Р Е Ш Е Н И Е
№ 815/5.11.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина
Георгиева и с участието на прокурора Стоян Пешев, като разгледа докладваното от
съдия Ингилизов касационно административнонаказателно дело № 1030 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по
касационна жалба на „ПИМК“ ООД, представлявано от управителя А.Й., против
Решение № 472/15.07.2021 г. постановено по АНД № 20215220200727/2021 г. по
описа на Районен съд гр.Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление НП №
13-002641 от 26.04.2021 год. на директора на Дирекция „ИТ" Пазарджик, с което на „ПИМК" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.И.Й.,
на основание чл.414 ал.3 от КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин/ лева.
В касационната жалба се излагат
аргументи за незаконосъобразност на решението, като се сочи, че неправилно е игнорирано възражението за
налични нарушения в процедурата по налагане на санкцията, които се описват
подробно и в касационната жалба. Преповтарят се изложените
възражения, че лицето, на което е връчен АУАН не е упълномощено лице, поради
което и е нарушено правото на защита на дружеството. Иска се отмяна на
решението на съда и отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание касационния жалбоподател не се представлява и не взема
становище.
В съдебно заседание ответникът Дирекция
„ИТ" Пазарджик не се явява,
не се представлява. В постъпило становище се иска потвърждаване на решението на
РС Пазарджик и се претендират разноски по делото.
Прокурорът сочи че обжалваното решение
на РС Пазарджик следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пазарджик,
като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила.
С обжалваното
решение е потвърдено наказателно постановление НП № 13-002641 от 26.04.2021 год.
на директора на Дирекция „ИТ" Пазарджик, с което
на „ПИМК" ООД, ЕИК *********, предстгавлявано от управителя А.И.Й., на
основание чл.414 ал.З от КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно :
Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на
работодател не е уредил отношенията си с В.С.П., ЕГН ********** като трудови
правоотношения при предоставянето на работна сила на 23.11.2020г. на строителен
обект- изграждаща се ТСИ /трошачно-ситова инсталация/ на кариера „Ветрен
дол", находяща се в землището на с.Ветрен дол, общ Септември.
На посочената дата в описания обект на дружеството била извършена проверка
от служители на ДИТ-Пазарджик, сред които бил и актосъставителят - св.В.Д.. На
място били заварени да престират труд няколко работника, сред които и В.П. -
строителен работник. Същият попълнил саморъчно декларация по чл.402 от КТ, в
която декларирал елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно, че
работи в „Пимк" от 16Л1.2020г. като кофражист, с работно време от 08:00ч.
до 17:00ч., с почивни дни събота и неделя, с почивки през работния ден 10:00ч.
- 10:15ч, 12:00ч. - 13:00ч. и 15:00ч. - 1530ч. и с трудово възнаграждение в
размера на 600 лева.
На място в деня на проверката нямало официален представител на дружеството,
поради което служителите на ДИТ-Пазарджик призовали същото с призовка в
сградата на дирекцията, като указали какви документи следвало да се представят
за нуждите на проверката, включително и трудовите договори на заварените да
престират труд лица.
На 09.12.2020г. представител на
дружеството се явил в дирекцията и представил исканите то проверяващите
документи, при което станало ясно, че трудовият договор с работника В.П. бил
сключен на 24.11.2020г., т.е. в деня след проверката.
За направените констатации от
проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2034581/12.01.2021
г.
С оглед на това било прието, че
дружеството е извършило нарушение на чл.62 ал, 1 във вр. с чл. 1 ал.2 от КТ,
поради което против него бил съставен АУАН № 13-002641 от 26.01.2021г., който
на същата дата бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството - К.М.В.,
който го подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН било атакуваното НП.
В мотивите си съдът е
приел, че е безспорно доказано осъществяването на това нарушение. Посочил е, че
са неоснователни възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и е
изложил аргументи защо счита това.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно
нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е
отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция изложените в обстоятелствената част на
АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение и са достатъчно
ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно
наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес –
нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователни
и неотносими са възраженията, изложени в касационната жалба, свързани с ограничаване правото на защита. Действително АУАН е връчен на соченото в
жалбата лице. От това обаче не следва, че е ограничено правото на защита на
дружеството, доколкото в хода на административното производство е представено
нотариално заверено пълномощно от К.М.В., от съдържанието на което се
установява именно соченото и от районния съд, че това лице има право да представлява „ПИМК“ ООД пред ИА „ГИТ" и всички
териториални дирекции „ИТ" в България с правата да подписва документи,
получава справки, подава молби, заявления и декларации, подписва същите и т.н.
Именно с това пълномощно пълномощникът на дружеството се е афиширал като такъв
при съставянето, предявяването и връчването на акта, след което същото е
описано в разписката, удостоверяваща връчването на акта. Така дадените
генерални пълномощия не изключват изрично подписването на АУАН, поради което и
правилно районният съд е приел, че същият е редовно връчен. За пълнота следва
да се посочи, че К.В. е присъствал и на проверката на място, където също се е
легитимирал като упълномощен представител на дружеството. С оглед на всичко
сочено дотук следва да се приеме, че тези възражения на касатора са
неоснователни.
Предвид на соченото, настоящата инстанция намира, че следва да се
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Предвид
изхода на делото, основателно се явява искането на ответната страна за
присъждане на разноски по делото за касационната инстанция, като съдът счита че
предвид липсата на правна и фактическа сложност следва да се присъди минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в
сила Решение №
472/15.07.2021 г. постановено по АНД № 20215220200727/2021 г. по описа на
Районен съд гр.Пазарджик.
ОСЪЖДА „ПИМК“ ООД, представлявано от
управителя А.Й. да заплати на ответната страна Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София направените разноски по
делото в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2. /п/