Присъда по дело №1/2013 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 73
Дата: 4 септември 2013 г. (в сила от 26 ноември 2013 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20131420200001
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 януари 2013 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА

 

гр. Враца, 04.09.2013 год.

          В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                   ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На четвърти септември, две хиляди и тринадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :

 

        Председател: КРАСИМИР Г.                   

            Членове: И.И.

                         Съдебни заседатели: Д.Т.       

                                                                                      

При участието на секретаря      В.В.           и в            

присъствието на прокурора         И.И.               като        

разгледа докладвано от               СЪДИЯТА     нак.дело ОХ № 1

по описа за 2013 год.

 

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

     П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ :

        М.Р. РУСИМОВ – роден на *** ***, жител и живущ в с.гр., понастоящем в Затвора-Враца, българин, български гражданин, с начално образование, неженен,  осъждан, с ЕГН **********,

        

            ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,

 

            че на 28.04.2012 г. в гр.Враца, в Затвора-Враца, при условията на „опасен рецидив”, е причинил СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на Д.Г. ***, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – избиване на първи горен десен резец, поради което и на основание по чл.131”а” пр.2-ро вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и ”б” във вр. с чл.54 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС ГО ОСЪЖДА на ДЕСЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което наказание следва да изтърпи при първоначален режим „строг”,при настаняване в затвор, съгласно чл.61 т.2 от ЗИНЗС.            

            

            ОСЪЖДА подс. М. Русимов ДА ЗАПЛАТИ разноските по делото – сумата от общо 504.00 лв., в полза на Държавата.

 

    ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15- дневен срок, считано от днес, чрез Районен Съд – гр. Враца, пред  Окръжен Съд – гр. Враца.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :  1.

 

 

                                                2.

Съдържание на мотивите

-  2  -

               М О Т И В И :

        Против подс. М.Р.Р. ***, е внесено обвинение от Районна Прокуратура-гр.Враца за извършено престъпление по чл.131”а” пр.2-ро вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС – затова, че на 28.04.2012 г. в гр.Враца, в Затвора-Враца, при условията на „опасен рецидив”, е причинил СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на Д.Г. ***, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – избиване на първи горен десен резец.

        От пострадалия св. Д.Г.Д. е поискано и същия е конституиран първоначално,като частен обвинител в процеса в с.з. на 03.04.2013 г. След това обаче се е отказал да участва, като частен обвинител в с.з. на 15.05.2013 г. и съдът го е заличил, като страна в процеса, а именно частен обвинител.

        Участващия по делото прокурор поддържа обвинението спрямо подс. М.Р. така,както е внесено, като относно размера на наказанието изразява становище за наказание „лишаване от свобода” ефективно около средния размер предвиден в закона.

        Подс. М.Р.Р. не се признава за виновен по обвинението и в обясненията си пред съда сочи, че действително е имало инцидент със св.Д.Г., но същия му налетял и го ударил, като имало сборичкване, но не е удрял в лицето изобщо пострадалия св.Д.Г.. Обяснява, че конфликта със св. Д.Г., който работел, като бръснар в Затвора-Враца, станал по повод направена му забележка от подс.М.Р., че при предишно подстригване го бил подстригал на вълни. Това вбесило св.Д.Г., който трябвало да го подстриже наново и същия му налетял със ножицата, замахнал и го одраскал с нея. Станало сборичкване, като присъстващите затворници ги разделили. Отрича категорично да е удрял в лицето и да е избивал зъб на св.Д. Г.. Пледира, че бил обиден, не е удрял в лицето пострадалия св. Д.Г., като сочи, че не е извършил престъплението и иска да бъде оправдан.

        Служебния защитник на подс. М.Р.Р.адв. Ю.Г. *** пред съда поддържа основна позиция, че подзащитния й подс. М.Р. не е виновен, обвинението не е доказано и следва да бъде оправдан изцяло, като се пледира, че не се е доказало да е причинена средна телесна повреда на св.Д.Г.. Алтернативно се пледира, че е налице психологически афект, като инцидента е предизвикал св.Д.Г. и подзащитния й подс.Р. в афектно състояние му е нанесъл побой, но само със шамари, като не е целял причиняване на средна телесна повреда.

        Анализирайки събраните по делото на доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

        Считано към месец април на 2012 г. в Затвора-Враца изтърпявали наказание „лишаване от свобода” подс. М.Р.Р. ***, известен в затвора с прякора си „Папарко” и пострадалия св. Д.Г. ***, с прякор „М.”, който работел, като бръснар и ежемесечно подстригвал затворниците, за което му се заплащало.

-  3  -

 

       В Затвора-Враца св.Д.Г.Д. имал примерно поведение – спазвал режима, към служителите и администрацията  поведението му отговаряло на дължимото, не влизал в конфликти с тях, не е наказван, като е награждаван многократно за съвестно отношение към труда и активно участие в провеждането на културно масови мероприятия – рисувал, пишел есета и стихотворения, със собствени средства изработил мартеници, които на 1-ви март били дарени в дом за деца лишени от родителска грижа „А. З.”-Враца. Като бръснар е работел в Затвора-Враца за времето от 03.02.2012 г. до 29.03.2013 г., към домакинския щат, като е получавал 40 % от минималната работна заплата.

       На 28.04.2012 г. преди обяд в гр.Враца, в Затвора-Враца на св.Д.Г.Д. било разпредено да подстригва лишени от свобода в помещение предназначено за социално възпитателна дейност, находящо се на вторият етаж в сградата на Затвора-Враца, в голямото крило. Това помещение затворниците наричали „клуба”. Св.Д.Г. отишъл там около 10.30 ч. с инструментите си – ел.машинка за подстригване,гребен, ножица и отвертка. Отверката служела за разглабяне на машинката. Св. Д.Г.Д. подстригал десетина човека, като останали за подсригване петима лишените от свобода, които били ученици - св.Д.И.Д., св.В.Ц.Т., св.И.И.И., св. М.Т.А. и подс.М.Р.Р.. В един момент подс.М.Р., който стоя отстрани и наблю-давал, отправил коментар към св.Д.Г. във връзка с работата му като бръснар, както и че предишния път бил лошо подстриган. По този повод двамата си разменили реплики, в резултат на което подс. М.Р. се ядосал, налетял на „бръснара” св. Д.Г. в момент, в който същия бил приклекнал и чистел машинката си, и го ударил с ръка в гърба, след което при изпра-вянето го ударил с юмрук в лицето и двамата си разменили по няколко удара в областта на лицето и тялото. В резултат на нанесените няколко удара по лицето на пострадалия св.Д.Г., подс. М.Р. разбил устата на св.Д.Г. и му избил горен зъб, което пострадалия не разбрал в първия момент, а само го заболяло. Св.Д.Г. и подс. М.Р. били разтървани от останалите лишени от свобода, които се намирали в помещението в този момент, след което всички били отведени, за да пишат обяснения по повод случилото се. Едва след излизане от помещението св. Д.Г. установил, че му липсва зъб - първи горен десен резец. Подс. М.Р. също имал нараняване в резултат на боя помежду им – посинено и подуто ляво око. Непосредствено след случая пред св.В.Я. и св.М. Н. - надзиратели в Затвора-Враца, св.Д.Г. заявил, че е ударен именно от подс.М.Р., в следствие на което му е избит зъб. Св.М. Н. дори ходил в помещението и търсил зъб, но не намерил такъв. Св. Д.Г. обаче настоял да му се направи медицински преглед за да се установи избиването на зъба. Обстоятелството, че му е избит зъб св.Д.Г. посочил и в писмените си обяснил за случая, взети веднага след случая същия ден.

-  4  -

 

        Пострадалият св.Д.Г.Д. бил транспор-тиран до МБАЛ ”Хр.Ботев”-Враца, където в „Спешно Отделение” в същият ден – на 28.04.2012 г. в 12.30 ч. му е бил извършен преглед. В съставения „Лист за преглед на пациент в спешно отделение”, в графа „Обективно състояние е посочено, че липсва горен преден резец в дясно. Било извършено и рентгеново изслед-ване на черепните кости. Св.Д.Г. бил насочен за последващ преглед към личен лекар и за СМЕ.

        На 02.05.2012 г. св.Д.Г. бил прегледан и от съдебен лекар при МБАЛ”Хр.Ботев”-Враца, за който преглед било издадено СМУ № 96/2012 г. При този преглед св.Д.Г. посочил, че има избит зъб /резец/ при побоя. Св.Д.Г. бил насочен към специалист по дентална медицина за определяне на зъбен статус.

        На 03.05.2012 г. в гр.Враца, специалист по дентална медицина, стоматолог-хирург, прегледал св.Д.Г. и му било издадено Медицинско Удостоверение № 8/2012 г. Бил снет и зъбен статус на прегледания, от който зъбен статус е видно, че освен избития, същия няма и още два горни съседни зъби

        Св.Д.Г.Н. тогава е работел, като „сатинар” в Затвора-Враца,също лишен от свобода, заяви пред съда, че конфликта „това тяхното” между подс.М.Р. и св.Д.Г. е бил несъществен. Твърди, че е писал писмени обяснения за случая който поддържа и каквито няма по делото. Пред съда пострадалия св.Д.Г. твърди, че е казал и на санитаря, че му е избит зъб, което фактически св.Д.Г.Н. отрече.

        Св.В.А.И. също лишен от свобода, твърди, че пред него пострадалия св.Д.Г. бил заявил, че иска три хиляди лева от подс.М.Р. за споразумение по делото, което се отрече категорично от св.Д.Г. пред съда.

        Св.Д.Т.Д. е зъболекар и обслужва Затвора-Враца,като ходи два пъти в седмицата – в сряда и петък от 14.00 ч. до 17.00 ч. Същия сочи, че няма практика при постъпване в Затвора да се снема зъбен статус и не се снема такъв. За св. Д.Г. сочи, че не е посещавал стоматологичния му кабинет в Затвора-Враца и не го е преглеждал.

        Св.И.С. *** и сочи, че тогава не е бил в страната. Обяснява, каква е практиката в Затвора-Враца по обслужване на пострадали.

        За инцидента  подс.М.Р. Русинов бил наказан дисциплинарно – със Заповед на Н-ка на Затвора-Враца по ЗИНЗС с „Изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия. Няма данни по делото дали тази заповед е обжалвана от подс.Р..

        По делото на д.п. има приложена справка от лицето Петко Йолашки, ИСДВР при Затвора-Враца, в която справка се сочат общи характерни и по конкретни взаимоотношения на лишени от свобода  Затвора-Враца и по конкретно за подсъдимия и свидетелите очевидци на случая /без пострадалия/. В тази справка се сочи, че подс. М.Р. и св.Д. /И./ Д. изпъкват малко над останалите и гравитират около лидерите.

 

-  5  -

 

        От заключението на назначената по делото тройна СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА /СМЕ/ е видно, че пострадалия св.Д.Г.Д. е получил избиване на първи горен десен резец, което увреждане отговаря на медико-биологичния признак ,”ИЗБИВАНЕ НА ЗЪБИ, БЕЗ КОИТО СЕ ЗАТРУДНЯВА ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРА”. При избиване на преден зъб /най-често в практиката се избива горен резец, както е в конкретния случай/ се затруднява дъвченето във фазата на отхапването /което също лиза в дъвкателния процес/, поради което същото е съпоставимо с горепосочената медико-биологична квалификация. При извършените прегледи не са установени болестни процеси на зъбите, което да води до промяна на горепосочената квалификация. Освен това на св.Д.Г. са установени и други телени увреждания – оток и охлузвания на челото, охлузвания на лигавицата на долна устна и дясно рамо, разкъсване на горна устна юздичка, кръвонасядания на дясно рамо и гръдния кош, които увреждания са му причинили болка и страдание. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и по време посочени по делото. Допълнителното заключение на СМЕ сочи, че оздравителния период след избиване на зъби без разкъсвания на зъбодържащата кост и апарат, нормално протича за срок от около 14-21 дни, т.е. тогава алвеолата се изпълва с гранулационна тъкан, поради това се твърди, че зъбът е избит в периода посочен от прегледания – пострадалия св.Д.Г., а именно на 28.04.2012 г. Първично зарастване на избит зъб е и тогава, когато не е имало хирургична интервенция /шиене/ на раната, тъй като тук се касае за комплекс от твърди костни тъкани и меки гингвинални тъкани.

        От заключението на назначената по делото двойна СЪДЕБНО ПСИХОЛОГО - ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА /СППЕ/ е видно, че подс. М.Р.Р. страда от „диссоциално личностово разстройство”. Интелект, памет, и мисленето на подс.М.Р. са в норма. Налице са груби характерови особености, които определят личността му и афективна неустойчивост. Подс.Р. е разбирал свойството и значението на деянието си на 28.04.2012г. и е могъл да ръководи постъпките си, като деянието подс.М.Р. не е извършил в състояние на физиологичен афект. 

        Подс. М.Р.Р. е роден на *** ***, жител и живущ в с.гр., понастоящем в Затвора-Враца, българин, български гражданин, с начално образование, неженен,  осъждан. По местоживеене  подс.М.Р. е с много лоши характеристични данни от органите на полицията – дружи с лица от криминалния контингент, склонен е към извършване на противо-обществени прояви, препитава се предимно от извършване на кражби, в квартала, където живее, не се ползва с добро име. Съгласно характеристиката от Затвора-Враца, подс.М.Русинов произхожда и израства в многодетно ромско семейство,като родителския контрол е бил формален и символичен.Посещавал е училище по 5 клас,като няма формирани трудови навици и умения. Притежава слаб самоконтрол и себевладеене. Не е способен да решава проблемите си или ако ги решава,то е по незаконен,престъпен и силов начин.С нисък интелект

-  6  -

 

примитивен, емоционално възбудим, в ситуации на продължителна фрустрация е неустойчив и може да реагира, както с външна насочена агресия, така и със себедеструктивни прояви. В Затвора-Враца от 22.11.2011 г. е със статут на ученик. Наказван е общо 6/шест/ пъти за нарушаване на дисциплината в Затвора-Враца, с дисциплинарни наказания – за нанасяне на побой над друг лишен от свобода /за настоящия случай/, за отправяне на обиди и заплахи към служител от НОС, за нанесен побой над друг лишен от свобода, който му крал дрехите, за влизане в друго спално помещение, за открит мобилен телефон в дюшека на леглото му и за влизане във физическа саморазправа с друг лишен от свобода. Осъжданията му досега са общо 7 /седем/ - първо през 1997 г., като непълнолетен е осъждан за кражба и за отнемане на МПС от РС-Берковица – условно. През 1998 г. от РС-Враца за грабеж, също условно. През 1999 г. от РС-Враца за кражба на 1 год. л.св. ефективно. През 2003 г. от ОС-Враца, също за грабеж на 8 год. л.св. През 2003 г. от РС-Враца за изнасилване на 9 год. л.св. През 2007 г. от СГС за грабеж на 5 год. л.св. По последните три дела му е определено от СГС едно общо наказание от 11 год. лв. Освободен с УПО на 25.01.2010 г. с остатък от 1 год., 10 месеца и 25 дни, с изпит. срок равен на остатъка, в който прави нов грабеж на 12.08.2010 г. и през 2011 г. за този грабеж е осъден от ВОС по споразумение на 2 год. и 8 месеца л.св., в сила от 28.09.2011 г. УПО в размер от 1 год., 10 месеца и 25 дни е постановено да се доизтърпи с Определение на ВОС от 20.10.2011 г. Именно това УПО подс.М.Р. ***,считано от 04.10.2011г. и е търпял, считано към извършване на настоящето деяние на 28.04.2012 г.

  Горната фактическа обстановка се установява от събраните на съдебното следствие и на досъдебното производство, гласни и писмени доказателства – частично от обясненията на подс. М.Р.Р. пред съда, напълно и частично от показанията на свидетелите – Д.Г.Д., М.Т. Атана-сов, В.Ц.Т., Д.Т.Д., И.И.И., В.В.Я., Д.И.Д., М.В. Никовски, И.Ц.С., В.А.И. и Д.Г.Н., заключенията на експертите: д-р Ф.Й.Т., д-р Р.А.Н. и д-р В.М.Н. по СМЕ, д-р Б.В.К. и Г.Д.С. по СППЕ, както и от писмените доказателства, както следва: от ДП – писмо от Затвора-Враца на л.10, Жалба на л.11-12, СМУ на л.13, Мед.Удост. № 8/2012 г на л.14, зъбен статус на л.15, Заповед за дисц.наказание на л.16, Докладна на л.17-18, писмени обяснения на л.св. на л.19-26, писмо от ЦСМП-Враца на л.82, писмо от МБАЛ-Враца на л.84 с приложени лист за преглед на л.85 и рентг.изследване на л.86, справка от ИСДВР при ОЗ-Враца на л.88, писмо от РЗОК-Враца на л.90,Увед.Писмо от АК-Враца на л.111 справка за лице на л.112-113, х-ни данни на л.114, справка за съдимост на л.116-120 и от ВРП на л.121; и от съд. следствие – писмо от Затвора-Враца на л.19 и на л.90, характеристика на л.св. Д.Г.Д. на л.92, характеристика на л.св. М.Р.Р. на л.93 и пет броя Заповеди за дисц.наказания на л.94-98.

-  7  -

 

        При така събраните и посочени по-горе доказателства, съдът приема, че по настоящето дело се доказа по един безспорен и несъмнен начин, че подс. М.Р.Р. е извършил деянието в което е обвинен. В тази насока съдът възприема основно, но и частично показанията на пострадалия св. Д.Г.Д., които се подкрепят пряко и косвено от показанията на свидетелите – Д.И., М.А., В.Т., И.И., В.Я. и М. Никовски, заключенията на СМЕ и СППЕ, както и писмените доказателства.

         В случая безспорно е установено и не се спори по делото, че във въпросния ден – 28.04.2012 г. /събота/ в Затвора-Враца, е станал инцидент, първоначално словестно спречкване, прераснало в бой - размяна на удари между св.Д.Г. и подс.М. Русинов. Спорно са обстоятелствата, кой първи е започнал боя, имало ли е удари от страна на подс.М.Русинов в лицето на св.Д. Г. и налице ли е вследствие ударите на подс.Русинов избит зъб у св.Д.Г..

         По отношение първото спорно обстоятелство, съдът приема, че именно подс.М.Русинов е налетял и е употребил насилие – удар върху св.Д.Г.. Това сочи, както пострадалия св.Д.Г., така и присъстващите на инцидента свидетели очевидци – Д.И. и М.А., като показанията им са основно непро-тиворечиви. От друга страна подс.М.Р., св. В.Т. и св.И.И., които също са очевидци на инцидента твърдят, че именно бръснаря е налетял първи с цел да удари подс. Р.. Тези три лица обаче си противоречат относно как точно е станало това – подс.Р. сочи, че св.Д.Г. му налетял с ножицата, с която го ударил, св.Вл.Т. твърди пред съда, че първо бръснара тръгнал с машинката към подс.Р., а след това се върнал и взел ножицата, на д.п. пред разследващ орган е заявил, че с ръка св.Д.Г. е посегнал, а пред съдия на д.п., че първо подс.Р. бутнал бръснара, който го ударил с глава, св.И.И. сочи, че бръснара е тръгнал с ножицата –  пред съда и на д.п. пред разсл.орган или че е държал ножица и машинка - пред съдия на д.п. Затова съдът приема, че първи е предприел физическо насилие спрямо другия именно подс.М.Р., което, както се посочи по-горе, се подкрепя от показанията на св.Д.Г., св.Д.И. и св.М.А., както и косвено от данните за личността му, за агресивно поведение на същия – СППЕ, характеристики,наложени дисц.наказания в Затвора-Враца,осъждания.

        За второто спорно обстоятелство имало ли е удари от страна на подс.М.Р. в лицето на св.Д.Г. и как точно, се явяват също съществени противоречия. Подс.Р. твърди, че изобщо не е удрял в лицето бръснаря, докато св.Д. Г. твърди, че първия удар бил с глава в лицето му, а след това имало още удари. В цялост и преимуществено обаче очевидците  присъставащи тогава на случая сочат, че е имало удари в лицето на св.Д.Г. и то именно от страна на подс.М.Р. и друг не го е удрял. Св.Д.И. сочи, че  първия удар на подс.Р. бил в гърба на св.Д.Г., което сочи и св.М.А., след което втори удар с юмрук в лицето и последваща размяна на удари. Св.М.

-  8  -

 

А., че след удара в гърба, бръснара му отвърнал, след което последвала размяна на удари в лицето. Св.Вл.Т. сочи, че подс. Р. е ударил св.Д.Г. в лицето, но само със шамар. Св. И.И. сочи, че с длан с пестница подс.Р. ударил в лицето бръснара, като последвала размяна на удари с ръце, но не сочи конкретно къде са се удряли. Съдът не приема обаче твърдя-ното от страна на пострадалия св.Д.Г.,че е имало първи удар с глава от страна на подс.Р. в лицето му, което сочи само той, но не и никой от присъстващите. Съдът приема, че първия удар е бил с ръка от страна на подс.Р. в гърба на св.Д.Г., което сочат непротиворечиво св.Д.И. и св.М.А.. Затова и съдът не приема за достоверни твърденията на подс.М.Р., че изобщо не е удрял в лицето пострадалия св.Д.Г., а приема, както се посочи и по-горе, че същия е налетял първи, ударил е първи и при последвалата размяна на удари е ударил в лицето пострадалия св.Д.Г..

        На трето място относно обстоятелството, при ударите избиван ли е зъб, съдът приема, че в резултат именно на ударите в лицето на пострадалия св.Д.Г. от страна на подс.М.Р., същия му е избил зъб. Действително зъб не е намерен, но че е имало зъб и същия е избит именно при инцидента, сочи както св. Д.Г., така и заключението на СМЕ. Свидетелите очевидци също не са видели избиване на зъб, но това няма и как да стане, тъй като зъбите са на скрито място в устатата, св.Д.Г. е имал и други липсващи предни зъби, като самия пострадал в по-късен момент е установил липсата на зъба. Непосредствено след случая обаче св.Д.Г. е споделил факта за избит негов зъб вследствие конфликта пред двама надзиратели – св.В.Я. и св. М.Никовски, като втория дори е ходил в клуба да търси зъба, но не го е намерил. Пред св.Д.И. при писането на обяснения непос-редствено след случая, св.Д.Г. му бил заявил, че има счупен зъб. Това обстоятелство – за избит и липсващ зъб, последователно св.Д.Г. сочи в писмените си обяснения за случая, както и при последващите прегледи в спешния център на МБАЛ, пред съдебен лекар и пред стоматолог-хирург. Същото обстоятелство безспорно е установено при прегледите, което сочи категорично заключението на тройната СМЕ. Затова и съдът дава вяра на показанията на св. Д.Г.Д., че му е избит зъб именно от страна на подс.М.Р. и, че това е станало именно на 28.04.2012 г. при конфликта помежду им.

        Следва да се отбележи, че в цялост показанията на всички присъстващи на инцидента лишени от свобода са противоречиви относно как е протекъл инцидента, като са налице и противоречия в самите им показания дадени пред разс.орган на д.п., пред съдия на д.п. и пред съда на съд.следствие. Пред съда на съд.следствие бяха четени по съответния законов ред изцяло показанията на св.М. А., но само пред разсл.орган на д.п., на св.Д.И. също само пред разсл.орган, на св.Д.Г. само пред съдия на д.п., на св.Вл.Т. пред разсл.орган и пред съдия на д.п. и на св.И.И. също пред разсл.орган и пред съдия на д.п., като с изключения на последния св.И.И. всички останали потвърдиха

-  9  -

 

прочетените им показания. Твърдяното от този свидетел И.И. пред съда,че не е имало бой и физическо насилие, а само словестно скарване и дърпане,се опровергава от всички останали присъстващи, поради което съдът не му дава вяра.

        Преценени цялостно и поотделно в тяхната връзка и логична последователност, събраните доказателства по делото водят до един единствено логичен, несъмнен и категоричен извод, а именно, подс. М.Р.Р. е причинил на пострадалия св.Д.Г.Д. телесните повреди, изразяваща се в избиване на зъб  - първи горен десен резец, без който се затруднява дъвченето и говоренето, както и причиняване на леки телесни увреждания - оток и охлузвания на челото, охлузвания на лигавицата на долна устна и дясно рамо, разкъсване на горна устна юздичка, кръво-насядания на дясно рамо и гръдния кош, които увреждания са му причинили болка и страдание.

        От обективна и субективна страна съдът приема, че подс. М.Р.Р. е осъществил състава на следното престъпление – по чл.131”а” пр.2-ро вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС – на 28.04.2012 г. в гр.Враца, в Затвора-Враца, при условията на „опасен рецидив”, е причинил СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на Д.Г. ***, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – избиване на първи горен десен резец.

        Подс. М.Р.Р. е извършил деянието умишлено, с пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е искал настъпването на тези последици –да упражни насилие и да нанесе телесна повреда на пострадалия, което в действителност се е случило.

        Безспорно е налице „средна” телесна повреда по смисъла на закона, тъй като избиването на зъба и неговата липса е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, което се сочи категорично от тройната СМЕ. Избиването на зъба е в резултат именно на нанесен удар от страна на подс. М.Р. в лицето на св.Д.Г., което се доказа по делото.

        В случая е налице „опасен рецидив” за подс. М. Руусинов, тъй като последните му четири осъждания, са както следва: по НОХд № 481/01г. на ВРС от 8 год. „лишаване от свобода”  в сила от 31.03.2003 г., по НОХд № 27/03г. на ВРС от 9 год. л.с., в сила от 09.08.2005 г.,по НОХд № 723/04г. на СГС от 5 год. л.с., в сила от 05.03.2007 г., като по тези три дела е определено едно общо наказание в размер на 11 год. л.с. по ЧНД № 3094/07 г. на СГС, в сила от 26.11.2007 г., като наказанието е изтърпял след УПО на 25.01.2010 г. След това в срока на УПО извършва деянието по НОХд № 352/2011 г. на ВОС, за което е осъден на 2 год. и 8 мес. л.с., при „строг” режим, в сила от 28.09.2011 г. В случая е налице „опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, тъй като същия е осъждан както за извършено тежко умишлено престъпление не по-малко от една година, за което не е прилаган чл.66 от НК, фактически посочените по-горе три осъждания, които

-  10  -

 

са групирани в едно общо наказание и следва да се счете за едно осъждане и отделно от това и последното осъждане, така и е осъждан фактически два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, а именно ЧНД № 3094/07 г. на СГС и НОХд № 352/11 г. на ВОС, като също не е прилаган чл.66 от НК, като от изтърпяването на тези наказания по горните осъждания не е изтекъл 5 год. срок по чл.30 ал.1 от НК.

        Не е налице деяние извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, поради уплаха или смущение, или деяние извършено при крайна необходимост от страна на подс.М.Р.. Същия умишлено е нападнал и удрял пострадалия св.Д.Г. в лицето, като именно той е бил нападателя и фактически св.Д.Г. се е отбранявал, като тази отбрана е станала в рамките на необходимите предели. Не е налице и афектно състояние от страна на подс.Р., което сочи и заключението на СППЕ.

       При определяне на вида и размера на наказанието за подс. М.Р.Р. съдът се съобрази с разпоредбата на чл.54 от НК. Съгласно закона за деяние по чл.131”а” пр.2-ро от НК се предвижда наказание от 5 /пет/ до 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода”. За подс. М.Р. съдът отчете, че е налице явен и съществен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – много лоши характеристични данни по местоживеене, както по местоживеене ***, така и по местопребиваването му в Затвора-Враца, крайно обременено съдебно минало - предишни осъждания /първите три/ за извършени тежки умишлени престъпления – по чл.195 ал.1 от НК, по чл.346 ал.2 от НК и по чл.198 ал.1 от НК /без осъжданията му обуславящи квалификацията „опасен рецидив” – последните му четири осъждания/, мястото където е станал случая в Затвора-Враца, където трябва фактически да се поправи и превъзпита, и където  трябва да има ред и дисциплина, като не са налице някакви смекчаващи отговорността  му обстоятелства. Липсва съжаление или разкаяние за извършеното, налице е явно омалова-жаване на случая и увереност в правотата на собствените си противозаконни действия. Подс.Р. несъмнено демонстрира едно пренебрежение към законите и правовия ред в страната като цяло и в частност към телесната неприкосновеност на личността.

        Затова и на основание чл.54 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, съдът наложи на подс. М.Р.Р. наказание от ДЕСЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което наказание следва да изтърпи при първоначален режим „строг”,при настаняване в затвор, съгласно чл.61 т.2 от ЗИНЗС /Закон за Изпълнение на Наказанието и задържането под стража/. Същия се явява „рецидивист”, както съгласно НК, така и съгласно ЗИНЗС.          

       С така определеното наказание, съдът отчете, че е възможно изпълнението на целите на наказанието по чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната превенция, а именно – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите, да се въздейства предупредително върху него, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху членовете на обществото. За подс. М.Р.Р. няма никакви основания за приложението на чл.55 от НК, а приложението на чл.66 от НК е

-  11  -

 

недопустимо, както с оглед предишните му осъждания, така и с оглед размера на определеното му наказание от 10 год. л.св. Подс. М.Р. се характеризира и изявява с особено висока степен на обществена опасност, като на личността, така и  на извършените от него противоправни деяния и следва да се изолира от обществото за един по-продължителен период от време.

        Причина за извършване на деянието е ниското правосъзнание от страна на подс. М.Р. и незачитането на телесната неприкосновеност.

        Подс. М.Р. се ОСЪДИ да заплати и разноските по делото – сумата от общо 504.00 лв., в полза на Държавата.

        По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

Гр.Враца                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :

26.09.2013 год.                        /КРАСИМИР Г./