№ 588
гр. Плевен, 12.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Д. Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
Сложи за разглеждане докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско
дело № 20254430100899 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:16 часа се явиха:
На основание чл. 150, ал. 3 от ГПК, съдът уведомява страните, че се
извършва звукозапис на заседанието.
МОЛИТЕЛЯТ П. П. П. – редовно призован, явява се лично.
ОТВЕТНИЦАТА М. Г. Д. – редовно призована, не се явява. За нея се
явява адв. М. Б..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА постъпила характеристична справка за лицето М. Д.
на л.35 и л.36 и свидетелство за съдимост на л.38 от делото.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила справка с Вх.№6815/27.02.2025г. от
Областна дирекция на МВР-Плевен, Първо районно управление, във връзка с
искане за извършване на проверка за подадени жалби от П. П. срещу М. Г..
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба с Вх.№6871/27.02.2025г. от М. Д.,
чрез адв.Б..
Съдът ДОКЛАДВА постъпило заявление с Вх.№ 6870/27.02.2025г. за
достъп до електронни съдебни дела от адв.М. Б..
Съдът ДОКЛАДВА постъпило Възражение с Вх.№ 7548/06.03.2025г. от
молителя по делото П. П..
АДВ.Б.: Получих възражението от 06.03.2025г., в ден понеделник и се
1
запознах с него, затова, тъй като така или иначе днес е делото, мога да взема
становище.
МОЛИТЕЛЯТ П. П.: Г-жо Съдия, доказателства за интимна връзка
нямам, тъй като изтрих всички снимки, които ми е пращала. Имаше
телефонни разговори, които също не мога да покажа, но започнах от начало до
край със всички законови мерки, които можеше да предприема. Две жалби от
полицията, една жалба от прокуратурата и след като нямаше никакъв
резултат, се обърнах за защита към съда, като това даде резултат. Имахме
интимни епизодични отношения, от първото до последното има повече от 60
дни със сигурност, но не са били системи а епизодични и не мога да ги
докажа, тъй като, като имам интимни отношения не събирам доказателства.
АДВ.Б.: Уважаема г-жо Съдия, аз поддържам молбата-становище която
съм депозирала, като считам, че настоящето производство следва да бъде
прекратено. Налице са няколко основания. На първо място още с депозирането
на исковата молба липсва каквато и да е било конкретика – дата, място и
начинът, по който се изразява насилието извършено спрямо молителя. В този
смисъл съвсем законосъобразно настоящият състав е дал указания на
молителя, да бъдат изправени тези нередовности, като това е получено от
молителя на 19.02.2025г.. Въпреки указанията на съда и дадената му
възможност да направи съответните уточнения и до настоящия момент
включително и с депозирането на възражението, които ми беше връчено в ден
понеделник, тези нередовности не са отстранени. Отделно от това дадени са и
указания за представяне на декларация по чл. 9, която и към настоящия
момент също не е представена. На следващо място, следващото основание за
прекратяване на настоящето производство, е че нито депозираната искова
молба, нито възражението, а и още повече, като се вземе предвид току що
заявеното от страна на молителя, че не са имали такива отношения в рамките
на законоустановените 60 дни, да имат 60 дни да бъдат в интимни отношения,
което обстоятелство ние изначално оспорваме изобщо. Аз считам, че той не
попада сред лицата, които следва да получат закрила по настоящия закон. На
следващо място, в допълнителното възражение, което е депозирано, самият
молител е заявил твърдения за преследване. Считам, че това са твърдения за
едва ли не извършено престъпление, за което е видно, че същият с
идентичното съдържание, защото той пуска на няколко места молби и жалби
2
към прокуратура, полиция и към Районен съд – Плевен. Жалбите му са с
идентично съдържание. По някои от тях има вече произнасяне с отказ да се
образува и въпреки това, е заведена нова жалба от 18.02.2025г. – това са два
дни след като е завел тук в настоящия съд същата жалба и е видно от
полученото писмо от районното управление, че все още по тази жалба
продължава разследването, във връзка с твърденията му за преследване,
психически и емоционален тормоз срещу М., която проверка не е
приключила. Твърденията на молителя по-скоро наистина са в насока за
някакво твърдяно от него преследване, което считам, че би следвало да се
произнесат съответните органи по образуване на жалбата, поради което
считам, че са налице достатъчно основания - нито има конкретика, нито са
изпълнени указанията на съда, във връзка с отстраняване на тези
нередовности. Самият той заявява, че няма как и не попада в хипотезата на
интимни отношения, тъй като нямат 60 дни и че са имали някакви епизодични
срещи по между си, поради което и не попада сред лицата, които могат да
търсят такава защита и на следващо основание, че има текуща действаща
преписка, които все още не е приключила, в която се разследват тези
твърдения за това преследване, което не може да бъде установявано и
събирани доказателства в граждански процес. Не могат да бъдат събирани
доказателства за извършване на твърдяно престъпление – тоест за
преследване, поради което Ви моля настоящото производство да бъде
прекратено и да бъдат присъдени на доверителката ми сторените разноски, за
което съм представила списък на разноски, като в тази връзка желая само да
поясня на молителя, че това е право, което се полага по закон, при
прекратяване на производството да се присъждат разноски, които разноски се
присъждат на молителката, не на адвоката, който осъществява правната
защита и съдействие, защото има възражение в тази насока, че той не ми
дължи на мен, като адвокат тези разноски. Просто исках да знае, че
разноските се дължат на другата страна, която ги е сторила, а не на мен лично.
В този смисъл аз Ви моля, да се произнесете със съдебен акт, с който с
определение да прекратите настоящето производство, а в случай, че същото не
бъде прекратено, тогава бих взела становище по другите въпроси.
МОЛИТЕЛЯТ П. П.: Първо относно, че не съм посочил време и място –
не е вярно. Посочил съм, че това се случва абсолютно всеки ден, когато М. е в
града, по три пъти средно на ден от повече от година – около дома ми, на по-
3
малко от 50 метра, което е точно време и място. Може да си изберете който
искате ден. Друго – жалбата ми към прокуратурата не е от 18.02.2025г., а е
една седмица от преди да подам искане за защита. Имам входящ номер. От
една седмица е, преди да подам молба за защита. Нямаше никакъв резултат,
затова подадох. Относно 60-те дни, не е вярно, че не съм признал, казах, че
сме имали интимни отношения и от първото до последното има повече от 60
дни. Не са били постоянни.
Съдът счита, че молбата се явява недопустима, на база на изложените в
последствие становища и от молителя, и от ответницата. При завеждане на
молбата и при изложените факти в нея от молителя, съдът е направил извод,
че би могло страните да попадат в хипотезата на интимна връзка, по смисъла
на ЗЗДН, поради което, го е изложил това в определението за насрочването на
делото и в заповедта за незабавна защита. Факт е, че в последствие, в хода на
делото, може да бъде установена и най-рано в първото по делото съдебно
заседание, дали лицата попадат в лимитативно изброените такива, в чл.3 от
ЗЗДН и с измененията от 2024г., да са в интимна връзка, за която съдът е
разпоредил на молителя да сочи такива доказателства. Същият не е
представил и декларацията по чл.9 от ЗЗДН, която ако няма никакви други
доказателства, се приема, че би могло да е тя доказателство. В случая, за
новата хипотеза от този закон за интимна връзка, е необходимо да има траен
съюз между лицата, а не епизодични, както и двамата сочат, че са имали
епизодични срещи. В тази връзка, съдът счита, че не може да се търси защита
по ЗЗДН, а правилно страната си е подала жалба до органите на полицията,
евентуално за установяване дали са налице данни за извършено престъпление.
С оглед на горното, съдът счита, че следва да бъде прекратено производството,
поради недопустимост на молбата, да се отмени заповедта за незабавна
защита №19 от 12.02.2025г., като напълно поддържа изложеното от
представителя на ответницата, каквото е изложението на молителя в
последното му възражение. С оглед на обстоятелството, че молителката е била
защитавана от лице упражняващо адвокатска професия, за което са
представени съответните доказателства към становището в молба с Вх.№
6871/27.02.2025г. и изхода на процеса, съдът счита, че следва да бъде
присъдена сумата от 600 лв., която по Наредба №1 за 2004г., се явява
минималната сума за този род дела.
4
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД №899 за 2025г. по описа на ПлРС
по молба, подадена от П. П. П. с ЕГН: ********** срещу М. *** Д. с ЕГН:
**********, поради недопустимост на молбата по ЗЗДН.
ОТМЕНЯ заповед за незабавна защита №19 от 12.02.2025г.,
постановена по ГД № 899 за 2025г.
ОСЪЖДА П. П. П. с ЕГН: **********, да заплати на М. Г. Д. с ЕГН:
********** направени деловодни разноски в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Определението може да се обжалва пред ПлОС с частна жалба, в
едноседмичен срок, считано от днес, с изключение на частта, в която е
отменена заповедта за незабавна защита.
Определението влиза в сила след изтичане на срока за обжалване или
след неговото потвърждаване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на Районно управление по
местоживеене на страните, след влизане в сила.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:40 часа.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
Секретар: _______________________
5