Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 844/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Я.Т.Я.,
ЕГН: **********,***, чрез адвокат Ю.Д., срещу Решение № 109/23.01.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 20213110202608/2021г. по описа на Районен съд –
Варна, тридесет и втори състав, в частта, в която е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0819-006949/19.12.2019г., издадено от Началник група към
Областна дирекция на МВР гр. Варна, сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл.174, ал.1, т.1 от същия закон, на Я.Т.Я., ЕГН: **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 6
/шест/ месеца. Жалбоподателя изразява несъгласие с изложените от съда мотиви, с
обстоятелството, че не са разгледани изложените от жалбоподателя твърдения,
както и с изводите на въззивния съд. Направено е искане да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът по делото не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, като
обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение състав на Районен
съд-Варна е потвърдил НП № 19-0819-006949/19.12.2019г., издадено от Началник
група към Областна дирекция на МВР гр. Варна, сектор „Пътна полиция“ в частта,
с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.174, ал.1, т.1 от същия закон, на Я.Т.Я., ЕГН: **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 6
/шест/ месеца. С решението е отменил наказателното постановление в частта, в
която на Я. на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер
на 20.00 /двадесет/ лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП; на основание
чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10.00 /десет/
лева; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10.00
/десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
За да постанови съдебния акт, районният съд е приел за
установено от фактическа страна следното:
На 05.11.2019г., около 00.54 часа въззивникът
управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК№ ***в гр. Варна, по ул.“Христо
Смирненски“ в посока ул.“Прилеп“. В посочения времеви диапазон същият бил спрян
до № 139 на ул.“Прилеп“ от дежурен
полицейски екип при сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР гр.
Варна в състав св. Л Ми св.Е Г. В хода на проверката въззивникът бил тестван за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест-7510“ АRDM-0230, който отчел 0.61 промила алкохол в кръвта въз основа
на издишания от водача въздух. При проверката въззивникът не представил
контролен талон и валидно СУМПС. Представено СУМПС № ********* било с изтекъл
срок на валидност на 27.10.2019г. В хода на проверката било констатирано и че
управлявания от водача автомобил е с прекратена регистрация от 25.09.2019г., на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП с оглед несключена застраховка „Гражданска
отговорност“, за което е образувано ЗМ № І-481/2019г. по описа на сектор „ПП“ при
ОД на МВР гр. Варна. При така установените факти, на въззивника е съставен акт
за установяване на административно нарушение № 441007/05.11.2019г. за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и за две
нарушения на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е било издадено
процесното наказателно постановление.
Предвид установените факти съдът е приел, че Я. е осъществил вмененото му по пункт 1 от
наказателното постановление нарушение, което правилно е квалифицирано по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, както и че законосъобразно въз основа на санкционната
разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е била ангажирана и
административнонаказателната му отговорност. Поради това е потвърдил
наказателното постановление в тази му част. По пункт 2, 3 и 4 на наказателното
постановление съдът е приел, че неправилно е приложен материалния закон, поради
което е отменил наказателното постановление в тази му част.
Постановеното решение е правилно и законосъобразно и
не страда от визираните в жалбата пороци.
Настоящият съдебен състав споделя напълно, както
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените
въз основа на нея правни изводи. В решението са анализирани подробно
фактическата обстановка, при която е извършено вмененото на жалбоподателя
нарушение, както и приложимите процесуални и материални норми, като съдът е
приел, че административнонаказващият орган е тълкувал вярно закона и го е
приложил точно.
При извършената служебна проверка от съда, не се
установиха нарушения на процесуалните правила в административнонаказателния
процес. Предвид това и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято
презумптивна доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не е оборена от
жалбоподателя в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните
факти по спора са такива, каквито са установени от органите на „Пътна полиция“
в хода на административнонаказателното производство. Такава е преценката и на
първоинстанционния съд за да достигне до единствения правилен и законосъобразен
извод, че жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на алкохол,
установено с техническо средство „Дрегер Алкотест-7510“, който е отчел 0,61
промила концентрация на алкохол. Установените данни законосъобразно са го
мотивирали да приеме, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП в резултат на което законосъобразно
административнонаказващия орган го е санкционирал по реда на чл.174, ал.1, т.1
от ЗДвП.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя,
преповторени в касационната жалба относно връчването на жалбоподателя на талон
за изследване, за които въззивния съд е изложил изчерпателни мотиви и които
настоящият състав на административния съд не намира за необходимо да преповтаря
и приема за свои съобразно разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Съдът намира, че деянието е осъществено при превес на
отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, доколкото последният
многократно е бил санкциониран за нарушаване правилата за движение по пътищата,
видно от приложената по делото „справка за нарушител/водач и което го
характеризира като водач на МПС с утвърдена противоправна нагласа спрямо
правилата за безопасност при движение по пътищата. Изложеното обосновава извода
за завишена обществена опасност на деянието и неговия автор, поради което и
наложеното наказание не може да се квалифицира като несъразмерно и несправедливо.
Предвид горното, съдът при извършената
проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,
втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109 от 23.01.2022г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110202608/2021г. в
частта, в която е потвърдено Наказателно постановление №
19-0819-006949/19.12.2019г., издадено от Началник група към Областна дирекция
на МВР гр. Варна, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.174, ал.1, т.1
от същия закон, на Я.Т.Я., ЕГН: **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство /МПС/ за срок от 6 /шест/ месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: