№ 1855
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330203429 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-009530/07.10.2021г. на
Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ -
Пловдив, с което на Я. Х. Б., ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.2
от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл. 119, ал.1 от
ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 8
/осем/ точки.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и лично в съдебно
заседание, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление,
оспорвайки нарушението по същество. Не ангажира доказателства, с които да
подкрепи твърденията си.
Въззиваемата страна – ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище Началника
на Сектора излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за
потвърждаване на НП.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок, предвид което
е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 17.09.2021г. около 16:25ч. в гр. Пловдив на кръстовището между ул.
„Съединение“ и ул. „Бранислав Велешки“, в посока изток, жалбоподателят Я.
Б., като водач на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *****, не пропуснал
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Това поведение било
забелязано от полицейските служители свид. Й. В. К. и свид. Н. И. М.,
позиционирани в намиращия се в непосредствена близост полицейски
патрул. При това положение, на място Свид. К., на длъжност „****“ при
Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив съставил срещу Б. АУАН с бл. № 260589/
17.09.2021г. за извършеното от последния административно нарушение по
чл.119, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на
АУАН и го подписал с възражението, че не е съгласен с констатираното и не
би извършил нарушение, шофирайки зад автомобил на КАТ. Получил и
препис от акта. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели били
разпитани актосъставителят К. и свидетелят по акта М.. В показанията си
актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации. Заявява, че не си спомня случая с детайли. От показанията на
св.М. се установява също липса на спомен за случилото се, но потвърждава
подписа си като свидетел по акта.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като обективни,
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства, приложени по
делото. Що се отнася до липсата на спомен за конкретни детайли от
нарушението в показанията на свидетелите, Съдът счита това за нормално,
предвид характера на работата на полицейските служители и ежедневното,
многократно констатиране на подобен тип нарушения по пътищата за
движение на МПС.
При така изложената по делото фактическа обстановка, Съдът приема, че
правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за така вмененото му нарушение. По делото е
приложен АУАН, който съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното, като в случая същата не беше оборена от
жалбоподателя, доколкото не се ангажираха каквито и да било доказателства
2
в тази посока. Несъмнено се установи, че действително в процесното време и
място, жалбоподателят управлявайки лек автомобил „Пежо“, с рег. № №
***** не е пропуснал преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
Факт е, че нарушението е станало пред самите полицаи, констатирали
нарушението, за което засвидетелства както датата на съставяне на акта, така
и съдържанието на възражението на самия жалбоподател, че в
непосредствена близост е имало полицейски автопатрул. Предвид изложеното
правилно административният орган е квалифицирал нарушението като такова
по чл.119 ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба вменява задължение за
водачите на нерелсови превозни средства да пропускат преминаващите по
пешеходна пътека пешеходци. Ето защо Съдът приема, за несъмнено
установено, че като не е изпълнил това си задължение, жалбоподателят е
осъществил вмененото му нарушение.
Правилно административнонаказващият орган е ангажирал
административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 183 ал.5
т.2 от ЗДвП, като му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер
на 100 лв. Посоченият размер е фиксиран от законодателя и не подлежи на
ревизиране от страна на Съда.
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Административнонаказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на
чл. 42 от ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Предвид всичко изложено до тук, Съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
3
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да бъдат
възложени и сторените по делото разноски, но предвид липсата на изрично
искане от въззиваемата страна за присъждане на такива и липсата на
доказателства за осъществена юрисконсултска защита, то Съдът не дължи
произнасяне.
Предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
009530/07.10.2021г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Я. Х. Б., ЕГН **********, на
основание чл.183, ал.5, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за
нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4