Решение по дело №13341/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 25.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                           

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 13 341 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА  „ОЗК З=” АД да заплати следните суми:

1. на А.Д.Д.:

- 80 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за З.то КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Д.А.Д.вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 17.02.2015 г., плюс законната лихва от 17.02.2015 г. до окончателното изплащане;

- 1 829,33 лева на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото;

2. на П.Д.С.:

- 96 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Д.А.Д.вследствие ПТП от 17.02.2015 г., плюс законната лихва от 17.02.2015 г. до окончателното изплащане;

- 2 195,00 лева на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото;

3. на СГС – 9 200,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. А.Д. и П.С. са със съдебен адрес - адвокат С.Р.,*** - а  ЗАД „ОЗК З.” АД е с адрес гр. *****5.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (отм) срещу „ОЗК З.” АД:

1. на А.Д.Д. за разликата над 80 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева;

2. на П.Д.С. за разликата над 96 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева;

 

[3] ОСЪЖДА А.Д.Д. и П.Д.С. да заплатят на ЗАД „ОЗК З.” АД 82,67 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 4 600,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците не дължат държавна такса. 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] В искова молба от 18.10.2017 г. А.Д. и П.С. заявяват, че са дъщери на Д.Д.. Той е починал вследствие на ПТП от 17.02.2015 г., което е било предизвикано от Р.М.. От смъртта на Д.Д. ищците са претърпели болки и страдания, които те оценяват на по 150 000,00 лева за всяка от ищците.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на причинителя на ПТП Р.М. е била застрахована при ответника ЗАД „ОЗК-З.” (ОЗК). ОЗК не е заплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Затова ищците молят съда да осъди ОЗК да заплати на всяка от тях по 150 000,00 лева обезщетение плюс законната лихва от 17.02.2015 г. до окончателното изплащане  (исковата молба, л. 2-4  от гр. д. № 13341/2017 г.).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Ответникът ОЗК е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. Р.М. не е причинил ПТП, от което Д.Д. да е починал;

2. ищците не са претърпели вредите, които твърдят;

3. размерът на търсеното обезщетение е завишен;

4. Д.Д. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е пресичал пътното платно на необозначено за това място, без да се съобрази с отстоянието до автомобила и скоростта му. Затова ОЗК моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 51-55 от гр. д. № 13341/2017 г.). 

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.      Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Д.Д. е бил роден на ***, а неговите дъщери А.Д. и П.С. са били родени съответно на *** г. и на 12.01.1976 г. (удостоверението за наследници, л. 7). А.Д. и П.С. са били отгледани от двамата си родители, които са се разделили преди пет-шест години.

 

[10] Д.Д. e живеел сам в село Четирци, област Кюстендилско. А.Д. е живеела поне от 10 години в Дубай, Обединените арабски емирства, а П.С. е живеела с майка си в гр. София. А.Д. не се е виждала с баща си откакто е била в Дубай. П.С. и баща ѝ са се виждали веднъж на два-три месеца и са си говорели по телефона (показанията на свидетелите В. и С., л. 75-76).

 

[11] На 17.02.2015 г. около 06:25 часа Р.М. е управлявал товарен автомобил „Ман“ с 80 км/ч и е влязъл в с. Нов чифлик, община Кюстендил при включени къси светлини на фаровете. При тази скорост опасната му зона на спиране е била 100 м. Късите светлини на автомобила са осветявали пътя на около 50-55 м, като видимостта е била увеличена в известна степен поради включеното улично осветление.

 

[12] По същото време пострадалият Д.Д. е предприел напречно пресичане на пътното платно пред автомобила на необозначено за това място. Р.М. е успял да забележи Д.Д. и да реагира за аварийно спиране, когато Р.М. е бил на 82 м от Д.Д. – разстояние, по-голямо от осветеното от фаровете. След като Р.М. е задействал спирачките, скоростта на товарния автомобил е започнала да намалява, като в момента на удара е била 49,51 км/ч. Р.М. се е опитал да завие наляво. Независимо от усилията на Р.М. е последвал удар между предната част на товарния автомобил и тялото на Д.Д.. Основната причина за настъпилото ПТП е била най-вече скоростта на товарния автомобил, избрана от Р.М., а в по-малка степен поведението на Д.Д., е пресичал пътното платно в нарушение на правилата за движение на пешеходците починал (присъдата и мотивите към нея, л. 11 и л…..).

 

[13] От удара Д.Д. е починал (присъдата и мотивите към нея). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Р.М. е била застрахована при ответника ОЗК.

 

[14] А.Д. не е успяла да се прибере за погребението на баща си, но когато е говорела по „Скайп“ с П.С., А.Д. е плачела заради смъртта на баща си. П.С. е възприела тежко смъртта на баща си. Все още двете сестри не могат да преодолеят загубата на своя баща (показанията на свидетелите Владиславов и, л. 75-76).

 

[15] Не се спори, че ОЗК не е заплащал обезщетение на П.С. и А.Д.. Те не дължат държавна такса и разноски. Ищците са били представлявани от адвокат, на когото са заплатили възнаграждение от 3 430,00 лева всяка (договорите, л. 5-6). ОЗК не е направил разноски по делото. Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

2.      Спорни обстоятелства

 

[16] По делото страните са спорили дали пострадалият е допринесъл за настъпване на ПТП. Съдът приема, че пострадалият е допринесъл за настъпването на ПТП, защото установява това от присъдата на наказателния съд.

 

[17] Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При определянето на наказанието съдът съобразява подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства (чл. 54, ал. 1 от НК). Смекчаващите обстоятелства са свързани с вината и виновността на дееца. Ето защо, когато наказателния съд е отчел съпричиняването от пострадалия като смекчаващо вината обстоятелство, присъдата в тази ú част е задължителна за гражданския съд, разглжедащ гражданските последици от деянието.

 

[18] Точно такъв е настоящия случай. При определянето на наказанието на Р.М. наказателният съд е съобразил като смекчаващо вината обстоятелство съпричиняването от Д.Д. на ПТП. Ето защо съдът приема, че поведението на Д.Д. също е допринесло за настъпването на ПТП.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

            [19] А.Д. и П.С. са предявили искове по чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди

 

[20] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ). Възходящите на починалия вследствие на застрахователното събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (III.2. от ППВС 4/1961 г.)

 

[21] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е възходящ на трето лице, участвало в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на третото лице; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на смъртта на третото лице ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[22] Съдът установи, че:

1. А.Д. и П.С. са възходящи на Д.Д. (негови дъщери), който е участвал в ПТП, което е било покрито от застраховка ГО;

2. от ПТП Д.Д. е починал;

3. ПТП е било причинено от Р.М. (присъдата е задължителна за настоящия съд в тази ѝ част), чиято ГО е била застрахована при ОЗК;

4. А.Д. и П.С. са страдали от загубата н баща си;

5. ОЗК не е изплатил на ищците обезщетение за неимуществени вреди.

 

[23] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[24] Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението  обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди. От 2009 г. насам съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) - 17.02.2015г.

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

 [26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[2] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Съдът установи, че към 17.02.2015 година Д.Д. е бил на 66 години. Неговите дъщери А.Д. и П.С. са били съответно на 41 и 39 години. А.Д. и П.С. са били отгледани от двамата си родители, които са се разделили пет-шест години преди настъпването на ПТП.

 

[29] Д.Д. e живеел сам в село Четирци, област Кюстендилско. А.Д. е живеела поне от 10 години в Дубай, Обединените арабски емирства, а П.С. е живеела с майка си в гр. София. А.Д. не се е виждала с баща си откакто е била в Дубай. П.С. и баща ѝ са се виждали веднъж на два-три месеца и са си говорели по телефона.

 

[30] А.Д. не е успяла да се прибере за погребението на баща си, но, когато е говорела по „Скайп“ с П.С., А.Д. е плачела заради смъртта на баща си. П.С. е възприела тежко смъртта на баща си. Все още двете сестри не могат да преодолеят загубата на своя баща.

  

[31] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ).

 

[32] Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2012 г. до 17.02.2015 г. През 2015 г. минималната работна заплата е била: 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[3]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[4]

 

[33] В правно-информационната програма „Сиела“, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри две решения на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от смърт на родител вследствие на ПТП през 2015 г., като възрастта на починалия родител и на децата му е била близка до тази по настоящото дело. С тях САС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:

- 120 000,00 лева (за голямата дъщеря на починалата) и 125 000,00 лева (за нейните двама сина и малка дъщеря) за ПТП от 23.10.2015 г.[5];

- 130 000 лева за ПТП от 12.10.2015 г.[6].

 [32] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че настоящият случай е по-близък до първия цитиран случай. Съдът също така отчита, че ищцата А.Д. се е прибирала рядко в България. Затова съдът приема, че 100 000,00 лева е справедлив размер на обезщетението, дължащо се на ищцата А.Д., а 120 000,00 лева е справедливо обезщетение, дължащо се на ищцата П.С..

 

[34] ОЗК е възразил, че Д.Д. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е пресичал пътното платно на необозначено за това място, без да се съобрази с отстоянието до автомобила и скоростта му. Възражението е основателно.

 

[35] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)^[7]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[36] Съдът установи, че Д.Д. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото не е пресичал на обозначено за това място. ПТП е било причинено от Д.Д. в по-малка степен обаче, защото Р.М. е управлявал товарен автомобил, в населено място, при намалена видимост с 80 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Затова съдът определя 20% съпричиняване.

 

[37] При този процент на съпричиняване обезщетенията за неимуществени вреди, дължащи се на ищците, са 80 000,00 лева за А.Д. и 96 000,00 лева за П.С.. Ето защо съдът осъжда ОЗК да заплати 80 000,00 лева обезщетение на А.Д., като отхвърля иска ѝ за разликата до пълния предявен размер от 150 000,00 лева. Съдът осъжда ОЗК да заплати 96 000,00 лева на П.С., като отхвърля иска ѝ за разликата над 96 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[38] Ищците търсят  разноски. Те са направила такива за по 3 430,00 лева.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на А.Д. за 80 000,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева, а иска на П.С. за 96 000,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда ОЗК да заплати 1 829,33 лева разноски на А.Д. (3 430,00х80 000,00/150 000,00) и 2 195,20 лева разноски на П.С. (3 430,00х96 000,00/150 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът осъжда ОЗК да заплати по сметка на СГС 9 200,00 лева държавна такса (80 000,00+96 000,00х0,04).

         

[40] ОЗК търси юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 124 000,00 лева при предявен размер от 300 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на ОЗК 82,67 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х124 000,00/300 000,00).

 

Съдия: