Мотиви по НОХД № 2118/10 год. по описа на ПОС
Срещу
подсъдимите Й.Х.Т. и И.Г.П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 277а ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК затова,
че на **.2010г. в местността „П.”, в землището на с. Г.И., П.област, на
територията между парцели №№ 72 и 74, според регистрите на Общинската служба по
земеделие „Марица”, в съучастие като съизвършители, чрез използване на
техническо средство – металотърсачи и права лопата, и моторно превозно средство
– лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № ***МК, без съответно разрешение са
търсили археологически обекти.
Според
представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив събраните в хода на съдебното
следствие доказателства установяват по категоричен начин елементите от състава
на вмененото във вина и на двамата подсъдими престъпление. Счита, че съдът
следва да ги признае за ВИНОВНИ и да им наложи наказания при условията на чл. 54
от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, около минималния
размер и на двете кумулативно предвидени наказания - Лишаване от свобода и
Глоба. На становище е, че на основание чл. 53 ал.1 б. „А” от НК, съдът следва
да отнеме в полза на Държавата средствата използвани от подсъдимите за
осъществяване на инкриминираното престъпление – приложените като веществени
доказателства по делото – 2 бр. лопати и 2 бр. метатърсачи, както и
автомобилът, собственост на подсъдимия Й.Т.. Прави искане, съдът да възложи в
тежест на подсъдимите заплащането на направените по делото разноски.
Подсъдимите
Й.Т. и И.П. молят съда за справедливост. Не се считат за виновни и не дават
обяснения по повдигнатото им в хода на съдебното следствие по реда на чл. 287
от НПК ново обвинение.
Защитата
на подсъдимите е на становище, че събраните по делото доказателства не
установяват по изискуемия в разпоредбата на чл. 303 ал.2 от НПК начин вината на
доверителите му, като в този аспект счита, че следва да бъдат признати за
НЕВИННИ и ОПРАВДАНИ по повдигнатото им обвинение. В този контекст, сочи и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при формулиране на обвинителната
теза в обвинителния акт, които счита за неотстранени и след приложението на
процедурата по чл. 287 от НПК, а именно - липсата на конкретизация в
повдигнатото обвинение относно вида на археологическите находки, към чието
търсене се твърди да е било насочено поведението на подсъдимите; „смесване” на
термини от отменения Закон за паметниците на културата и действащия Закон за
културното наследство, внасящи неяснота в обвинителната теза. Застъпва
становище, че съдът следва да кредитира с частично доверие заключенията на
назначените в хода на разследването и в съдебната фаза Съдебно археологически
експертизи, поради вътрешното им противоречие относно вида на откритите
керамични парченца в района на местопрестъплението, характеризирани едва в
допълнителното заключение като движими паметници на културата.
Пловдивският окръжен съд, след като
обсъди по отделно и в съвкупност събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съобразно становището на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият
Й.Х.Т. е роден на ***г***. Жител и живущ ***. Той е българин, български
гражданин. Има завършено средно специално образование, като към момента на
постановяване на съдебния акт, както и към момента на осъществяване на
инкриминираното престъпление не е трудово ангажиран. Женен е и от брака си има
1 малолетно дете, за издръжката и възпитанието, на което се грижи. Осъждан е за
извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание
ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в законна сила, като към момента на осъществяване на
инкриминираното деяние последиците от това осъждане са заличени на основание
чл. 86 ал. 1 т. 1 от НК и то няма отношение към повдигнатото му обвинение в
настоящото наказателно производство.
Подсъдимият
И.Г.П. е роден на ***г***, жител и живущ ***. Той е българин, български
гражданин. Има завършено средно специално образование. Към инкриминирания момент
не е бил трудово ангажиран. Живее във фактическо съжителство с Т.Д.Й., от която
има 1 малолетно дете за издръжката, на което се грижи. Не е осъждан за
извършени престъпления.
На
**.2010 год., около 16,00 часа свид. П.Т. /л. 60 – 65 от съд. сл./ - младши полицейски
инспектор” в РУП – с. Труд, към ОДП – Пловдив, отговарящ за района на селата К.и
Д., получил анонимен сигнал на мобилния си телефон, че две лица обхождат с
металотърсачи района на земеделските площи, ползвани като „оризища”, на
територията на с. К.. Към този момент свид.Т. бил в почивка, поради което след
като уведомил неговия пряк началник – Зам. Началника на РУП – с. Труд – З.П.,
който по това време бил и дежурен в Управлението, по негово разпореждане отишъл
на съобщеното му в сигнала място с личния си автомобил, за да извърши проверка.
За целта, свид. Т. ***, движейки се в посока с. Г.И.. След сградата на бившето
ТКЗС продължил по черен път, осигуряващ единственият възможен достъп до
земеделските площи използвани за отглеждане на ориз. За конкретното място, на
което евентуално следвало да се намират лицата с металотърсачите, свид. Т. се
ориентирал по паркирания в близост до канала, делящ землищата на селата К.и Г.И.,
лек автомобил, тъмно син на цвят, собственост на подсъдимия Й.Т. – „Фолксваген
Пасат” с ДК № **МК – чийто външни белези му били споменати от информатора.
Спрял личния си автомобил в непосредствена близост до колата на подсъдимия Т. и
когато слязъл, забелязал, че двамата подсъдими се движат успоредно един до друг
в разораната нива, разположена от другата страна на канала – в землището на с.
Г.И., с включени металотърсачи, насочени към земята, които издавали силен
звуков сигнал - „пиукаха” /л. 62 от съд. следствие/. Веднага уведомил по телефона прекия си
ръководител – П., от когото получил разпореждане да задържи на място лицата - да
снеме данните за самоличността им и да установи целта на посещението им в
района, като изчака заедно с тях пристигането на следствено оперативната група.
В момента, в който възприел
движението на подсъдимите в разораната нива, свид. Т. се намирал на разстояние
от около 250 – 300м. от тях, в близост до паркирания автомобил на подс.Т.. Започнал да ги наблюдава, тъй като те се
движели точно срещу него, в посока към мястото, на което бил паркиран автомобила
им. През цялото време подсъдимите вървели през разораната нива, успоредно на
канала, в непосредствена близост един до друг, с включени в работен режим
металотърсачи, насочени към земята, носейки в ръцете си и по една лопата. Едва
когато приближили свид. Т., той разпознал в единия от тях съселянина си - подс.
И.П., който явно също го разпознал, защото в този момент подсъдимите изключили
металотърсачите и ги взели в ръце. След това преминали през напоителния канал и
така се озовали до мястото, на което се намирал автомобила им, а и свид. Т.. Той
се легитимирал и поискал да му представят документите си за самоличност, както
и да дадат обяснения за причината, поради която са в този район, експлоатирайки
техническите средства – металотърсачи и прави лопати. Подсъдимият Й.Т. не носел
в себе си личната си карта, но подс. И.П. предал своята. Заявили, че подс. П. ще
продава на подс. Т. металотърсача си и това е поводът да се намират в този
район - за да ги изпробват, което според тях, не било основание свид. Т. да предприема
каквито и да било действия по служба. Той обаче им разяснил, че колегите му в
Районното вече са уведомени за констатациите му /л. 62 гръб от съд. сл./, поради което ще следва заедно
да изчакат пристигането на оперативно – следствената група.
Едновременно с това,
съгласно разпорежданията на началника си, свид. Т. предприел действия по осигуряване
на поемни лица, които да участват при извършване на процесуално следствените
действия на местопрестъплението. За целта, се обадил по телефона на Кмета на с.К.–
свид. И.П. /л.
28–гръб – л. 30 от съд. сл./ и му обяснил мястото, на което се намира заедно с подсъдимите.
Помолил го като лице, познаващо района, да придружи следствено – оперативната
група от РУП – Труд и да осигури присъствието и на още едно лице.
Заедно с дежурния дознател
от РУП – с. Труд на местопрестъплението пристигнали експерт технически помощник
от БНТЛ – ОД на МВР – Пловдив – свид. Р.В. /л. 89 – 90 съд. сл./, поемните лица - Кметът на с. К.– свид. И.П.
/л. 28-гръб –
л. 30 от съд. сл./
и свид. Г.Б. /л.
30 от съд. сл./,
както и дежурният по управление – свид. К.Б. /л. 90 – 91 от съд. сл./. Извършените процесуално
следствени действия са документирани с приложения на л. 2 – 3 дос. пр. - Протокол и фото – албум /л. 4 – 8 от дос. пр./. При осъществяването им са
иззети и приложени като веществени доказателства по делото използваните от
подсъдимите 2 металотърсача и 1 бр. права лопата, а автомобилът на подсъдимия Т.
е оставен на съхранение в РУП – с. Труд. Извършен е оглед на същия, документиран
с приложените на л. 9 – 10 от дос. пр. - Протокол и изготвения към него фото –
албум /л. 11 –
14 дос. пр./,
като при осъществяване на тези действия, от багажното му отделение е иззета прибраната
от подс. Й.Т., въпреки разпореждането на свид. Т. - 1 бр. права лопата, негова собственост,
приложена също като веществено доказателство по делото.
Непосредствено след
осъществяване на тези действия, са предприети при условията на неотложност,
претърсване и изземване в домовете и на двамата подсъдими, надлежно одобрени от
съдия от ПОС, документирани с приложените в хода на разследването Протоколи /л. 17 - 18 и л. 27 – 28 от
дос. пр./ и фото
– албуми /л.
19 – 23 и л. 29 – 32 от дос. пр./, с цел откриване на вещи и предмети, имащи
отношение към осъществяваната от тях дейност на територията на землището на с.
Г.И.. Не са установени и не са иззети такива.
В
заключението на назначената в хода на досъдебното производство, СЪДЕБНО АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА /л. 38 от
дос. пр./,
изготвено от вещото лице С.Т. – служител в Регионалния археологически музей –
Пловдив, е посочено, че при извършения оглед на местопроизшествието на **.2010
год. – т. е. на следващия ден след деянието – не
е установила следи от градежи, както и от археологически материали по
повърхността на терена. Изрично в това заключение е застъпено становище, че отговорът
на въпроса - дали инкриминираната местност
представлява археологически паметник на културата – може да бъде даден
единствено, след извършване на теренно проучване и археологически разкопки,
каквито не са провеждани до този момент. В заключението се съдържат данни, че в
западна посока от местопроизшествието, на около 1 км. окомерно, се виждат
надгробни могили, които по Закона за културното наследство имат статут на
обекти от национално значение и по отношение, на които се прилага нормата на
чл. 146 ал. 3 от Закона за културното наследство.
При изслушване на
заключението, в хода на съдебното следствие, експертът уточни, че извършеният
оглед на местността, с цел изготвяне на заключението, е част от действията,
които се осъществяват по време на теренни археологически проучвания, но наред с
него следва да бъдат събрани и доказателства от повърхността на терена, върху
която не е въздействано от човешка ръка /не е обработван в продължение поне на 1 година/. Според вещото лице, именно
такива терени са в годно фактическо състояние, за да бъдат проучени и
изследвани /л.
27-гръб от съд. сл./,
защото „При извършване на дълбока оран на горния пласт, когато
землището се използва като земеделска земя, археологическите находки, които
могат да съществуват в него, излизат на повърхността.”. Категорично е становището
на експерта, че при
този оглед не е установила данни за съществуването на „селищна могила” на
територията на инкриминираната местност, въпреки че не изключва възможността в
дълбочина - да има запазени археологически находки.
В хода на разследването е
изискана официална информация от Директора на НАИМ при БАН – София, от която е видно/л. 44 от дос. пр./, че на подсъдимите Й.Т. и И.П.
не
е издавано Разрешение за теренни археологически проучвания, по реда на
чл. 9 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в РБ /ДВ, бр. 12/07.02.1997г./, приложим съгласно § 23 ал.
2 от ПЗР на ЗКН /ДВ, бр.
19/2009 год./.
Изрично в представената Допълнителна
официална информация от Директора на НАИМ при БАН – София /л. 46 от дос. пр./ е посочено, че в
северозападна посока от с. К.има множество надгробни могили и въпреки че местността
„О.” /както
първоначално е индивидуализирано местопрестъплението/ не е въведена в
автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България”/АИС „АКБ”/, уредена с Наредба № 26/10.04.1996год. /ДВ,
бр. 34/23.04.1996г.,
Законът за културното наследство
осигурява юридическа защита, дори и на неизвестните археологически обекти в
РБългария до случайното им откриване в резултат на иманярска, строителна,
земеделска или друга дейност. Уточнено е, че провеждането
на каквито и да е проучвания и намеси в целостта на археологически обекти се
извършва само при условията, определени от чл. 148 и чл. 150 от ЗКН.
В хода на съдебното
следствие, от Общинска служба по земеделие „Марица” са представени извадки от
картите за възстановената собственост на с. К., в района граничещ със с. Г.И./л.36, л. 37 и л. 74 от съд. сл./, както и от Регистрите на възстановените
имоти - по масиви, начин на трайно ползване и видове собственост /л. 38 – 50 от съд.
следствие/, с
оглед на първоначално възприетата в хода на разследването информация, че
местопроизшествието се намира в границите на това населено място. Въз основа на
тези данни, включително и на съдържащите се в събраните гласни доказателства –
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – поемните
лица, експертът – технически помощник, служителите на РУП – с.Труд, участвали
при разследването – свидетелите Т. и Б., както и на свид. С.З., по категоричен
начин бе установено, че мястото, на което подсъдимите Т. и П. са възприети от
свид. Т., че експлоатират приложените към делото веществени доказателства – 2
бр. металотърсачи и 2 бр. прави лопати, се намира не в землището на с. К., а в
землището на с. Г.И.и обхваща района, заключен между имоти с планоснимачни №№
72 – 74, обозначени на приложената на л. 37 от съд. следствие – Карта. Промяната
по отношение на този съществен за състава на престъплението факт, даде
основание на състава на съда да допусне поисканото от представителя на
държавното обвинение, по реда на чл.287 от НПК, изменение на обвинението.
В допълнително изисканата и
представена по делото, в хода на съдебното следствие, официална информация от
Директора на НАИМ при БАН /л. 75 – 76 от съд. следствие/, се сочи, че в землището на с. Г.И., област
Пловдив има регистрирани 6
археологически обекта, въведени и в
компютърната система „АКБ”, индивидуализирани по вид и местоположение,
според данните, съдържащи се в съответните източници. Отразено е, че за този район е характерна концентрация на
археологически обекти, което се дължи на близостта на античния и средновековен
град Филипополис, намиращ се под съвременния гр. Пловдив, чийто околности са
наситени със значителен брой антични паметници – селища, вили, светилища и
некрополи, както и с десетки надгробни могили. Уточнено е, че конкретно
могилите не са въведени в АИС „АКБ”, въпреки
че
местоположението им е отразено точно върху топографски карти и са обявени за паметници на културата с
национално значение с Разпореждане 1711/21.10.1992г. на МС. Като причина за това се
сочи, че данните в информационната система „Археологическа карта на България”, за
археологическите обекти в региона, не са актуализирани от началото на 90-те
години на ХХ в..
Данни за местоположението
на археологически обекти, по смисъла на чл. 146 ал. 1 от Закона за културното
наследство, не са предоставени на Службата по геодезия, картография и кадастър
– Пловдив, поради което такива не са отразени в изготвените кадастрални карти и
регистри за селата К.и Г.И., въпреки задължението по § 12 ал. 2 от ПЗР на ЗКН
по отношение на регистрираните и въведени в АИС „АКБ” недвижими археологически
обекти, видно от приложената към делото/л. 98 от съд. следствие/ официална информация,
изготвена от Началника на Службата.
От представените Регистрационни
картони за регистрираните в АИС „АКБ” недвижими археологически
обекти на територията на с. Г.И.и с. К./л. 100 - 114 от съд. следствие/ се установява, че всички са с непроменен статут –
ползват се за отглеждане на селскостопански култури, трайни насаждения, ливади
и пасища; с различен режим на собственост – частна и общинска, като нито един
от тях не е охраняван.
От направените в хода на
съдебното следствие уточнения от експерта, изготвил заключенията на съдебно
археологическите експертизи във връзка с поставената допълнителна задача /л. 121 от съд. следствие/, се установява, че: „В
сегашната археологическа карта фактически се обобщава събираната информация за
открити паметници на културата в миналото и местностите, които са носили тогава
такива наименования.”, „Данните, които са заложени в Археологическата карта на
България се вземат от дневниците на предишните колеги, които са обхождали
територията през 30-те и 50-те години на миналия век”, „… основаваме се на
наличните данни в архивите и картите, които са прилагали колегите към техните
научни археологически разработки отпреди, понеже те са прилагали и карти,
съдържащи обозначение на местоположението на обектите, което е определено
съобразно наименованията на землищата и посоките, които са съществували към
момента на проучванията. Затова не може да се намери съответствие между
използваните наименования в регистрите на археологическите обекти от предходни
периоди и тези, които се използват в момента”.
В заключението на
назначената в хода на съдебното следствие ДОПЪЛНИТЕЛНА
СЪДЕБНО АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА /л. 118 от съд. следствие/ е посочено, че при повторния оглед на
местопроизшествието - през м. ноември 2010г. - 7 месеца след инкриминирания
момент, вещото лице е установило на много места по повърхността на терена
остатъци от керемиди и малки фрагменти от битова керамика, неоткрити
при първоначалния оглед, респективно неотразени в изготвеното в хода на досъдебното
производство заключение. Като причина за тази разлика в констатациите, експертът
сочи – улягането на пръстта на терена.
Въз основа на тези
констатации, потвърдени чрез представените към експертизата надлежно описани и
обозначени фрагменти
/л. 131 от съд. следствие/, в това заключение е направен извод, че „…в пластовете са
запазени културни останки от градежи, които обуславят нуждата от извършване на
теренно археологическо проучване, чрез археологически разкопки, за да се
докаже, че обектът е археологически паметник на културата и да се прецизира неговия
вид и датировка.”.
При изслушване на
заключението, експертът уточни, че се
касае за вид градеж – пътна станция, част от селище или път, а не за
селищна или надгробна могила. Конкретизирано бе отстоянието между района на
местопрестъплението и регистрираната в АИС „АКБ” – надгробна „К.м.” - около 500 метра окомерно, както
и наличието в северозападна посока и на друга
нерегистрирана в „АКБ” надгробна могила, отстояща на около 200 метра, в границите на
обозначения парцел № 58 на Картата, приложена на л. 37 от съд. следствие.
За останалите вписани в АИС
„АКБ” недвижими археологически обекти в землищата на с. Г.И.и с. К., за които
се събраха данни в хода на съдебното следствие – Селищната могила в местността „Б.” и описаните в
регистрационните картони на територията на местността
„К.” в с. Г.И.– останки от
Римската епоха, в заключението е отразено, че не могат да бъдат
локализирани и индивидуализирани, поради което и не е даден отговор на поставената
задача - за определяне на отстоянието им от местопрестъплението.
Според експерта, подробно
описаните и приложени към заключението - фрагменти,
иззети при извършения повторен оглед на местопрестъплението, представляват културни ценности - движими археологически
обекти - части от битова и строителна керамика – и са доказателство за
осъществяваната на тази територия строителна дейност в миналото. Това именно
предполага задължително провеждане на теренно проучване чрез извършване на
археологически разкопки за конкретизация на точния им вид и датировка.
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин, въз основа
на комплексния анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства – показанията на разпитаните свидетели – И.П. /л. 28 – 30 от съд. сл./; Г.Б. /л. 30 от съд. сл./; П.Т. /л. 60 - 65 от съд. сл./; Р.В. /л. 89 – 90 от съд. сл./; К.Б. /л. 90 – 91 от съд. сл./; С.З. /л. 91 – 92 от съд. сл./, преценени в контекста на
съдържащата се информация в приложените към делото писмени доказателства –
Протокол за оглед на местопроизшествие /л. 2 – 3 от дос. пр./ и приложения към него фото
– албум /л. 4
– 8 от дос. пр./;
Протокол за оглед на веществени доказателства /л. 9 – 10 от дос. пр./ и изготвения към него фото
– албум /л. 11
– 16 от дос. пр./;
Разписка за предаване на приложените към делото веществени доказателства /л. 15 и л. 16 от дос. пр./; Протоколи за претърсване
и изземване в жилищата на подсъдимите /л. 17 – 18; л. 27 - 28 от дос. пр./ и изготвените към тях фото
– албуми /л.
19 – 23, л.
29 - 32 от дос. пр./;
официална информация от Директора на Регионалния алхеологически музей – Пловдив
/л. 42 от дос.
пр./;
официална информация от И.д. Директор на НАИМ при БАН /л. 44, л. 46 от дос. пр./; Заповеди за задържане на
двамата подсъдими по ЗМВР /л. 49 и л. 52 от дос. пр./; Протоколи за полицейски обиск /л. 51 и л. 54 от дос. пр./; справки съдимост за
подсъдимите /л.
62 и л. 70 от дос. пр./;
характеристични данни за подсъдимите /л. 63 и л. 71 от дос. пр./; справки от АИС „БДС” за
подсъдимите /л.
64 и л. 72 от дос. пр./;
заверено копие от стр. 6 на ДВ, бр.41/1965г., в което е обнародван Списък на
паметниците на културата в Пловдивски окръг /л. 75 от дос. пр./; заверено копие от Списък на паметниците на
културата с категория „национално значение” на територията на област Пловдив,
от 24.11.2006 год. /л.
76 – 83 от дос. пр./;
заверени копия от статии обнародвани в Интернет сайта „News
4000” на 23.03.2010г. със заглавие „Иманяри копаят в К.”
с автор Т.Й.и „Dariknews.bg” на 21.06.2010год. със
заглавие „Любители на металдетектинга организираха национален събор” /л. 13 и л. 14 от съд. сл./; официална информация от
Началника на Общинска служба по земеделие „Марица” /л. 35 и л. 73 от съд.
следствие/,
извадки от Карта на възстановената собственост на с. К./л. 36, л. 37 и л. 74 от съд.
следствие/; Регистри
на възстановените земеделски имоти по масиви в землището на с. К., граничещи
със землището на с. Г.И., които съдържат данни за № на имота; местността;
начина на трайно ползване; площ, вид собственост; имена на собствениците /л. 38 – 50 от съд.
следствие/; официална
информация от И. д. Директор на НАИМ при БАН /л. 75 – 76; л. 100 от съд. следствие/; официална информация от
Директора на Регионалния археологически музей – гр. Пловдив /л. 79 от съд. следствие/; официална информация от
Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Пловдив /л. 98 от съд. следствие/; заверени копия от 7
регистрационни картона на регистрирани в АИС „АКБ” недвижими археологически
обекти от базата данни, съхранявани в НАИМ /л. 101 - 114
от съд . следствие/; официална справка от Началника на сектор „Пътна полиция”/л. 132 от съд. следствие/, приложените към делото веществени
доказателства – 2 бр. прави лопати, 2 бр. металотърсачи – собственост на
подсъдимите и представените към заключението на ДОПЪЛНИТЕЛНАТА СЪДЕБНО
АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, надлежно описани /л. 131 от съд. следствие/ фрагменти, иззети при повторния оглед на местопроизшествието.
При
анализа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът
не констатира противоречия относно релевантните факти, включени в предмета на
доказване, поради което ги кредитира при постановяване на съдебния си акт, преценявайки
съдържащите се в тях данни в контекста на информацията от писмените
доказателства и заключенията на назначените съдебно археологически експертизи,
както и на приложените към делото веществени доказателства. Макар, единствено
свидетелските показания на свид. П.Т., да са източник на преки доказателства за
поведението на двамата подсъдими, послужило като основание за образуване на
настоящото наказателно производство, предвид отказът им да дадат обяснения по
повдигнатите им обвинения след изпълнение на процедурата по чл. 287 от НПК, а
останалите доказателствени източници да съдържат главно данни за начина на
провеждане на процесуално следствените действия и констатациите при
осъществяването им документирани в приложените към делото Протоколи и фото -
албуми, съдът е на становище, че в тази им част показанията на свид. Т. категорично
се подкрепят от останалите косвени доказателствени източници. Сходна е и
информацията съдържаща се в показанията на свид. Б., който при посещението си
на местопрестъплението е провел разговор с подсъдимите, по време на който е
разбрал, че целта на посещението им в района е изпробването на годността на
техническите средства – 2 бр. металотърсачи. В хода на проведеното съдебно
следствие, подсъдимите конкретно посочиха, кой от металотърсачите чия
собственост е, като такава информация предоставиха и относно иззетите лопати.
В
този аспект, според състава на съда, по категоричен начин от всички събрани по
делото доказателства, се установява, че към инкриминирания момент – на
22.03.2010год., около 16,00 часа двамата подсъдими – Й.Т. и И.П. са се намирали
в землището на с. Г.И., в местността „П.”, в района на земеделски имоти с №№ 72
и 74, обозначени на приложената на л. 37
от съд. следствие Карта, изготвена от Общинската служба по земеделие „Марица”,
движейки се по разораната част на тези земеделски имоти, с включени и насочени
към земята металотърсачи и с по една права лопата в другата си ръка.
Няма противоречие в
доказателствата по делото и относно вида на терена - земеделска площ,
обработена чрез дълбока оран, подготвена за засяване с ориз, използвана
съобразно това си предназначение, намираща се на достатъчно отдалечено от
населеното място – с. К.и с. Г.И., разстояние, достъпът до която се осигурява
единствено от черни пътища. Категорично, както от представените по делото
официални данни от Директора на НАИМ при БАН и от Директора на Регионалния
археологически музей – гр. Пловдив, включително и от заключенията на
назначените по делото Съдебно археологически експертизи, се установява, че тази
територия не е била обект на теренни проучвания, нито пък на археологически
разкопки, поради което и към момента на постановяване на съдебния акт е с
неустановен статут на културна ценност, по смисъла на Закона за културното
наследство. Същата не попада и сред представените в хода на разследването от
защитата на подсъдимите, данни обнародвани в ДВ, на регистрираните паметници на
културата на територията на Пловдивски окръг, към 1965 год., както и сред
паметниците на културата от категория с „национално значение” на територията на
област Пловдив, актуална към м. ноември 2006год..
С оглед заключенията на
назначените по делото Съдебно археологически експертизи, че инкриминираната
територия, въпреки откритите фрагменти - не представлява селищна или надгробна
могила, същата не попада и сред обявените за паметници на културата с
национално значение, с Разпореждане 1711/21.10.1992г. на МС – главно надгробни
могили.
Няма спор в доказателствата
по делото, че територията, на която са се намирали двамата подсъдими не
представлява обявен по реда на действащата и към момента Наредба №
5/14.05.1998год. издадената от Министъра на културата, недвижим паметник на
културата. Сам по себе си, този безспорно установен по делото факт обаче, е
ирелевантен за съставомерността на вмененото им във вина престъпление по
смисъла на чл. 277а ал. 3 от НК.
Законодателят
е направил разграничение на неправомерните действия осъществявани на
територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона – чл.
277а ал. 2 от НК, защитена територия за опазване на културното наследство – чл.
277а ал. 4 от НК и на територия, която не е регистрирана като недвижима археологическа
ценност по реда на Наредба № 5/1998год. и не е била обект на теренни
археологически проучвания, осъществени по реда на Правилника, издаден от
Министъра на културата, обн. ДВ бр. 12/07.02.1997год. – каквато именно
характеристика притежава земеделската площ, по която са се движили подсъдимите
към инкриминирания момент.
Изпълнителното деяние на вмененото
им във вина престъпление – „търси” предполага именно извършване на действия
пряко свързани с откриване или намиране на археологически обекти, без да е небходимо
за осъществяване на елементите от обективната страна на деянието да се прави
разграничение между – движими и недвижими археологически обекти. Достатъчно е конкретните
действия да са насочени именно към откриване на обекти, които притежават
характеристиките на „археологически обект”. Легалната дефиниция на това понятие
се съдържа в разпоредбата на чл. 146 ал. 1 от ЗКН и обхваща „всички
движими и недвижими материални следи на човешката дейност от минали епохи,
намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за
които източници на информация са теренните проучвания.”. Разширяването
на приложното поле на обектите, спрямо които се осигурява държавната закрила,
чрез нормите на ЗКН, всравнение с действащия до 2009год. Закон за паметниците
на културата и музеите, е резултат на синхронизирането на вътрешното
законодателство с това на ЕС относно закрилата на „археологическото културно
наследство”. В този аспект, законодателят е предвидил, че източник на
информация за установяване на характеристиките на „археологически обект” –
движим или недвижим, са само теренните проучвания, поради което е предвидил
разрешителен режим за извършването им, както и специални изисквания по
отношение на лицата, които имат право да получат такива разрешения. Нещо
повече, с разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗКН е въведен режим на регистрация,
контролиран от Министъра на културата на специалните технически средства, сред
които съобразно нормата на § 4 т. 2 от ДР на ЗКН попадат и метал-детекторите
/металотърсачите/.
Категорично по делото е
установено, че подсъдимите нямат издадено валидно разрешение за извършване на
теренни проучвания в района на местопрестъплението, както и че не са
регистрирали използваните от тях метал – детектори.
Тези факти, преценени в контекста
на категорично установените обстоятелства, че се касае за територия отдалечена
на значително разстояние от населените места, в които живеят двамата подсъдими;
достъпна единствено за лица, познаващи добре региона, нещо повече -
представляваща част от район, в който е налице концентрация на археологически
обекти, дължаща се на близостта на античния и средновековен град Филипополис,
намиращ се под съвременния гр.Пловдив, видно и от официалната информация от
Директора на НАИМ при БАН; липсата на друга логична причина, освен лансираната
в обвинителната теза за използване и носене от подсъдимите на приложените като
веществени доказателства по делото 2 броя прави лопати, за които събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свид. В., Т., З. дават основание
да се направи извод, че са били използвани по предназначение – за извършване на
копки на територията на земеделската площ, послужиха на състава на съда да
приеме, че с поведението си към инкриминирания момент, възприето лично от свид.
Т., подсъдимите Й.Т. и И.П. са осъществили съставомерните елементи на вмененото
им във вина престъпление по чл. 277а ал. 3 във вр. сал. 1 във вр. с чл. 20 ал.
2 от НК – затова, че на ..2010 год. в местността „П.” в землището на с. Г.И.,
област Пловдив, на територията между парцели №№ 72 и 74, според регистрите на
Общинската служба по земеделие „Марица”, в съучастие като съизвършители, чрез
използване на техническо средство – металотърсачи и права лопата и моторно
превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № **МК, без съответно
разрешение са търсили археологически обекти.
За съставомерността на
деянието законът не изисква откриването на археологически обекти, а единствено
се интересува от правомерността на действията по издирване и установяване
местонахождението на такива материални следи от човешка дейност от минали
епохи, намиращи се в земните пластове или на тяхната повърхност. Експлоатирането
на специално техническо средство по смисъла тна § 4 т.2 от ДР на ЗКН каквото е
метал – детекторът /металотърсачът/, представлява по своята същност проучване
на земната повърхност, което е част от извършването на теренно проучване, съгласно
разпоредбата на чл. 147 от ЗКН и фактически представлява издирване на
археологически обекти, с оглед нормите на чл. 24 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 23 от
Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в РБългария /ДВ, бр. 12/07.02.1997г./. В конкретния казус
установеното, при изготвяне заключението на допълнителната Съдебно
археологическа експертиза, наличие на фрагменти от керамика, свидетелстващи за
осъществявана строителна дейност в миналото на територията на земеделската площ
проучвана от подсъдимите, констатирано още при първоначалния оглед, видно от категоричните
показания на свид. З. /л.
92 от съд. следствие/, е
още едно, макар и косвено доказателство в подкрепа на обвинителната теза, че
местоположението на подсъдимите към инкриминирания момент не е избрано случайно
и единствено, с цел проверка техническата годност на метал детекторите, която е
могла да бъде установена и в собствените им дворни места. При категоричните
доказателства за неизпълнение от всеки един от подсъдимите на процедурните
изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 148
и чл. 150 от ЗКН, извършването на теренно проучване на земеделската площ
в района на местопрестъплението, чрез използване на технически средства, също
нерегистрирани по предвидения нормативен ред, което безспорно представлява
въздействие върху земната повърхност, представлява осъществяване на
изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление по чл. 277а ал. 3 във вр.
с ал. 1 от НК – търсене на археологически обекти.
От субективна страна
престъплението е извършено и от двамата подсъдимия с пряк умисъл с целени и
настъпили обществено опасни поселедици. Всеки един от тях е съзнавал
противоправността на извършваната дейност, предвиждал е настъпването на
обществено – опасните последици от деянието и въпреки това е искал и целял
реализирането им.
Съдът,
счете за неоснователни възраженията на защитата за неяснота в обвинителната
теза, водеща до накърняване правото на защита на подсъдимите, резултат от използването
на различна терминология - от действащия Закон за културното наследство -
„археологически обекти” и от отменения Закон за паметниците на културата и
музеите - „движими паметници на културата и исторически находки”. Разпоредбите
на § 12 и § 15 от ПЗР на ЗКН предвиждат запазване на статута на декларираните
при действието на ЗПКМ обекти – недвижими паметници на културата и резервати,
както и на инвентираните в музейните фондове движими паметници на културата,
като изрично в ал. 2 на § 23 от ПЗР на
ЗКН е посочено, че подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
отменения ЗПКМ запазват своето действие до приемането на нови, съобразени с
ЗКН, което естествено предполага използването и на различната терминология в
тях.
С
оглед на установената правна квалификация на извършеното от подсъдимите
престъпление, след като се съобрази със степента му на обществена опасност,
както и с данните за личността им, съдът счете, че най – справедливо е на всеки
един от тях следва да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът
отчете – чистото съдебно минало, социалното и семейно положение и на двамата
подсъдими – безработни, но издържащи малолетни деца; липсата на данни за
настъпили други вредни последици от осъщественото деяние, освен съставомерните.
Посочените смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, макар и да не
са многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 от НК, дават основание при
липса на отегчаващи такива, да им бъдат определени наказания в предвидения от
закона минимален размер, а именно – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 5 000 /пет хиляди/ лева – за всеки един от подсъдимите Й.Т. и И.П..
Именно в такъв размер, наказанието, според настоящия съдебен състав, напълно
съответства на значително по – ниската степен на обществена опасност на
конкретно извършеното престъпление, в сравнение с други сходни деяния, а и би
осигурило реализирането както на генералната, а така също и на специалната
превенция по отношение на бъдещото поведение на подсъдимите.
Съдът
споделя становището на представителя на държавното обвинение, че в конкретния
казус по отношение на определените на подсъдимите наказания са налице
основанията, визирани в нормата на чл. 66 ал. 1 от НК, а именно – за отлагането
им с подходящ изпитателен срок. Подсъдимите не са осъждани, не представляват
дейци с висока степен на обществена опасност, грижат се за издръжката и
възпитанието на родените от фактическите им съжителства малолетни деца, поради
което за поправянето и превъзпитанието им не е необходимо изолирането им в пенитенциарно
заведение, където да изтърпят определеното им наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. В този смисъл, съдът счете, че дори и в минималния предвиден от закона
размер, изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила е достатъчен, за да въздейства поправително – възпиращо върху
поведението на подсъдимите Й.Т. и И.П., и по този начин да гарантира успешната
реализация на специалната превенция.
Съобразно
разпоредбата на чл. 53 ал. 1 б. „А” от НК съдът постанови след влизане на
присъдата в законна сила да бъдат ОТНЕТИ в полза на Държавата, приложените като
веществени доказателства по делото – 2 бр. прави лопати и 2 бр. металотърсачи,
собственост на двамата подсъдими, използвани като средство за осъществяване на
инкриминираното престъпление, както и лекият автомобил, собственост на
подсъдимия Й.Т. – „Фолксваген Пасат” с ДК № **МК – оставен на съхранение в РУП
– с. Труд, чрез който именно същите са успели да се придвижат до мястото на
престъплението.
Приложените
в хода на съдебното следствие като веществени доказателства по делото – движими
археологически обекти, открити от експерта при изготвяне на допълнителната
съдебно археологическа експертиза, надлежно описани в представения Писмен опис,
следва да бъдат ПРЕДАДЕНИ на Директора на Регионалния археологически музей –
гр. Пловдив, след влизане на присъдата в законна сила, съобразно разпоредбата
на чл. 160 ал. 1 във вр. с чл. 94 от Закона за културното наследство.
Съдът
възложи в тежест на подсъдимите заплащането на направените по делото разноски
като ги осъди да внесат по сметка на Окръжен съд – Пловдив, в полза на бюджета
на Съдебната власт, сумата от по 75 /седемдесет и пет/ лева, съобразявайки се с
нормата на чл. 189 ал. 3 от НПК.
Причините
за извършване на престъплението са в ниската правна култура на подсъдимите и в
желанието им да задоволят материалните си потребности по неправомерен начин –
чрез неправомерно разпореждане с движими археологически обекти.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: