№ 286
гр. Сливен, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500468 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №817/02.11.2023г. по гр.д.
№3859/2023г. по описа на Сливенски районен съд, с което е задължен И. Х. М. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Х. М. за срок от 18 месеца;
забранено е на И. Х. М. да доближава на разстояние по-малко от 50м. жилището, в
което живее Н. Х. М. в *** и двата хранителни магазина в *** за срок от 18 месеца. И.
Х. М. е осъден да заплати глоба в размер на 500лв. и 50лв. държавна такса в полза на
съдебната власт, както и разноски в полза на молителката в размер на 1000лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника по молбата за защита от домашно
насилие И. Х. М. чрез пълномощника адв. Т. Ч. и с нея се атакува решението изцяло.
В жалбата си, въззивникът И. Х. М. чрез пълномощника си адв. Ч. посочва, че
обжалваното решение е неправилно, процесуално и материално незаконосъобразно.
Посочва, че районният съд не следвало да дава ход на делото по молбата на ответника,
поискал възможност за организиране на защитата си. На 30.10.2023г. М. посетил
кантората на адв. Ч., като се уговорили след няколко дена да се видят, за да му плати
половината хонорар, а адвоката да проучи материалите. Срещата не се състояла.
Поради неявяването на ответника в проведеното о.с.з., той разбрал за решението на
1
14.11.2023г. Въззивникът моли въззивният съд да го изслуша в о.с.з., като счита, че
има право на доказателствени искания. Неговата версия за случилото се на 14.09.2023г.
е че отишъл дома на родителите си , за да си вземе свои вещи и дрехи, а ищцата му
преградила пътя в двора и не искала да го пусне в жилището. Посочва, че той само
направил опит да я отстрани, блъскайки я встрани. Съдът констатирал, че липсвали
материали от полицейската преписка, но такава по делото не била изискана.
Предварителното решаване на конфликтите се извършвало от РПУ. Полицейският
инспектор на *** не бил изслушван като свидетел. С оглед изложеното, въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, от другата страна – молителката
в първоинстанционното производство Н. Х. М. чрез пълномощник адв. Е. П..
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна Н. Х. М. чрез
пълномощника си адв. П. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.
Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановен след
съществен и обоснован анализ на събраните по делото доказателства и изведени
правилни и законосъобразни прави изводи. Оспорва твърденията на въззивника за
допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Съдът
осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита. Отразеното в
молбата на ответника не било основание за отлагане да делото, като той не бил
направил искане за назначаване на служебен защитник. Посочва, че от събраните по
делото доказателства, в т.ч. декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установил акта на
домашно насилие, извършен от въззивника. Отразеното в декларацията се потвърдило
и от разпитания по делото свидетел. Претендира присъждане на направените пред
въззивната инстанция разноски. Няма направени доказателствени искания.
С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по
направените с въззивната жалба доказателствени искания, като е оставил същите без
уважение, като неоснователни.
В с.з., въззивникът И. Х. М., редовно призован се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. Т. Ч., който поддържа подадената жалба по
изложените в същата съображения и моли за уважаването й. Счита, че по делото няма
събрани доказателства да упражнено спрямо молителката домашно насилие. Двамата
свидетели не се явявали очевидци на инцидента през м. септември 2023г., а
интерпретирали казаното им от молителката. Нямало съдебно-медицинско
удостоверение. Не била представена полицейската преписка, която е част от
процедурата, предхождаща съдебната процедура по ЗЗДН.
Въззивник М. посочва, че жертва на насилие всъщност е самият той. Посочва, че
2
събитията се случили по друг начин. Обяснява, че отишъл до къщата на родителите си,
за да си вземе багаж, но ключа бил сменен и сестра му препречила пътя, като не то
пускала да влезе, затова той посегнал да отстрани, тя се спънала и паднала назад, като
взела да вика родителите им. Родителите му излезли, като майка му била взела нож, а
баща му бастун, а уж били много болни. Майка му му ударила един юмрук и той
избягал.
Въззиваемата Н. Х. М., редовно призована, в съдебно заседание не се явява.
Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Е. П., която оспорва
подадената въззивна жалба, като неоснователна и поддържа изложените в отговора на
същата съображения. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно
решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
обжалваното изцяло първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд,
които изводи са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими
към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на
допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Районният съд е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от
Н. Х. М. с изложени твърдения за осъществено на 14.09.2023г., около 14,00 – 15,00
часа, в дома на родителите й в ***, общ. Сливен, домашно насилие спрямо нея от
страна на брат й И. Х. М., изразяващо се в изразена агресия с нанасяне на няколко
удара в дясното рамо, удар по ръката, при опита й да го дръпне от баща им, отправяне
3
на заплаха, че ще я убие – „ще ти натроша главата и ще те убия“, както и твърдение за
осъществено и на 26.09.2023г. домашно насилие, изразяващо се в заплашване, че при
прибирането й в ***, ще я причака на спирката на центъра и ще я пребие.
Искането за защита е насочено спрямо лице, измежду тези, посочени в
разпоредбата на чл.3, т.6 от ЗЗДН – спрямо брат.
Разгледана по същество молбата за защита е основателна.
Възраженията във въззивната жалба за неоснователност и недоказаност на
молбата за защита са изцяло неоснователни.
От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по безспорен начин твърдените от
молителката факти на осъществено на 14.09.2023г. в дома на родителите й в ***, общ.
Сливен и на 26.09.2023г. домашно насилие, явяващ се акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, изразяващо се във физическо и психическо насилие –
изразена агресия с нанасяне на няколко удара в дясното рамо, удар по ръката, при
опита на молителката да дръпне ответника от баща им, отправяне на заплаха, че ще я
убие – „ще ти натроша главата и ще те убия“, както и заплаха, че при прибирането й в
*** на 26.09.2023г. от гр. Сливен, ще я причака на спирката на центъра и ще я пребие.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че от
показанията на свидетелите Х. И. и Ю. С., както и от декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, се установява твърдението на молителката, че брат й – ответника, е осъществил
посочените действия и е отправил въпросните заплахи, съответно на 14.09.2023г. и на
26.09.2023г. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, като първият
от тях – баща на страните, е присъствал и даже участвал при случилото се, като е
възприел непосредствено извършеното от въззивника агресивно поведение, с блъскане
и нанасяне на удар спрямо молителката, както и е възприел непосредствено
отправените спрямо нея заплахи. Свидетелката С. е възприела непосредствено
реакцията на молителката спрямо отправените чрез родителите й заплахи на
26.09.2023г., тъй като пред нея молителката е говорила по телефона с родителите си,
които силно уплашени й предали заплахите на брат й – ответника. За случилото се на
14.09.2023г. свидетелката няма непосредствени впечатления, но възпроизвежда
предаденото й от молителката и родителите й, което се препокрива с показанията на
непосредствения свидетел и с депозираната декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съдът
няма основания да се съмнява в показанията на свидетелите, които взаимно се
допълват и не си противоречат, като няма основания да приеме заинтересованост по
отношение на свид. С., която е в родствени отношения по съребрена линия и с двете
страни.
Установеното от свидетелите се препокрива с отразеното в декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, която се явява годно доказателствено средство за извършения акт на
4
насилие /чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН/, докато не бъде опровергана, респ. разколебана
нейната доказателствена стойност. Такова доказване ответникът не е провел по делото.
Следва да се отбележи, че твърденията във въззивната жалба за друг развой на
събитията на 14.09.2023г. не се установяват по делото. Доказателства относно
твърдяното от ответника няма ангажирани. Освен това и самият той във въззивната
жалба посочва, че за да отстрани сестра си, която му препречила пътя и не го пускала в
дома на родителите му, я блъснал встрани.
По отношение на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както бе посочено тя е
годно доказателствено средство за осъществения акт на насилие, по силата на
разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, като по делото не са ангажирани от ответника
доказателства, които да разколебават нейната доказателствена сила и да опровергават,
установените в нея обстоятелства.
Във връзка с възраженията на въззивника следва да се посочи, че несъбирането
на доказателства от негова страна се дължи единствено и само на неговото пасивно
процесуално поведение първоинстанционното производство и преклудирането на
възможността за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.
С оглед на изложеното, въз основа на събраните по делото доказателства, ценени
заедно и поотделно, въззивният състав споделя категорично извода на
първоинстанционния съд за осъществен акт на физическо и психическо насилие
спрямо молителката, осъществено на посочената дата в дома на родителите им в ***,
което се явява основание за предприемане на мерки за защита срещу него. Поради това,
въззивната жалба е неоснователна.
По отношение на мерките за закрила следва да се отбележи следното:
Мерките за защита, които могат да се наложат са изброени изчерпателно в чл.5,
ал.1 от ЗЗДН. Съдът, след като прецени осъщественото от ответника домашно насилие,
заплахата, която той представлява за молителката и необходимостта от осигуряване на
защита за нея, преценява кои от мерките да наложи. В случая, въззивният състав
намира за подходящи и напълно правилно определени, наложените от районния съд с
обжалваното решение мерки - задължаване извършителя да се въздържа от извършване
на домашно насилие, както и забрана извършителят да доближава на разстояние по-
близко от 50 метра жилището, в което живее молителката в ***, общ. Сливен и двата
хранителни магазина в *** /последните места са тези за социални контакти на
молителката по смисъла на чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, изрично конкретизирани м молбата
за защита/.
По отношение на срока, за който посочените мерки правилно са наложени за
максималния срок от 18 месеца, който настоящият състав намира за подходящ.
Правилно и законосъобразно е наложената глоба, опредЕ. в средния размер.
5
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди.
Правилно и законосъобразно, с оглед изхода на спора, е опредЕ. дължимата
държавна такса и са присъдени разноски в полза на молителката.
Претенция за разноски пред въззивната инстанция са заявили и двете страни. С
оглед неоснователността на въззивната жалба, такива следва да се присъдят само в
полза на въззиваемата в доказания размер от 1000лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззивникът следва да понесе своите разноски, така, както ги е направил.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №817/02.11.2023г. по
гр.д.№3859/2023г. по описа на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА И. Х. М. с ЕГН ********** от ***, общ. Сливен да заплати на Н. Х.
М. с ЕГН ********** от ***, общ. Сливен сумата от 1000лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6