Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 6682 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по предявен от Р.Ж.В.
срещу застрахователно дружество „Б.И.“ АД гр. София иск с правно основание чл.
432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
26 000 лева неимуществени вреди, претърпени от пътнотранспортно
произшествие на 05.02.2017 г. в гр. София, виновно причинено от И.Г.С.. По
делото е конституиран като трето лице помагач И.Г.С. на страната на ответника „Б.И.“
АД гр. София.
Ответникът
по първоначалния иск „Б.И.“ АД гр. София по реда на чл. 219 ал. 3 от ГПК е
предявил срещу третото лице помагач И.Г.С. обратен иск с правно основание чл.
500 ал. 1 т. 1-3 от КЗ, за заплащане от ответника по обратния иск на ищеца по
обратния иск на евентуално платеното от ищеца – застрахователно дружество
обезщетение, поради причиняване на вредите под въздействие на алкохол.
Ищецът
по първоначалния иск Р.Ж.В. излага, че на 05.02.2017 г. около 19:30 в гр.
София, при управление на л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег. № ******по бул.
„Сливница“, на кръстовището с ул. „Одрин“ бил ударен от л.а. „Фиат Брава“ с
рег. № ******, управляван от л.а. „Фиат Брава“. Ударът произлязъл след удар на
л.а. „Фиат Брава“ в бордюр и еластична предпазна ограда. След удара водачът на
л.а. „Фиат Брава“ И.Г.С. напуснал произшествието с автомобила си. В резултат на
произшествието ищецът получил счупване на 5-та метакарпална кост на дясната
ръка, травма на гръдния кош, контузия на шията, контузия на дясната раменна
става, контузия на поясно-кръстния отдел на гръбначния стълб, обширно
кръвонасядане на лявата предмишница, травматичен оток, травма на гръдния кош и
кръвонасядане на дясна длан на 5-та метакарпофалангиална става. Ищецът твърди,
че резултат на травматичните увреждания получил силни болки, а лечението му
продължавало към момента на предявяването на иска.
Към
момента на настъпването на ПТП, собственикът на л.а.“Фиат Брава“ с рег. № ******
сключил задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното
дружество, със застрахователна полица BG/22/116002137684, валидна от 09.08.2016 г. до
08.08.2017 г.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът Р.Ж.В. прави искане до съда да осъди
ответника З. „Б.и.“ АД *** да му заплати застрахователно обезщетение в размер
на 26 000 лева за неимуществени вреди в резултат на ПТП, виновно причинено
от застрахованото лице, ведно със законната лихва от 05.02.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по първоначалния иск З. „Б.и.“
АД *** оспорва твърдението за причиняване на деликта от И.Г.С. и прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
В
молбата си за предявяване на обратен иск (л. 32) ответникът по първоначалния
иск и ищец по обратния иск З. „Б.и.“ АД *** излага,
че пътнотранспортното произшествие на 05.02.2017 г. в гр. София, при което е
пострадал Р.Ж.А., е виновно причинено от ответника по обратиня иск И.Г.С. при
управление на МПС в нетрезво състояние, със съдържание на алкохол в кръвта 2,26
промила, без свидетелство за управление на МПС. След ПТП виновният водач е
напуснал мястото на произшествието. На основание изложените обстоятелства,
ищецът по обратния иск З. „Б.и.“ АД *** прави искане до съда при условията на
евентуалност, да осъди ответника по обратния иск И.Г.С. изцяло сумата, за която
бъде осъден да заплати като застрахователно обезщетение, с размер на евентуалната
претенция 26 000 лева.
Назначеният
по предоставена правна помощ представител на ответника по обратния иск И.Г.С. -
адвокат В.Д., прави възражение за недоказаност на причиняването на деликта от
отв. С. и възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение.
По
делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване настъпилото
ПТП на 05.02.2017 г. около 19.30 ч. в гр. София на бул. „Сливница“ в района на
кръстовището с ул. „Одрин“ между л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег. № ******по бул.
„Сливница, управляван от Р.Ж.В. и л.а. „Фиат Брава“ с рег. № ******, управляван
от И.Г.С., и сключването на договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ за л.а.“Фиат Брава“ с рег. № ******, валидна към датата на
настъпването на ПТП – не се спори между страните. В хода на делото, е било
разгледано и приключено НОХД № 5943/2017 г. на СРС със споразумение от
06.06.2018 г., с което подсъдимият И.Г.С. е бил признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 343б от НК. Това обстоятелство е било прието за
безспорно Съдът на основание чл. 300 от ГПК следва да приеме за безспорно
установено и извършването от обективна страна на деянието, за което ответникът
по обратния иск е бил признат за виновен с протоколно определение на съда от
06.06.2019 г. – че на 05.02.2017 г. около 19:30 ч. в гр. София на бул.
„Сливница“ в района на кръстовището с ул. „Одрин“ от ул. „Димитър П.“*** И.Г.С.
е управлявал л.а. „Фиат Брава“ с рег. № ****** с концентрация на алкохол в кръвта
2,26 ‰ (л. 121-123). Обстоятелствата, съставляващи от фактическа страна
деянието – предмет на присъдата, съвпадат с обстоятелствата по причиняването на
увреждането, поради което съдът приема, че увреждането е било причинено от И.Г.С.
след употреба на алкохол с концентрация над допустимата по закон.
Механизмът
на ПТП и допуснатите от ответника по обратния иск И.Г.С. нарушения се
установяват от показанията на свидетелката К.К.и автотехническата експертиза по
делото. Според свидетелката, автомобилът, в който тя е била пътник, е бил
изпреварен от л.а. „Фиат Брава, след което последвал удар в мантинелата,
завъртане на изпреварващия автомобил и удар в движещия се пред него л.а.
„Фолксваген Пасат“, управляван от ищеца В.. Според заключението на вещото лице,
причината за ПТП е управление на л.а. „Фиат Брава“ от И.Г.С. с превишена
скорост – около 70 км/ч, предприемане на маневра изпреварване, несъобразена с
пътните условия - мокра и хлъзгава пътна настилка, и предприетия от водача на
автомобила при завършване на маневра за изпреварване рязък завой надясно (л.
175). Това причинило загуба на контрол на водача върху автомобила, вследствие
на което последвал удар на предната дясна част на л.а. „Фиат Брава“ в задната
лява част на л.а.“Фолксваген Пасат“, управляван от ищеца Р.Ж.В.. С действията
си ответникът по обратния иск е нарушил разпоредбите на чл. 20 ал. 2, чл. 21
ал. 1 и чл. 25 ал. 1 от ЗДвП.
От приложената
медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че при ПТП ищецът е получил счупване на пета предкиткова (дланна)
кост на дясната длан, причинило трайно затруднение движението на крайника за
срок, не по-малък от 2 месеца (л. 134). Според вещото лице, полученото
травматично увреждане е в причинна връзка с настъпилото ПТП. При приемането на
ищеца в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на 05.02.2017 г. била поставена диагноза
повърхностна травма на раменен пояс и мишница и контузия на гръдния кош (СМЕ л.
132). Според показанията на св. Петкова – съпруга на ищеца, получените
травматични увреждания наложили гипсова
имобилизация, причинили затруднения в движенията му за около 45 дни, болки в
областта на увредения крайник и невъзможност да работи физическа работа.
По
делото не се установяват обстоятелства, оборващи презумпцията на чл. 45 ал. 2
от ЗЗД за виновно причиняване на деликта.
При
така изложените доказателства съдът приема, че е осъществен съставът на
непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на травматични увреждания,
болки и страдания на ищеца, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило
при виновно нарушаване на правилата за движение от водач на МПС, за което е
била с сила застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество като
застраховател. Настъпилото ПТП и причинените с него вреди имат характер на
застрахователно събитие по смисъла на по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с
чл. 394 от КЗ и са основание за пораждане на задължение на застрахователя да
заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Претенцията на ищеца
е за обезщетение за неимуществени вреди. За определяне на справедливото
обезщетение за неимуществените вреди съдът следва да вземе предвид
продължителността на възстановителния период – 2 месеца според СМЕ (л.134),
изпитаните от временни затруднения в движенията, вследствие счупването на костта
на дясната длан и травмата на раменния пояс и мишницата и болки в областта на
увредената длан, които с ниска интензивност продължават и понастоящем. Това
дава основание на съда да приеме, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е 6000 лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ
в частта му за неимуществените вреди е основателен до този размер.
Върху
сумата от 6000 лева ответникът дължи законна лихва от дата 30.05.2017 г. –
датата след изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ за произнасяне
по извънсъдебната застрахователна претенция от 28.02.2017 г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
Неоснователна
е претенцията за неимуществени вреди в частта й над 6000 лева до пълния
предявен размер от 26 000 лева. Няма доказателства за усложнения
вследствие счупването на костта на дланта и травмата на раменния пояс, след
обичайния възстановителен процес. От прегледа не се установяват нарушения в
нормалната функция на увредената ръка, с изключение на по-слабо разперване на
пети пръст (СМЕ л. 133). Не се установяват други увреждания на здравословното
състояние на ищеца. Поради изложените съображения, определяне на обезщетение в
по-висок размер от 6000 лева би противоречило на справедливостта.
Неоснователна
е и претенцията за законна лихва в частта й от 05.02.2017 г. до 29.05.2017 г.
Съгласно чл. 497 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 496 ал. 1 от КЗ, застрахователят
дължи законна лихва след изтичане на тримесечен срок от предявяването на
извънсъдебната застрахователна претенция, ако липсва произнасяне на
застрахователя по нея.
Предявеният
по реда на чл. 219 ал. 3 от ГПК при условията на евентуалност обратен иск с
правно основание чл. 433 т. 3 от КЗ от „Б.И.“ АД гр. София срещу И.Г.С. е
основателен до размер 6000 лева, в който е основателен първоначалният иск,
предявен от Р.Ж.В. ***. Безспорно установено по реда на чл. 300 от ГПК
причиняване на увреждането от ответника И.Г.С. при управление на л.а. „Фиат
Брава“ с концентрация на алкохол в кръвта 2,26 ‰. От показанията на
свидетелката Которова се установява, че ответникът е напуснал мястото на ПТП.
Поради изложеното, следва ответникът по обратния иск И.Г.С. *** дължимото от
последния на първоначалния ищец обезщетение в размер на 6000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от 30.05.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
по първоначалния иск „Б.И.“ АД гр. София следва да заплати на ищеца Р.Ж.В.
разноски по делото в размер на 92 лева, според уважената част от иска.
Ответникът „Б.И.“ АД гр. София следва да заплати на адвокат К.И.Н.
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 301,30 лева, според уважената
част от иска, а по сметка на СГС държавна такса от 200 лева. В съответствие с
горното, следва ответникът по обратния иск И.Г.С. да заплати на ищеца по
обратния иск „Б.И.“ АД гр. София разноските, дължими от „Б.И.“ АД гр. София на Р.Ж.В.
и СГС в общ размер 593,30 лева, както и направените от „Б.И.“ АД разноски в
размер на 239,20 лева – заплатената държавна такса върху уважената част от
обратния иск.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда
„Б.И.“ АД гр. София, ЕИК ******, адрес за призоваване: гр. София бул. „******да
заплати на Р.Ж.В. ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: гр. ******застрахователно
обезщетение в размер на 6000 (шест хиляди) лева за неимуществени вреди,
изразяващи се в затруднение движенията на дясна ръка и болки и страдания,
вследствие счупване на пета предкиткова (дланна) кост на дясната длан,
повърхностна травма на раменен пояс и мишница и контузия на гръдния кош,
получени при ПТП на 05.02.2017 г. в гр. София, виновно причинено от И.Г.С. при
управление на л.а. „Фиат Брава“ с рег. № ******, ведно със законната лихва
върху тази сума от 30.05.2017 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля
предявения от Р.Ж.В. *** иск с правно основание чл. 432 от КЗ над сумата от
6000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева, както и претенцията за
законна лихва за периода от 05.02.2017 г. до 29.05.2017 г.
Осъжда
И.Г.С. ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Б.И.“ АД гр. София сумата от
6000 (шест хиляди) лева по евентуално предявен обратен иск с правно основание
чл. 500 ал. 1 т. 1-3 от КЗ, представляващи дължимо застрахователно обезщетение
от „Б.И.“ АД гр. София на Р.Ж.В., ведно със законната лихва върху тази сума от
30.05.2017 г. до окончателното изплащане.
Осъжда
„Б.И.“ АД гр. София да заплати на Р.Ж.В. разноски в размер на 92 лева, на
адвокат К.И.Н. възнаграждение в размер на 301,30 лева, а по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 200 лева.
Осъжда
И.Г.С. *** разноските, дължими от „Б.И.“ АД гр. София на Р.Ж.В. и СГС в общ
размер 593,30 лева, както и направените от „Б.И.“ АД разноски в размер на
239,20 лева – заплатената държавна такса върху уважената част от обратния иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: