Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Д., 17.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав на осемнадесети
юни, две хиляди и двадесета година в
публично съдебно заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар
КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4094/2019г., по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази
следното :
Производството по делото е
образувано по искова молба на Б.Р.А. с ЕГН **********,***, подадена чрез адвокат Х. Х., с която срещу Областна Дирекция на МВР -Д. Със седалище и адрес на
управление гр. Д.,У л.”***, представлявана от *** на
Областна дирекция на МВР – Д., *** *** Н.П., са
предявени следните обективно съединени искове:
-с правно основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР, за сумата от 815,44лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 11.11.2016 - 11.11.2019год., ведно със
законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
-с правно основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 126,55 лева , представляваща мораторна лихва
върху
възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен
към дневен труд, за периода 11.11.2016 - 11.11.2019год.
С исковата молба се настоява в полза на ищеца да бъдат присъдени и
направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително адвокатски
хонорар .
ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
-Ищецът твърди, че е служител съм на ОД на МВР, като в процесният период - 11.11.2016 - 11.11.2019год., работил на длъжност „Мл.***- автоконтрольор” , сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Д..
-Трудовата си дейност осъществява
по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна
от 22.00-06.00ч. и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. От м.11.2016год. до настоящият момент са
издавани протоколи и графици за дежурствата и отчитане на положения труд при
работа на смени от служителите.
-За
процесният период - 11.11.2016 - 11.11.2019год., ищецът положил нощен труд , както следва:
2016г. -64 часа
нощен труд, който преобразуван към дневен е 73,152часа;
2017г. -256 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 292,608 часа.
2018г. - 256часа нощен труд, който
преобразуван към дневен е 292,608 часа;
2019г. -216часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 246,88часа;
-Часовата ставка от заплатата на ищеца е в размер на 7,20лв.;
Ищецът счита, че в издаваните през процесния перид
подзаконови нормативни актове липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, респективно за неговото
заплащане. В процесният период от 11.11.2016г. до 11.11.08.2019г. е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121
з-407 от 11.08.2014г.,/ чл.31 ал.2 от Наредбата/, в която е било изрично предвидено при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя
страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 /
2016г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г.
Според ищеца липсата на такава норма не
следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от
служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за организацията
и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън работното време, при което следва
субсидиирно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./., конкретно
чл.9, ал.2, съгласно
който текст, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
При горните правни доводи
претендира да му бъде заплатена исковата сума по главния иск, представляваща
преизчислен извънреден труд от 792часа, незаплатен от ответника.
В срока по
чл.131 ал.1 от ГПК, ответното дружество депозира отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Не оспорва обстоятелството, че в исковия период ищецът бил служител на МВР Д. по чл.142. ал1, т.1 от ЗМВР, както и осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим
на труд дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време
съгласно чл.187. ал.3 ЗМВР.
Релевантни възражения по иска:
-ищецът е държавен служител - полицейски орган съгласно
чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неговите служебни правоотношения съгласно ат.2 на
чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР, при което в случая не са приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за
структурата и организацията на работнача заплата. В чл. 178, ал.1 от ЗМВР
изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, който се изплащат на
държавните служители.
Съгласно разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на държавните служители сс изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6.00 ч., за полагане на труд
на официални празници и за времето на разположение. В чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят изрично е посочил,
че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения
в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
Именно поради спецификата на работата на
държавни служители - полицейски органи, законодателят с уредил техния статут в
специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т.2 и т.З от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на
общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито
акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от
ищеца с коефициент 1,143. В самата НСОРЗ също не бил предвиден такъв коуфициент произволно посочен от ищеца. В
случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове
препращане по аналогия към НСОРЗ, тъй като в
процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове -
наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува
разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /
между 22-6 часа/ на дьржавните служители се заплаша
нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по
отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР,
която изключва общия ред. Ищецът получил всички суми за извънреден труд с коефициент 0.25 лв.
-За дата 11.11.2016г. искът бил
недопустим като погасен по давност;
С молба от 04.03.2020г. /л. 267/ ищецът уточнява, че не
претендира извънреден труд за периода от 01.10.2019г.- 11.11.2019год.,
като с протоколно определение от 14.05.2020г. в тази част производството е
прекратено.
С молба вх.№ 9741/17.06.2020г. /л.394/ ищецът, на осн.
чл214 от ГПК във вр. с чл. 233 ГПК намалява главния
иск за горницата над 732,49лв. до първоначално претендирания размер от 815,44лв., както и акцесрния иск за горницата над 101,95лв. до
първоначално претендираните 126,55лв., като с протоколно определение от
18.06.2020г. производството в частта на исковете, за които е направен отказ е
прекратено.
В открито съдебно заседание от 16.12.2019г.
страните поддържат съответно претенциите си, респективно възраженията си.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно по
делото е че през процесния период страните са били в служебни правоотношения и
че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на
труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване
на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Б.А. е служител
на ОД на МВР - Д. като
„мл.***- автоконтрольор” при сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Д..
По делото е допусната и приета
без оспорвания съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице Е.Й. е извършило справка с приложените по делото документи,
в т.ч. графици за действително положен труд от ищеца, протоколи за отчитане на
отработеното време съгласно Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г.между 22.00 ч и
6.00 часа. Установява, че с оглед заеманата от ищеца длъжност, през процесния
период последният е полагал труд при сменен режим на дневни и нощни смени, с
продължителност от по 12 часа, в т.ч. и от 22.00 ч. до 06.00 часа, при сумирано
изчисляване на работното време съгласно
чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Реално положения нощен труд от ищеца между 22.00 ч и 6.00 часа, за периода
от 11.11.2016 - 30.09.2019год., е общо 744 часа / приложение 1, таблица
1/, вт.ч./извадени са 16часа нощен труд изработени в четвъртото тримесечие на
2019г., за което не се претендират суми/, както следва:
Вещото
лице установява, че в процесния период по
делото, няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от
работодателя на сумираното работно време в процесния период.
След превръщане на нощните часове в дневни при съобразяване правилото на
чл.187,ал.1 от ЗМВР и чл.26,ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г.,
за периода от 11.11.2016 г. до 11.11.2019 г. - е налице положен извънреден труд
от ищеца за периода от 11.11.2016 г. до 30.09.2019 г. от общо 106 часа /
таблица 2/.. При съобразяване
часовата ставка съобразно заплатата на ищеца, паричната равностойност на
часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен
такъв, е в размер на общо на общо 732.49 лв./таблица 3/, които не са начислени
и изплатени към заплатата на ищеца.
Вещото
лице установява, че към заплатата на ищеца е начислен и изплатен извънреден труд през периода от
11.11.2016 г. до 30.06.2019 г. по тримесечие - общо 252 часа, формиран като разлика между действително
отработените часове по график в т.ч. нощен труд без превръщане в дневен труд и
нормативно определените брой часове за тримесечие, с парична равностойност от
общо 1668.97 лв.
Експертизата
изчислява и мораторна лихва върху възнагражденията за
извънреден труд, след преобразуването му от нощен към дневен, начиная от месеца
следващ тримесечието до датата на подаване на исковата молба в размер на общо
101.95 лв./ таблица 5 /.
При реално положен сменен режим на работа от 12 - часови смени, през
периода от 11.11.2016 г. до 30.09.2019 г. е отработено нормативно определеното
работно за отчетните периоди и съответния брой часове за зачитане и заплащане
на извънреден труд от превръщането на нощния труд в дневен от
106 часа е неотбетен и незаплатен. / таблица 2/
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от
сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Страните не
спорят, че през процесния период 11.11.2016
- 30.09.2019год. /след уточнението на ищеца, че не претендира извънреден труд за
периода от 01.10.2019г.- 11.11.2019год / са били в
служебни правоотношения. Не е спорно и обстоятелството, че до 30.09.2019г.
ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд
- дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Установява се от приетата по
делото съдебно- икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована,
безпристрастна и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът
е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време
се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата
извършва преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143
съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна
работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица. Поради различната нормална продължителност
на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта
следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето
защо, когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч
:7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на
1,143
Основният спорен по делото въпрос
произлиза от липсата на изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187
ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
- чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.
187, ал.
6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР/.
При действието на Закона за
Министерство на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г., без да
е променяна трактовката на закона по посочените по-горе текстове, освен
промените във връзка с едномесеното им и в последствие тримесечното отчитане,
са приети и действали следните подзаконови нормативни актове:
-Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от
2014 г. /,
-Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г. /, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/,
-Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22, 00ч. и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,
143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,
143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
В
рамките на процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Липсата на специално правило в нея, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, не води до
автоматично прилагане разпоредбите на общото трудово законодателство.
Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на
работещите в системата на МВР, поради което не могат да намерят приложение правилата както
на КТ, така и на НСОРЗ /в този смисъл решение №55/07.04.2015г. на ВКС по гр.д.№
5169/2014г., ІІІ ГО/.
Неправилно
е виждането на ищеца, че е налице непълнота в специалната уредба, поради което
на служителя се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден
труд, определен по правилата на НСОРЗ. Непълнота в закона е налице при липса на
специална нормативна уредба, каквато в настоящия случай няма. За положения от
служителите в системата на МВР извънреден труд и
нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират
правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт,
издаден по приложение на КТ. В чл. 2 от нея е очертано приложното й поле като
същата е неприложима дори за работещите по трудово правоотношение в
администрацията - чл. 2, ал. 3. НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно,
нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба.
Претенцията
на служителя за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на
положения от него нощен труд като работещ на смени по правилата на чл. 9 от
НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в
служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна.
Освен
това, в Закона за МВР е pегламентирано полагане на 8-чаcов
нощен тpyд, за pазлика от poботещите
по Кодекса на труда. Ноpмалната пpодължитeлност
на pаботото
вpеме
за служители в МВР е 8 часа на вcеĸи 24-чаcов
пеpиод.
Нощния тpyд не е извънpеден.
Следователно нормалната продължителност на работното време към уредената пpодължителноcт
на нощния тpyд по Закона за МВР е 8:8, или коефициент 1.
В този
смисъл и Решение № 155/ 06.07.2020 год. по въззивно гражданско дело №888 по
описа на ОС Д. за 2019 год.
Искът
за лихва за забава е акцесорен по отношение на иска за главното вземане. С
оглед отхвърлянето на главния иск подлежи на отхвърляне и обусловената
претенция.
ОТНОСНО
ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На
основание на чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответната страна следва да се
възложат сторените от нея разноски в размер на 50 лв. възнаграждение за вещо
лице по ССЕ и на основание чл.78 ал.8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение,което съгласно чл.37 от ЗПП във връзка с чл.23 т.1 предл.2 и
чл.25 ал.1 от НЗПП следва да е в размер на 150 лв
Мотивиран
от изложеното, районния съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Б.Р.А.
с ЕГН **********,*** срещу Областна
Дирекция на МВР -Д. Със седалище и адрес на управление гр. Д., ул.”***,
представлявана от *** на Областна дирекция на МВР – Д.,
са предявени следните обективно съединени искове:
- за сумата от
732,49лв.
, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 11.11.2016 - 30.09.2019год., ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
-за сумата от 101,95лв.,
представляваща мораторна лихва върху
възнагражденията за положен извънреден труд за периода от
настъпване на изискуемостта до 11.11.2019г.
ОСЪЖДА Б.Р.А. с ЕГН **********,***, да заплати на Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Д., ЕИК *** сторените
разноски в размер на 50лв. за експертиза и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Д.ки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :...........................