Решение по дело №3345/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1139
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20184110103345
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№….

гр.В.Търново, 19.09.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                   Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3345 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

    В исковата  молба се излагат твърдения, че на 18.09.2017г. в търговския обект за продажба на течни горива в с.Р, стопанисван от ищцовото дружество е извършено зареждане на 1010,83 литра дизелово гориво в резервоара на МПС, ползвано от ответника. Сочи се, че за извършената продажба на гориво е съставена фактура №3021/18.09.2017г. на стойност 1617,33лв., без ДДС или 1 940,80лв. с ДДС. Стойността по фактурата е следвало да бъда заплатена на 22.09.2017г. Ищецът излага твърдения, че от страна на ответника не  е постъпило плащане по фактурата за стойността на продаденото му гориво. С оглед гореизложеното ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 1940,80 лв.-представляваща неизплатена главница по фактура №3021/18.09.2017г. за покупко-продажба на дизелово гориво в размер на 1010,83литра, при цена 1.60лв. без ДДС на литър, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до  окончателното изплащане. Претендира разноски.

Исковата молба и приложенията са връчени на ответника по реда на чл.50 ал.4 вр. чл.47 ал.1 от ГПК. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на ищцовото дружество „Росина Ойл-1”ЕООД  е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника "М Т" ЕООД гр.Т, при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

 За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се  представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован по реда на чл.50 ал.4 от ГПК, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание на последния са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване  на препис от исковата молба, връчен на основание чл.50 ал.4 от ГПК вр. чл.47 ал.5 от ГПК.

От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен предявения иск, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1940,80 лв., представляваща сума по фактура №3021/18.09.2017г. за стойност на дизелово гориво, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал присъждане на направените разноски, за които е представил списък по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 85лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. Ищецът претендира и присъждане на разноски направени по налагане на обезпечителна мярка, които разноски претендира в размер 78лв.Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР №6/2013 на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по обезпечения иск и съобразно изхода на спора по същество. В конкретния случай, с оглед уважаване на исковата претенция, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски по налагане на обезпечителната мярка в размер на общо 78лв.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "М Т " ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*********, с ЕИК *****, ДА ЗАПЛАТИ на"Р О-1" ЕООД със седалище и адрес на управление с.******, с ЕИК *******, представлявано от управителя И Й. Г  сумата 1 940,80лв. /хиляда деветстотин и четиридесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща сума по фактура №3021/18.09.2017г. за стойност на дизелово гориво, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /02.11.2018г./ до окончателното изплащане, както и сумата 445 лв./четиристотин четиридесет и пет лева/, представляваща  направени от ищеца в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата 78лв. /седемдесет и осем лева/, представляваща разноски по налагане на обезпечителната мярка.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.

                      Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: