Р Е Ш Е Н И Е
№ /23.02.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на съдебен
секретар Анастасия Митева, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 194/2017
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „***” ЕООД, ЕИК ***, срещу
наказателно постановление /НП/ № 08-000045/025 от 21.03.2017 г., издадено от А.
П. П. – Директор на дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на основание
чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл.
62, ал. 3 от КТ.
НП е
обжалвано от наказаното търговско дружество в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление, като нищожно, незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и
правила. Навеждат се доводи за материална и териториална компетентност на
издалия наказателното постановление орган, както и допуснати нарушения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/. Твърди
се липса на извършено административно нарушение, което да обосновава налагане
на административно наказание на дружеството. Моли се за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
по реда на чл. 180, ал. 5 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и пледира
за потвърждаване изцяло на наказателното постановление. Твърди, че в хода на
съдебното следствие по един безспорен начин, с всички допуснати и приобщени
доказателства към административната преписка е доказано извършване на посоченото
в НП административно нарушение, а именно приемане на работа на лице, без да е
изпълнено задължението от страна на работодателя да регистрира трудовия договор
в масивите на ТД на НАП. В хода на административнонаказателното производство са
спазени изцяло правилата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което не са налице
сочените от жалбоподателя основания за отмяна.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2017 г. в 14.25 часа, служителите на Дирекция
инспекция по труда Добрич Е.И. и Г.В. извършили проверка на строителен обект – „Направа
на бетонова настилка на хале – 870 кв.м. с подходи”, находящ се в с.,
общ.Каварна, изпълняван от „***” ЕООД. При проверката инспекторите установили,
че на обекта работят три лица, между които и Ж.Г.Ж., които редели арматура по
настилката. На всички заварени в обекта лица била предоставена за попълване
писмена декларация във връзка със спазване на трудовото и осигурително
законодателство. В попълнената собственоръчно от Ж. Ж. декларация същият
вписал, че работи във фирма „***” ЕООД гр.Добрич от 01.02.2017 г. на длъжност монтажник,
за което получава месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. В т.5 от
декларацията е отбелязал, че има сключен граждански договор договор, а в т. 9 –
че е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов
договор. Във връзка с връчена на работодателя призовка на осн. чл. 45, ал.1 от АПК, за представяне на документи във връзка с трудовите правоотношения с
работниците, на 10.02.2017 г. упълномощено лице на дружеството представило в ИТ
Добрич трудовото досие на Ж. Ж.. От приложения в него трудов договор,
попълнената в деня на проверката декларация и от представената от НАП справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ се установило, че „***”
ЕООД в качеството си на работодател е допуснало до работа на 06.02.2017 г. лицето
Ж.Г.Ж., преди да му предостави уведомление по чл. 62, ал. 3 заверено от ТД на
НАП.
Въз основа на събраните писмени доказателства, личните
си впечатления придобити при извършване на проверката, след извършена справка в
регистъра на уведомленията за трудови договори, св.Е.И. съставил на 23.02.2017 г.
АУАН № 08-000045, в който описал словесно констатираното нарушение, а именно,
че „***” ЕООД, в качеството си на работодател е допуснало до работа на
06.02.2017 г. Ж.Г.Желев, на длъжност монтажник стоманено бетонни конструкции,
преди да регистрира в НАП сключения на 06.02.2017 г. трудов договор с лицето и
преди да му предостави копие на уведомлението до НАП за регистрирането на
договора, с което е нарушил чл. 63, ал. 1 и ал. 2, във вр с чл. 62, ал. 3 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощеното от работодателя лице Петко
П.П. и връчен му срещу подпис.
Въз
основа на съставения АУАН на 21.03.2017 г. било издадено обжалваното НП, в
което била отразена идентична фактическа обстановка описана в АУАН, като
административнонаказващия орган приел, че „***” ЕООД в качеството си на
работодател е допуснал до работа на 06.02.2017 г. лицето Ж.Г.Ж., като „монтажник
стоманобетонни конструкции” преди да регистрира в ТД на НАП сключения на
06.02.2017 г. трудов договор с работника и преди да му предостави копие от
уведомлението на ТД на НАП за регистрация на договора, с което е нарушил чл.
63, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ. За извършеното нарушение на
осн. чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за
тяхното установяване: показанията на разпитания свидетел Е.К.И.- актосъставител,
АУАН № 08-000045, съставен на 23.02.2017 г., декларация по чл. 402 от КТ от 06.02.2017
г. подписана от Ж.Г.Ж., трудов договор № 014/06.02.2017 г., справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх.№ 08388173002973/06.02.2017
г.
Доказателствената съвкупност се отличава с еднопосочност
и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на
доказателствата не е наложителен.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка
настоящият състав прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена
от надлежно легитимирана страна – наказаното търговско дружество, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване
НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По
приложението на процесуалния и материалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни
постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314,
ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът
служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН)
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от
закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по
правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по
основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи
има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук
следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно-наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. При налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или
Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна
страна, като не се изследва въпроса за вина.
По делото безспорно се установява от доказателствената
съвкупност, че на 06.02.2017 г. в 14.25 ч., при извършената на място от
служителите на трудовата инспекция проверка в строителния обект, лицето Ж. Ж. е
полагал труд като монтажник стоманобетонни конструкции въз основа на сключен на
същата дата трудов договор № 014/06.02.2017 г., но без да му бъде връчено копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрирането на трудовия договор в
регистъра на ТД на НАП, което нарушава изискването на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Писмените материали установяват сключването на договор на датата на проверката,
а уведомлението е подадено непосредствено след приключването й.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ предвижда,
че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди
да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения и подписан от
двете страни трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. За да бъдат налице нарушение на посочената разпоредба, е
необходимо да бъде установено, че работодателят е допуснал до работа работника преди
да са му предоставени посочените документи. В допълнение, разпоредбата на чл.
4, ал. 3 от Наредба № 5 от 2002 г. на МТСП за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ предвижда задължение работодателят да
връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на
хартиен носител от завереното уведомление, като връчването се удостоверява с
подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените
уведомления.
В разглеждания случай, при извършената в обекта
проверка от инспектори на трудовата инспекция е установено, че работодателят „***”
ЕООД е допуснал до работа на 06.02.2017 г. лицето Ж.Г.Ж. (на длъжност "монтажник
стоманобетонни консрукции"), без предварително да му предостави заверено
копие от изискуемото по чл. 62, ал. 3 от КТ уведомление до ТД на НАП за
сключения с това лице трудов договор, с което е нарушена забраната по чл. 63,
ал. 2 от КТ и съставът на административното нарушение е реализиран от обективна
страна. В тази връзка законосъобразно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя „***” ЕООД за нарушението на трудовите правила.
В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че
съгласно представения трудов договор Ж.Г.Ж. е следвало да постъпи на работа на 06.02.2017
г. и към датата на постъпването му и допускането му до работа работодателят е
трябвало да разполага със съответните документи по чл. 63, ал. 1 от КТ, които
да бъдат връчени на работника или служителя. Установи се обаче, че уведомлението
до НАП е изпратено в 15:27:06 ч. на 06.02.2017 г., около един час след
приключването на проверката.
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда налагането на
административно наказание "имуществена санкция" в размер от 1 500 до
15 000 лева за работодател юридическо лице или ЕТ, който наруши разпоредбите на
чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 или ал. 3 и чл. 63, ал.1 или ал. 2. В случая
правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на юридическото лице (търговските дружества са юридически лица -
арг. чл. 63, ал. 3 от ТЗ) „***” ЕООД, който има и качеството на
"работодател" по смис. на § 1, т.1 от ДР на КТ и е нарушило трудовото
законодателство - разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, която забранява
допускането на работника до престиране на работна сила и изпълнение на трудови
задължения, преди на последния надлежно да бъдат връчени документите по чл. 63,
ал. 1 от КТ - екземпляр от подписания от двете страни трудов договор и заверено
от ТД на НАП копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрация на
трудовия договор. Това законово разрешение цели защита на трудовите права на
работника и с неспазването му последните са нарушени. Законосъобразно и
правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е наложил наказанието
във вида, предвиден в посочената санкционна разпоредба за юридическо лице или
едноличен търговец.
Обосновани са и изводите на
административнонаказващият орган относно липсата на маловажен случай по смисъла
на чл.28, б.”А” от ЗАНН, предвид обществените отношения, които са нарушени, а
именно отношенията, свързани със защитата на трудовите и социални права на
работниците и служителите, както и разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Обсъждайки размерът на
наложената имуществена санкция, съдът намира същия за правилно определен в
размер на минималния, предвид липсата на данни за други нарушения на трудовото
законодателство от страна на работодателя. Тъй като наложената имуществена
санкция е в минималния предвиден размер, то в настоящето производство съдът не
е в правомощия за неговото изменение в посока намаляване.
Съдът констатира, че съобразно
изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради
допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на основание
чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Каварненският районен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-000045/025
от 21.03.2017 г. издадено от А. П. П. на длъжност директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - Добрич, с което на основание чл. 416, ал. 5 от
Кодекса на труда, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на ЕООД „***” с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”***”, № 1, вх. Г, ет. 1, ап.
1, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин / лева за нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 62,
ал. 3 от КТ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени
в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……….………..