Присъда по дело №19/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Мариана Димова Христакева Панова
Дело: 20225500200019
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Стара Загора, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Д. Христакева Панова
СъдебниЛюба Георгиева Текелиева
заседатели:Вълканова
Тотка Михайлова Минева
при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова
и прокурора М. Д. Игн.
като разгледа докладваното от Мариана Д. Христакева Панова Наказателно
дело от общ характер № 20225500200019 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. П. ДЮЛГ. - роден на 13.05.1950 г. в град
Бургас, живущ в същия град, български гражданин, със средно образование,
женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
13.03.2021 г. на път II-66, км 41+000, източно от село Подслон, община и
област Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № X 8469 КС, в посока
от запад на изток, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за
движението по пътищата, а именно:
-чл.25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра..., преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се
движат ...., преди него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение."
1
-чл.42, ал.2 от Закона за движението по пътищата - „Водач, който
изпреварва, е длъжен":
т.1. „по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство";
и в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Никола
Дойчев Демирев на 70 години, поради което и на основание чл.343, ал.1,
буква "в", вр. с чл.342, ал.1, вр. чл.58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на
“лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
определеното наказание за срок от 3 /три/ години , считано от влизане на
присъдата в сила.
НА ОСНОВНАИЕ чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК съдът ЛИШАВА
подсъдимия ИВ. П. ДЮЛГ., с посочени данни, от право да управлява МПС
за СРОК от 2 /две/ години , считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. П. ДЮЛГ., с посочени данни, да ЗАПЛАТИ
на частните обвинители Ц. Д. Ж., Д. Н. М., Р. ЕВГ. М., П. Н. Д.,М. Т. Д., Й. Н.
Д., С. Н. Т. и ЕНЧ. ЕНЧ. Т. направените от тях по съдебно производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на осемстотин лева на всеки
един от тях и на Ц. Д. Ж., Д. Н. М., П. Н. Д.,М. Т. Д. и С. Н. Т. направените от
тях по досъдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на осемстотин лева на всеки един от тях.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – велосипед марка
„SHOCKBLAZE", част на стъпенка на ляв педал с надпис „SHIMANO",
каска марка "GRIVIT", ръкавици без пръсти за велосипед, чорап с надпис
„LASSA", маска тип чорап марка „Quechua", намиращи се на съхранение в
сектор „Пътна полиция" към ОД МВР - Стара Загора, ДА СЕ ВЪРНАТ на
наследниците на Никола Дойчев Демирев, след влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство - дясно огледало за
обратно виждане на лек автомобил марка „Фолксваген голф“, намиращо се
съхранение в сектор „Пътна полиция" към ОД МВР - Стара Загора, ДА СЕ
УНИЩОЖИ като малоценен предмет, след влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. П. ДЮЛГ. , с посочени данни, да
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджетната сметка на ОД на МВР -
2
Стара Загора направените по досъдебното производство разноски в размер на
1128,08 лева /хиляда сто двадесет и осем лева и осем стотинки/.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в
петнадесетдневен срок, считано от днес, чрез Окръжен съд - Стара Загора,
пред Апелативен съд - Пловдив.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда №3/21.02.2022 г. по НОХД №19/2022 г. по
описа на Старозагорски окръжен съд
С внесения за разглеждане от Окръжна прокуратура - Стара Загора
обвинителен акт подсъдимият подсъдимия И.П.Д. е предаден на съд за това,
че на 13.03.2021 година на път II-66, км.41+000, източно от село Подслон,
община и област Стара Загора при управляване на моторно превозно средство
-лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № X 8469 КС, в
посока от запад на изток, нарушил правилата за движение, предвидени в
Закона за движението по пътищата, а именно:
-чл.25 ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра..., преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат ...., преди него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение."
-чл.42 ал.2 от Закона за движението по пътищата - „Водач, който
изпреварва, е длъжен":
т.1. „по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство";
и в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Н.Д.Д. на 70
години - престъпление по чл.343, ал.1 ,б. "в", вр. с чл.342 ал.1 от НК.
По делото бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В качеството на частни обвинители по делото са конституирани
Ц.Д.Ж.Д. - съпруга, Д.Н.М. - дъщеря, Р.Е.М. - внук, П.Н.Д. - дъщеря, М.Т.Д. –
внучка, Й.Н.Д. - дъщеря, С.Н.Т. - дъщеря и Е.Е.Т. - брат.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора поддържа повдигнатото обвинение и предлага, след като съдът
признае подсъдимия И.П.Д. за виновен по повдигнатото обвинение по 343,
ал.1, буква "в", вр. с чл.342, ал.1 от НК, да му наложи наказание съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.4 от НК, т.е. да приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Излага доводи, че целите на наказанието спрямо подсъдимия ще бъдат
постигнати с наказание под предвидения минимум, което съобразно с
неговата възраст, предвид и характера на деянието /непредпазливост/ бъде
отложено с минималния изпитателен срок. По отношение на кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“, предлага
същото да не надвишава срока на наказанието „лишаване от свобода“.
Повереникът на частните обвинители, адв. М.З., взема становище, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на деянието,
в което е обвинен, като по отношение на наказанието счита, че на подсъдимия
Д. следва да бъде наложено наказание към средния размер, предвиден за
съответното престъпление, а именно четири години „лишаване от свобода“,
1
след което същото бъде редуцирано с 1/3, което да бъде отложено за
максимален изпитателен срок. Счита, че с цел изпълнение на личната и
генерална превенция подсъдимият следва да бъде лишен от право да
управлява МПС за максимално дълъг срок спрямо наложеното му наказание
„лишаване от свобода“. Предлага наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ да надвишава с 1/3 години наказанието „лишаване от
свобода“.
Частните обвинители Ц.Д.Ж.Д., П.Н.Д., С.Н.Т. подкрепят становището
на повереника си.
Защитникът на подсъдимия И.П.Д., адв. Ч., счита, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и с оглед целите на
специалната и генералната превенция би следвало да се приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като се определи наказание по правилата
на чл.55, ал., т.1 от НК и да се наложи на подзащитния му наказание
„лишаване от свобода“ около 1 година, с 3 години изпитателен срок. В
случай, че съдът не приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, защитникът предлага да се определи минималното предвидено
наказание, което да бъде намалено с 1/3, а размерът на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ да бъде съобразен с размера на
наказанието „лишаване от свобода“. Навежда доводи за наличие на
доказателства, сочещи на оказана помощ от подзащитния му на пострадалия,
респ. за преквалифициране на деянието му по чл.343а от НК.
Подсъдимият И.П.Д. дава обяснения по повдигнатото обвинение.
Изразява съжаление за настъпилия резултат, като поддържа становището на
защитника си по отношение размера на наказанието, което следва да понесе.
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия И.П.Д., което
се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
които са приобщени по реда на чл.283 НПК, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Пострадалият Н.Д.Д. бил професионален велосипедист с дългогодишен
опит, който продължавал да упражнява шосейно колоездене и да участва в
различни състезания и други събития за ветерани като член на Спортен клуб
„Сините камъни"-гр. Сливен.
На 13.03.2021 г. той взел участие в колоездачен поход, наречен
„Долината на тракийските царе", който бил с дължина 204 км. Групата
стартирала от Сливенски минерални бани в 07:00 часа, като имало контролни
подкрепителни пунктове за почивки. Маршрутът преминавал през село
Паничерево, гр.Казанлък, паркинга на ресторант „Светицата" (източно от
град Шипка), обратно през Казанлък, Стара Загора, село Подслон до
Сливенски мин.бани. Демирев управлявал състезателен велосипед марка
„SHOCKBLAZE.
На 13.03.2021 година, около 14.40 часа, движейки се сам в посока изток
по път II-66 той преминал с. Подслон и достигнал км 41+000. Времето било
2
слънчево и ясно, а пътната настилка суха.
Същият ден подсъдимият И.П.Д., живущ в гр.Бургас, заедно със свой
приятел пристигнал в гр. Стара Загора, с цел закупуване на лек автомобил. С
договор от 13.03.2021 година закупил от Автосалон „Томауто“ - Стара Загора
от Валентина Дякова Пилева л.а.„Фолксваген Голф" с peг. № X 8469 КС.
Подсъдимият управлявал закупения от него автомобил към гр. Бургас,
движейки се по главен път II-66, в посока изток. В района на км 41+000 той
застигнал колоездача Демирев и предприел изпреварването му.
Предприемайки маневрата „изпреварване“, подсъдимият Д., преди да я
започне, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат преди него. Извършвайки маневрата, той не се
съобразил с наличието на велосипедиста на пътното платно, с посоката и
скоростта му на движение и по време на изпреварването не осигурил
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство, както изисква чл.25, ал.1 от ЗДП и чл.42, ал.2, т.1 от
Закона за движението по пътищата.
Поради допуснатите нарушения лекият автомобил, управляван от
подсъдимия със скорост от около 50 км/час, застигнал и ударил велосипеда.
Първоначалният удар бил между дясното бомбе на бронята на
автомобила и левия педал на велосипеда. Имало е контактуване между части
от велосипеда (стъпенка на ляв педал) с преден десен калник на автомобила
(снимка № 6 от АТЕ), след което е последвал удар на велосипедиста в
областта на таза от дясното странично огледало на лекия автомобил.
Видно от заключението на АТЕ, мястото на удара на велосипеда в ляв
педал от предна дясна част на бомбето на бронята и удара на седналия на
велосипеда велосипедист е било на 18,0 -18,5 метра западно и на 0,2-0,3 метра
(в педала на велосипеда) и 0,5-0,6 метра (в тялото-таза на велосипедиста), от
ориентира, приет при огледа(точка, отстояща на 1,0 метър от основата на
пътен знак „А 40"-Внимание участък с концентрация на ПТП. Точката се
намира върху южен край на платното за движение ).
Имало е съприкосновение (контакт) на лява ръка, държала бонбон(и), в
дясна колонка на височина 1,0 метра от нивото на асфалта и на 1,15 метра от
предна част на МПС, където се намерила следа от размазан бонбон и част от
опаковката му (Снимка № 5). Тялото и велосипедът били повдигнати във
въздуха и под действието на преносни инерционни сили, изпаднали встрани в
дясно от автомобила, върху южен банкет.
След контакта с велосипедиста, водачът на МПС Д. завъртял рязко
волана наляво, към прекъснатата разделителна линия. Навлязъл в лентата за
насрещно движение и за да не напусне двулентовото платно за движение
завъртял обратно рязко волана надясно.
След удара, лекият автомобил спрял на около 16 метра от тялото на
велосипедиста и на около 21,5 метра от мястото на удара. Тялото на
велосипедиста с велосипеда било отхвърлено напред и надясно на около 7,0
метра от мястото на контакта. Вследствие на удара и падането си
3
велосипедистът получил травми, подробно описани в СМЕ №44/2021 г.
Демирев бил отведен за оказване на медицинска помощ в УМБАЛ „Проф.
Ст.Киркович" АД- Стара Загора. Независимо от оказаната своевременна и
висококвалифицирана медицинска помощ, пострадалият починал на
14.03.2021 г. в 06:00 часа.
При огледа и аутопсията на трупа на Н.Д.Д., на 70 години, се
установили следните травматични увреждания:
Счупвания на таза вляво, с размачкване на меки тъкани, травматично
отслояване и формиране на травматичен джоб, изпълнен с течна кръв и
мазнина. Счупване на дясното бедро. Счупвания на страничните израстъци на
поясните прешлени. Масивно кръвонасядане и охлузване по лява седалищна
област. Охлузване по външната повърхност на левия глезен. Силно изразена
мастна емболия в белите дробове. Относително малокървие на трупа и
вътрешните органи. Оток на мозъка и белите дробове. Счупване на ребра
двустранно. Кръвонасядане по десния лакът.
Видно от изготвената СМЕ на труп, непосредствената причина за
смъртта на Н.Д.Д. е мастна емболия на белите дробове, която е усложнение от
счупванията на таза и дясното бедро. Съгласно заключението на вещото лице
е налице пряка причинна връзка между настъпилото ПТП и травматичните
увреждания на пострадалия, довели до неговата смърт.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Изложените по-горе и приети за установени факти обуславят от правна
страна извода, че по описания начин с деянието си подсъдимият И.П.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343,
ал.1, буква "в", вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на 13.03.2021 г., на път II-66,
км.41+000, източно от село Подслон, община и област Стара Загора, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № X 8469 КС, в посока от запад на изток,
нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по
пътищата, а именно:
чл.25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра..., преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат преди него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение."
чл.42, ал.2 от Закона за движение по пътищата - „Водач, който
изпреварва, е длъжен":
т.1. „по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство", в
резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Н.Д.Д. на 70
години. Престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост –
4
престъпна небрежност.
Основно значение за преценката на съставомерността на извършеното от
подсъдимия Николов има попълването на бланкетната норма на състава с
конкретните нарушения на правилата за движение по пътищата.
В съответствие с приетото от фактическа страна и с трайната съдебна
практика по приложението на нормите на ЗДвП и чл.343 НК, съдът намери, че
подсъдимият е допуснал нарушение на чл.25, ал. 1 от ЗДвП, като не се е
убедил като водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, преди да започне маневрата, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат преди него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение."
С оглед установените по делото фактически положения съдът прие, че
подсъдимият е нарушил и чл.42, ал.2 от ЗДвП, който задължава водачите по
време на изпреварването да осигурят достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство.
Съдът приема, че от обективна страна е налице пряка причинно-
следствена връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение
по пътищата и настъпилото пътно транспортно произшествие, в резултат на
което са получените травматични увреждания, довели до летален изход
пострадалия Демирев.
Причина за настъпване на пътно транспортно произшествие е
поведението на подсъдимия Д. като водач на лекия автомобил л.а.
„Фолксваген Голф" с peг. № X 8469 КС - за подсъдимият е била налице
обективна възможност да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат преди него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, както изисква чл. 25 ал.1 от ЗДП , а също и за подсъдимия , е
нямало обективна пречка да осигури достатъчно странично разстояние
между своето и изпреварваното пътно превозно средство, както изисква чл.42
ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата - „Водач, който изпреварва, е
длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство".
Изводът относно формата на вина, при която е извършено едно
престъпление, се прави въз основа на задълбочен анализ на събрания
доказателствен обем. В конкретния случай и в контекста на приетата за
установена по делото фактология, подсъдимият Д. е осъществил престъпното
деяние при форма на вина небрежност, т.е. същият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици /смъртта на Н.Д.Д./, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, след като е допуснал нарушение на
посочените правила за движение по пътищата.
Деянието на подсъдимия Д. не следва да бъде преквалифицирано като
5
такова по чл.343а от НК, тъй като по досъдебното производство не са налице
доказателства, сочещи на извършени от подсъдимия действия, които
обективно са насочени към спасяване живота на пострадалото лице, както и
субективно същият да съзнава, че оказва такава помощ, от която то се нуждае
неотложно. От показанията на св. Слави Михайлов, който се е движил
непосредствено преди автомобила на подсъдимия и който виждайки
случващото се веднага спрял и отишъл на мястото на произшествието, се
установява, че самият той е позвънил на тел.112 от собствения си мобилен
телефон, за да съобщи за настъпилото ПТП, като пострадалият велосипедист
е оставен да лежи на асфалта, с оглед дадените указания да не бъде местен.
Показанията на св. Михайлов се потвърждават и от показанията на св. Борис
Миланов, също непосредствен очевидец на ПТП и на действията на
участниците в него.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпно деяние от подсъдимия И.П.Д., съставомерно
по чл.343, ал.1, буква ”в”, вр. с чл.342, ал.1 НК, законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” от 2 до 6 години, като съгласно чл.343г от НК в този
случай съдът постановява лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК.
С оглед на това, че съдебното производство се разви по реда на Глава
ХХVІІ НПК и по-конкретно при хипотезата на чл.371, т.2 НПК, съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, съдът следва да определи наказанието на
подсъдимия при условията на чл.58а НК.
В случая съдът определи наказанието на подсъдимия при хипотезата на
чл.58а, ал.1 НК в пределите, предвидени от закона за извършеното
престъпление, като се ръководи от разпоредбата на общата част на този
кодекс и като взе предвид:
-степента на обществената опасност на деянието и дееца;
-подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
В тази връзка съдът счита за уместно да отбележи, че определянето на
наказанието спрямо конкретния подсъдим за конкретно извършеното
престъпление не съставлява механична преценка на отчетените
обстоятелства, а е логически процес на цялостна оценка на всички
обстоятелства, влияещи върху отговорността.
В тази връзка като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия Д., добрите характеристични данни за
същия и изразеното критично отношение към извършеното от него.
При извършено престъпление по транспорта, безспорно от съществено
значение за наказателната отговорност на виновното лице е поведението му
като водач на пътно превозно средство до момента на извършване на
престъпното му деяние. От справката за водач на Д., съдържаща се в ДП, е
6
видно, че допуснатите от него нарушения на правилата за движение по
пътищата през дългия му шофьорски стаж, на първо място не са многобройни
и в този смисъл не го характеризират като един системен нарушител на
правилата за движение по пътищата. От друга страна, допуснатите две
нарушения, за които с НП му е отнеман контролния талон, са с много голяма
отдалеченост във времето. На подс. са отнемани и контролни точки за
допуснати две нарушения, които са му възстановени след две години поради
липса на допуснати нарушения, за които да е бил санкциониран. Допуснати са
от подс. Д. още две нарушения, за които са му налагани глоби с фишове. В
обобщение на казаното се налага изводът, че цялостното поведение на
подсъдимия като водач на МПС през некраткия му шофьорски стаж следва да
бъде оценено като на водач, който не е допускал нито многобройни, нито
системни нарушения на правилата за движение по пътищата и не се
характеризира с висока степен на обществена опасност като такъв. В
контекста на изложеното, не могат да бъдат взети като отегчаващи вината
обстоятелства допуснатите от подсъдимия през годините като водач на МПС
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Отегчаващо вината обстоятелство в конкретни случай е липсата на
виновно поведение от страна на пострадалия, с което да допринесе за
настъпилия резултат.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност, отчитайки и високата степента на обществена опасност на
конкретното престъпление, съдът прие, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, малко
над минималния размер, предвиден в закона за извършеното престъплението,
а именно “лишаване от свобода” за срок от три години, с което ще се
постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция.
В съответствие с изискването на чл.58а, ал.1 НК съдът намали така
определеното на подсъдимия Д. наказание с 1/3, като редуцираното наказание
е „лишаване от свобода” за срок от две години.
При определяне наказателната отговорност винаги следва да се вземе
предвид и степента на обществена опасност на дееца, която в случая е
невисока, предвид липсата на други осъждания и добрите му характеристични
данни.
Действително, съгласно т.7 от ТР №1/2009 г. на ОСНК, признанието на
подсъдимия, чрез което е съдействал за изясняване на обективната истина,
може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. Доколкото обаче
индивидуализацията на наказанието е комплексен логически процес, то това
обстоятелство не е от характер да конфронтира изводите за висока степен на
обществена опасност на конкретното деянието и да обоснове смекчаване на
наказателноправното положение на подсъдимия Д., повече от това, което бе
изложено по-горе.
В обобщение, съвкупната оценка на обстоятелствата, влияещи върху
7
отговорността на подсъдимия Д., изводите за величината на степента на
обществена опасност на деянието, сочи на наличие на превес на смекчаващи
вината обстоятелства, при който настоящият съд определи наказанието, а
именно лишаване от свобода за срок от три години, което в съответствие с
разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали с 1/3, като наказанието което следва
да изтърпи подсъдимият е в размер на две години „лишаване от свобода”,
изтърпяването на което е отложено за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
В контекста на изложеното по-горе, съображенията на защитата и на
представителя на обвинението за определяне наказание на подс. Д. за
извършеното престъплението по правилата на чл.55 НК са неоснователни.
Това е така, тъй като в случая не са налице кумулативно двете условия, които
задължават съда да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 НК и да определи на
подсъдимия наказание под най-ниския предел на предвиденото наказание в
закона или да премине към друг по-лек вид наказание, а именно:
-на първо място фактически констатации, че са налице изключителни
по своя характер смекчаващи обстоятелства или, че има многобройни
смекчаващи обстоятелства, всяко от които само по себе си не може да се
оцени като изключително;
-второ, правен извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е
несъразмерно тежко, защото има значителна по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца от типичните за този вид престъпления, с оглед
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, особености на деянието и дееца, подбудите за извършване на
престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Съобразявайки се с броя, вида и конкретното съдържание на
извършените нарушения на правилата за движение, съдът постанови
лишаване на подсъдимия Д. на основание чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК от
право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано
от влизане на присъдата в сила.
С постановената присъда съдът осъди подсъдимия И.П.Д. да заплати на
частните обвинители Ц.Д.Ж.Д., Д.Н.М., Р.Е.М., П.Н.Д.,М.Т.Д., Й.Н.Д., С.Н.Т.
и Е.Е.Т. направените от тях по съдебно производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на осемстотин лева на всеки един от тях и на
Ц.Д.Ж.Д., Д.Н.М., П.Н.Д.,М.Т.Д. и С.Н.Т. направените от тях по досъдебното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на осемстотин
лева на всеки един от тях.
След влизане на присъдата в сила, съдът постанови:
-веществените доказателства – велосипед марка „SHOCKBLAZE", част
на стъпенка на ляв педал с надпис „SHIMANO", каска марка "GRIVIT",
ръкавици без пръсти за велосипед, чорап с надпис „LASSA", маска тип чорап
марка „Quechua", намиращи се на съхранение в сектор „Пътна полиция" към
8
ОД МВР - Стара Загора, да се върнат на наследниците на Н.Д.Д., след влизане
на присъдата в сила;
-вещественото доказателство - дясно огледало за обратно виждане на
лек автомобил марка „Фолксваген голф“, намиращо се съхранение в сектор
„Пътна полиция" към ОД МВР - Стара Загора, да се унищожи като малоценен
предмет, след влизане на присъдата в сила.

С постановената присъда съдът осъди подсъдимия И.П.Д. да заплати в
полза на Държавата, по бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора
направените по досъдебното производство разноски в размер на 1128,08 лева
/хиляда сто двадесет и осем лева и осем стотинки/.
Съдът прие, че с така наложените на подсъдимия наказания ще бъдат
постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.
Причини и условия, способствали за извършване на престъплението –
несъобразяване с установените правила за движение по пътищата съгласно
ЗДвП на Република България.
Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата.


СЪДИЯ:

9
Съобщи за изтекли лични данни