РЕШЕНИЕ
№292/26.08.2019г., гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четвърти април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ……………………………………и в присъствието на прокурор………………………………………………………………..............като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №14 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Сейкон БГ“ ООД - гр.Х, представлявано от С.З.И., срещу Ревизионен акт № Р-1600-**********-091-001/31.08.2018г., потвърден с Решение №647/13.11.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр.Пловдив, с който допълнително е установен корпоративен данък за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. в размери съответно 48 109,69 лв, 1504,09 лв, 1843,27 лв, 6003, 84 лв и 5 738, 52 лв, ведно с начислените лихви в общ размер 36 549, 51 лв.
Жалбоподателят счита РА за незаконосъобразен, неправилен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със събраните в хода на ревизията и приложените към административната преписка доказателства.
Излага съображения за неправилност и необоснованост на изводите и констатациите на ревизиращите органи относно непризнаване на съществуващите договорни отношения между „Сейкон БГ“ ООД - гр.Х. и турското дружество Чифтчилер Куюмджулук Дериджилик Сан с посочен адрес в гр.И. и данъчен номер, представлявано от Е. Ч., произтичащи от сключения на 16.06.2011г. договор за заем, както и относно прилагането на хипотезата на чл.78 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат и подвеждането на фактическите обстоятелства под разпоредбата на посочената норма. Твърди, че са налице валидни правоотношения, пораждащи целените от закона и желани от страните правни последици, поради сключения договор за заем между двете дружества, двустранно подписан както от заемодателя, така и от заемателя, материализиращ волеизявленията им, респ. волята им да бъдат обвързани от заемните правоотношения. Положените върху договора подписи от двете страни недвусмислено доказвали и установявали действителната воля на страните, а именно да бъдат взаимно обвързани от произтичащите от сключеното съглашение права и задължения, и съответно недвусмислено потвърждавали и съществуването на валидна правна връзка. От друга страна в хода на производството била представена митническа декларация за внос на валута от Турция за внос на пари в брой в размер на 250 000 евро, каквато била и уговорената по договора за заем парична сума. Тази сума била предадена в брой на 16.06.2011г. в гр. Истанбул от представител на заемодателя и получена от управителя на „Сейкон БГ“ ООД . Следвало да се вземе предвид наличието на категорични доказателства, установяващи по безспорен начин валидни договорни правоотношения, породени от съществуващия договор за заем от 16.06.2011г. , с оглед на което изложените в РА изводи и констатации били недоказани и необосновани. Фактическите и правни изводи на ревизиращите органи се основавали на обясненията на представителя на турското дружество, в които се визирало, че дружеството не било представяло заем на „Сейкон БГ“ ООД , не съществувал договор за заем и не познавали управителя на българското дружество. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.57 ал.2 от ДОПК като твърди, че в случая не били налице хипотезите, при които за установяване на определени обстоятелства се допускат писмени обяснения от трети лица. Счита, че е недопустимо съществуващите правоотношения между ревизираното лице и турското дружество да се установяват чрез писмени обяснения на трети лица като твърди, че сформираните в тази насока констатации и изводи са направени в противовес със закона и с недопустими средства, а освен това и при липса на анализ и кредитиране на представените в хода на ревизионното производство доказателства. В тази връзка жалбоподателят счита за необоснована и незаконосъобразна и преценката за третиране на посочената заемна сума като извънреден приход, както и за прилагането на чл.78 от ЗКПО. Позовавайки се на дефиницията за „нетни приходи от продажби“, дадена в §1, т.11 от Закона за счетоводството, твърди, че разпоредбата е ирелевантна към случая, респ. несъотносима и неприложима към въпроса с третирането на заемната сума, вкл. към квалифицирането на същата като извънреден приход. Следвало също да се има предвид, че едва след изтичане на 5-годишен срок, считано от датата, на която заемната сума е станала изискуема, би могло тя да се счита за извънреден приход и едва тогава, в случай на неотчитането ѝ като такъв приход, да се пристъпи към прилагане на чл.78 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат, съотв. да се изисква заплащане на установения по този ред корпоративен данък.
Жалбоподателят счита за неправилни и незаконосъобразни и констатациите на ревизиращите органи относно туристически автомобил „Монако 40 ПБТ Нептун“ с рег. №.... Неправилно било възприето, че от същия не е черпена икономическа изгода и не са реализирани приходи за съответните периоди, с оглед на което не било признато извършеното намаление на финансовия резултат за тези периоди. Установяването на конкретни излизания на автомобила през граница и факта, че не са установени други данни за движението му не обуславяли извод, че автомобилът не е бил експлоатиран, не е бил използван за дейност, за която се формира финансов резултат или пък не са реализирани приходи от същия. В хода на ревизията били представени договори за наем на описаното МПС за съответните периоди, приемо-предавателни протоколи, както и всички останали, необходими за изясняване на фактическите обстоятелства документи, изискани от приходната администрация. От тях недвусмислено се установявало наличието на реализирани приходи от МПС, съотв. извличането на финансова икономическа облага за сметка на ревизираното дружество, поради което направените констатации се явявали недоказани и необосновани.
По изложените съображения се иска отмяна на РА.
Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив, в депозирана чрез процесуален представител молба, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002616009196-020-001/21.12.2016г. , издадена от П. И.Л.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, е възложено да се извърши ревизия на „Сейкон БГ“ ООД – Х., с адрес по чл.8 от ДОПК гр.Х с обхват на задълженията: корпоративен данък за периода от 23.02.2010г. до 31.12.2015г. и данък върху добавената стойност (ДДС) за периода от 01.12.2010г. до 30.11.2016г. Със заповедта е определен ревизиращият екип, ръководителят на ревизията, както и срокът за извършването ѝ – три месеца от връчване на ЗВР. ЗВР е издадена като електронен документ, подписан с електронен подпис и е връчена електронно на ревизираното лице на 22.12.2016г. , видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС“ (л.400).
Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-**********-020-002/12.01.2017г., е определен срок за извършването ѝ до 22.03.2017г. Заповедта е издадена от Б. С. П.на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив. Видно от представената Заповед №РД-09-21/10.01.2017г. на Директора на ТД на НАП Пловдив за изменение на Приложение №1 към негова Заповед №РД-09-1/03.01.2017г., Б. С. П., определена за и.д. „началник на сектор“ в ТД на НАП – Пловдив, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ – ИРМ Пазарджик, е вписана в посоченото Приложение на ред 12 и ред 13 вместо П.И.Л.. ЗИЗВР №Р-**********-020-002/12.01.2017г. е връчена на дружеството електронно на 13.01.2017г. (л.335).
Със ЗИЗВР №Р-16002616009196-020-003/20.02.2017г., съобщена на дружеството на 21.02.2017г., е изменена ЗИЗВР №Р-**********-020-002/12.01.2017г. в частта относно обхвата на ревизията, както е включен ДДС за периода от 01.12.2016г. до 31.01.2017г. Със ЗИЗВР №Р-16002616009196-020-004/22.03.2017г., съобщена на дружеството електронно на същата дата, срокът за извършване на ревизията е продължен до 22.05.2017г.
С Искане № Р-16002616009196-053-001/25.04.2017г. ръководителят на ревизията е поискал спиране на същата на основание чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК, с мотиви, че са отправени искания за обмен на информация до компетентните органи на РТурция и САЩ с оглед установяване на факти и обстоятелства от съществено значение за определяне на задълженията за данъци на ревизираното лице.
Със Заповед № Р-16002616009196-023-001/25.04.2017г. определеният за възложител на ревизията след изменението от 10.01.2017г. на Приложение №1 към Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, на основание чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК, е спрял производството по извършването ѝ, считано от 25.04.2017г. до 25.12.2017г. Заповедта е връчена на дружеството на 02.05.2017г. Със Заповед № Р-16002616009196 -143-001/22.12.2017г. ревизионното производство е възобновено, считано от 22.12.2017г. като е определен срок за извършване на ревизията след възобновяването 18.01.2018г. Заповедта е връчена на дружеството електронно на 02.01.2018г. Междувременно, със Със ЗИЗВР №Р-16002616009196-020-005/11.07.2017г. е изменена ЗВР №Р-16002616009196-020-004/22.03.2017г. в частта ѝ относно ревизиращия екип като за ръководител на ревизията е определена Ц. С. Д.– старши инспектор по приходите. Тази ЗИЗВР е издадена от Г. П. Й.на длъжност Главен инспектор по приходите. Съгласно Приложение №1 към Заповед №РД-09-1230/11.07.2017г. на За Директор на ТД на НАП-Пловдив, изменяща Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив , изменена с негова Заповед №РД-09-21/10.01.2017г. , Г. П. Й., назначена на длъжност „началник на сектор“ в ТД на НАП-Пловдив, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ – ИРМ Пазарджик, е вписана в посоченото Приложение на ред 12 и ред 13 вместо Б. С. П.т.е. считано от 11.07.2017г. Г. П. Й.е придобила качеството на възложител на ревизията. ЗИЗВР от 11.07.2017г. връчена на дружеството електронно на 02.01.2018г. (л.287).
Със Заповед № Р-16002616009196- ЗИД-001/17.01.2018г. на Изпълнителния директор на НАП въз основа на искане от Директора на ТД на НАП-Пловдив от 08.01.2018г., е удължен срокът на извършване на ревизията до 18.07.2018г.
Издадена е ЗИЗВР №Р-16002616009196-020-006/18.01.2018г., с която е определено ревизията да завърши в срок до 18.07.2018г. Заповедта е връчена електронно на ревизираното лице на 19.01.2018г.
В хода на ревизионното производство до ревизираното лице са изпратени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице: с № Р-16002616009196-040-001/21.12.2016г. , връчено на дружеството на 22.12.2016г. ; с № Р-16002616009196-040-002/06.04.2017г. , връчено на 06.04.2017г.; с № Р-16002616009196-040-003/19.01.2018г., връчено на 19.01.2018г. Отправяни са искания за извършване на насрещни проверки от други органи по приходите, изпращани са искания за предоставяне на информация от трети лица относно установяване на обстоятелства, свързани с туристически автомобил „Монако 40 ПБТ Нептун” с рег.№..., изпращани са и искания за извършване на действия от други контролни органи. Изпратено е и Искане изх.№6620-495/23.03.2017г. до данъчната администрация на Турция за обмен на информация. По същото е получен отговор с вх.№66-20-495-04-01-1904/26.01.2018г., видно от който дружеството Чифчилер Куюмджулук Дериджилик Сан е регистрирано като данъкоплатец, но от същото не познават дружество с името „Сейкон БГ“ ООД и лицето С.З.И.. Представляващият турското дружество е декларирал, че не е предоставян заем на „Сейкон БГ“ ООД и не съществува договор за заем между Чифчилер Куюмджулук Дериджилик Сан и „Сейкон БГ“ ООД.От турската администрация е отговорено също, че в счетоводството на турското дружество не са открити записи за предоставен заем на „Сейкон БГ“ ООД или за търговски взаимоотношения с българското дружество.
На 01.08.2018г. е изготвен Ревизионен доклад (РД) № Р-16002616009196-092-001, връчен на дружеството на 06.08.2018г.
Видно от същия, в частта по ЗКПО е установен дължим корпоративен данък, както следва:
За 2011г. – в размер 48 109,69 лв, изчислен след преобразуване на финансовия резултат за годината съгласно чл.78 от ЗКПО в посока увеличение, поради неотчитане на извънреден приход от 250 000 евро. Прието е, че тази сума представлява извънреден приход, тъй като не е придобита чрез обичайна дейност по смисъла на §1 т.11 от Закона за счетоводството (ЗСч).
За 2012г. – в размер 1504,09 лв, изчислен след преобразуване на финансовия резултат за годината, поради непризнаване на извършено от дружеството намаление на същия с размера на данъчни амортизации за туристически автомобил „Монако 40 ПБТ Нептун“ с рег. №... в размер 85 651, 92 лв.
За 2013г. – в размер 1843,27 лв, изчислен след установена липса на данъчна загуба, подлежаща на приспадане съгласно чл.70 от ЗКПО като е съобразена извършената корекция за 2012г. и не е признато извършено намаление от 18 432, 69 лв. като покриване на загуба от минали години до размера на декларирания положителен финансов резултат за 2013г.
За 2014г. – в размер 34 534, 17 лв, от които за довнасяне 6003,84 лв, изчислен след установена липса на данъчна загуба, подлежаща на приспадане съгласно чл.70 от ЗКПО като е съобразена извършената корекция за 2012г. и не е признато намаление от 60 038,41 лв като покриване на загуби от минали години.
За 2015г. – в размер 5738,52 лв, изчислен след преобразуване на финансовия резултат за годината, поради непризнаване на извършено от дружеството намаление на същия с размера на данъчни амортизации за туристически автомобил „Монако 40 ПБТ Нептун“ с рег. №... в размер 71 376,84 лв.
За установения за горните периоди невнесен корпоративен данък са начислени и лихви за просрочие съобразно чл.93 от ЗКПО.
В частта по ЗДДС за ревизирания период не са установени различия с декларираните данни в подадените справки-декларации.
РД е връчен на ревизираното лице електронно на 06.08.2018г. като срещу същия не е направено възражение.
Издаден е Ревизионен акт (РА) № Р-16002616009196-091-001/31.08.2018г., в който са потвърдени изцяло констатациите и изводите по РД. РА е връчен електронно на дружеството на 04.09.2018г.
На 18.09.2018г. от „Сейкон БГ“ ООД чрез куриер е подадена жалба срещу РА до Директора на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив. Жалбата е депозирана чрез ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик, където е заведена с вх.№24285 от 19.09.2018г. С писмо изх.№24285#3 от 25.09.2018г. жалбата, ведно с преписката по издаване ан РА е изпратена на Директора на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив, където е постъпила с вх.№20-25-79/28.09.2018г.
Издадено е Решение №647/13.11.2018г. , с което Директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив е потвърдил № Р-1600-**********-091-001/31.08.2018г. за допълнително установен корпоративен данък за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. в размери съответно 48 109,69 лв, 1504,09 лв, 1843,27 лв, 6003, 84 лв и 5 738, 52 лв, видно с начислените лихви в общ размер 36 549, 51 лв.
Решението е връчено на дружеството на 05.12.2018г. , видно от представеното известие за доставяне (л.419). Жалбата срещу потвърдения РА е подадена чрез Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив на 17.12.2018г. чрез куриер (л.13).
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес, насочена е срещу РА, потвърден от решаващия орган, който от своя страна се е произнесъл в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган, видно от приложената Заповед №Рд-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на ПАП-Пловдив и е приключила в определения срок. РА изхожда от компетентни органи по чл.119 ал.2 от ДОПК – възложителят на ревизията, определен съгласно Приложение №1 към Заповед №РД-09-1230/11.07.2017г. и ръководителят на същата, определен съгласно ЗИЗВР №Р-16002616009196-020-005/11.07.2017г.
РА е обективиран в писмена форма при спазване на изискванията по чл.120 ал.1 от ДОПК и е подписан от издателите си с квалифицирани електронни подписи като неразделна част от същия е РД, издаден в 14-дневния срок по чл.117 ал.1 от ДОПК , считано от 18.07.2018г.
Предвид гореизложеното не се установява да е допуснато нарушение на процесуалните правила по възлагане и продължаване на ревизията.
Съдът счита, че потвърденият от решаващия орган РА е издаден в съответствие с материалния закон.
Видно от изложеното в жалбата, дословно се преповтарят оплакванията, направени пред решаващия орган. Първият, повдигнат като спорен въпрос се свежда до увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2011г. по реда на чл.78 от ЗКПО. Според жалбоподателя в случая разпоредбата на чл.78 от ЗКПО е неприложима, тъй като от една страна цитираната разпоредба на §1 т.11 от Закона за счетоводството е неотносима към въпроса с третирането на придобитата въз основа на договор за заем от 16.06.2011г. сума от 250 000 евро като извънреден приход. От друга страна счита, че сумата би могла да бъде приета за такъв приход и съответно да се приложи чл.78 от ЗКПО едва след изтичане на 5 – годишен срок, считано от датата, на която е станала изискуема в случай, че не е отчетена.
Според органите по приходите финансовия резултат за 2011г. следва да се преобразува съгласно чл.78 от ЗКПО в посока увеличение, тъй като сумата от 250 000 евро представлява извънреден приход, доколкото не е придобита чрез обичайна дейност по смисъла на §1 т.11 от Закона за счетоводството (отм.) и не е отчетена като такъв приход.
Съгласно чл.78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.
В случая не е спорно между страните, че на 16.06.2011г. сумата от 250 000 евро с левова равностойност 488 957,50 лв е осчетоводена по дебита на сметка 502 – Каса във валута и кредита на сметка 499 – Други кредитори. Не е спорно също, че тази сума е внесена в страната от РТурция чрез надлежното ѝ деклариране с валутна митническа декларация като е представен и договор от 16.06.2011г. за паричен заем в размер 250 000 евро, сключен между турското дружество Чифтчилер Куюмджулук Дериджилик Сан с посочен адрес в гр.И. като заемодател и „Сейкон БГ“ ООД като заемател. Горните обстоятелства обаче, както и представения договор за паричен заем не обосновават извод, че между страните действително са установени заемни правоотношения. Не е доказано от страна на оспорващото дружество, че сумата реално е предадена от заемодателя, липсват доказателства за произхода ѝ, както и доказателства за връщането ѝ в уговорения в договора срок. Същевременно от изисканата в хода на ревизионното производство информация от турската данъчна администрация се установява, че „Сейкон БГ“ ООД , както и С.З.И. са непознати за турското дружество лица, че между двете дружества никога не е сключван договор за заем, както и че след проверка на счетоводните регистри на турския контрагент не са открити никакви доказателства за предоставяне на заемни средства на българския търговец.
При така установеното правилен е изводът на приходните органи, че представеният договор за заем не обективира действително установени заемни отношения.
Съдът не споделя оплакването в жалбата, че изводът за липса на действително установени заемни отношения между турското дружество и ревизираното лице е основан на недопустимо съгласно чл.57 ал.2 от ДОПК доказателствено средство, а именно – писмени обяснения на представителя на турското дружество. Противно на тези твърдения, горният извод е направен след анализ на информацията в получения по линия на международния обмен отговор от турската приходна администрация, съдържащ не само декларираното от представителя на турския търговец , но и данни, установени при извършена проверка в счетоводните регистри на турското дружество, и след преценката на тази информация в съвкупност с доказателствата и данните, касаещи сумата от 250 000 евро.
Предвид гореизложеното се налага извода, че постъпилата в патримониума на ревизираното дружество сума от 250 000 евро не е получена като заем , а е получена бъзвъзмездно и представлява приход по смисъла на чл.т.4.4 от НСФОМСП – Общи разпоредби и т.2 от СС 18- приход, който е следвало да бъде отчетен. Сумата от 250 000 евро с левова равностойност 488 957,00 лв не е била отразена като приход за 2011г., поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.78 от ЗКПО и счетоводния финансов резултат за периода е преобразуван с тази сума. В резултат на преобразуването му, данъчният финансов резултат е данъчна печалба, върху която в съответствие с чл.19 и чл.20 от ЗКПО правилно е определен корпоративен данък в посочения в РА размер от 48 109,69 лв.
Вторият
очертан като спорен въпрос касае корекцията на финансовия резултат за 2012г. и
2015г. За да преобразуват финансовия резултат за посочените години, приходните
органи не са признали извършено от дружеството намаление на същия с размера на
данъчни амортизации за туристически автомобил „Монако 40 ПБТ Нептун“ с рег.
№... в размер съответно 85 651, 92 лв. за 2012г. и в размер 71 376,84
лв. за 2015г. Непризнаването на намаленията е обосновано с това, че активът, за
който са начислени данъчни амортизации не е ползван за дейността на
дружеството, респ. от същия не е черпена икономическа изгода. Следва да се
посочи, че доказателства за противното не са ангажирани от оспорващия, а твърденията,
че от посоченото МПС са реализирани приходи
не могат да бъдат споделени. Представените договори за наем на МПС,
както и приемно-предавателни протоколи не са достатъчни да обосноват извод, че по договорите има реално изпълнение като се
има предвид и обстоятелството, че за коментираните периоди дружеството не е
отчитало приходи от експлоатацията на МПС. Заприходяването на МПС в счетоводството на дружеството като ДМА не е достатъчно да се
приеме, че същото е използвано в икономическата му дейност, поради което начисляваните
за него амортизации съгласно чл.26 т.1 от ЗКПО не могат да бъдат признати за
данъчни цели.
Съгласно чл.18 от ЗКПО данъчният финансов резултат е счетоводният
финансов резултат, който се определя от самото данъчно задължено лице,
преобразуван по реда на закона. Съгласно чл. 54 ал.2 от ЗКПО, счетоводните разходи за амортизации не се признават
за данъчни цели. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният
финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации, независимо от това
дали отчитането им води до намаляване на счетоводния финансов резултат за
годината на счетоводното им отчитане. Тъй като в случая със сумата за
счетоводно начислените разходи за амортизации счетоводният финансов резултат за
2012г., съотв. за 2015г. е преобразуван в увеличение
по реда на чл.54 ал.2 от ЗКПО, то при липса на възможност за увеличаването му
със същата сума на друго основание – чл.26 ал.1 от ЗКПО, то правилно е
извършена корекция на същия в посока намаление по реда на чл.54 ал.1 от ЗКПО,
респ. правилно при определяне на
данъчния финансов резултат за 2012г. и 2015г. не са признати извършените
намаления в размера на данъчните амортизации за горепосоченото
МПС.
По отношение на установения корпоративен данък за 2013г. и 2014г. не са изложени оплаквания в нито жалбата по административен ред, нито в съдебното производство. Следва да се посочи,че при определянето му за посочените периоди органите по приходите са съобразили , че за предходния отчетен период – 2012г. е установена данъчна печалба, вместо декларираната данъчна загуба, поради което правилно са приели, че за дружеството не е налице данъчна загуба, която да бъде пренесена по реда на чл.70 от ЗКПО и съответно приспадната при определяне на данъчния финансов резултат. Следва също да се има предвид, че дружеството не оспорва определения за 2014г. корпоративен данък, а само определеното за довнасяне задължение.
По изложените съображения жалбата срещу потвърдения от решаващия орган РА е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на производството, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. същото следва да се присъди в размер 3522.47 лв, платими от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 160 и 161, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сейкон БГ“ ООД - гр.Х, представлявано от С.З.И., срещу Ревизионен акт № Р-1600-**********-091-001/31.08.2018г., потвърден с Решение №647/13.11.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– гр.Пловдив, с който допълнително е установен корпоративен данък за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. в размери съответно 48 109,69 лв, 1504,09 лв, 1843,27 лв, 6003, 84 лв и 5 738, 52 лв (общо за отчетните периоди - 63 199,41 лв), ведно с начислените лихви в общ размер 36 549, 51 лв.
ОСЪЖДА „Сейкон БГ“ ООД - гр.Х, с ЕИК *********, представлявано от С.З.И., да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 3522.47лв (три хиляди петстотин двадесет и два лева и 47 ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: