Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 05.11.2020 г.
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на втори ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 400 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 296 КТ.
В исковата молба се твърди, че на
11.04.2019 г. между ищцовото дружество - „Ф.Л.“ ЕООД и ответника М.М. бил
сключен трудов договор, въз основа на който последният бил назначен на длъжност
„ш.“ с определена месторабота, задължения и размер на трудово възнаграждение.
На 18.06.2019 г. работникът
депозирал молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, която
не била приета и същият следвало да отработи срока на предизвестие от 90 дни.
На 17.07.2019 г. постъпила докладна
от прекия му ръководител, с която се предоставяла информация, че работникът не
се явява на работа повече от два последователни дни, считано от 01.07.2019 г.
Поискани били обяснения от работника от 15.07.2019 г. и след като от
представените обяснения не се установявало наличието на данни за обективна
невъзможност за неявяване на работа, работодателят издал заповед № .г. за
прекратяване на трудовия договор поради извършено дисциплинарно нарушение с
посочени дължими суми за получено работно облекло и обезщетение за неспазено
предизвестие. Заповедта била връчена на работника 18.07.2019 г. и по искане на
последния бил сключен договор за разсрочване на задължението му към дружеството
на дванадесет равни месечни вноски, но от момента на сключването на договора до
подаване на исковата молба не била изплатена нито една вноска от сумата.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата в общ размер на 2652,49 лева, от които сумата от 2475,00 лева -
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ и 177,49 лева - стойност на работно облекло.
Процедурата по размяна на книжа е
спазена. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ищецът „Ф.Л.“
ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично, като признава дължимостта на претендираните с исковата молба суми.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото
трудово договор № .г. е, че ответникът е работил в ищцовото
дружество по трудово правоотношение на длъжност „ш.”, при уговорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 900,00 лева, при 8-часов работен ден,
като със заповед № .г. на управителя на ищцовото дружество на ответника е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 188, т. 3 КТ и
чл. 195, ал. 1 КТ, вр. чл. 192, ал. 1 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
По делото е представен и договор от
18.07.2019 г., подписан от представител на „Ф.Л.“ ЕООД и ответника М.Г.М., по силата
на който ответникът е признал, че дължи на „Ф.Л.“ ЕООД сумата в общ размер на 2652,49 лева, от които сумата от
2475,00 лева - обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ и 177,49 лева - стойност на
работно облекло, като страните са постигнали съгласие за разсрочване на дълга
на 12 месечни вноски, с падеж на първата вноска на 15.08.2019 г.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
За уважаване на предявения иск с
правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на
съществувало между страните трудово правоотношение, което е било прекратено с
цитираната в исковата молба заповед № .г. и при доказване на тези обстоятелства
ответникът на свой ред следва да докаже, че е изплатил обезщетение за неспазен
срок на предизвестието.
По иска с правно основание чл. 296 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което в полза на ищеца е възникнало парично
вземане за равностойността на дължимото от работодателя облекло.
Във връзка с така разпределената от
съда доказателствена тежест следва да се посочи, че между страните не
съществува спор, а се доказва и от събраните по делото писмени доказателства,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е било
прекратено със заповед № .г., с която на ответника е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, на основание чл. 188, т. 3 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ, вр.
чл. 192, ал. 1 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Съобразявайки подписания между
страните договор, с който ответникът е признал изрично дължимостта на
процесните суми и с оглед признанието, направено от последния в проведеното
открито съдебно заседание, на дължимостта на вземането, претендирано от ищеца и
начина на начисляване на процените суми, както и липсата на ангажирани
доказателства за извършено плащане, съдът намира претенцията на ищцовото
дружество за доказана в пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в общ размер на 509,00 лева, от които
149,00 лева – внесена държавна такса и 360,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
М.Г.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Ф.Л.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление:***, сумата в общ размер на 2652,49 лева (две хиляди
шестстотин петдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки), от които сумата
от 2475,00 лева (две хиляди четиристотин седемдесет и пет лева) - обезщетение
по чл. 221, ал. 2 КТ и 177,49 лева (сто седемдесет и седем лева и четиридесет и
девет стотинки), представляваща стойността на задържано от работника работно облекло при прекратяване на трудовото правоотношение
със заповед № .г.
ОСЪЖДА М.Г.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.Л.“ ЕООД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 509,00 лева (петстотин и девет лева), представляваща направени от
ищеца деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.