Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В
въззивен състав,
в публично заседание на тринадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
При секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА
И прокурора сложи за разглеждане
Докладвано от съдия
Маркова в.гр.д.№ 2703 по описа за 2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е в изпълнение
указанията в решение № 55 от 22.02.2018 г. на ВКС, Четвърто ГО, по гр.д. № 984
по описа за 2017 г., с което е отменено решение № 7564/17.10.2016 г.,
постановено от СГС по гр.д.№ 129 по описа за 2016 г. в частта, в която е отхвърлен иска по чл.200 КТ за заплащане на
обезщетение в размер на 9 500 лв.- неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука от 10.10.2012 г.,
както и в частта за разноските. За да стори това, касационната инстанция
приема, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при
събирането на нови доказателства, поискани от ищцата-нова съдебно-медицинска
експертиза и нови писмени доказателства. За събиране на тези нови доказателства
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.
При спазване разпоредбата на чл.294 ГПК настоящият състав постановява решение в следния смисъл:
С въззивната жалба се обжалва решение
№ 65 от 19.10.2015 г., постановено от СРС, Второ ГО, 53-ти състав по гр.д.№
70022 по описа за 2014 г., с което е отхвърлен предявеният от П.С.П. срещу „С.е.“
ЕАД, иск по чл.200 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 9 500 лв.,
за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени й в резултат на претърпяната трудова злополука от
10.10.2012 г. като недоказан. По този иск в тежест на ищцата, в полза на
ответника, са възложени разноски в размер на 815,24 лв.
/В частта, в която е уважена
претенцията за имуществени вреди, решението като необжалвано е влязло в сила./
Съгласно чл.200 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им.
Спорно и пред настоящата инстанция е наличието
на причинно-следствена връзка между установената вече по делото трудова злополука,
претърпяна от ищцата на 10.10.2012 г. и претендираните от последната
неимуществени вреди – болки и страдания, влошено състояние на ищцата.
В изпълнение
указанията на ВКС, дадени в отменителното решение, при новото разглеждане на
делото е допусната, изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, от която /основно
заключение/ се установява, че изкривяването
на носната преграда настъпва непосредствено след травма /удар с тежък тъп
предмет/ в областта на лицевия череп и нейното възстановяване може да стане само по оперативен път. „Засенчването“ на околоносните кухини
представлява изпълването на същите с течност/секрет, гной, кръв/ или тъкани
/хипертрофирала лигавица, полипи, остеоми/. В конкретния случай това засенчване се появява след дни от
инцидента и се дължи на възпалителните процеси в съответната кухина, поради
нарушено носно дишане и дренаж, породено от изкривената носна преграда.
Субективните оплаквания като дискомфорт отпадналост, силни болки в областта на
главата се дължат на горните промени и са следствие на настъпилия синузит, а не го причиняват. Напълно е възможно, според
вещото лице, хроничен синузит да се обостри след травматична увреда в областта
на лицето, поради нарушено носно дишане. Възможно е удар с тежък тъп предмет да
предизвика едностранна загуба или намаление на слуха. В конкретния случай
липсват данни за увреждания, водещи до намаление на слуха. Слуховата загуба на ищцата е документирана с епикриза м.06.2015 г.
и е нормална за възрастта. Като е взел предвид изброените в епикризата
от 13.11.2015 г. симптоми, вещото лице е достигнало до извода, че ищцата не
страда от клъстерно главоболие. Малка разкъсно-контузна рана, получена от удар,
не може да предизвика световъртеж от централен произход. Диагнозата е обострен
хроничен максиларен синузит. При пациенти с такава диагноза болката се появява
в периоди на обостряне. При липса на такова обостряне /спазване на ХДР/ няма
обективна причина за провеждане на периодично лечение или поддържаща терапия. В
отговора на поставения от пълномощника на ищцата-адв.К., въпрос: до момента на
инцидента ищцата имала ли е оплакване от синузит, главоболие, световъртеж и
слух, вещото лице е депозирало допълнително заключение. В същото е посочено, че
при ищцата П.П. са налице следните увреждания от оториноларингологична гледна
точка: хроничен максиларен синузит, девиация на носната преграда, световъртеж
от централен произход в стадии компенсация. След обстойно проучената от вещото
лице А. медицинска документация на ищцата /пред СРС/, се сочи, че липсва
информация за предходни заболявания, имащи причинно-следствена връзка с
описаните промени. Заключението не е
било оспорено от нито една от страните. Съдът го кредитира като компетентно
изготвено и в съответствие със събраните по делото писмени документи-медицинска
документация, вкл. епикризите, приети при новото разглеждоне на делото.
При това
положение настоящата инстанция приема, че е
доказана причинно-следствената връзка между инцидента, претърпян от ищцата
при и по повод на работата и за който е бил съставен акт за трудова злополука.
При спазване на принципа
на справедливостта, прогласен в чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде
определено обезщетение в размер на 4 000
лв. За да достигне до този извод, съдът съобрази характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищцата, установен от събраните по делото писмени
доказателства, както и от заключението на допуснатата, изслушана и приета пред настоящата
въззивна инстанция съдебно-медицинска
експертиза /основно и допълнително заключение/: при ищцата П.П. са налице следните
увреждания от оториноларингологична гледна точка, които са в
причинно-следствена връзка с трудовата злополука, състояла се на 10.10.2012 г.-
при пътуване с персонална кола й бил нанесен побой, при който получила открита
рана на десния клепач и околоочната област: хроничен максиларен синузит, девиация
на носната преграда. Последното може да се преодолее по оперативен път. Световъртеж от централен произход в стадии
компенсация. При пациенти с диагноза хроничен максиларен синузит болката се
появява в периоди на обостряне. При липса на такова обостряне /спазване на ХДР/
няма обективна причина за провеждане на периодично лечение или поддържаща
терапия. В конкретния случай липсват данни за увреждания, водещи до намаление
на слуха. Слуховата загуба на ищцата е документирана с епикриза м.06.2015 г. и
е нормална за възрастта.
Доколкото от ответника
не са ангажирани с отговора по исковата молба доказателства за платеното
застрахователно обезщетение от присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди не се приспадат, суми. Видно от писмото на ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД при застрахователя не са постъпвали документи относно претърпяната през
м.10.2012 г. трудова злополука, респ. не е регистрирана щета и не е изплащано
застрахователно обезщетение.
Следователно не
сме в хипотезата на чл.200, ал.4 КТ.
Обезщетението ще
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 10.10.2012 г.,
т.е. като се касае до деликт.
Налага се извод,
че обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., е частично неправилно
и като такова ще следва да бъде отменено за сумата. Вместо това ще бъде
постановено друго, с което ответникът ще бъде осъден да заплати на ищцата
сумата в размер на 4 000 лв.
ведно със законната лихва, считано от
10.10.2012 г.
В частта, в която
СРС е отхвърлил иска по чл.200 КТ за неимуществени вреди разликата над 4000 лв.
до пълния претендиран размер от 9 500 лв., решението е правилно и като
така ще бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на
спора решението в частта, в която ищцата е била осъдена да заплати на ответника
разноски в размер на 815,24 лв. по иска по чл.200 КТ за неимуществени вреди, ще
бъде изменено като в полза на ответника
ще бъде определена сумата в размер на 339,68 лв.
Ищцата е направила разноски за
адв.възнаграждение в размер на 430 лв. , а СРС е присъдил такива по иска за
имуществени вреди в размер на 15,94 лв. При това положение на ищцата следва да
й бъдат присъдени разноски в размер на още
164,17 лв. по иска по чл.200 КТ относно претърпените от нея неимуществени
вреди или разноски общо в размер на 179,17 лв. Съдът констатира, че в договора
за правна защита и съдействие е добавено „+430 или общо 830 лв.“, което
разколебава действителното извършване на разхода над 400 лв.
Ответникът ще
бъде осъден да заплати по сметката на
СРС държавна такса в размер на 160 лв., както и разноски за вещо лице в
размер на 200 лв. за съдебно-медицинска експертиза.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на
спора на въззивницата разноски се
следват за уважената част на иска. Доказателства за действителното им
извършване са представени за сумата в размер на 400 лв. или при съобразяване с
уважената част на иска, разноски й се следват в размер на 166,67 лв.
Въззиваемият е направил разноски за
процесуално представителство при първоначалното разглеждане на делото по реда
на чл.258 и следв. ГПК, както и в настоящето производство, поради което съдът
му определя юрк.възнаграждение в общ размер на 680 лв.
В полза на СГС въззиваемият ще следва да
внесе сумата в размер на 80 лв.-държавна такса, както и за вещо лице – 523,20
лв .
Пред ВКС не се
констатира страните да са направили разноски.
Водим
от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 65 от 19.10.2015 г.,
постановено от СРС, Второ ГО, 53-ти състав по гр.д.№ 70022 по описа за 2014 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният
от П.С.П., ЕГН **********,***, срещу
„С.е.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, иск по чл.200 КТ за заплащане на обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени й в резултат на
претърпяната трудова злополука от 10.10.2012 г., за сумата в размер на 4 000 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.е.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ
на П.С.П., ЕГН **********,***, на
основание чл.200 КТ, сумата в размер на 4 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, причинени й в резултат на претърпяната трудова злополука от
10.10.2012 г., ведно със законната
лихва, смитано от 10.10.2012 г. до окончателното изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от
19.10.2015 г., постановено от СРС, Второ ГО, 53-ти състав по гр.д.№ 70022 по
описа за 2014 г., в частта, в която
е отхвърлен предявеният от П.С.П., ЕГН **********,***, срещу „С.е.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
иск по чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени й в резултат
на претърпяната трудова злополука от 10.10.2012 г., за сумата над 4 000 лв. до пълния претендиран размер от 9 500
лв.
ОТМЕНЯ решение № 65 от
19.10.2015 г., постановено от СРС, Второ ГО, 53-ти състав по гр.д.№ 70022 по
описа за 2014 г., в частта, в която
е осъдена П.С.П., ЕГН **********,***, да
заплати на „С.е.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, разноски за сумата над 339,68 лв.
ОСЪЖДА „С.е.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ
на П.С.П., ЕГН **********,***, сумата в размер на 164,17 лв., представляващи разноски по иска по чл.200 КТ за
неимуществени вреди, пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „С.е.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ
на П.С.П., ЕГН **********,***, сумата в размер на 166,67 лв., представляващи разноски по иска по чл.200 КТ за
неимуществени вреди, пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.е.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
в размер на 680 лв.- юриск.възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „С.е.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Софийски районен съд, сумата в размер на 200 лв. – за съдебно-медицинска
експертиза и държавна такса в размер на 160 лв.
ОСЪЖДА „С.е.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Софийски градски съд, сумата в размер на 523,20 лв. – за съдебно-медицинска експертиза и
държавна такса в размер на 80 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ, при условията на чл.280, ал.алл1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: