№ 758
гр. Благоевград, 08.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на осми юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
и прокурора Р. Г. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Пандев Въззивно частно
наказателно дело № 20241200600740 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призована, се явява
прокурор К..
Жалбоподателят И. М. се явява лично, доведен от органите на ОЗ
„Охрана“ и с адв. В..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА: Делото е образувано по
депозирана частна жалба от адв. В. срещу Определение № 156/29.06.2024г. по
1
ЧНД № 315/2024г. по описа на Районен съд – Сандански. Настоява се
определението, с което е отказано изменението на мярката от „задържане под
стража“ в по-лека мярка за неотклонение, е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочат се подробни съображения за липсата на предпоставките
на чл.65 във връзка с чл. 63 от НПК, както по отношение на обоснованото
предположение, така и на опасностите. Иска се отмяна на определението и
налагане на по-лека мярка за неотклонение, като се предлага „домашен арест“.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представената жалбата, доказателства на
този етап няма да соча.
АДВ. В.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така депозираната от
мен жалба. Моля да приемете писмени доказателства, а именно удостоверение
за родствени връзки на майката на моя доверител и адреса, на който тя живее.
Също така, понеже защитата твърди в няколко съдебни заседания, причината
поради която той е напуснал, Ви представям призовка от Специализиран съд
за пострадало лице И. П. М., както и разпореждане от което се вижда, че е
разпореждане за предявяване като пострадало лице за извършено
престъпление и известните вече факти, които защитата твърди, че това е
причината лицето да напусне пределите на страната до настоящия момент и
за него продължава да същества реалната опасност за живота му, защото по
това дело имаше още двама свидетели, които е известно, че не са между
живите.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с представените от защитата документи. Да
бъдат приети като доказателства.
Като взе предвид, че представите писмени доказателства са относими
към предмета на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото следните писмени документи, а
именно: удостоверение за родствени връзки на Я.Н. М.а, майка на И. П. М.;
удостоверение за постоянен адрес на Я.Н. М.а; Разпореждане от 17.06.2013г.
2
на Специализиран наказателен съд и призовка за явяване в съдебно заседание
на 16.04.2024г. по НОХД № 67/2023г. пред Районен съд– К..
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите
Определение № 156/29.06.2024г. на Районен съд – Сандански, Трети
наказателен състав, с което е оставено без уважение молбата на защитника на
обвиняемия М. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в по-лека. Считам, че определението на Районен съд –
Сандански е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено. Районен съд – Сандански правилно е приел, че са налице
предпоставките на чл. 63 от НПК, а именно има достатъчно доказателства за
вината на обвиняемия, както и има наличие на реална опасност същият да се
укрие или да извърши престъпление, като в определението съдът е мотивирал
тези свои изводи. С оглед на това, моля да потвърдите определението.
АДВ. В.: Уважаеми въззивни съдии, моля да ревизирате атакуваното от
мен определение и да приемете на първо място, че същото е
незаконосъобразно, а самия съдебен акт абсолютно немотивиран. В
производството по чл.65, защитата твърди, че съда е длъжен да направи
обстойна оценка на всички доказателства за наличие на обосновано
предположение за извършителство на деянието. Считам, че
първоинстанционния съд неправилно, единствено коментира приетите
доказателства от районен съд и Окръжен съд – П., без да извърши
самостоятелен, обстоен анализ на приетите доказателства. Повдигнати се
обвинения за извършени от моя подзащитен две деяния. Защитата твърди, че
по отношение на едно от престъпленията по делото няма никакви преки
доказателства. Обърнах специално внимание на съда, че доказателства, че моя
подзащитен е участвал в престъплението кражба, извършено на територията
на общ. К. няма никакви доказателства, но въпреки това съда продължава да
кредитира свидетелските показания, които са косвени доказателства, а и с
оглед промените в чл. 118 от НПК, не могат да бъдат взети под внимание в
никакъв случай. Това са показанията на полицейския служител С.Р., който
преразказва камери, които е видял. Експертиза по това нещо няма.
3
Доказателства, който са предвидени да бъдат събрани по НПК, няма по
делото. И съда си позволя, дори на този етап, да кредитира тези показания без
никаква критичност, което считам, че е абсолютно незаконосъобразно. Делото
не е на ранен етап от разглеждане. Моля също така да обърнете внимание
момента на повдигане на обвинение на моя подзащитен, а именно на
19.04.2024г. През цялото време се твърди, че моя подзащитен се е укривал, тъй
като е бил издирван като обвиняем. По делото е налична телеграма за
обявяване на издирване лице от 09.01.2024г., телеграма № 655, с която моя
подзащитен е обявен за издирване в качеството на свидетел. До този момент и
след това след, след повдигане на обвинението, той е бил само свидетел. Така
поне са данните от полицията и данните, на които ние се базираме. Това, че
полицейските органи и прокуратурата твърдят, че той е издирван като
обвиняемо лице, не се подкрепят по никакъв начин от доказателствата. След
като е обявен за издирване като свидетел за принудително довеждане, той
няма как е да е знаел, че спрямо него се води въпросното наказателно
производство.
Наред с това, в определението се цитират, това е по отношение на
обоснованото предположение, казах че доказателствата, коментирала съм ги
пред преходната инстанция, няма доказателства, касаещи неговото
съпричастие към повдигнатите обвинения. Считам, че в тази насока
достатъчно добре се произнесе и първоинстанционния П.ски съд, който казва,
че на базата на показанията на единия от осъдените лица, тъй като по това
дело има две осъдени лица, на които Благоевградския окръжен съд е
потвърдил присъдата, че да извършили нещо в съучастие с моя подзащитен,
който в същото време е издирван като свидетел по делото, на него не му е
повдигнато задочно обвинение. Той е издирван като свидетел, пък две лица са
осъдени с него за съучастие в извършване на кражби, което по своята същност
определя неговото правно поведение по отношение на всичките състави,
които ще гледат и мярката за неотклонение, и самото дело за в бъдеще.
Защитата счита, че това ще рефлектира, колкото и според защитата, това е
неправилна структура на повдигнатото обвинение, това е мое лично мнение,
това ще рефлектира спрямо него. Но правилно Районен съд – П. прие, че на
базата на свидетелските показания на единия от осъдените, Б.К., не може да
се гради само обвинителната теза, тъй като същите са много променливи,
няколко пъти се променят и градят неговата защитна версия. Не, по този начин
4
с тях не се установява обективната истина по делото. Продължавам да твърдя,
че по отношение на второто обвинение за извършената кражба на багер в село
К. – за него няма никакви доказателства, че моя подзащитен е участвал в тази
кражба.
Наред с това ще Ви моля, да – ние сме наясно, че неговото съдебно минало е
утежнено, ясно е, че е живял такъв живот, видно и от представените от нас
доказателства. Срещал се е с лица от криминалния контингент, но 2020г. за
него беше невъзможно да продължи да живее на територията на Р България,
беше застрашено и семейството му, и той. Й.Й. е не лице, което е
небезизвестно и двама от свидетелите, съвсем отговорно го твърдя, просто не
можах да взема присъдата, за да видите, че от самата присъда Й.Й. лежи само
заради това, че И. П. М. е станал свидетел. Той е осъден само за повдигнатото
обвинение спрямо И. П. М. и понеже той отказа да участва в програма за
защита на свидетелите, тъй като тези програми са само за 2 години и
защитават само физически лицето, а не семейството му. Затова се наложи да
напусне пределите на Р България. Няма да се укрие от извършване на
следствени действия по делото.
Представена е справка, че има още едно дело, което се води спрямо него в
Районен съд – К.. По това дело съм представила доказателства, че той беше
намерен за това дело, представила съм доказателства, когато беше
първоначалното гледане на мярката, че той беше намерен в Ш.. Той се яви
доброволно с мен на 16-ти април на делото в гр. К.. Получи документите,
получи обвинителен акт и така той се яви, той не се е укривал. Не е бил
неизвестен за органите на правосъдието. След като от Ш. са му връчили
документите, Районен съд – К. го е намерил и му е връчило документите, не
мога да вярвам, че полицията в П. не може да го намери и да му връчи
документите в Ш.. Наред с това, на 19-ти лично аз го заведох пред органите на
полицията в гр. П. и за мен е изумление как пише издирен, не пише как е
издирен. Той лично е отишъл, разбрахме за това дело от Районен съд – К. и
отидохме лично, защото той няма от какво да се притеснява и от какво да се
укрива. Прибрал се е на територията на Р България, има адрес, като отчитаме
факта, с оглед тежкото му съдебно минало и затова ви молим за една по-лека
мярка „домашен арест“. Моля да имате предвид също така, че 2 месеца,
спазили сме абсолютно всички изисквания на закона, 2 месеца да не искаме
изменение на мярката. Единствено съм поискала от наблюдаващия прокурор в
5
Сандански да бъде преместен в затвора или Следствения арест – Благоевград.
Това не беше сторено, с оглед близките му да могат да го посещават по-лесно.
Това не беше сторено. Има две молба от моя страна, беше ми отговорено: „…
когато преценим, тогава ще го преместим…“ Други действия спрямо него не
са извършени. Това също следва да се отчете, защото това е задържано лице и
считам, че всички дело, по които има задържано лице, трябва да се работят с
приоритет. Така изисква и закона.
Сложена е и забрана от Районен съд – Сандански два месеца да не
искаме изменение на мярката, което за мен се явява се ненужна репресия. По
принцип защитата и подзащитния ми сме на ясно, че сроковете са двумесечни
и нямаме желание по никакъв начин да утежняваме процеса, като пускаме
мярка пред период, който не е съгласно закона. Не сме го направили и по-рано,
няма и да го направим. Така, че тази мярка се явява още по-репресивна и
показва някакво негативно, според защитата отношение на
първоинстанционния съд, формирал негативно отношение спрямо моя
подзащитен.
Моля, след внимателен анализ на доказателствата, действително да направите
анализ на всичките доказателствата по отношение на обоснованото
предположение, по отношение на реалната опасност той да се укрие от това
производство. От момента на повдигане на обвинението, когато едно лице
придобива качеството на обвиняем, до момента с него не са извършвани
никакви действия. Всички останали твърдения са извън закона. Считам, че
домашен арест на територията на гр. София може да се осъществява и с
електронна гривна, тази мярка работи доста добре. Действително имаме
притеснения с престоя му в следствения арест, затова съм ви донесла и
доказателства.
В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Искам само
да кажа, че по никакъв начин няма да възпрепятствам съд, прокуратура или
полиция. Винаги съм се явявал и ще се явявам. Моля за една по-лека мярка.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Моля за една по-лека
мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
6
След съвещание съдът намери следното:
Производството по делото е с правно основание чл.65, ал.8 от НПК.
Постъпила е жалба от адв.И. В., защитник на И. М., срещу определение
№ 154/29.06.2024 г.год. по чнд №315/2024 год. по описа на Районен съд –
гр.Сандански, с което е била оставена без уважение молбата на защитника за
изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „задържане
под стража”.
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал
незаконосъобразен, необоснован, неправилен и немотивиран. На този етап от
наказателното производство не могло да се направи обосновано подозрение,
че обвиняемото лице е извършител на деянието, за което му е повдигнато
обвинение. Съдът, без да посочи конкретни достатъчно убедителни
доказателства за неговото участие в престъплението, се ограничил до
изброяване на писмените доказателства по делото. Същият не е направил
анализ на всяко едно от тях, като е стигнал до неверни изводи относно
авторството на деянието и неговото участие в престъплението. Твърди се, че
не била налице и другата кумулативно дадена предпоставка, а именно
опасността от извършване на друго престъпление, както и опасността да се
укрие. Развити са и допълнителни съображения. Моли се ОС да отмени
обжалваното определение и постанови друга, по-лека мярка за неотклонение
- “домашен арест”. Отправена е и молба за отмяна на наложената на
обвиняемото лице забрана за искане на изменение на мярката за процесуална
принуда за два месеца. В тази част определението се явявало неправилно, тъй
като искането за изменение на мярката от “задържане под стража” било първо
и е направено след изтичане на 2- месечния срок за разследване.
В съдебно заседание обвиняемият и неговият защитник поддържат
жалбата. Представят нови писмени доказателства
Прокурорът намира жалбата за неоснователна и моли съда да я
отхвърли. Също не сочи доказателства.
Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона,
събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за
правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в жалбата и
становището на страните в съдебно заседание, намира следното:
7
С определение № 154/29.06.2024 г.год. по чнд №315/2024 год., Районен
съд – гр.Сандански е потвърдил мярката за неотклонение “задържане под
стража”, взета по отношение на И. П. М., ЕГН********** - обвиняем по ДП
№339ЗМ-284/2024г. по описа на РУ Сандански /предходно ДП №30/2020г. по
описа на Отдел „КП“ при ОД на МВР П./. Заедно с това е определил
двумесечен срок, в който нова молба за изменение на мярката за
неотклонение, произтичаща от обв. М. и неговия защитник, ще бъде
недопустима, освен ако не се основава на нарушено здравословно състояние
на обвиняемия.
За да постанови своя акт съдът е приел, че не са налице основания за
изменяне мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека.
РС се съобразил с обстоятелството, че повдигнатото срещу И. М.
обвинение е за деяние, извършено при условията на чл.196, ал.1, т.2, вр. с
чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.12 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с
чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
С Определение от 22.04.2024г. на РС- гр.П., в рамките на ДП№30/2020г.
по описа на Отдел „КП“ към ОД на МВР – гр. П., по отношение на
обвиняемия била взета МН „задържане под стража“. След отделяне на
материали от посоченото ДП, било образувано ДП№30/2020г. по описа на
Отдел „КП“ при ОД на МВР-Благоевград.
С постановление на прокурор при РП – гр.П., ТО-гр.П., ДП№30/2020г.
по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР Благоевград е изпратено по
компетентност на РП – Благоевград, ТО-гр.Сандански. С постановление от
04.06.2024г. на прокурор от ТО Сандански при РП Благоевград ДП №30/2024г.
по описа на Отдел „КП“ при ОД на МВР П. и прието за наблюдение в ТО – гр.
Сандански, РП-Благоевград, като е заведено под №339ЗМ-284/2024г. по описа
на РУ-гр. Сандански.
Липсата на процесуална активност от страна на разследващите за
период от почти два месеца е била свързана с необходимостта от
администриране на производството във връзка с промяната на подсъдността -
съответно - промяна на компетентните разследващи органи. Ето защо и
необосновани се явявал възраженията на защитата относно това, че е налице
промяна в обстоятелствата, които са били обсъдени от първоинстанционния
съд – РС-П. - и въззивния съд - ОС П. – при първоначалното вземането и
потвърждаването на най- тежката МН.
8
След анализ на доказателствената маса - протоколи за разпит на
обвиняеми, протоколи за оглед, за разпознаване, протоколи за разпит на
свидетели, протоколи за доброволно предаване, графически, автооценителна и
техническа експертиза, фотоалбуми, веществени доказателства, правилно
първоинстанционният съд е приел, че и на настоящия етап от ДП е налице
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието,
предмет на разследване в настоящото производство. Правилно в тази насока са
били отчетени и обясненията на обвиняемите К. и Н..
Съдът е съобразил и това, че липсва изменение в правната квалификация
на деянието, предмет на повдигнатото обвинение.
Цел на производството по чл.65 от НПК е да провери
законосъобразността на взетата МН. Данните по делото и понастоящем не
налагат ревизия на становището на РС относно наличието на всички
предпоставки, изискващи се от закона, за определяне по отношение на М. на
мярката „задържане под стража”. По никакъв начин не са разколебани
обоснованото предположение затова, че именно той е лицето, извършило
деянието, в което е обвинен, както и реалната опасност същият да извърши
друго престъпление при евентуална промяна на тази мярка. И според
настоящия съдебен състав в разглеждания казус не е оборена презумпцията по
чл.63, ал.2, т.1 от НПК.
По-скоро за хипопетична приема опасността от укриване от страна ан
обвиняемия, доколкото същият има постоянен адрес в страната, а
пребиваването му в чужбина не е било, за да се укрива от разследващите
органи.
Както е отбелязал и РС в мотивите си изминалия период на търпене на
мярката не надхвърля законово определените срокове.
Предвид становището на защитата в тази насока, развито в с.з. , а и
както е заявявал и в други свои актове, ОС намира, че на настоящия етап, с
оглед спецификите на това производство, не е необходимо да се установява
вина у обвиняемия по начин, по който това се изисква съобразно
разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т.1 предл. последно от НПК. По днешните
стандарти на правоприлагането, както национални, така и европейски, е
достатъчно да са налице доказателства, въз основа на които да бъдат оценени
обобщено наличните данни, за да се установи дали прокуратурата има рrima
facie (на пръв поглед) основание за подозренията си / така в решенията по
9
делото „Николова срещу България“ (1999 г.) и делото „Илийков срещу
България“(2001 г.).
Основателни са и съображенията му за налагане на забраната по чл. 65,
ал.6 от НПК.
Проверявайки изцяло определението съобразно правомощията си на
въззивна инстанция, ОС не констатира нарушения, налагащи нейната отмяна.
Водим от горното и на основание чл.65, ал.8 и 9 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 156/29.06.2024г. по ЧНД № 315/2024г. по
описа на Районен съд – Сандански.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно.
Копие от протокола да се ИЗПРАТИ на имейла на адв. В..
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 11:00 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10