Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 329 01.10.2012 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на тринадесети септември през две
хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретаря: З.Д.
и с участието на прокурора: Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Г.Динкова КАН дело № 304 по описа за 2012 год., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалбаq, подадена
от адв.Г.Н., пълномощник на Й.Р.К., против Решение № 66/ 15.05.2012г.,
постановено по АНД № 66/ 2012г. по описа на Радневския районен съд, с което е
изменено наказателно постановление № 267/ 25.03.2008г. на Началника на РПУ
гр.Раднево, в частта с която на основание чл.177, ал.1, т.3, предл.първо от ЗДвП на Й.Р.К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лв.
за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП и е потвърдено наказателното
постановление в останалата му част.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за
неправилност на решението по съображения за постановяването му в нарушение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и необосновано съдът
е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, за което излага подробни
съображения. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 267/
08 от 25.03.2008г. на Началника на РПУ гр.Раднево.
Ответникът по касационната жалба – ОД
на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради
което счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Производството пред Районен съд – Раднево се е
развило по жалба на Й.Р.К. срещу Наказателно постановление /НП/ № 267/ 08 от 25.03.2008г. на Началника
на РПУ /сега РУ”Полиция”/ гр.Раднево, с което, въз основа на съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 267/ 01.03.2008г., на
Й.К. са наложени административни наказания, както следва: – „глоба” в размер 300лв.
на основание чл.177, ал.1, т.3, предл.първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП и “глоба” в размер в размер 10лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. трето
от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП.
Административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.03.2008г.
около 12.15. в село Любеново, Й.Р.К. управлява лек автомобил “Форд Орион” с
рег.№ СТ 9284СР, като не притежава свидетелство за управление на МПС и не
представя свидетелство за регистрация на МПС. След извършена преценка на
събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа
обстановка районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и при спазване на регламентираната в ЗАНН процедура. По
съществото на спора е приел, че описаното в съдържанието на наказателното
постановление деяние осъществява признаците на нарушението по чл.150 от
ЗДвП, но в случая наложеното от
АНО административно наказание в максимален размер, е незаконосъобразно
определено. Съобразявайки всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както липсата на налагани на
лицето други административни наказания за нарушения по ЗДвП, районният съд е направил извод, че
наложеното с НП наказание /глоба от 300лв/ необосновано е било
определено в размер над предвидения в закона минимум от 100лв. и го е
изменил на това основание. По отношение на наложената глоба в
размер на 10 лв. на основание чл чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП, за
нарушение по чл. 100, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП, въззивният съд е приел,
че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, в тази му част наказателното
постановление не подлежи на съдебно обжалване.
Касационният състав на Старозагорския административен
съд намира, че е изтекла абсолютната погасителната давност за
административнонаказателно преследване на Й.Р.К. по
административнонаказателното производство, образувано срещу него с Акт за
установяване на административно нарушение № 267/ 01.03.2008г., въз основа на
който е издадено Наказателно постановление № 267/ 08 от 25.03.2008г. на Началника
на РПУ гр.Раднево, по следните съображения:
Давността представлява изтичане
на определен от закона срок, който при допълнителни законово установени
предпоставки, изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното
наказание. Безспорно в ЗАНН липсва нормативна
уредба на абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Но това не е основание да се приеме, че
институтът на абсолютната давност не намира приложение в
административнонаказателното производство. Съгласно чл.31, ал.7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и
изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. По
аргумент за противното във всички останали случаи, включително за административни
нарушения, наказателното /респективно административно-наказателното/
преследване и изпълнението на наказанието, се изключват при настъпване на
давност. Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за разумен
срок за провеждане на административнонаказателното производство, като гаранция
за спазване на правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС, за което Република
България е поела ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията.
Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен
случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно
положение от извършилите административно нарушение.
Съгласно разпоредбата чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс /НК/, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Субсидиарното прилагане на чл.81 от НК и на давността като правен институт в
административнонаказателните производства по ЗАНН, по силата на препращащата
норма на чл.11 от ЗАНН, е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение №
112/ 16.12.1982г по н.д.№ 96/ 1982г, ОСНК на ВС. В чл.81, ал.3 от НК е
предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. В разпоредбата на чл.80 от НК
/към която препраща чл.81, ал.3 от НК/, са регламентирани сроковете, след
изтичането на които ако не е възбудено наказателно преследване, същото се
изключва по давност. При тълкуването на нормите на чл.81, ал.3 във вр. с чл. 80
от НК следва извода, че принципът на възприетото законодателно разрешение при
определяне на сроковете, след изтичането на които наказателното преследване се
погасява при прилагане института на абсолютната погасителна давност, е да
обуслови тези срокове от предвидените такива за възбуждане на наказателното
преследване, които в НК са диференцирани в зависимост от регламентираното за
съответното деяние наказание. Ето защо с оглед на препращащата разпоредба на
чл.11 от ЗАНН, в административнонаказателно производство следва да намери
субсидиарно приложение нормата на чл. 81, ал. 3
от НК за изключване на административно-наказателното преследване
поради изтекла абсолютна погасителна давност. Но доколкото в ЗАНН и в други
закони /напр. ЗОП/, са предвидени специални срокове за образуване на
административнонаказателното производство считано от датата на извършване
/довършване/ на нарушението, при прилагане на посочения по-горе принцип, следва
да се приеме, че тези специални срокове са релевантните за определянето на срока,
след изтичането на който административнонаказателното преследване се изключва
на основание абсолютна погасителна давност. Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В същата разпоредба и в ал. 2
на чл. 34 от ЗАНН, както и в някои специални
закони, по отношение на определени категории административни нарушения са
предвидени и по-дълги срокове, след изтичането на които не следва да се
образува административнонаказателно производство. Посочените срокове отразяват
спецификата на обществените отношения, защитени чрез обявяване на деянията,
които ги увреждат, за административни нарушения и представляват изрична
нормативна уредба, спрямо която не е необходимо да се прилага НК по смисъла на чл. 11 от ЗАНН. Следователно при
субсидиарното прилагане на регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на
абсолютната погасителна давност, административнонаказателното преследване ще
бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора
предвидения специален срок за образуване на административнонаказателното
производство от датата на извършване /довършване/ на съответното
административно нарушение.
В случая
повдигнатото на Й.К. административно обвинение със съставения АУАН № 267/ 01.03.2008г., въз основа на който е издадено
Наказателно постановление № 267/ 08 от 25.03.2008г. на Началника на РПУ гр.Раднево, е за
извършени административни нарушения по чл.150 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2,
предл.първо от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.14 от ЗДвП, за неуредените в този закон
случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и по изпълнението на наложените наказания се прилагат
разпоредбите на Закона за административните нарушения
и наказания. При липсата на
специална правна уредба в ЗДвП следва да се приложи общата норма на чл.34,
ал.1, изр. второ, предл. второ от ЗАНН, съгласно която не се образува
административнонаказателно производство, ако е изтекла една година от
извършването на нарушението. При прилагането на чл.81, ал.3 от НК във вр. с
предвидения в чл. 34, ал.1, изр. второ срок за образуване на
административно-наказателното производство, считано от датата на извършване
нарушение, абсолютната давност за
нарушение по ЗДвП следва да има погасително действие от момента, в който е
изтекъл срок, надвишаващ с 1/2 предвидения едногодишен срок за образуване на
административнонаказателно производство. Безспорно установено по делото е, че
твърдяното нарушение, за което е санкциониран Й.К., е извършено на 01.03.2008г.
Датата 01.03.2008г. е именно датата, посочена в наказателното постановление
като такава на извършване на нарушението. Следователно при прилагането на
чл.81, ал.3 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.34, ал.1, изр. второ,
предл. второ от ЗАНН, абсолютният давностен срок за погасяване на
административнонаказателното преследване спрямо за извършените от К. на 01.03.2008г.
нарушения по чл.150 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2, предл.първо от ЗДвП, е изтекъл
още на 01.09.2009г. По аргумент от разрешението, дадено с Постановление № 10 от
28.09.1973г. на Пленума на ВС, съдът има задължение служебно да следи дали не
са изтекли сроковете за образуване на административнонаказателното производство
съотв. тези, имащи за последица погасяване на административнонаказателната
отговорност по давност, доколкото
изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на
административнонаказателното преследване в течение на съдебното производство, е
основание за отмяна на издаденото наказателното постановление, без да бъдат
обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност.
Предвид изложените съображения съдът
намира, че обжалваното съдебно решение и НП №267/ 08 от 25.03.2008г. на Началника на РПУ
гр.Раднево следва да бъдат отменени, като се прекрати и
образуваното със съставения АУАН № 267/ 01.03.2008г. административнонаказателно
производство срещу Й.Р.К., поради изтичането на абсолютна погасителна давност
за административнонаказателно преследване.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 66/ 15.05.2012г., постановено по АНД № 66/ 2012г. по описа на Радневския
районен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление 267/ 08 от 25.03.2008г. на Началника на РПУ гр.Раднево, с
което на Й.Р.К. са наложени
административни наказания: „глоба” в размер 300лв. на основание чл.177, ал.1,
т.3, предл.първо от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП и “глоба” в размер в
размер 10лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП, за
нарушение по чл. 100, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство, образувано срещу Й.Р.К. с акт за
установяване на административно нарушение АУАН № 267/ 01.03.2008г., въз основа на който е издадено
Наказателно постановление № 267/ 08 от 25.03.2008г. на Началника на РПУ гр.Раднево,
поради изтичане на абсолютна погасителна давност за административнонаказателно
преследване.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.