О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 02.02.2021 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на втори
февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря и с участието на прокурора като разгледа докладваното от председателя ЧКАНД № 39 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.285 ал.1 изр.последно от ЗИНЗС във вр. с чл.234 и сл. от АПК.
С определение № 247 от 05.07.2019 г., постановено по АД № 18/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен е оставeна без разглеждане и е върната искова молба, подадена от Ю.К.И. - С., и. н. л. о. в З. Сливен, предявена срещу Д.Д. ***, Д.П.П. и Й.Д.Д. *** за присъждане на обезщетение в размер на 500 000 лв. за непровеждане на адекватно лечение и причиняване на болки и страдание, с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС и е прекратено производството по делото.
Горното определение е обжалвано Ю.К.И. - С.. В частната жалба се твърди, че било ясно, че причинителите на вредите и били към ГД„ИН“, защото били техни служители. Всичко било ясно и документирано, като нямало кой да потърси отговорност за безотговорност и нехайство. Това било закононарушения на тези служители, респективно на ГД„ИН“. Моли съда да отмени определението на Административен съд - Сливен и върне делото за разглеждане от същия съд.
Възражения относно частната жалба са постъпили от Й.Д.Д. *** и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В същите се твърди, че частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството пред АдмС Сливен е образувано във връзка с постъпването по подсъдност на адм.дело № 10634/2018 г. на АССГ. Посоченото дело е образувано по искова молба, подадена от Ю.К.И. - С., и. н. л. о. в З. Сливен, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 500 000 лв. неимуществени вреди за неосигуряване на медицинско обслужване в периода 29.05.2017 г. до 05.02.2018 г., с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. С разпореждане от 23.11.2018 г. по адм.дело № 10634/2018 г. на АССГ, на основание чл.131 ал.1 от ГПК, съдът е наредил да се връчат на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ преписи от исковата молба и приложенията към нея, като му е дал възможност да представи отговор. Такъв отговор е представен от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с вх.№ 36933 от 28.12.2018 г.
С разпореждане от 21.06.2019 г. първоинстанционния съд е указал на ищцата да отстрани конкретни нередовности в исковата молба като уточни в 7 дневен срок от съобщението и посочи надлежен ответник, който да е юридическо лице, срещу което предявява иска, да конкретизира начална и крайна дата на периода, за който претендира присъждане на обезщетение, както и да посочи изрично в какво се състои искането й до съда, съобразно разпоредбата на чл. 127, ал.1, т.5 ГПК.
В указания от съда срок е постъпила молба с уточнение на иска с вх. рег. № 2425/03.07.2019 г., в която е направено уточнение на ответника. Като такива са посочени Д.Д. ***, Д.П.П. и Й.Д.Д. ***. Уточнен е времевия период, за който се претендира обезщетението от 500 000 лв., както и изрично посочване в какво се състои искането до съда съобразно чл. 127, ал.1, т.5 ГПК.
Едноличният
състав на АдмС Сливен е приел, че посочените лица не
могат да бъдат надлежни ответници в производство по
иск с основание чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като не са юридическо лице, с което длъжностното
лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, от чиито
актове, действия и бездействия са причинени вредите или чиято дейност се
възлага или обезпечава от името и за сметка на юридическото лице. Съдът е
приел, че исковата претенция е насочена срещу ненадлежни ответници,
поради което е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане и върната
на ищцата, а производството по делото да бъде прекратено. При тези мотиви
постановил обжалвания съдебен акт.
Съдът
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на определението
на АдмС Сливен с материалния закон и констатира, че първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт.
Съгласно
чл.135 ал.2 от АПК ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща
на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на
завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия
запазват силата си. Именно такъв е и настоящия случая, с горепосоченото
разпореждане на АССГ е конституиран като ответник по предявения иск Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, като на този ответник са изпратени преписи от исковата молба и приложенията към нея и този
ответник се е възползвал от възможността да представи отговор на исковата молба
по чл.131 ал.1 от ГПК. Действията на АССГ по администриране на исковата молба и
конституиране на ответник по нея запазват действието си съгласно чл.135 ал.2 изр.
последно от АПК и като не се е съобразил с тях, едноличния състав на АдмС Сливен е постановил неправилен съдебен акт.
След като по делото е конституиран ответник, макар и от ненадлежен съд, то е установено, че с исковата молба и уточнението към нея е изяснено спрямо кой ответник се претендира обезщетението. Това по несъмнен начин може да се извлече от исковата молба и уточнението към нея, в които е посочено, че противоправните действия са на служители на ГД“ИН“. Обстоятелството, че ответник по иска е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е видно и от връчване на същия, в това му качество, на препис от настоящата частна жалба за становище. Посоченият ответник е юридическо лице, поради което може да бъде надлежна страна в производството по иск с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.
По изложените по-горе съображения настоящия състав на Административен съд Сливен намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на едноличния състав на АдмС Сливен за продължаване на производството.
Искания за присъждане на разноски не са правени.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 247 от 05.07.2019 г., постановено по АД № 18/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, като незаконосъобразно.
Връща АД № 18/2019 г. на същия състав на Административен съд Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.