Решение по дело №1149/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 244
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20211210201149
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Благоевград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20211210201149 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Л. Д. Б., ЕГН **********, със адрес гр. Б., ж.к.”С* Ц*“ вх.Б,
ет.6, *против Наказателно постановление № 42-0001775/09.07.2021 г. на Директора на РД
“Автомобилна администрация” – гр. София, с което за административно нарушение на
чл.44, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл.178а,
ал.7,т.3, пр.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1500 лв.
В жалбата се твърди, че горепосоченото наказателно постановление е
незаконосъобразно, че са допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Оспорва се приетата от наказващия орган фактическа обстановка, сочат се доводи за липса
на нарушение, моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства, по същество моли
за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като навежда доводи за допуснати
процесуални нарушенния при ангажиране отговорността на жалбоподателя, както и за
недоказаност на вмененото нарушение. Претендира разноски.
Административнонаказващия орган, редовно призован не изпращат представител,
представено е писмено становище по същество, с което се иска потвърждаване на
наказателното постановление. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Р.п. гр.Б., редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по
същество.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните
1
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
В Изпълнение на Заповед №РД-12-1270/15.06.2021 г. на Директора на РД”АА” София
/л.10/ на 15.06.2021 г. свидетелите А. и А. - инспектори при РД"АА" София извършили
проверка на п*, стопанисван от „Р*, находящ се в гр.Б., ул.”П* , като преди това извършили
преглед на видеозаписи от извършвани на пункта прегледи, като така установили, че на
14.06.2021г. е извършен технически преглед на МПС „Ф*” с рег. № *, при който
техническия специалист Л.Б. не е определил хоризонталната насоченост на всеки фар чрез
уреда за проверка на регулировката на фаровете. На място проверили документацията на
пункта, като уведомили жалбоподателя за констатираното от тях при преглед на видеозаписа
за процесния автомобил. Контролните органи обективирали констатациите си в КП от
15.06.2021 /л.66/, като приели, че жалбоподателя не е извършил проверка на техническата
изправност на автомобила в съответствие с Приложение 5, част 1, т.4.1.2. от методиката по
чл.31, ал.1 от Наредба №Н32/2011, поради което на 15.06.2021 г. св.А. в присъствието на
св.А. съставил на Б. Акт за установяване на административно нарушение № 292202 , в
който констатираното било квалифицирано като нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Актът е подписан от жалбоподателя, без възражения.
Такива не са постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на този акт административнонаказващият орган на 09.07.2021г. издал
атакуваното наказателно постановление, с което наложил на основание чл.178а, ал. 7,т.3,
пр.4 от Закона за движение по пътищата на Л.Б. глоба в размер на 1 500 / хиляда и
петстотин/ лева, за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 03.08.2021 г.
В хода на производството са изискани и представени констативен протокол за
извършена проверка. Извършен е преглед на процесния видеозапис, приобщени са
представените писмени доказателства.
Разпитани са свидетелите А. и А., които поддържат констатациите в АУАН и посочват,
че са установили нарушението при преглед на видеозапис пред да отидат на пункта. Чрез
показанията им се установяват обстоятелства свързани с извършената проверка,
констатираното в хода на същата, както и процедурата по съставяне на АУАН.
В хода на съдебното производство е допуснат и разпитан и св.Иван Б., който също
работил на пункта, като чрез показанията му не се установяват нови обстоятелства, същия
потвърждава, че е извършен преглед на процесния автомобил и че е имало проверка от
РД”АА”
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приложените
по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели,
чиито показания съдът кредитира, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават
на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги
2
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна :
Жалбата е процесуална допустима като подадена от надлежно лице и в
законоустановения срок-седем дни от датата на връчване на наказателното
постановление.Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление, издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи, за
което по делото са представени безспорни доказателства. Съдът счита обаче, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло
без съдът да се произнася по същество на нарушението поради следните основания.
В случая Б. е санкциониран за нарушение на чл.44, ал.1, т.1 от Наредба №Н-32/2011г.,
посочената материална норма в хипотезата на т.1 съдържа четири букви, всяка от които
регламентира различни задължения за техническия специалист, като неизпълнението им
осъществява отделни нарушени. Ето защо избрания от наказващия орган подход при
квалифициране поведението на санкционираното лице чрез общото посочване на т.1 без
конкретизация кое от четирите предвидени от законодателя задължения не е изпълнено е
довело до процесуално нарушение от категорията на съществените, изразяващо се в непълна
правна квалификация на констатираното, което от своя страна ограничава правото на
защита на санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере за
неизпълнението на какво точно задължение е обвинен.
На следващо място съдът констатира, както в АУАН, така и в НП несъответствие между
фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл.44, ал.1, т.1 от Наредба №Н-32/2011г., според която „При
извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в
комисията:
1. извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката
3
по чл. 31, ал. 1 и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4.
С разпоредбата на чл.44, ал.1, т.3, б.”а” е регламентирано, че техническия
специалист извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно
превозно средство:
а) при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно
превозно средство, определени в тази наредба; Посочената разпоредба има бланкетна
диспозиция и наказващия орган е следвало да съобрази специална уредба при
квалифициране поведението на жалбоподателя, доколкото изхождайки от текста на
приложената норма същата не кореспондира на даденото описание от фактическа страна.
Като в случая според съда правилната квалификация е чл.44, ал.1, т.1 от Наредба №Н-
32/2011г., вр. Приложение №5, част 1, т.4.1.2. от Методиката за извършване на периодичен
преглед, според което Приложение като метод за извършване на преглед „Регулировка” е
посочено „Определя се хоризонтална насоченост на всеки фар за къса светлина, като се
използва уредът за проверка на регулировката на фаровете или електронен интерфейс на
превозното средство.
Констатираното от съда несъответствие между фактическото и правно обвинение
винаги се приема за съществено проецсулно нарушение, което на собствено основание е
предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
Наред с посоченото в конкретния случай според съда не се и установи по
безспорен начин извършване на нарушение от жалбоподателя. При наличието според
Методиката на възможност проверката на хоризонталната насоченост на фаровете да се
извърши по два начина, остава неясно защо наказващия орган е приел, че е извършено
нарушение, поради неизползване на уреда за регулировка на фаровете, като липсват
доказателства да е проверено , съответно установено, че автомобила не е бил оборудван с
електронен интерфейс, позволяващ извършването на тази проверка. Посоченото обуславя и
недоказаност на санкционираното нарушение, както и нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
според която разпоредба наказващия орган е длъжен да изследва всички спорни
обстоятелства, което в случая не е сторено.
Предвид изложеното и като прие, че с атакуваното наказателно постановление
незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че същото
следва да се отмени.
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът
намира следното.
В съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски, като е приложено
пълномощно, от което се установява претендиране на сума в размер на 500 лв.,
представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. От друга страна с писмо на
наказващия орган е направено възражение за прекомерност. В конкретния случай съдът
прие, че с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи правото си е ползвал адвокат във
4
връзка, с което е сторил разноски. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на
разноски. Според ал.4 на същия текста обаче, когато се направи възражение от насрещната
страна за прекомерност, както е настоящия случай съдът преценява фактическа и правна
сложност на делото и ако прецени може да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Съобразявайки предвиденото от законодателя, настоящия съдебен състав
намира, че настоящото производство не може да бъде определено като такова със
значителна фактическа и правна сложност, същото продължи в три съдебни заседания, с
разпит на трима свидетели, поради което и претендираната сума се явява прекомерна
спрямо характера на делото, поради което и възражението в тази насока се явява
основателно и същата следва да бъде ревизирана. С оглед горното и съобразявайки
разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че искането за
разноски следва да бъде уважено, като претендираната сума бъде коригирана и издателят на
незаконосъобразния акт да бъде осъден да заплати на Б. сумата от 335 /триста тридесет и пет
лв./, който размер според съда съответства на действителната фактическа и правна сложност
на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Б.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 42-
0001775/09.07.2021 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. София, с
което за административно нарушение на чл.44, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.7,т.3, пр.4 от ЗДвП на Л. Д. Б., ЕГН
**********, със адрес гр. Б., ж.к.”С* е наложена глоба в размер на 1500 лв..
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати на Л. Д. Б., ЕГН
**********, със адрес гр. Б., ж.к.”С* сторени от дружеството разноски за адвокат в размер
на 335 лв/ триста тридесет и пет лв./лева, като в останалата част, над уважения размер
ОТХВЪРЛЯ искането, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Б. в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5