Решение по дело №104/2021 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 16
Дата: 14 март 2022 г.
Съдия: Елка Антимова Хаджиева
Дело: 20215410200104
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Девин, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на втори март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20215410200104 по описа за 2021 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателно
постановление № 509294-F534726/30.04.2020г., издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, като неправилно,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че
посоченото административно наказание, че друго лице не е издал финансов
бон за сумата от 5.40 лв. е поради това, че касовия апарат е блокиран и не
можело да се издаде финансов бон, които твърдения е посочил в дадените
обяснения. Твърди, че това нарушение му е за първи път, както и посочената
сума е малка и след този случай заведението е принудително затворено и
фирмата му е пред фалит. Счита, че са налице предпоставките за
приложението на чл. 28 от ЗАНН- маловажен случай, а видно от
наказателното постановление шаблонно и без мотиви е посочено, че не е
налице приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В о.с.з. жалбоподателят не се явява. Пълномощникът му адв. З.Ч.
поддържа жалбата. Със становище моли съда на основание чл. 63, ал.2 т.2
от ЗАНН, във връзка с чл. 28, ал.1 от ЗАНН да отмени НП и да предупреди
1
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
В о.с.з. за въззиваемият - главен юрисконсулт Зл. Х. оспорва
жалбата. Моли съда да постанови решение, с което потвърди НП като
остави без уважение молбата на пълномощника на жалбоподателя за
предупреждение на жалбоподателя. Претендира за разноски като излага
подробни съображения в писмени бележки.
РП-Смолян, ТО-Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивният срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
за това е процесуално допустима, разгледана по същество е частично
основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание
чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН да бъде изменено, по следните съображения:
От показанията на разпитаните по делото свидетели В.А.-инспектор
по приходите в Главна Дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, Отдел
„Оперативни дейности“ гр. Пловдив и Н.Д. – инспектор по приходите в
Главна Дирекция „Фискален контрол“, Мобилни групи- Варна се установява,
че на 17.01.2020г. около 13 часа извършили проверка на снек-бар „Ч.“,
находящ се в гр. Д., ул. Ст. пл. № *, стопанисван от „ЕТ Н. Б.". Свид. В.А. е
купил два броя кафета и безалкохолни напитки за сумата в общ размер на
5.40 лева. Свид. А. заплатил на Д. Б., която работела в момента. След
известно време излезнали извън заведението, изчакали 1-2 минути, след това
отново влезнали в обекта, легитимирали се и започнали да извършват
проверка /междинен отчет, отчет от касовия апарат/. Установили, че за
тяхната продажба не е издаден фискален бон. В момента в заведението е
била Д. Б..
За извършената проверка на 17.01.2020г. в снек-бар „Ч.“, находящ се
в гр. Д., стопанисван от ЕТ „Н. Б.“, с адрес по чл.8 от ДОПК: гр. Д., ул. Т. *,
2
представлявано от Н. С. Б., в присъствието на Д. П. Б., на длъжност „барман“,
свидетелите В.А. и Н.Д. съставили Протокол за извършена проверка в обект
сер. АА № 0032794, в който Б. записала, че няма възражение.
Издадено е Наказателно постановление №
509294-F534726/30.04.2020г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“-
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите- Ж. Н.
М.- упълномощена със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение № F534726/20.01.2020г.
с което е наложил на жалбоподателят за това, че при извършена проверка на
17.01.2020 г. в 13.10 часа на обект - снек-бар „Ч.“, находящ се в гр. Д., ул.
Ст. пл. № *, стопанисван от „ЕТ Н. Б." с ЕИК: *********, представлявано от
Н. С. Б., е констатирано, че „ЕТ Н. Б." в качеството му на задължено лице по
чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект,
чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите
на същата наредба. Извършена е контролна покупка на „2 бр. кафе и 2 бр.
безалкохолно" на обща стойност 5.40 лв., платени в брой от В.А. проверяващ
преди легитимация на Д. Б. – барман, за което не е издаден ФБ от наличното в
обекта ФУ с peг.№ 4203345 нито от кочан с ръчни касови бележки. Веднага
след легитимация е изваден дневен „X" отчет от работещото в обекта
фискално устройство марка Daisy Compact М 02 с ИН на ФУ DY494798 и ФП
36653271 „X" отчета е с № 001669/17.01.2020г. в 13.10 часа на стойност 21.50
лв. и е изведен КЛЕН за дата 17.01.2020г., в който липсва Фискален Бон за
контролната покупка на стойност 5.40 лв. Извършеното нарушение е довело
до не отразяване на приходи. Нарушението е открито и документирано с ПИП
cep. АА № 0032794/17.01.2020 г. Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.З,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12 2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Нарушението е за първи път. Установеното в АУАН нарушение се
потвърждава от приложените доказателства: ПИП № 0032794/17.01.2020г.
Срещу съставения АУАН не е постъпило възражение. За да се определи
административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението,
всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатирало, че не са
налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Предвид изложеното
3
и на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.З, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания на „ЕТ Н. Б." с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. Т. № *, представлявано от Н.
С. Б. с ЕГН ********** му е наложена имуществена санкция в размер на 600
лева, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
По делото са представени Опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката от 17.01.2020г., декларация от лице,
работещо по трудово/гражданско правоотношение от Д. П. Б., декларация от
Д. П. Б. от 17.01.2020г., фискални бонове; справка актуално състояние на
всички трудови договори на Д. П. Б.; служебен бон.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите В.А. и
Н.Д. - служители в Главна дирекция „Фискален контрол“, отдел „Оперативни
дейности“ към ЦУ на НАП- София, които съдът приема изцяло за обективни,
тъй като са еднопосочни и непротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона.
АУАН и НП съответстват на императивните изисквания на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са
описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – място,
време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени
са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
В настоящото производство се доказа, че жалбоподателя от
обективна и субективна страна е извършил вмененото в наказателното
постановление нарушение на чл.З, ал.1 от Наредба Н-18/13.12 2006 г. на МФ,
във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за това, че на 17.01.2020 г. в 13.10 часа в
обект - снек-бар „Ч.“, находящ се в гр. Д., ул. Ст. пл. № *, стопанисван от „ЕТ
Н. Б.", последният в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
4
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба, като Д. П. Б., на длъжност „барман“ не е издала фискална касова
бележка от въведеното в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ при извършена контролна покупка на обща стойност от 5.40 лв. от свид.
В.А.. Безспорно се доказа фактът, че за извършеното плащане не е била
издадена фискална бележка, който факт жалбоподателя също не отрича. В
тази насока съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели
В.А. и Н.Д., които имат ясен спомен за проверката и излагат последователни,
логични и взаимно допълващи се показания.
Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Съгласно чл. 3, ал.
1 от Наредба Н-18/13.12 2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, а съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата. Няма спор, че търговецът е лице, което попада в обхвата
на чл. 3, ал. 1 от Наредбата - извършва продажби на стоки или услуги в
търговски обект, стопанисван от него. Същевременно предвидената санкция
в чл. 185, ал. 3 от ЗДДС за фактическия извършител не изключва
отговорността за търговеца, от името, на който е действал конкретният
продавач. Като лице участващо в търговския оборот, търговецът дължи по-
голяма грижа от тази на неговите работници. Следователно, допускайки
продаването на стоки от неговия обект без издаването на фискална касова
бележка, търговецът също е допуснал нарушение, което следва да се
санкционира. В случая не става въпрос за лична отговорност на управителя, а
5
за отговорност на търговеца, като лице, извършващо търговска дейност.
Доколкото в настоящият случай е санкционирано именно ЕТ за
неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на неговата
дейност, в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, не се явява необходимо да се
констатира виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да е
налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на
дейността му, т. е. да се установи фактът на извършване на нарушението. В
хода на проведеното административно наказателно производство се установи,
че деянието води до неотразяване на приходи.
Правилно е приложена за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно – нормата на чл.185 ал.1 от ЗДДС, според която на лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци /какъвто е жалбоподателят/, в
размер от 500 до 2000 лв.
Наказващият орган обаче не е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2
от ЗАНН и не е отчел тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение
и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, доколкото не
са представени доказателства в тази насока до момента не е наказван за
допуснати нарушения на данъчното законодателство, както и сам е посочил в
НП, че нарушението е за първи път, поради което неправилно и необосновано
е индивидуализирал наказанието налагайки имуществена санкция в размер на
600 лв. В НП не са посочени никакви отегчаващи отговорността
обстоятелства, такива не са ангажирани и по преписката и в съдебното
заседание, поради което не е ясно защо е следвало да се наложи наказание в
размер над минималния размер от 500 лева, а именно 600 лева. Съдът приема,
че наложеното наказание е несправедливо по размер, тъй като не съответства
на тежестта на извършеното нарушение. Целта на наказанието е да въздейства
поправително, възпитателно и възпиращо и поради липсата на каквито и да
било доказателства за допускани други нарушения на данъчното
законодателство, за които дружеството да е било санкционирано по
административен ред и минимално предвидената имуществена санкция от
500 лева, която не е незначителна, би постигнала целите на чл.12 от ЗАНН.
Поради изложеното и предвид факта, че липсват доказателства ЕТ да е
6
допускало нарушения на ЗДДС; доказателства за наличие на публични
задължения; и доказателства за увреждане на фиска и щета на бюджета, съдът
счита, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като наложената
имуществена санкция в размер на 600 лв. се намали до минималния
предвиден в закона размер, а именно 500 лв.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. С
издаването на НП наказващия орган е заявил своята позиция за липса на
предпоставките за квалифициране на нарушението като "маловажно" – извод,
който се споделя напълно и от настоящия състав.
По гореизложените съображения, съдът намира, че следва на
основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН издаденото наказателно постановление да
се измени като се намали наложената имуществената санкция на 500 лева,
като жалбата се явява частично основателна.
С оглед изхода на делото и при направено своевременно искане от
ответната страна за присъждане на разноски, следва в тежест на
жалбоподателя да бъдат присъдени и претендираните от въззиваемата страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед това, че конкретният
размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се
определи от съда, на основание чл.63д ЗАНН, съобразно с разпоредбата на
чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът
намира, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, осъществената
юрисконсултска защита, доколкото делото е разгледано в две съдебни
заседания, а в хода на съдебното следствие са разпитвани двама свидетели, то
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне на основание
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ. За това ще следва на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ да се
осъди жалбоподателя да заплати на НАП сумата от 80.00 лева – разноски,
представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 509294-
F534726/30.04.2020г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“- Пловдив в Централно управление на Национална агенция за
приходите- Ж. Н. М., упълномощена със заповед № ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018г., с коeто на „ЕТ Н. Б." с ЕИК: ********* , със седалище и
адрес на управление: гр. Д., обл. См., ул. Т. № *, представлявано от Н. С. Б. с
ЕГН **********, за нарушение на чл.З, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.53, ал.1 във връзка
с чл.27 /чл.83/ и чл.З, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания му е наложена имуществена санкция в размер на 600.00 лева, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието "имуществена санкция" в размер на 500
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ЕТ Н. Б." с ЕИК: ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. Д., обл.См., ул. Т. № *, представлявано от Н. С. Б. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, с адрес: С., бул. Кн. Ал. Д. № *, представлявано от Р. Сп.-
Изпълнителен директор сумата от 80.00 лева (осемдесет лева) – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
8