РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2441 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 27а от Закона за закрила на детето.
Образувано е по жалба от Б.В.С. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № ЗД/Д-В-П-042/14.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Провадия, с която на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за закрила на детето дъщеря му Ж. Б. С., ЕГН **********, е настанена спешно в приемно семейство.
В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна поради допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, изразяващи се в късното й връчване на жалбоподателя – баща на детето, липсата на мотиви, постановяването й при неизяснени фактически и правни основания за издаването й и допуснато несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят по-конкретно счита за неизяснено защо настаняването на детето в семейната среда на близки и роднини не е в неговия най-добър интерес, намира, че са нарушени правилата по чл. 27 от ЗЗД относно съгласието и несъгласието на роднините и близките. Посочва, че бабата на детето Д. Ш. е заявила желанието си да го гледа, че е осигурила условия за това. Намира мярката за неправилна, моли заповедта да бъде отменена и в негова полза да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в производството, Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Провадия счита жалбата за неоснователна, твърди, че в отдела за закрила на детето по местоживеене са постъпвали сигнали за състоянието на детето и условията, при които се отглежда, че детето не е обхванато от образователната система, че е със занижена хигиена и има данни за насилие в семейството. Конкретният повод за издаване на обжалваната заповед е констатираното състояние на детето на 14.10.2021 г. при завеждане в детската градина – със синини по лицето и главата, което е наложило извеждането му по спешност от семейството и настаняване в приемно семейство. Моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
До м. май 2021 г. случаят е от териториалната компетентност на Отдел „Закрила на детето“ – гр. Варна, тъй като детето живее на територията на гр. Варна.
В началото на 2021 г. по постъпил сигнал е изготвен доклад за оценка от ДСП – Варна. При срещата с детето Ж. и баба й, социалните работници са документирали, че детето е облечено с подходящи дрехи за сезона, изглежда щастливо, жилището в гр. Варна, ул. „***“ № **, ет. *, ап. * е скромно обзаведено, но изглежда чисто и подредено, няма електричество, според твърденията на бабата се прави ремонт. Констатациите са, че детето живее в добри хигиенно-битови условия, усмихнато е, потвърждава, че се чувства добре в дома си. Бащата получава помощ и подкрепа за отглеждането от бабата, съседи също ги подпомагат. Данните от личната лекарка са за добро състояние на детето, от детската градина – че детето не посещава градината и комуникацията с бабата и бащата е трудна. Бабата и бащата нямат регулярни доходи, затова не могат да осигурят някои нужди на детето. То е ставало свидетел на насилие от бащата спрямо бабата, но не е установено да е пострадало пряко от насилие. Въз основа на констатациите е направено предложение спрямо детето да се предприеме мярка за закрила по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД „съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“ и семейството да се насочи към социална услуга в общността. Въз основа на доклада е издадено направление за ползване на социални услуги от 12.02.2021 г. На 17.02.2021 г. е проведена среща в отдела за защита на детето между социален работник, бабата и съседка, при която са документирани изявленията на бабата, че бащата пуши трева, уведомено е Първо РПУ, има системен тормоз от бащата спрямо бабата. В периода 18.02.2021 г. до 05.04.2021 г. са правени неуспешни опити за контакт с бащата. По телефона е заявил, че не желае да ползва социална услуга, че детето е болно от Ковид, затова не посещава детска градина. Информацията за заболяването не е потвърдена от личния лекар. При среща на 06.04.2021 г. се е държал агресивно, не е искал консултации, в крайна сметка е подписал договор за работа с център за социална подкрепа за консултации, но не ги е посещавал. На 11.05.2021 г. е направен преглед на предприетите мерки и са планирани мерки за следващия 3-месечен период.
През м. май 2021 г. детето е заминало с баба си в с. Ж., общ. Провадия при партньора на бабата. Поради това е поискано съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Провадия за осъществяване на контакт. При посещението на място на 04.06.2021 г. е установено, че детето живее в лоши хигиенни условия, в стая от пристройка без вода и електричество, има паразити по главата, но бащата ще го вземе скоро в гр. Варна и ще посещава детска градина. Тъй като детето продължило да живее в с. Ж., работата по случая е прехвърлена на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Провадия на 09.07.2021 г.
В началото на м. август детето и бабата са се върнали в гр. Варна, при което е направен нов преглед на случая. Отново е констатирано, че бащата не посещава консултации, в жилището няма ток, детето не е обхванато от образователната система. Отразени са данни, че при употреба на алкохол бащата проявява агресия към бабата, оказва физическо насилие. Не са констатирани положителни промени, бабата и бащата не съдействали на центъра за обществена подкрепа, не се явили на срещата за планиране. На 13.08.2021 г. е постъпил нов устен сигнал от съседка на семейството, че бащата е наркозависим и е в неизвестност от 2 месеца, бабата отглежда детето при много лоши условия – без ток, вода, средства за храна, бабата проси за храна, прозорците са счупени и е сложен найлон, а детето е мръсно и с въшки. Докладът по сигнала от 23.08.2021 г. посочва, че детето е записано в предучилищна група в ОУ „Йордан Йовков“, за него се грижи основно бабата, съседите също подпомагат семейството. Бабата е споделила пред социалните работници, че често става жертва на домашно насилие от сина си. Планирана е среща по координационния механизъм на 30.08.2021 г., когато да се вземе решение за последващата работа по случая. На проведената на 30.08.2021 г. среща между представители на институциите е взето решение детето да бъде изведено от биологичното семейство и настанено в приемно семейство в с. Белоградец. При посещение на адреса в гр. Варна е установено, че детето е в с. Ж.. Проведени са разговори с партньора на бабата, отправени са покани бабата да се яви в отдела за закрила на детето в гр. Варна, но такова явяване няма. Социалните работници са уведомени, че детето ще посещава градина в с. Ж.. На 28.09.2021 г. е изготвен социален доклад за затваряне на случая, в който е прието, че са констатирани рискове за детето в биологичното семейство, постъпвали са сигнали, но поради пребиваването на детето извън Варна, случаят е прехвърлен в ДСП – Провадия.
На 08.10.2021 г. в ДСП – Провадия е изготвен доклад за оценка на постъпилия случай. Извън вече описаните обстоятелства е посочено, че детето живее с баба си и нейния съжител в пристройка към жилище, състояща се от стая и преддверие, обзаведена скромно, електричество и вода няма и се вземат от съседите, хигиената е по-добра в сравнение с предходното посещение. Грижите се полагат основно от бабата, подкрепяна от своя съжител, които са се установили трайно в с. Ж., подадено е заявление за записване на детето в детска градина в селото от 01.10.2021 г. Детето е с по-добра хигиена, за него се полагат добри грижи, задоволени са жизнените му потребности от подслон, храна, облекло според възрастта и сезона, осигурена е безопасна среда и достъп до здравеопазване. Предложено е да продължи работата по предприетата мярка за закрила по чл. 23 от ЗЗД „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“.
На 14.10.2021 г. е постъпил сигнал от кмета на с. Ж., който е бил уведомен от директора на детската градина, че детето Ж. е доведено в детската градина с насинено око и рани по главата. По сигнала е извършена проверка, завършила с доклад от същата дата. Според обясненията на възпитателката от детската градина, приела детето, то е било със зачервено и охлузено място около дясното око, дало е различни версии – че е паднало на пътя, че се е ударило на пейка, че баба му го е ударила без да иска. При проведения разговор с бабата, съжителя й и бащата, те са посочили, че детето е паднало, докато си е играло на улицата. По данни от кмета и възпитателите от детската градина от дома често се чуват шумни скандали. Така е формулиран извод, че Ж. е свидетел на чести конфликти в семейството, споделя, че баба й я удря понякога. Проведена е среща по координационен механизъм на същата дата. От протокола от срещата се установява, че по данни от възпитателката в детската градина, Ж. се изтърва по голяма и малка нужда, страхува се баба й да не й се кара или бие. При посещението в дома на детето в с. Ж. е установено, че се отоплява на дърва, но не са осигурени с дърва, видно е, че семейството има финансови затруднения. Съседите са споделяли, че често в дома има скандали, прерастващи във физически тормоз от бащата на Ж. спрямо баба й. На срещата е взето решение на детето да се предостави полицейска закрила и след това мярката за закрила да бъде променена на „Настаняване в приемно семейство“.
На 14.10.2021 г. в 14,30 ч. детето е предадено от служител на РУ – Провадия на социален работник в ДСП – Провадия.
В преписката е наличен протокол от преглед в център за спешна помощ – Провадия на 14.10.2021 г. с констатация за охлузна рана на дясна скула, без хематоми, само екскориация, оплаква се от болки в ушите при контакт.
Въз основа на резултатите от проверката по сигнала и предложението от срещата па координационния механизъм е издадена обжалваната заповед. В заповедта са описани фактите, свързани с отглеждането на детето преди преместването в с. Ж., както и подадения на 14.10.2021 г. сигнал. Заповедта е мотивирана с целта да се запази физическото, емоционалното и психичното здраве на детето, което налага извеждането й от семейството на нейния биологичен баща, не са установени други близки и роднини на детето, които да полагат непосредствени грижи за детето. Поради това, на основание чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД и чл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗЗД детето е настанено спешно в професионално приемно семейство до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
В преписката са представени и документи по случая, последващи обжалваната заповед. От двамата родители са подадени молби за график за лични срещи, майката е поискала реинтегриране в нейното семейство. Изготвен е план за действие с предвидени дейности за работа с родителите, план за грижи от приемното семейство, графици за срещи между детето и родителите. От страна на жалбоподателя са поискани и са събрани гласни доказателства за подобрение на жилищните условия в къщата в с. Ж., за извършван ремонт, за пуснати ток и вода. Представена е подписка от лица, за които се твърди, че са жители на с. Ж., за връщане на Ж. в биологичното й семейство.
Заповедта е получена от жалбоподателя Б.С. на 26.10.2021 г., жалбата е постъпила пряко в Административен съд – Варна на 09.11.2021 г.
В съдебното производство са представени разписки за платени суми за ток и вода за периоди 2010 – 2014 г., издължени в края на м. октомври и м. ноември 2021 г. Представена е подписка, озаглавена „Подписи за Ж.“, в която са вписани лица, идентифицирани с две имена. Представени са доказателства относно предстоящо разглеждане на искането на ДСП – Провадия по чл. 28, вр. чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за закрила на детето от Районен съд – Провадия в о.с.з. на 02.12.2021 г.
В съдебното производство са разпитани свидетели.
Т. С. Н. заявява, че познава семейството визуално преди да се преместят в гр. Варна, има контакт с тях откакто са дошли в с. Ж. преди лятото, не са приятели с Б., просто познати. Счита, че са нормално семейство, не са имали ток и вода, тъй като не са живеели на село, купуват храна от неговия магазин, купуват и за Ж. неща. В момента им помага за ремонт на къщата, платил е той тока и водата, със свои средства и средства от приятели. Ж. ще има своя стая, купили са дърва за отопление 5 кубика. Твърди, че Б. не е лош, не употребява алкохол, само енергийни напитки, работи в строителството, сега има работа в Провадия. Семейството говори на висок глас, тъй като дядото е глух. Детето е щастливо с баба си и баща си, весело е, играе, скача. Видял е синината предишния ден сутринта, когато детето не е било на градина, Ж. му е казала, че е играла с някакви деца, паднала е и се е ударила. Описва раната като белег от ръб, насинено, без ожулване, като ударено на ръб. Подписката е направена в магазина му от съседи, за да се върне детето на семейството, познава лично част от подписалите се.
Н. Р. Х. познава семейството, откакто живее в селото, вероятно от началото на 2021 г., тъй като пазаруват в магазина, в който тя работи. Не е виждала къщата, където живеят, купуват храна, почти всеки ден и нещо за детето. Не е била свидетел в магазина да се карат, да бият детето. Б. си купувал обикновено енергийни напитки. Детето изглеждало чисто. Пазаруващите в магазина питали за какво е тетрадката, част от тях вече знаели, че се подписват да се върне детето на бащата.
Б. В. Х., началник отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Провадия, посочва, че е посещавала два пъти адреса. Описва сградата като пристройка, която се състои от коридор и стая, няма вода и ток, ползват от съседите. Виждала е детето през август с рана на веждата, за която бащата и бабата са казали, че е от падане от люлка. Детето било записано на градина, но тръгнало късно, през октомври, защото не било изчистено от паразити. В деня, когато е издадена заповедта, детето първо й е споделило, че е паднало, а после – че баба й я е ударила. Следите са изглеждали като одраскано и зачервено. В детската градина имало бельо, изцапано същия ден, тъй като детето се изпускало често, посочва, че след настаняване в приемното семейство това се е случило само веднъж, първата вечер.
При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 27а, ал. 1 от Закона за закрила на детето от бащата на детето, който е сред кръга на легитимираните да обжалват актовете на директора на дирекцията по чл. 27, ал. 1 от ЗЗД. Предвид това жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Обжалваният акт е издаден от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Провадия, материално компетентен на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето и териториално компетентен в съответствие с настоящия адрес на детето Ж. в с. Ж., общ. Провадия. Спазена е законоустановената писмена форма, заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и правните основания за издаването си в достатъчна степен за целите на упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Заповедта е издадена в хипотезата на спешност, след наложена спешна мярка за полицейска закрила, поради което общият процесуален ред по чл. 24 и следващите от АПК е неприложим, както и изискването за писмено съгласие или декларация от близки и роднини по чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за закрила на детето.
При преценката за материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Тази разпоредба предвижда спешно настаняване на детето извън семейството, когато има опасност за здравето и живота му. Като правно основание в заповедта е посочен още чл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 от закона, според които може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за него, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.
В производството по чл. 33а, ал. 1 от ППЗЗД се цели защита на висшия интерес на детето от опазване на неговия живот и здраве при установена заплаха за тях, като административният орган дължи незабавно произнасяне въз основа на наличните към момента на произнасянето данни. Мярката е временна и няма за цел санкциониране на родител за материалното му положение, както твърди жалбоподателят. Действието на мярката, наложена на основание чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД, е до произнасяне на съда на основание чл. 28 от ЗЗД или промяна на мярката със заповед на директора на ДСП, което се извършва след събиране и обсъждане на доказателства за всички относими факти, без да е налице спешност и да се прилага изискването за незабавно произнасяне.
Съдът намира, че обжалваната заповед е в съответствие с известните на административния орган към момента на издаването й обстоятелства.
От материалите в преписката се установява, че спрямо детето са предприемани мерки за закрила от м. февруари 2021 г. от ДСП – Варна, на които бащата не е оказвал съдействие. До закриването на случая на територията на Община Варна е било взето решение за настаняване на детето в приемно семейство. Налагането на тази мярка е осуетено от преместването на семейството да живее в Община Провадия. На 08.10.2021 г. е направена оценка на случая от компетентната дирекция за социално подпомагане, като е взето решение работата по случая да бъде продължена с мярка за закрила по чл. 23 от ЗЗД, тоест за закрила на детето в семейна среда.
В деня на издаване на обжалваната заповед Ж. е заведена на детска градина с нараняване. Естеството на нараняването е описано в листа за медицински преглед. В преписката не се съдържат данни, от които да се установи безспорно как е настъпило и от какво е причинено нараняването.
След констатиране на нараняването е подаден сигнал от персонала на детската градина до кмета на населеното място, и впоследствие до дирекцията. Организирана е среща по координационния механизъм с участие на представител на МВР, директора на детската градина, представител на Община Провадия, прокурор от районната прокуратура, началника и социален работник от Отдел „Закрила на детето“, на която е обсъдена събраната информация от персонала на детската градина, от бащата, бабата и съжителя на бабата, от кмета и от съседи, като е взето решение за настаняване в приемно семейство. На тази среща не е коментирано финансовото състояние на семейството или материалните условия, при които живее детето, и обжалваната заповед не е мотивирана с тях.
Съдът счита, че от наличните данни административният орган е формирал правилен извод за опасност за здравето и живота на детето. В преписката има множество данни за предходно насилие в семейството от страна на бащата спрямо бабата. Констатирана е рискова семейна среда, а обществената подкрепа не е възприета от роднините на детето. Установено е и обстоятелството, че бащата живее заедно с бабата и детето в едно домакинство в с. Ж.. С оглед на всичко това, правилно административният орган е възприел обективните данни за нараняване на детето при неизяснени безспорно обстоятелства като опасност за здравето и живота на детето, тоест, като наличие на предпоставките по чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД.
Спешното извеждане от семейството на биологичния баща е обосновано с необходимостта от своевременна и ефективна намеса за запазване на физическото, емоционалното и психичното здраве на детето. Поради естеството на мярката и процедурата, в която се произнася административният орган, същият е бил ръководен и от съображения за предпазливост до установяване на действителното положение въз основа на съвкупна преценка на относимите доказателства. Извеждането от семейството на биологичния баща при тези обстоятелства постига легитимната цел на мярката да се опази живота и здравето на детето, като не се установява превратно прилагане на закона от страна на административния орган.
В настоящото съдебно производство са приведени доказателства за новонастъпили факти и обстоятелства от значение за случая, а именно, за подобрените материални условия на живот. От разписките за платени ток и вода за стари периоди не може да се приеме за безспорно възстановяването на захранването. Дори да бъдат приети за доказани обаче, тези обстоятелства не могат да доведат до отмяна на наложената мярка, тъй като материалните условия за живот в случая имат само косвено отношение към констатирания от административния орган риск за здравето и живота на Ж..
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на относимите процесуални правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на нормата.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.С. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № ЗД/Д-В-П-042/14.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Провадия.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: