№ 773
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20213110203896 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на П.Е.Е. срещу НП на началник група
към ОДМВР Варна, сектор ПП Варна, с което са му наложени административни наказания
ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата въззивника сочи, че е с диагноза, препятстваща възможността напълно
адекватно и разумно да се грижи за своите работи. Той не е разбирал свойството и
значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си.
В с. з. въззивника не се явява и не се представлялва.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба моли съда да го потвърди като
правилно и законосъаброзно. Претеднира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 19.02.2021г. в гр. Врана, жк.“Взъраждане“ полицейски служители към ОДМВР Варна
– св. К. и св. П. спрели за проверка л.а. „Ауди 80“ с рег. №***, управляван от въззивника Д..
Въззивникът управлявал автомобила в посока от бл.44 към бл.45, като при движението си не
1
използвал обезопасителен колан и това било възприето от св. К. и св. П..
Въззивникът Д. бил спрян за извършване на проверка.
Св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на
който подробно описал установеното. Деянието било квалифицирано като такова по чл.137а
ал.1 от ЗДП. Като свидетел при съставянето на акта бил вписан другият полицейски
служител – св. П.. Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил
надлежно предявен на въззивника, който в графата за възражения вписал, че няма такива.
В срок по преписката не постъпили възражения.
На 02.04.2021г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от
полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна
квалификация по ЗДП, идентична с посочената в АУАН и на основание санкционната
норма на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП на въззивника било определено административно
наказание.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства -
показанията на св.К. и св. П.; акт за установяване на административно нарушение, който
представлява доказателство по смисъла на ЗДП; заповед и др.
Показанията на св.К. и св. П. са такива на свидетели – очевидци, които пряко са
възприели , че водача е без предпазен колан по време на движение.
В подкрепа на показанията на тези свидетели е и писменото доказателство по делото
- актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в
хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП.
Следва да се отбележи и, че при съставяне на АУАН , а и впоследствие въззивникът
не е възразил срещу нито една от констатациите на проверяващите полицейски служители.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяане на административно нарушение и при издаването на
2
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения
по ЗДП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на
нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз
основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на
Закона за движение по пътищата. Правилно е бил преценен вида на наказанието с
императивно определен размер.
Що се отнася до възраженията наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът
констатира тяхната неоснователност предвид на следното :
Въззивника сочи, че е с диагноза, препятстваща възможността напълно адекватно и
разумно да се грижи за своите работи. Той не е разбирал свойството и значението на
извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си.
Съдът не констатира да са налице доказателства, че въззивника не е разбирал свойството
и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си.
Напротив – в хода на цялото администартивно наказателно производство въззивинкът
извършва адекватни действия, като при предявяване на АУАН същия е вписал в
съдържанието му липсата на възражения и се е подписал. На същия е бил връчен препис от
акта и е бил уведомен за възможността да направи допълнителни възражения, като това е
било удостоверено отново с негов подпис.
Получавайки лично препис от наказателното постановление на 1.09.2021г.
въззивникът Д. , на 23.09.2021г. е упълномощил адвокат и е реализирал в пълен обем
правото си на защита, подавайки в срока за обжалване въззивната си жалба.
От горното може да се сформира единствен извод, че въззивникът е вменяемо лице.
Такъв извод не се разколебава от приложеното съдебно- психологическо
освидетелстване от 19.03.2021г., видно от което обективно се установява, че въззивникът Д.
и ориентиран изцяло. Не споделя сензопатии. Мисленето е забавено по темп,не се
установяват налудни идеи, същия е емоционално лабилен от притъпен афект до лека
еуфория. Волево – нормо, към хипобеуличен. Паметта и интелекта на въззивника Д.
отговарят на лек дементен синдром.
Обстоятелството , че в заключението на експертизата се сочи , че въззивинка Д. не е
в състояние напълно адекватно и разумно да се грижи за себе си и своите работи по никакъв
начин не предопределя вменяемостта на последния.
3
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт .
Водим от горното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0439-000099/02.04.2021 г. , издадено от началник РУ към
ОДМВР Варна, РУ 03 Варна, с което на М. Д. Д. е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр. І от ЗДП.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4