№ 107
гр. Враца, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20211400500392 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на Н. И. Г., ЕГН ********** и К. В. Г., ЕГН
**********, и двамата от гр. ***, чрез адв. К.Т., против решение № 260400 от 06.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 1458/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е уважен
предявеният от Л. Т. Т. от гр. Враца иск срещу жалбоподателите и последните са осъдени да
й заплатят сумата от общо 3688,00 лева, представляваща нанесени имуществени вреди
следствие на пожар, предизвикан от ответниците-жалбоподатели на 18.01.2021 г., при което
се е запалило коминното тяло на ***, находящ се в гр. ***, като са причинени вреди на
апартамента на ищцата на същия адрес с номер на *** в намиращите се в него кухня,
коридор и баня, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2021 г., до
окончателното й изплащане. С решението в тежест на жалбоподателите са възложени и
сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно. За
неправилността на решението жалбоподателите изтъкват, че погрешно съдът е приел за
доказани всички елементи от състава на непозволеното увреждане, сред които
противоправно поведение, вина и причинна връзка между деянието и вредите. Според тях
елементът вина липсва, тъй като, съгласно приетото по делото заключение на СПТЕ,
причина за настъпване на пожара в коминното тяло в сградата е недоброто изпълнение на
1
комина от страна на строителите /замонолитване и фугиране на коминните тела/,
недостатъчната поддръжка и ремонт на сградата от страна на живеещите там /замазване,
фугиране и редовно почистване на сажди и налепи/ и продължаващата експлоатация на
комина, в резултат на което е настъпило запалване на саждите в комина. Твърди се, че
непочистването на коминните тела от натрупани сажди правилно е прието от съда като
нарушение на правилата и нормите на пожарна безопасност по чл. 38, ал. 2 от Наредба №
8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация
на обектите /наричана по-долу Наредбата/, но се оспорва изводът това задължение да тежи
само върху жалбоподателите. Като аргумент за това е посочено, че увреждането е
причинено от вещ със статут на "обща част" по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, поради което
отговорността за неправилната му поддръжка и експлоатация е на всички съсобственици,
респ. на общото им събрание съгласно чл. 8 вр. с чл. 9 ЗУЕС, поради което не може да бъде
търсена личната отговорност на жалбоподателите на основание чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Изложени са доводи, че именно бездействието на управителния орган на етажната
собственост да положи дължимата грижа към общите части, е в причинна връзка с
настъпилите вреди, а не използването на комина от жалбоподателите.
Твърди се също, че по делото не е доказана причинната връзка между използването на
печка от жалбоподателите и възникналия пожар, довел до вредите по вещта. В тази връзка
се посочва, че ползването на комина само от тях не води до задължението само те да
отговарят за неговото почистване, доколкото коминът е предназначен да обслужва цялата
сграда и представлява обща част. Заявява се, че в случая не е приложимо изключението на
чл. 38, ал. 2 ЗС, тъй като няма постигнато съгласие комина да се ползва само от някои от
етажните собственици.
Прави се оплакване, че съдът не е обсъдил представения по делото констативен акт №
КА-ПБЗН-ВР1-7-1/11.02.2021 г. за нарушение на правилата и нормите за пожарна
безопасност, в който е посочено, че в ап. 37, собственост на свидетеля Г., е отразено, че
цялото коминно тяло е със следи от стичане на тъмно вещество, в горната част на комина до
таванската стоманобетонна плоча има напуквания, което представлява нарушение на чл. 32,
т. 6 от Наредбата. Релевира се довод, че констатираното с този протокол нарушение от
компетентните органи непосредствено след случилото се е извършено не от
жалбоподателите, а от лицето М. Г., който е следвало да изпълни даденото му предписание.
По изложените съображения се иска атакуваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира се присъждането на
направените пред двете съдебни инстанции разноски.
С въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането
на такива.
Въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна – Л. Т. Т., чрез адв. М. Д., от която
е постъпил писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който се изразява становище за
неоснователност и недоказаност на въззивната жалба. Твърди, че от доказателствата по
делото се установява наличието на всички елементи за ангажиране отговорността на
жалбоподателите. Посочва се, че жалбоподателите са единствените, използващи печка на
2
твърдо гориво, въпреки наложената по-рано забрана за това, което им поведение е в
причинна връзка с настъпилите вреди, и последните не биха настъпили, ако бе спазена
забраната.
При тези доводи се иска обжалваното решение да бъде потвърдено с произтичащите от
това законни последици.
С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за
събирането на такива.
Въззивната жалба е връчена и на конституираното по делото трето лице помагач на
страната на ответника – "Групама Застраховане" ЕАД, което в срок подава писмен отговор
по нея. В него се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че съгласно заключението на
СПТЕ пожарът в комина е в резултат на недоброто му изпълнение и поддържане. Релевира
се довод за неправилност на извода на съда относно позоваването на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, тъй като коминът е съсобствена вещ /обща част съгласно разпоредбите на ЗС и
СУЕС/. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което искът да бъде отхвърлен.
В откритото съдебно заседание по делото въззивниците Н.Г. и К.Г., редовно
призовани, не се явяват, но се представляват от адв. К. Т., която иска жалбата да бъде
уважена и да бъдат присъдени разноските, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Представя и писмена защита по спора, в която се оспорва наличието на елементите от
състава на непозволеното увреждане по съображения подобни на вече изложените във
въззивната жалба.
Въззиваемата Л.Т., също редовно призована за откритото съдебно заседание по делото,
не се явява, но се представлява от адв. М. Д., която иска решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски. В дадения срок представя писмена защита, в която обосновава
наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на въззиваемите.
Трето лице помагач на страната на ответника – "Групама Застраховане" ЕАД, редовно
призовано, не изпраща представител. От пълномощника му е постъпила писмена молба, с
която не се възразява срещу хода на делото, поддържа се подадената въззивна жалба и
отговора и се иска тя да бъде уважена.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба, уточнена с молба от 19.04.2021 г., от
Л. Т. Т. срещу Н. И. Г. и К. В. Г. с искане да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 3688,00
лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на
предизвикан от тях пожар, при което се е запалило коминното тяло на апартамент *** и така
пламналият пожар е причинил щети на апартамент ***, през който преминава коминното
тяло в кухнята, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането –
18.01.2021 г., до окончателното изплащане на вземането. С посочената молба е уточнен вида
на настъпилите вреди и размера на обезщетението за тях, а именно:
1. в кухнята – изгоряла част от кухненско обзавеждане и кухненски шкаф за втори ред
с размер 105/60/25 см. – индивидуална поръчка на модел, съответстващ на другите
3
кухненски шкафове – 320,00 лева; обгоряла фаянсова облицовка по стени с площ 9,30 кв.м. –
790,60 лева; опушена и изгоряла подова настилка с площ 9,00 кв.м. – 310,00 лева; монтаж на
кухненски шкафове и оборудване – 210,40 лева; опушени стени и тавани на кухня и
остъклена тераса с площи на тавани 11,81 кв.м. и площи на стени 12,44 кв.м. – 532,00 лева;
демонтаж на всички кухненски шкафове и оборудване в кухня и на остъклена тераса за
измиване на стени и тавани – 110,00 лева; демонтаж на фаянсова облицовка в кухня с площ
9,30 кв.м. – 55,50 лева; грундиране, боядисване на стени, тавани в кухня и остъклена тераса
– 848,40 лева;
2. в коридор – опушена таван на коридор с площ от 9,00 кв.м. – 175,50 лева;
3. в баня - опушена таван на коридор с площ от 7,00 кв.м. – 160,00 лева;
4. изчистване на изгоряло и отпадъци, сваляне от 5 етажа, товарене и извозване до депо
за строителни отпадъци – 175,00 лева.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е
собственик на апартамент *** в жилищна сграда в гр. ***, с площ от 77,60 кв. м., състоящ се
от три стаи, кухня и сервизни помещения. Твърди се, че през 2019 – 2020 г. е правен
основен ремонт на жилището, като кухненското обзавеждане е изцяло ново. Посочено е, че
на 18.01.2021 г. късно през нощта следствие на употреба на печка на твърдо гориво от
собствениците на апартамент *** – ответниците по делото, е предизвикан пожар, при който
се е запалило коминното тяло на този апартамент и пламналият пожар причинил щети на
намиращия се над него апартамент – този с номер ***, собственост на ищцата, през който
преминава и коминното тяло. Твърди се, че в нощта, когато това се е случило, ищцата не е
била в дома си, но разбрала за това от съседка, която и се обадила същата нощ около 22:30
часа. Заявява се, че на следващия ден майката на ищцата посетила апартамента и
установила, че вътре има гъст пушек със задушлива миризма, която се усещала в
продължение на два месеца след пожара, както и че кухненското обзавеждане е частично
изгоряло, плочките и мазилката до комина са напукани, всички стени са опушени и
замърсени от дима, наред с кухненското обзавеждане и уреди. Изложени са твърдения, че
щетите в този и останалите апартаменти в сградата и причината за настъпването им са
констатирани от РД "Пожарна безопасност и защита на населението". При тези съображения
е поискано искът да бъде уважен, като бъдат присъдени и направените разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците, които в срок, чрез своя
пълномощник, са депозирали писмен отговор, с който са оспорили иска като неоснователен.
Изложили са твърдения за липса на съставомерните елементи от състава на непозволеното
увреждане с довода, че нарушения със съставения констативен акт в апартамент *** не са
констатирани. Направили са възражение, че с поведението си – да монтира шкафове на
коминното тяло, ищцата е допринесла за настъпване на вредите по тях, поради което са
поискали обезщетението да бъде намалено. Посочили са, че в тази сграда от години
съществува проблем с коминното тяло и след като той представлява обща част, то
отговорността за неправилната му поддръжка и експлоатация е на всички етажни
съсобственици, респ. на общото събрание. В тази връзка са изложени твърдения, че именно
бездействието на управителния орган е в причинна връзка с настъпване на вредите. При тези
4
съображения са поискали искът да бъде отхвърлен. С отговора ответниците са поискали
като техен помагач да бъде конституирано "Групама Застраховане" ЕАД.
Районният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищцата обезщетение за причинени й имуществени вреди в резултат на пожар.
Доклад по делото е изготвен и обявен за окончателен, а доказателствената тежест по иска е
разпределена между страните, като страните не са възразили нито пред районния, нито пред
въззивния съд за нарушения в тази дейност на съда.
По основателността на иска районният съд се е произнесъл с решението, предмет на
проверка в настоящото производство, като е уважил в цялост предявения иск, възлагайки с
оглед този изход в тежест на ответниците-жалбоподатели разноските по делото.
За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че по силата на
нотариален акт № 151, том 5, дело № 1767/1994 г. ищцата е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. *** ***. Позовавайки се на приетите удостоверение и констативен акт №
КА-ПБЗН-ВР1-1/11.02.2021 г. на МВР ГД "Пожарна безопасност и защита на населението"
Враца, е установил, че на 18.01.2021 г. късно през нощта следствие на употреба на печка на
твърдо гориво от *** на четвъртия етаж, собственост на ответниците, е предизвикан пожар,
като се е запалило коминното тяло на ***. Приети са констатациите от този констативен акт,
според които в *** и *** има стандартни отоплителни уреди на твърдо гориво, като този в
*** не е заустен в комина, а розетката е затисната; че в ***, *** и *** е констатиран мирис
на дим и напуквания на коминното тяло, а в ап. *** има монтирани шкафове на коминното
тяло в кухнята, по които има следи от горене, в апартамента има мирис на дим, а мазилката
на коминното тяло е видимо напукана. По отношение на вида и стойността на разходите за
ремонтни и възстановителни работи, решаващият състав е съобразил, че от доказателствата
по делото се установява, че в кухнята на ищцата е правен основен ремонт през 2019 г., при
което обстоятелство и след отчитане на амортизация, овехтяване и обезценка, позовавайки
се и на изслушаното заключение е приел, че пазарната стойност на разходите за ремонтни и
възстановителни работи е в размер на 3696,44 лева. От назначената и приета по делото
пожаро-техническа експертиза съдът е установил, че има сериозни проблеми с коминните
тела, които още при построяването на блока не са добре замонолитени, поради което
живущите са взели решение на общо събрание всеки собственик да поддържа комина в
собственото си жилище; който причини повреди по вертикалата да поеме разходите за
възстановяването им; ползвателите на комините всяка година да ги почистват; взето е
решение да се извърши ремонт на комините в срок до 30.06.2018 г. Установил е, че още със
становището от 15.08.2018 г. на инж. М. Д. - проектант ОВК част, е указан начина за ремонт
и поддръжка на комините, да се ревизират отворите и фугите да се уплътнят, да се
почистват един или два пъти годишно в зависимост от натоварването. Приел е, че съгласно
експертизата причина за пожара е недоброто изпълнение на комина от страна на
строителите /замонолитване и фугиране на коминните тела/, недостатъчната поддръжка и
ремонт от страна на живущите /замазване, фугиране и редовно почистване на сажди и
налепи/ и продължаващата експлоатация на комина е довело до запалване на саждите в
комина. При огледа на *** вещото лице е установило, че поставената печка е стандартна и
5
правилно заустена в комина /отговарят на нормативните изисквания/, каквото е становището
и на служителите от РСПБЗН в констативния акт от проверката на 11.02.2021 г. Според
експертизата при изправни коминни тела /отговарящи на нормативните изисквания по
отношение на степен на огнеустойчивост на конструктивните елементи и клас по реакция на
огън на строителните продукти/ и правилна поддръжка и експлоатация на комина,
монтираните шкафове в близост до комина не биха допринесло за настъпване на щети в
имота на ищцата при пожар възникнал в комина. Решаващият състав е приел за достоверни
и показанията на разпитаните пред него свидетели, от които е заключил за причината за
възникналия пожар и причинените от него щети. При установените факти съдът е извел
съставомерните елементи на непозволеното увреждане, считайки иска за основателен.
Посочил е, че ответниците са собствените на апартамент *** в посочената сграда, в който за
отоплението си само те използвали печка на твърдо гориво, като димът от горенето на
горивото се отвежда от комин. Приел е, че това само по себе си не е неправомерно, но след
като коминното тяло не е отговаряло на изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 8121з-
647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите, респ. не са изпълнили задължението си да поддържат комина/замазване, фугиране
и редовно почистване на сажди и налепи съгласно чл. 7, ал. 2 от същата Наредба, са
продължили да го използват. Това бездействие на ответниците е счетено за противоправно
на нормативното им задължение, а от там и в пряка причинно-следствена връзка с
причинените от пожара щети на ищцата. Изложени са мотиви, че процесният пожар не може
да се третира като случайно събитие с мотива, че възникването на пожар е станало поради
неизправност в коминното тяло, като за наличието на неизправността ответниците са
съзнавали предвид проблемите, които е създавал комина от дълго време, поради което е
било във възможностите им да ги отстранят преди да го използват. Съдът е отхвърлил
направеното от ответниците възражение за съпричиняване, позовавайките се на експертното
заключение, че монтираните шкафове в близост до комина не биха допринесли за
настъпване на щети в имота на ищцата при пожар възникнал в комина. Отхвърлено е и
възражението за насочване на иска срещу застрахователя – третото лице – помагач на
страната на ответника, с довода, че ищецът сам избира срещу кого и по кой ред да води иска
си.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата,
становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
Установено по делото е, а и не се спори между страните, че жалоподателите-ответници
са собственици на апартамент ***, а въззиваемата е собственик на апартамент ***, и двата
намиращи се в жилищна сграда в гр. ***.
Представеното по делото становище на инж. М. Д. дава сведение, че коминното тяло
на сградата по цялата си височина през апартаментите не е поддържано, поради което
трябва да се ревизира, отворите и фугите да се уплътнят, за да няма пропуски и изтичане и
да се почиства по един или два пъти годишно, след което може да се използва. Видно от
6
приложените протоколи от общо събрание на входа от 13.02.2018 г. и 15.03.2018 г. е, че
проблемите с комина са били известни на собствениците на самостоятелни обекти в
сградата и те са били задължени да се грижат за общите част, които се намират в тяхната
собственост и да поставят ревизии в най-ниските части на комина.
Разпитаните по делото свидетели – М. Х. и М. Г., чийто показания съдът възприема
като обективно и безпристрастно, дадени от лица, очевидци на случилото се, установяват, че
в сградата единствените, които ползвали печка на твърдо гориво за отопление, въпреки
известната на всички живущи забрана за използването на такива уреди с оглед състоянието
на комина, са ответници и само те складирали дървата си пред входната врата или в мазето.
На 18.01.2021 г. късно през нощта станал пожар в сградата, който се разпространил до
седмия етаж. Потърсено било съдействието на пожарна, но в такива случай не можело да се
гаси. На следващия ден свидетелката Х. присъствала при отварянето на апартамента на
ищцата, в който имало много пушек, кухненските шкафове били наполовина изгорели,
коминът бил напукан, опушен бил таванът, стените, включително на терасата, и кухненската
мебел.
Възникналият пожар и причинените от него щети се установяват още от удостоверение
и констативен акт № КА-ПБЗН-ВР1-1/11.02.2021 г. на МВР ГД "Пожарна безопасност и
защита на населението" Враца, които свидетелстват, че на 18.01.2021 г. късно през нощта е
получено съобщение за пожар, като произшествието е ликвидирано от един пожарен
автомобил с четирима служители. Направените по-късно констатации при посещение на
място свидетелстват, че в *** и *** има стандартни отоплителни уреди на твърдо гориво,
като този в *** не е заустен в комина, а розетката е затисната; че в ***, *** и *** е
констатиран мирис на дим и напуквания на коминното тяло, а в ап. *** има монтирани
шкафове на коминното тяло в кухнята, по които има следи от горене, в апартамента има
мирис на дим, а мазилката на коминното тяло е видимо напукана.
По делото е назначена и изслушана СПТЕ, чието заключение съдът приема като
обективно, пълно и компетентно дадено от вещо лице, което не е пряко или косвено
заинтересовано от изхода на делото, и което е дало отговор, след като се е запознало с
приложените по делото доказателства и е извършил оглед на местопроизшествието. От
обстоятелствената част на заключението се установява наличието на проблем с коминното
тяло на сградата и знанието за него от живеещите в нея, както и наличието на забрана за
спиране експлоатацията на коминните тела, наложена със заповед на началник РСПБЗН
Враца от 27.09.2018 г. Заключителната част дава отговор, че причината за настъпване на
пожара в коминното тяло на сградата е недоброто изпълнение на комина, недостатъчната
поддръжка и ремонт и продължаващата експлоатация на комина, които са довели до
запалване на саждите в комина. Установява се, че при изправни коминни тела и правилна
поддръжка и експлоатация на комина, монтираните шкафове в близост до комина не биха
допринесли за настъпване на щетите в имота на ищцата при пожар, възникнал в комина.
Изслушана и приета по делото е съдебно-техническа експертиза, която след отчитане
на амортизация, овехтяване и обезценка, дава отговор за вида и средната пазарна стойност
на разходите за ремонтни и възстановителни работи, която възлиза в размер на 3696,44 лева.
7
Заключението на вещото лице също се ползва с доверие от съда, защото е дадено от
безпристрастно и компетентно лице, което дава подробен и обоснован отговор на
поставените въпроси, описвайки словесно и в табличен вид вида и стойността на
констатираните при огледа щети.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК решението е правилно, а
въззивната жалба - неоснователна, по следните съображения:
За да бъде основателен искът по чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на елементите от състава му - действие или
бездействие на ответника, който е задължен да бездейства или действа; противоправност на
действието/бездействието; настъпили имуществени вреди и техния размер и причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.
Проявлението на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане в
случая се установяват от събраните по делото доказателства. Налице е противоправно
поведение от страна на жалбоподателите-ответници, изразяващо се в експлоатация на печка
на твърдо гориво, въпреки наложената и известна им забрана за това. Именно това
поведение съдът счита за изискуемото от закона действие, което е и противоправно, и което
се намира в причинна връзка с настъпилите вреди, а не твърдяното от жалбоподателите
бездействие на всички живеещи в сградата и на управителния орган за ремонт и
поддръжката на комина в сградата. Както се твърди и в жалбата, коминът е обща вещ със
статут на "обща част" по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Отговорността за неговия ремонт и
поддръжка тежи върху всички етажни собственици и управителния орган съгласно чл. 6, ал.
1, т. 17 и чл. 8 във връзка с чл. 9 ЗУЕС. Въпреки това обаче една от изтъкнатите причините
за настъпване на пожара от заключението на вещото лице е експлоатацията на комина.
Според настоящия съдебен състав именно експлоатацията на комина е основната причина,
без която пожарът не би настъпил. Казано по друг начин, ако в това състояние на коминото
тяло на сградата по цялата си височина през апартаментите, в този ден и час ответниците не
са експлоатирали комина, използвайки за отопление печка на твърдо гориво, заустена в този
комин, то пожарът не би настъпил, респ. не биха настъпили и вреди. Следователно
използването на комина е изискуемото от закона действие, с което първият елемент от
състава на непозволеното увреждане е налице.
Експлоатацията на комина в това му негодно за употреба състояние съгласно
нормативните изисквания на Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите, прави поведението на ответниците и
8
противоправно. Укоримостта на поведението на ответниците се извежда не само от
нормативните изисквания за техническа годност на обект, но и от знанието им за лошото
състояние на коминното тяло много преди датата на пожара. Още през 2018 г. живеещите в
сградата, сред които и ответниците, са предприели действия за оценка на състоянието на
комина и поддържането му, които обаче не са били реализирани докрай. През 2018 г. е
издадена и заповед, с която е наложена принудителна административна мярка „спиране на
експлоатацията на комините тела“. Предприетите действия и наложените забрани са
известни на ответниците с оглед качеството им на собственици на самостоятелни обекти в
сградата. Пренебрегването от тях на известната им забрана прави иначе законосъобразното
използване на комина чрез употреба на печка на твърдо гориво незаконосъобразно.
Доказана по делото е и причинната връзка между противоправната експлоатация на
комина от ответниците, в резултат на която е настъпил пожар, от който са причинени вреди
в апартамента на ищцата. Причинна връзка между тези два елемента е изводима, както бе
посочено по-горе, от заключението по СПТЕ и преценката, че резултатът /вредите/ не биха
настъпили в този им вид и количество, ако не бе поведението на ответниците. Причинната
връзка не се изключва от факта, че коминът е предназначен да обслужва цялата сграда и
представлява обща част, защото установено по делото е ползването на комина само от
ответниците, но не и от останалите етажни собственици.
Настъпилите от пожара вреди по вид и стойност в апартамента на ищцата, намиращ се
над този на ответниците, също е доказано по делото. За определянето им съдът изцяло се
позовава на приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено
от жалбоподателите. Съобразно него следствие на пожара са настъпили вреди в апартамента
на ищцата в кухнята, коридора, банята и терасата, като средната пазарна цена за ремонтните
и възстановителните дейности възлиза на 3696,44 лева. Поискано е обаче обезщетение е по-
малък от този размер, а именно сумата от 3688,00 лев, поради което тази сума следва да бъде
присъдена.
За неоснователно следва да се приеме възражението на жалбоподателите, че съдът при
крайния си извод не се е съобразил с констатациите в констативен акт № КА-ПБЗН-ВР1-
1/11.02.2021 г. на МВР ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" Враца.
Районният съд подробно е анализирал всяко едно от доказателствата по делото поотделно и
в съвкупност, за да достигне до крайния си извод за уважаване на иска. От анализа на тези
доказателства са изводими предпоставките на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, които не се
опровергават от констатациите, направени с този констативен акт. Този акт е съставен след
пожара и отразените в него обстоятелства не са в противоречие с по-рано съставените
актове, констатиращи състоянието на коминното тяло. От всички тях е ясно, че нарушения
по коминното тяло в апартамент № 37 са налице, но същевременно с констативния акт от
11.02.2021 г., а и с предходна заповед на началник РСПБЗН Враца от 27.09.2018 г., е указано
да бъде спряна експлоатацията на цялото коминно тяло, като в акта от 11.02.2021 г. изрично
е цитиран апартамента на ответниците. Съществено за наличието на елементите от състава
на непозволеното увреждане в случая е, че, както бе посочено по-горе, основна причина за
настъпване на вредите е използването на печка на твърдо гориво от ответниците въпреки
9
знанието им за състоянието на коминното тяло и съществуващата забрана за експлоатацията
му, следствие на което е причинен пожар в коминното тяло по цялата му височина. При тези
съображения в причинна връзка за настъпване на вредите не може да бъдат констатираните
в апартамент № 37 повреди по коминното тяло. Състоянието на комина в апартамент № 37
и възможността то да бъде причина за настъпване на пожара, а от там и на вредите, е въпрос,
който е бил изследван от първоинстанционния съд при разпита на вещото лице в съдено
заседание. От отговорите на вещото лице се извежда, че е обективно възможно при
използване на печка в апартамент на по-горен етаж отново да се запалят сажди, като
първоначално пожарът ще върви нагоре, но, ако има натрупани много сажди, може да се
запали и надолу комина. В случая обаче от доказателствата по делото е видно, че само в
апартамент *** и в апартамент *** /собственост на ответниците/ има стандартни
отоплителни уреди на твърдо гориво, като този в апартамент *** не е заустен в комина, а
розетката е затисната, поради което използван отоплителен уред остава само в апартамент
***, което от своя страна е причината за възникването на пожара, следствие на който са
настъпили вреди в съседен апартамент.
С изложените по-горе мотиви въззивният съд, също като районния, приема за
установени елементите от състава на непозволеното увреждане. Достигането до един и същ
краен извод на двете съдебни инстанции налага обжалваният съдебен акт да бъде потвърден
изцяло.
Мотивите на настоящото решение в пълна степен отговарят на направените с
въззивната жалба оплаквания, поради което не е необходимо отделното им обсъждане.
По разноските:
С оглед изход на спора разноски се дължат на въззиваемата Л. Т. Т., която
своевременно е поискал присъждането им, представила е доказателства за реалното им
заплащане и няма възражение за тяхната прекомерност. Поради това и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да й се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата съдебна инстанция в размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260400 от 06.07.2021 г., постановено по гр. д. №
1458/2021 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. И. Г., ЕГН ********** и К. В. Г., ЕГН
**********, и двамата от гр. ***, да заплатят на Л. Т. Т., ЕГН **********, направените от
нея пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00
/четиристотин и петдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на трето лице-помага на страната на
ответника – застрахователя „Групама Застраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на
10
управление гр. ***.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11