РЕШЕНИЕ
№ 14302
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110165353 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], срещу С. М. С., ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
16.07.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
40788/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника
на адреса на топлоснабдения имот: [населено място], [жк], [жилищен адрес], аб. № [номер],
за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с
оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Ответникът оспорва исковете при доводи за нередовност на исковата молба, за
неоснователност и недоказаност на претенциите на ищеца. Отрича да е собственик или
ползвател на процесния имот през исковия период. Счита, че ищецът не е изпълнил
1
задължението си да публикува съобщения относно дължимите суми на интернет страницата
си, с оглед което оспорва основателността на претенциите за лихви за забава в плащането на
главните вземания. Оспорва материалната легитимация на ищеца по претенциите, свързани
с услугата за дялово разпределение на ТЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. В условията на евентуалност заявява оспорване на исковете за разликата над 1/2 от
размера на същите, т.к. недвижимия имот би бил придобит в режим на СИО.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл.
139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия (в това число,
че ответникът е собственик на процесния имот през исковия период и страните са обвързани
от облигационна връзка за доставка на топлинна енергия до имота през исковия период),
обема на реално доставената на ответника топлинна енергия, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума, изпадането на ответника в забава, в това число
обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване на давностните срокове за погасяване на
правото на принудително изпълнение на вземанията. В тежест на ищеца е да установи също,
че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и
легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта
им, в това число и възражението си, заявено в условията на евентуалност, че следва да
отговаря само до размер от 1/2 част от предявените искове.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда
2
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/,
като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети
документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е придобил
правото на собственост върху имота през 1989 г. Видно е от съдържанието на приобщения
по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, че на
09.10.1989 г. ответникът е придобил апартамент № [номер], на шести етаж в блок [номер],
вх. [ ], местността „О.“. Представено е удостоверение, изх. № 68-00-237/10/22.02.2013 г.,
издадено от [фирма], съгласно което стар адрес: [жк], бл. [номер], е идентичен с настоящ
адрес: [жк], бл. [номер], вх. от А до И. Че ответникът е собственик на процесния недвижим
имот, се потвърждава и от списъка на етажните собственици от етажната собственост от
адрес [жк], бл. [номер], ех. [ ], представляващ приложение към протокол за проведено на
04.06.2022 г. общо събрание, тъй като имената му фигурират срещу ап. № [номер], положен
е подпис, чиято автентичност не е оспорена от ответника.
На следващо място, като писмено доказателство е прието удостоверение за сключен
граждански брак от 14.10.1979 г., видно от което ответникът е сключил брак на посочената
дата с Р. А. О.. Ето защо и като съобрази разпоредбата на чл. 13, ал. 1 СК /отм. ДВ, бр. 41 от
28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г./ съдът приема за основателен доводът на ответника,
заявен в условията на евентуалност, че собствеността върху недвижимия имот в
действителност се притежава и от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена
общност. Възражението на ответника обаче, че е легитимиран по материалното
правоотношение до размер на ½ част от задълженията на купувача по същото, са
неоснователни с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК /Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в
сила от 1.10.2009 г./, доколкото законът установява солидарна отговорност за съпрузите за
задължения, поети за задоволяване на общи нужди на семейството, каквата нужда е и
ползването на комунални услуги в общия имот.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право на
собственост върху недвижимия имот. Възражението на ответника, че ищецът не е доказал
ответникът да продължава да е собственик и към процесния период, съдът приема за
неоснователно. По делото липсват твърдения за разпоредителни сделки или загубване на
правото на собственост от ответника на друго правно основание. В случай че такова е било
3
налице и доколкото ответникът би черпил благоприятни последици от установяване на този
факт по делото, то и съдът приема, че е следвало да заяви такива твърдения и да докаже
същите по делото. Ето защо и следва да се обобщи, че пълно и главно ищецът е доказал
материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на
потребената през исковия период в имота топлинна енергия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и
това не се оспорва от ответеника, че сградата, в която се намира жилището, е била с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Установено е, че на проведеното на 04.06.2002 г. общо събрание на
етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно
счетоводство с [фирма-ТЛП], като в изпълнение на взетото решение е сключен и
представеният по делото договор № 2545/12.07.2002 г. С Тълкувателно решение № 2/2017 г.
на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост.
Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие
между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо
и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е
обвързан от взетото решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция
приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция,
обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и
отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от [фирма-ТЛП] в
съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба. През исковия
период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, поради затапване на
радиаторите. Начисленията за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена на база
отопляемия обем на жилището /199 куб.м./. През процесния период в имота не е
потребявана ТЕ за подгряване на вода. Вещото лице е посочило, че през целия исков период
са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Вещото лице е приело, че за
процесния период общият топломер е годно средство за измерване на топлинната енергия, с
оглед извършените метрологични проверки, описани в обстоятелствената част на
експертизата. Съгласно направените изчисления задълженията за цена на топлинната
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. експертът е посочил, че възлиза на сумата от
275,44 лева, като същата представлява дължимата цена на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която е начислявана за месеците от активния отоплителен сезон, т.е. за
4
м.11.2018 г. – м.04.2019 г. и за м. 11.2019 г. – м. 04.2020 г.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът съобразява обстоятелството, че месеците 05.2018 г. –
10.2018 г. попадат извън активния отоплителен сезон, започващ от 01.11 на съответната
година. Предвид данните от заключението на СТЕ, съдът констатира, че за месеците 05.2018
г. – 10.2018 г. за имота не е начислявана ТЕ и доколкото по делото е установено, че имота
не се ползва топлинна енергия за подгряване на вода, съдът приема, че вещото лице е
изготвило коректно заключението си и е дало отговор на въпроса каква е дължимата цена на
ТЕ за процесния период, с оглед което и съдът ползва същото при изграждането на изводите
за правнорелевантните за спора факти.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ стойността на ТЕ за периода е в размер на
275,44 лева, която е за начислена ТЕ за сградна инсталация за периода от м.11.2018 г. – м.
04.2020 г. Възражението за давност е основателно единствено за периода 01.05.2018 г. –
31.05.2018 г., с оглед датата, от която искът се счита предявен /12.07.2021 г./. Доколкото
обаче, както се посочи и по-горе, за този месец за имота не е начислявана топлинна енергия
/периодът е извън активния отоплителен сезон, а в имота не се ползва и начислява ТЕ за
подгряване на вода/, то макар и основателно за период от време, не води до извод за
погасяване по давност на вземане с конкретна парично изражение.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се намира
жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От събраните в
хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от [фирма-ТЛП].
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния период
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – [фирма-И], от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима
на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа
на приобщението по делото писмени доказателства, съдът приема, че искът е доказан по
5
размер за сумата от 39,18 лева. Възражението за погасяване на това вземане по давност е
основателно за периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. и за сумата от 1,67 лева, в която част
искът следва да бъде отхвърлен.
Възражението на ответника, че между ищеца и лицето, осъществявало услугата дялово
разпределение през период, не е било налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, според настоящия състав на съда е ирелевантно за въпроса дължи ли се на
ищеца цената за същата. В производството е установено, че тази услуга е предоставяна, а
съгласно общите условия, приложими към договора за продажба на ТЕ, от които ответникът
е обвързан по силата на закона, цената за същата се дължи на ищеца. Ето защо и това
възражение не следва да бъде по-подробно обсъждано.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода са
приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр.
ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след
45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца. Не се установява основателност на възраженията на
ответника, че търговецът не е установил да е публикувал общите фактури – такова
задължение продавачът имаше при действието на предходните ОУ, които обаче не са
приложими към процесния период. В ОУ от 2016 г. обаче падежът на задължението за
заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила
на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да
се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на сумата
от 35,90 лева и за периода 15.09.2019 г. – 28.06.2021 г. следва да се уважи изцяло, доколкото
съдът на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор изчислява, че лихвата за
периода възлиза на сумата от 37,17 лева.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
6
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сума в размер на 414,21 лева от общо 475 лева/за държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски в
размер на сумата от 73,10 лева от общо 75 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600
лева за исковото производство и в размер на сумата от 535 лева за заповедното
производство. Ищецът е заявил своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора и цената на предявените искове
намира за основателно. От друга страна при намаляване размера на тези разноски съдът
съобразява, че процесуалното поведение на ищеца е обусловило провеждането на три
открити съдебни заседания пред първоинстанционния съд. Доводът на процесуалния
представител на ответника, че към момента на приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд е влязло в сила изменението на Наредба № 1 за минималните
размер на адвокатските възнаграждения /обн. ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./ по мнение на
настоящия състав на съда не обуславя приложимост на увеличените размери на
възнагражденията в настоящия случай. Вярно е, че сторените разноски се определят от съда
към приключване на устните състезания, но възнаграждението за един адвокат се определя
съгласно правилата, действащи към момента на сключване на договора за правна помощ /в
този смисъл е напр. Определение № 60457 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1401/2021 г.,
IV г. о., ГК/. Ето защо и съдът намалява разноските на ответника за исковото производство
до сумата от 500 лева. Съобразно изхода от спора на ответника се следват разноски за
исковото производство в размер на сумата от 12,70 лева.
За заповедното производство ответникът претендира разноски за подаване на бланкетно
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК в размер на сумата от 535 лева. Възражението на ищеца по
чл. 78, ал. 5 ГПК обхваща и тези разноски. Съдът приема, че формализираното заповедно
производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.
Възражението, съгласно изричния текст на закона, не се нуждае от мотивиране, а
длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита като
приложение към заповедта за изпълнение. Ето защо и при обсъждане на възражението
срещу разноските за възнаграждението за подаване на възражение от длъжника следва да
бъде съобразен § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно за
непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. Съдът
намира, че извършените от процесуалния представител на длъжника действия в заповедното
7
производство попадат в хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, съгласно която дължимото
адвокатско възнаграждение следва да възлиза на сумата от 50 лева. Съобразно изхода от
спора на ответника се следват разноски в размер на сумата от 1,27 лева за заповедното
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [населено място],[улица], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. М. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес], дължи на
[фирма-И] сумата от 275,42 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: [населено място], [жк],
[жилищен адрес], аб. № [номер] за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 12.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
35,90 лева за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., както и сумата от 37,51 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот
за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 12.07.2021 г. до
изплащане на вземането за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 5673 от 16.07.2021 г. по ч.гр.д. № 40788/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място],[улица], срещу С. М. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес], искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на
сумата над 37,51 лева до сумата от 39,18 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за имот с посочения по-горе адрес за периода от
01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., както и за сумата от 7,42 лева, представляваща мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до
28.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
5673 от 16.07.2021 г. по ч.гр.д. № 40788/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК С. М. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес], да заплати на [фирма-И] ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 414,21 лева - разноски
в исковото производство и сумата от 73,10 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [фирма-И] ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [населено място], [улица], да заплати на С. М. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес], сумата от 12,70 лева – разноски в
исковото производство и сумата от 1,27 лева – разноски в заповедното производство.
8
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма-ТЛП] на страната на
ищеца [фирма-И].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9