Определение по дело №39/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 февруари 2021 г.
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20217220700039
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

гр. Сливен, 02.02.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,          в закрито заседание на втори февруари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 СТЕЛА ДИНЧЕВА

при секретаря                                                                                           и с участието на прокурора                                                                         като разгледа докладваното от           председателя                                 ЧКАНД № 39     по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.285 ал.1 изр.последно  от ЗИНЗС във вр. с чл.234 и сл. от АПК.

С определение № 247 от 05.07.2019 г., постановено по АД № 18/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен е оставeна без разглеждане и е върната искова молба, подадена от Ю.К.И. - С., и. н. л. о. в З. Сливен, предявена срещу Д.Д. ***, Д.П.П. и Й.Д.Д. *** за присъждане на обезщетение в размер на 500 000 лв. за непровеждане на адекватно лечение и причиняване на болки и страдание, с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС и е прекратено производството по делото.

Горното определение е обжалвано Ю.К.И. - С.. В частната жалба се твърди, че било ясно, че причинителите на вредите и били към ГД„ИН“, защото били техни служители. Всичко било ясно и документирано, като нямало кой да потърси отговорност за безотговорност и нехайство. Това било закононарушения на тези служители, респективно на ГД„ИН“. Моли съда да отмени определението на Административен съд - Сливен и върне делото за разглеждане от същия съд.

Възражения относно частната жалба са постъпили от Й.Д.Д. *** и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В същите се твърди, че частната жалба е неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството пред АдмС Сливен е образувано във връзка с постъпването по подсъдност на адм.дело № 10634/2018 г. на АССГ. Посоченото дело е образувано по искова молба, подадена от Ю.К.И. - С., и. н. л. о. в З. Сливен, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 500 000 лв. неимуществени вреди за неосигуряване на медицинско обслужване в периода 29.05.2017 г. до 05.02.2018 г., с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. С разпореждане от 23.11.2018 г. по адм.дело № 10634/2018 г. на АССГ, на основание чл.131 ал.1 от ГПК, съдът е наредил да се връчат на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ преписи от исковата молба и приложенията към нея, като му е дал възможност да представи отговор. Такъв отговор е представен от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с вх.№ 36933 от 28.12.2018 г.

С разпореждане от 21.06.2019 г.  първоинстанционния съд е указал на ищцата да отстрани конкретни нередовности в исковата молба  като уточни в 7 дневен срок от съобщението и посочи надлежен ответник, който да е юридическо лице, срещу което предявява иска, да конкретизира начална и крайна дата на периода, за който претендира присъждане на обезщетение, както и да посочи изрично в какво се състои искането й до съда, съобразно разпоредбата на чл. 127, ал.1, т.5 ГПК.

В указания от съда срок е постъпила молба с уточнение на иска с вх. рег. № 2425/03.07.2019 г., в която е направено уточнение на ответника. Като такива са посочени Д.Д. ***, Д.П.П. и Й.Д.Д. ***. Уточнен е времевия период, за който се претендира обезщетението от 500 000 лв., както и изрично посочване в какво се състои искането до съда съобразно чл. 127, ал.1, т.5 ГПК.

Едноличният състав на АдмС Сливен е приел, че посочените лица не могат да бъдат надлежни ответници в производство по иск с основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като не са юридическо лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, от чиито актове, действия и бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага или обезпечава от името и за сметка на юридическото лице. Съдът е приел, че исковата претенция е насочена срещу ненадлежни ответници, поради което е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане и върната на ищцата, а производството по делото да бъде прекратено. При тези мотиви постановил обжалвания съдебен акт.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на определението на АдмС Сливен с материалния закон и констатира, че първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт.

Съгласно чл.135 ал.2 от АПК ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Именно такъв е и настоящия случая, с горепосоченото разпореждане на АССГ е конституиран като ответник по предявения иск Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като на този ответник са изпратени преписи от исковата молба и приложенията към нея и този ответник се е възползвал от възможността да представи отговор на исковата молба по чл.131 ал.1 от ГПК. Действията на АССГ по администриране на исковата молба и конституиране на ответник по нея запазват действието си съгласно чл.135 ал.2 изр. последно от АПК и като не се е съобразил с тях, едноличния състав на АдмС Сливен е постановил неправилен съдебен акт.

След като по делото е конституиран ответник, макар и от ненадлежен съд, то е установено, че с исковата молба и уточнението към нея е изяснено спрямо кой ответник се претендира обезщетението. Това по несъмнен начин може да се извлече от исковата молба и уточнението към нея, в които е посочено, че противоправните действия са на служители на ГД“ИН“. Обстоятелството, че ответник по иска е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е видно и от връчване на същия, в това му качество,  на препис от настоящата частна жалба за становище. Посоченият ответник е юридическо лице, поради което може да бъде надлежна страна в производството по иск с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.

По изложените по-горе съображения настоящия състав на Административен съд Сливен намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на едноличния състав на АдмС Сливен за продължаване на производството.

Искания за присъждане на разноски не са правени.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Отменя Определение № 247 от 05.07.2019 г., постановено по АД № 18/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, като незаконосъобразно.

Връща АД № 18/2019 г. на същия състав на Административен съд Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.