РЕШЕНИЕ

№ 2160

гр.Бургас, 11.12.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 02 декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2717 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Ч.В.Р. ЕГН:********** с адрес ***. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат В.Ч.от АК Хасково.

Ответник по жалбата е директорът на ТП на НОИ Бургас. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д.Д..

Предмет на оспорване е решение № 1012-02-220#2/15.10.2019г. на АО с което е оставено в сила разпореждане № 27/25.07.2019г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което по реда на чл.99 ал.1 т.2 б.Д от КСО е определена в действителен размер отпуснатата в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.1 от КСО на Ч.Р..

В жалбата се прави оплакване за неправилно прилагане на материалния закон. По- конкретно се изразява несъгласие с изводите на органа, че в два спорни периода от установения трудовия стаж, жалбоподателят е полагал труд трета, а не първа категория. Няма спор, че от 01.04.1995г. до 16.06.1996г. Р. е изпълнявал длъжност „главен инженер рудник“ в Бургаски медни мини ЕАД, а за периода от 19.07.1996г. до 01.03.1999г. е изпълнявал длъжност „гл. инженер рудник, началник рудник“ пак там. Жалбоподателят твърди, че за двата посочени периода по-голямата част от работното му време е била под земята и иска зачитането на стаж при положен труд първа категория. Обосновавайки този свой довод жалбоподателят счита, че относно процесните два периода на положен трудов стаж приложима е разпоредбата на чл.4в от ПМС № 40/1968г. Прави се оплакване, че ответникът в оспореното решение не е изложил мотиви защо приема, че тази разпоредба не се прилага спрямо спорния стаж на жалбоподателя. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за ново изчисляване на пенсията, съобразно дадени от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Иска се присъждане на разноските по делото. Не се сочат допустими нови доказателства.

Правното основание на оспорването е чл.118 ал.1 от КСО, вр. с чл.145 от АПК.

Ответникът оспорва жалбата, като препраща към мотивите в решението на директора на ТП на НОИ Бургас. Иска отхвърляне на жалбата. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представени са заверени копия от решението, предмет на оспорване - решение № 1012-02-220#2/15.10.2019г. на АО, както и оставеното с него в сила разпореждане № 27/25.07.2019г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, от които се установи издаването им. В мотивите на решението е посочено, че първоначално пенсията на Р. е определена в минимален размер с разпореждане № 17/22.05.2019г., считано от 12.04.2019г., при навършена възраст 53 години 4 месеца, а с настоящото разпореждане пенсията е определена в действителен размер.

Обжалваното решение е издадено от директора на ТП на НОИ Бургас, който съгласно чл.117 ал.1 т.2 б.А от КСО е компетентен орган. Не е налице основание за оспорване на решението по чл.146 т.1 от АПК.

Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа изложени мотиви. Не е налице основание за оспорването му по чл.146 т.2 от АПК.

Производството пред органа е надлежно образувано по заявление на лице за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.1 от КСО. Издаден е надлежен акт – разпореждане на компетентния орган по чл.98 ал.1 от КСО. Проведена е процедурата по задължително оспорване на това разпореждане по административен ред пред директора на ТП на НОИ Бургас, съгласно чл.117 от КСО. Не е налице основание за оспорване на решението по чл.146 т.3 от АПК.

Правилно е приложен материалния закон, съобразно целта му и в този смисъл не е налице основание за оспорване на решението по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Трудовият стаж на жалбоподателя, който се установява от събраните по преписката доказателства, е надлежно сумиран и систематизиран в приложен опис на осигурителния стаж, представляващ л.15-17 от делото. С разпореждането е приет за установен стажа така, както е посочен в описа. Както е посочено по-горе, единствения спорен между страните въпрос е относно квалификацията на два периода от стажа на Р. в Бургаски медни мини ЕАД - от 01.04.1995г. до 16.06.1996г., когато е изпълнявал длъжност „главен инженер рудник“ и от 19.07.1996г. до 01.03.1999г., когато е изпълнявал длъжност „гл. инженер рудник, началник рудник“. Периодите и мястото на работа са правилно установени и не са спорни между страните. Спори се дали положения труд следва да се квалифицира като подземен – „работа в подземните силикозоопасни рудници“ по смисъла на чл.4в от ПМС № 40/1968г., съответно дали са налице предпоставките за приложимост на разпоредбата на чл.104 ал.3 от КСО.

Правилно административния орган е съобразил, че се касае за стаж, положен преди влизането в сила от 01.01.2000г. на КСО, поради което квалификацията му следва да се направи въз основа на действащото преди този момент законодателство и по-точно действалите норми към момента на полагане на стажа. Правилно АО е приел, че при безспорните данни за полаган от жалбоподателя труд в подземен силикозоопасен рудник, по разглеждания въпрос намира приложение Постановление № 40 на МС от 23.08.1968г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила. Правилно АО е обсъдил и приел за неприложима нормата на чл.4б от ПМС № 40/1968г. Разпоредбата урежда като първа категория труд този, положен в подземни силикозоопасни рудници от работници и инженерно-технически работници до началник-участък включително (при условие, че лицето е работило в такъв обект най-малко пет години), а жалбоподателят през процесните два периода не е работил на такава длъжност.

Неправилно АО не е обсъдил в мотивите на решението си приложимостта спрямо спорния по делото стаж на жалбоподателя, на чл.4в от ПМС № 40/1968г., макар да е отбелязал, че в представеното от осигурителя Бургаски медни мини ЕАД удостоверение, се предлага именно такава квалификация на двата спорни периода. Направеното в този смисъл оплакване на жалбоподателя е основателно, но допуснатото от органа нарушение не е съществено, тъй като възприетите крайни правни изводи са правилни.

Съгласно нормата на чл.4в от ПМС № 40/1968г. стажа на ръководните кадри, до началник на рудник включително, заети на работа в подземните силикозоопасни рудници, също се квалифицира като първа категория, при условие, че лицето е работило в такъв обект (а не на такава длъжност) най-малко седем и половина години.

Първата предпоставка в случая е безспорна между страните и се установява от събраните доказателства – жалбоподателят е заемал посочена в чл.4в ръководна длъжност през процесните два периода от трудовия му стаж.

Втората предпоставка за признаване на стажа като първа категория, която по делото е спорна, също е налице. Характерът на полагания от Р. през спорните периоди труд се установява от събраните по преписката доказателства – в приложеното удостоверение от осигурителя изрично е посочено, че при изпълнението на длъжностите „главен инженер рудник“ и „гл. инженер рудник, началник рудник“ Р. е бил „подземен“, т.е. изпълнено е изискването на чл.4в от ПМС № 40/1968г. за работа в подземен силикозоопасен рудник. По делото липсват доказателства, които да сочат обратното. Неправилно АО е приел, че липсата на подземен труд се доказва от липсата на данни за допълнителен платен отпуск, начислена безплатна храна или изплатени купони за храна и кисело мляко. Тези косвени данни не могат да оборят доказателствената сила на изричното посочване от работодателя на характера на полагания труд.

Налице е и третата предпоставка по чл.4в от ПМС № 40/1968г. за признаване на процесните два периода на стаж като първа категория – изпълнено е изискването Р. да е работил на подземна длъжност в силикозоопасен рудник седем и половина години. Общият положен труд на длъжност от тази категория е 9 години, 6 месеца и 2 дни. Затова стажа му в Бургаски медни мини ЕАД и Мина Черно море ЕАД следва да се зачете първа категория при предпоставките на чл.4б и чл.4в от ПМС № 40/1968г., правилно административния орган ги е квалифицирал като стаж при условията на трета категория труд.

Горното означава, че двата спорни периода от трудовия стаж на жалбоподателя са първа категория, както правилно ги е зачел пенсионния орган. Положеният труд първа категория по чл.4в от ПМС № 40/1968г. обаче не обосновава приложението на чл.104 ал.3 от КСО. Последната разпоредба не следва да се тълкува разширително, тъй като е изключение от общото правило на чл.104 ал.2 от КСО, според което при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. В случаите по чл.104 ал.3 от КСО една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория, но не общо за всички случаи, когато работата е била извършвана под земята в подземните рудници, а само при изпълнението на посочените в разпоредбата длъжности. Последното изискване не е изпълнено по отношение на процесните два периода, поради което следва да се приеме, че пенсионния орган правилно е извършил превръщане по реда на чл.104 ал.2 от КСО на стажа, реализиран при изпълнението на ръководни длъжности, по-високи от ръководител на участък.

Останалите елементи от фактическия състав и правните изводи, изложени в разпореждането за отпускане на пенсия не са били оспорени при обжалването по административен ред, поради което и в обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ Бургас не са изложени подробни мотиви. При извършената служебна проверка съдът констатира, че законът е приложен правилно при определянето на общия стаж, индивидуалния коефициент по чл.70 ал.8 от КСО, средния осигурителен доход за страната, дохода, от който се изчислява пенсията, и процента за осигурителен стаж. Правилно е изчислен окончателния размер на пенсията на жалбоподателя, както и правилно е разпоредено частичното и изплащане, при спазване изискванията на §6 от ПЗР на КСО.

Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е неоснователна, а решението на директора на ТП на НОИ е законосъобразно. Следва на основание чл.172 ал.2 от АПК да се отхвърли оспорването.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Ч.В.Р. ЕГН:********** с адрес ***, срещу решение № 1012-02-220#2/15.10.2019г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 27/25.07.2019г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :