатен
аванс на работниците от касата на предприятието за м.октомври 2000 год. в
размер на 23 715 лева, предмет на обвинението в кръга на службата си и по
този начин е осъществила всички обективни признаци от състава на престъплението
по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
Налице са и
всички субективни признаци на престъплението по чл.311,ал.І от НК. Подсъдимата
В. И. е действала с ясното съзнание, т.е. с пряк умисъл, че в РКО ще се отразят
неверни обстоятелства-сумата от 23 715 лева за раздаден аванс на
работниците от двете компресорни станции за м.октомври 2000 год., но въпреки
това го съставя и то със специалната цел да бъде използван този официален
документ, за да се удостоверят тези обстоятелства и прикрият липсите на парични
суми в касата на района.
Гореизложеното
налага извода, че подсъдимата В.П.И. е осъществила от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.311, ал.І,вр. с чл.20,ал.ІІ от НК, като на
16.10.2000 год., в с.З., обл.Стара Загора, в съучастие с подсъдимата В.М.М.,
като извършител, в качеството си на длъжностно лице – организатор по труда и
касиер в „***” ЕАД град София, район Стара Загора – съставила в кръга на
службата си официален документ – Разходен касов ордер №2186/16.10.2000 год., в
който удостоверила неверни обстоятелства /за изплатени от касата на дружеството
пари в размер на 23 715 лева за аванс за месец октомври 2000 год., с цел
да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство.
Подсъдимата В.П.И.
е извършила престъплението в съучастие с подсъдимата В.М.М.. Последната в
качеството си на главен счетоводител на „***” ЕАД, град София, Район Стара
Загора е подбудила подс.В. И., която при извършената проверка на 16.10.2000
год. на касовата наличност на дружеството е изпълнявала длъжността касиер, да
състави разходен касов ордер за липсващата сума от 23 715 лева. Налице е
общ умисъл за задружно осъществяване на деянието.
В тази връзка
съдът прие, че подсъдимата В.М.М. е
извършила престъпление по чл.311,ал.І във вр. с чл.20,ал.ІІІ от НК, като на
16.10.2000 год. в с.З., Старозагорска област, в съучастие с подсъдимата В.П.И.,
като подбудител, подбудила последната в качеството й на длъжностно лице –
организатор по труда и касиер в „***”ЕАД град София, район Стара Загора-да
състави в кръга на службата си официален документ – РКО №2186/16.10.2000 год.,в
който удостоверила неверни обстоятелства /за изплатени от касата на дружеството
пари в размер на 23 715 лева за аванс за месец октомври 2000 год./ с цел
да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство.
Поведението на
подс.В.М. при съставянето на документа от подсъдимата В.И. сочи, че същата е
съзнавала всички обективни и субективни
признаци на престъпното деяние, към извършването на което е мотивирала
съставителя на документа.
По обвинението
на В.М. по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК – пункт втори, подс.В.И. –
чл.311,ал.1,вр. чл.20,ал.3 НК-пункт втори и подс. М.И.Г. – чл.311,ал.1,вр.
чл.20,ал.2 НК.
Към момента на
извършване на деянието подс.М.Г. е работила в КС”***” на длъжност
„счетоводител-касиер” и е длъжностно лице по см. на чл.93,т.1,б.”а” НК с
изрично задължение по длъжностна характеристика да изплаща трудовите
възнаграждения на работещите и всички други плащания.
Събраните в
хода на досъдебното производство доказателствени средства – гласни, писмени,
експертно заключение, приобщени и използвани като доказателства от
първоинстанционния съд при проведеното по реда на глава ХХVІІ НПК съкратено
съдебно следствие, категорично сочат, че подсъдимите В.М. и В. И. са склонили
по телефона подс.М.Г. да извърши престъпление по чл.311,ал.І НК. В този смисъл
са освен обясненията на подсъдимата В. И./л.21,т.VІІ сл.д./, показанията на
св.П. П. /л.37,т.VІІ сл.д./, св.М. М., а и обясненията на подс.В. М.
/л.14,т.VІІ сл.д./, в които заявява, че е разпоредила на подс.В. И. да „изпише аванса”. Обясненията, че е имала
предвид „действително раздадените пари” /л.14,т.VІІ сл.д./ са в противоречие с
изложеното за „необяснимост” на констатираната липса на голяма парична сума от
касата на дружеството,т.е. подс.В. М. е съзнавала, че в касата на района на „***”ЕАД
липсва голяма сума пари. Очевидно е, че със съставянето на РКО и ведомости за
изплатен аванс подсъдимите са целели прикриване на липсите и тяхното съставяне
е резултат от взетото решение на подс.В.
М. и подс.В. И.. Самопризнанието на подс.В. М. за съвместната дейност е
подкрепено от горецитираните обяснения и показания. Установената
форма на съучастие- подбудителство се предопределя и от йерархическата служебна
зависимост на касиера от главния счетоводител.
Първоинстанционният
съд е приел, че предметът на престъплението- РКО и ведомости за изплатен аванс
за месеците Септември и Октомври 2000 година нямат качеството на
удостоверителен официален документ, а на диспозитивен. Предмет на
престъплението по чл. 311, ал. 1 НК могат да бъдат само и единствено
удостоверителни официални документи, а не диспозитивни. Липсата на годен
предмет на престъплението / удостоверителен официален документ/ е дало основание
на съда да приеме, че не е осъществен от
обективна страна състава на чл. 311, ал. 1 НК.
Съгласно
константната практика на съдилищата в РБ в това число и на ВКС предмет на
престъплението по чл. 311, ал.1 НК може да бъде единствено удостоверителен официален
документ. В този смисъл е Р 113-89-ІІ на ВС на РБ, П 3/82 г. на пленума на ВС
на РБ/. И това е така, защото диспозитивните документи отразяват главно волята
на този, който ги е създал, затова и деленето на истински или неистински е
относимо към тях.
Ведомостите за
изплатен аванс и РКО по същество имат качеството на официален документ, тъй
като са издадени от длъжностни лица, по установения ред и форма за счетоводно
документиране на стопанските операции,съдържат конкретно писмено изявление и
съдържат факти и обстоятелства с правно значение, а създаването е в кръга на
службата им като касиери.
Диспозитивните
документи материализират първично изявление на автора, те не отразяват нищо
друго освен самото изявление. Правното им значение се проявява още в момента на
създаването им, тъй като от тях се пораждат определени права и задължения. При
удостоверителните документи връзката с
правото произтича от релевантността на отразявания факт и тя може да се прояви
не в момента на фактическото писмено обективиране, а на по късен етап, защото
те имат предимно доказателствена стойност.
Следователно изготвянето на документ от този вид /удостоверителен/
създава не право /респ.задължение/, а доказателство относно факти и обстоятелства.
Документирането отразява обективно настъпилите факти от действителността, с
които по-късно могат да бъдат свързани определени правни последици. Затова и
при удостоверителните документи се търси съответствието между факта и неговото
писмено отразяване и закрепване.
В конкретния
случай ведомостите за изплатен аванс за месеците Септември и Октомври 2000
година и инкриминирания разходен касов ордер, които са и предмет на обвинението,
са същински удостоверителни документи, защото отразяват съществуването на
определени обстоятелства /за изплащането на парични суми/, които са отразени
невярно. При съставянето на документите, предмет на обвинението, всички
подсъдими са действали с ясното съзнание, че отразените в документите парични
суми не са изплащани на работниците.
Наистина, във
ведомостите за изплатен аванс за месеците септември и октомври 2000 год. за
сумите съответно от 5 150 лева и 4 450 лева е засегнато изявлението
на работниците и служителите, тъй като те не са подписвали ведомостите за
получен аванс.Това действие от страна на подсъдимата Г. и подс. А. е довело до
несъответствие между действителното изявление на работниците и служителите,
което те не са правили и преправеното
изявление т.е. засегната е истинността на изявлението.
Обвинението
обаче не е за порок в истинността на подписите на работещите в КС”***”, с.Г.П.,
обл.Ямбол, а за съставени ведомости, в които са удостоверени неверни
обстоятелства- че са изплатени конкретни суми като аванс за двата месеца- и то
с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства. Видно от
приложените ведомости за изплатен аванс за месец септември 2000 год. за сумата
от 5 150 лева и за месец октомври 2000 год. за сумата от 4 450 лева,
същите са съставени и подписани от подс.М.И.Г. в качеството й на касиер във КС
”***”/л.4-л.7,т.ІІ сл.д./. Известно е, че документ е само това писмено
изявление на лице, което е удостоверено с подписа му. Подписът е задължителен
елемент на документа и липсата му означава, че няма такъв. И двете ведомости са
съставени и подписани от длъжностното лице - подсъдимата М.Г..
И тъй като
предмет на престъплението по чл. 311 , ал. 1 НК може да бъде единствено
удостоверителен документ, а процесните документи са именно от такъв характер,
то и деянието на подсъдимите е съставомерно, защото са налице всички признаци
на престъпния състав и от обективна и от субективна страна.
В конкретния
случай подсъдимата В.М. и подсъдимата В.И. са подбудили подсъдимата М.И.Г. в
качеството й на длъжностно лице – касиер в КС ”***”, поделение на „***”
ЕАД-София, район Стара Загора да състави в кръга на службата си официален
документ – ведомости за раздадени аванси за месец септември 2000 год. за сумата
от 5 150 лева и за месец октомври 2000 год. за сумата от 4 450 лева,
в които удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези
документи като доказателство за тези обстоятелства.
Подсъдимата М.Г.,
намирайки се и в йерархическа зависимост от подсъдимите В. М. – гл.
счетоводител и В. И.-организатор по труда и касиер в „***”ЕАД гр.София, район
Стара Загора, се поддала на исканията на последните и съставила двете ведомости
за раздаден аванс. И трите подсъдими са съзнавали, че реално авансови суми не
са изплатени на работещите в КС”***”. За да се оформят документите, подс.М. Г.
и подс.Р.Х.А. са положили подписи срещу имената на работниците и служителите за
получени суми.
Съставяйки
документите подс. М. Г. като извършител, виновно, с пряк умисъл е действала със
съзнание и за специалната цел-ведомостите за изплатен аванс да се използват
като доказателство за това невярно съдържание и прикриване липсите в касата на
централата на района.
По същия начин
от субективна страна, но като подбудители, са действали и подсъдимите В.М. и В.
И..
По отношение обвинението
на подсъдимата Р.Х.А. по чл. 311, ал.1 във вр.с чл. 20,ал.4 НК.
По-горе в
мотивите съдът изложи съображения, че предметът на престъплението – ведомости
за изплатен аванс за месеците Септември и Октомври 2000 година представляват
удостоверителен официален документ, а не диспозитивен. Предмет на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК могат да бъдат само и единствено удостоверителни официални документи, а не
диспозитивни.
В случая от
обективна страна подсъдимата Р. А. като помагач на подсъдимата М.Г. е
подпомогнала последната, в качеството й на длъжностно лице, при съставянето в
кръга на службата й официални документи – ведомости за раздаден аванс за
месеците септември и октомври 2000 год. Ведомостите за изплатен аванс
представляват счетоводни документи, носител на счетоводна информация, за
преценка правомерното боравене с активите на предприятието. В тях /ведомостите/
се отразява, срещу подпис на вписаните лица, получените суми.
Подсъдимата Р.А.
е действала в съучастие с подс.М. Г. като помагач, при изготвянето на
процесните ведомости за раздаден аванс за месеците септември и октомври 2000
год. С полагането на подпис срещу част от имената, вписани във ведомостите,
подс. Р. А. ***Г. в момента на изготвяне на документите, за да им се предаде
завършен вид.
Удостоверителния
характер на документите /ведомостите/ за изплатен аванс, както се посочи
по-горе произтича от обстоятелството, че е съставен от определено длъжностно
лице – подс.М. Г., удостоверено с подпис под всяка от ведомостите.
Подсъдимата Р.А.
е действала с пряк умисъл, съзнавайки че не е упълномощена да „получи” аванс на
колегите си, но с намерение да подпомогне /улесни/ подс.М. Г. при извършване на
престъплението.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се ръководеше от изискванията на чл.54 от НК, отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства за
постигане целите на генералната и специалната превенция. В тази връзка се
взе предвид обществената опасност на
деянията и извършителите, като наказателната отговорност се реализира в рамките
на законоустановения размер.
Обект на
документните престъпления е правната сигурност на документооборота или казано
иначе, правната сигурност, която документът е призван да гарантира и в което се
изразява неговата основна правна функция. В конкретния случай по-високата
степен на обществена опасност на престъплението по чл.311,ал.І НК произтича от
обстоятелството, че подсъдимите са действали в съучастие при създаването на
официални удостоверителни документи с невярно съдържание, с цел използването на
тези документи като доказателство за отразените в тях обстоятелства, а и чрез
документите се прави опит да се прикрие липса на парична сума в размер на
23 715 лева.
Предвиденото
наказание за престъпление по чл.311,ал.І от НК е лишаване от свобода до пет
години, като е предвидена възможност съдът
да постанови лишаване от право по чл.37,ал.І,.6 НК. Предвид изминалия
твърде дълъг период от съставяне на процесните документи – повече от девет
години до постановяване на настоящия съдебен акт, както и поведението на
подсъдимите, съдът прие, че не следва да налага и наказанието лишаване от
права, което няма да попречи да се постигнат визираните в чл.36, ал.І НК цели.
Подсъдимата В.М.М.
е призната за виновна по два пункта от обвинението за извършени престъпления по
чл.311,ал.1, вр. с чл.20,ал.3 НК.
В първия
случай е подбудила подс.В. И. да състави официален документ-РКО, а във втория
заедно с подс.В. И. *** да състави ведомости за раздаден аванс, като във всички
документи са удостоверени неверни обстоятелства и целта е била тези документи
да се използват като доказателство за тези обстоятелства.
По пункт първи
съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимата, нейната възраст, изключително дългия период от извършване на
престъплението. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие длъжностното
качество на подсъдимата – гл. счетоводител на района, с произтичащите
задължения за отговорност за цялостната работа по счетоводната отчетност и обстоятелството,
че по нейна идея е осъществена
престъпната дейност.
По това
обвинение, приемайки че наказателната отговорност следва да се реализира при
превес на смекчаващи вината обстоятелства, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което отложи на основание
чл.66,ал.І НК за срок от три години.
При определяне
наказанието по пункт втори, отчитайки цитираните по-горе смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства съдът стигна до същия извод относно размера на
наказанието. В случая в качеството на подбудител подсъдимата е действала с
подсъдимата В. И.,*** да изготви инкриминираните ведомости за раздаден аванс за
месеците септември и октомври 2000 год. И тук определеното наказание е лишаване
от свобода от една година, като на основание чл.66,ал.І НК изпълнението е
отложено за срок от три години.
Подсъдимата В.М.М.
е извършила престъпленията при реална съвкупност, преди да има влязла в сила
присъда, за което и да е от двете престъпление, следователно са налице
условията за прилагане на чл.23,ал.І НК за определяне общо наказание. И за
двете престъпления съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от една
година, поради това при групирането на наказанията определи едно общо
наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една година. При обсъждането
за приложение на чл.66 от НК се констатира, че са налице установените в закона
предпоставки и при цялостната оценка на личността на подс.В. М. се прие, че
целите на наказанието могат да се постигнат и без реално изпълнение на
определеното общо наказание. Изпитателния срок, който беше определен е три
години от влизане на присъдата в сила.
По отношение
наказателната отговорност на подс.В.П.И., която е обвинена и призната за
виновна за престъпление по чл.311,ал.1,вр. с чл.20,ал.2 НК и за престъпление по
чл.311,ал.1,вр. чл.20,ал.3 НК, съдът прие следното:
И при
подсъдимата В. И. е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
изразяващи се в чисто съдебно минало, изминалия дълъг период от време от
извършване на деянието до приключване на наказателното производство, което не е
резултат от нейното процесуално поведение, семейно положение. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство е задружната престъпна дейност на подсъдимите, като
при осъществяване на престъплението по пункт първи подс.В. И. е действала като
извършител при съставянето на РКО.
За съставянето
на разходния касов ордер /п.І от обвинението на подсъдимата/, съдът оценявайки
конкретния принос на участниците в задружната дейност на всяка от подсъдимите и
факта, че подс.В. И. е извършител, определи наказание лишаване от свобода за
срок от една година, изпълнението на което отложи за срок от три години.
По отношение
на обвинението по п.ІІ за подбуждане на подс.М. Г. да състави ведомости за
раздаден аванс с невярно съдържание съдът определи наказание под средния
размер, а именно девет месеца лишаване от свобода, с отложено изпълнение за
срок от три години на основание чл.66, ал.І НК.
Престъпленията
по чл.311,ал.І от НК подс.В. И. е извършила при условията на чл.23,ал.І от НК,т.е. преди да има влязла в сила присъда, за което да е от тях. В тази връзка
настоящия състав на въззивната инстанция определи едно общо наказание лишаване
от свобода, а именно по-тежкото- за срок от една година, като изпълнението беше
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като
прие, че целите на наказанието ще се постигнат без реално изпълнение на наказанието.
При
подсъдимата М.И.Г. съдът отчете превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, предвид чистото съдебно минало на подсъдимата, дългия период от
съставянето на инкриминираните документи – ведомости за раздаден аванс за
месеците септември и октомври 2000 год. и обстоятелството, че подбудители за
извършване на престъплението са лица, с които подсъдимата се намира в служебна
зависимост.
Във връзка с
това съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца,
изпълнението на което отложи за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Конкретният
принос на подсъдимата Р.Х.А. в извършеното от подсъдимата М.И.Г. престъпление е
най-малък, а и при тази подсъдима е налице превес на смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства-чисто съдебно минало, дълъг период до наказателното
производство без принос на подсъдимата, дадени подробни обяснения на
досъдебното производство.
По отношение
на подсъдимата Р.Х.А. съдът, признавайки я за виновна определи наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца. Целите на наказанието съдът намери,
че могат да се постигнат без ефективното изтърпяване на наказанието. За това и
на основание чл.66,ал.І от изтърпяването беше отложено за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Признавайки
подсъдимите за виновни в извършване на престъпленията, за които са предадени на
съд и които са извършили в съучастие, съдът на основание чл.189,ал.ІІІ НПК
осъди В.М.М., В.П.И., М.И.Г. и Р.Х.А. да заплатят солидарно направените съдебни
и деловодни разноски, които са в размер на 455 лева.
Причината за
извършване на престъпленията са слабите морално-волеви задръжки и
констатираните липси на парични суми в касата на дружеството, които подсъдимите
са целели да прикрият чрез създаване на официални удостоверителни документи с
невярно съдържание.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: