МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 176 по НОХД № 1131/2015 г.
ПРОЦЕДУРА
И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното производството е образувано по повод внесен
от РП – С. обвинителен акт, против подсъдимия Й.Х.Й. за престъпление по чл. 343
ал.3 пр. 1-во, пр. 4-то и пр. 7-мо, б. А, предл. последно, вр. ал.1, вр. чл. 342
ал.1 пр.З-то от НК.
В с.з. подсъдимия чрез своя защитник заяви, че желае
съдебното производство да се развие по реда на глава ХХVІІ от НПК с прилагане
разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК. Изразеното от подсъдимия признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, бе одобрено с
определение на съда.
В обвинителния акт се твърди, че на 15.03.2015 г. в
землището на гр. Ш., общ. Т. (на път SLV 1112, км.8) при управление
на МПС, в пияно състояние и без да притежава необходимата правоспособност, подсъдимият
Й. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20 от ЗДвП (1) и
(2); чл. 21 ал.1 от ЗДвП и чл. 77 от ЗДвП и по непредпазливост, причинил телесна повреда
на повече от едно лице, като деянието съставлява особено тежък случай.
В с.з. представителят на РП С. поддържа обвинението. С
оглед доказателствата по делото и процедурата, по която се развива настоящото
производство, счита за доказано по безспорен начин спрямо подс. Й., че същият е
извършил престъплението, за което е внесен обв. акт, поради което следва да
бъде признат за виновен. Пледира за налагане на наказание при условията на чл.
55 от НК. Отчитайки обстоятелството, че от близо три години няма данни същият
да е извършвал други общественоопасни деяния, предлага размера на наказанието
да бъде определен към минималния възможен за съответната квалификация, а именно
между три и шест месеца лишаване от свобода по преценка на съда, което следва
да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип, доколкото се касае за деяние извършено по
непредпазливост. С оглед последното, а именно че деянието, за което се води
настоящото производство е извършено по непредпазливост счита, че целите на
наказанието и по-точно специалната превенция биха се изпълнили и без по
отношение на Й. да се привежда в изпълнение наказанието наложено по НОХД №
1661/2012 г. на СлРС. Във връзка с последното и на основание чл. 68 ал.2 от НК
предлага така посоченото наказание да не се привежда в изпълнение.
В с.з. подсъдимият редовно призован, се явява.
Признава всички факти и обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като не желае да се
събират допълнителни доказателства за тях, признава се и за виновен. Защитникът
му изразява съгласие с предложеното от страна на прокурора и моли съда с оглед
неговото състояние, а именно това, че има пет деца, наказанието да бъде в
минимума предвиден в НК, а именно на основание чл. 55 от НК - три месеца
лишаване от свобода.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият Й.Й. ***. Същият не е притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство. През 2012 г. е бил наказан по
административен ред с две отделни наказателни постановления за нарушение
извършено от него при управление на МПС, като са му налагани наказания глоба. С
Решение № 108/2012 г. по НАХД № 303/2012 г. на РС - гр. К. (в сила от 28.09.2012
г.) на подс. Й. е било наложено на основание чл.78 А от НК административно
наказание глоба за престъпление по чл. 343 В ал.2 от НК.
На 15.03.2015 г. след обяд подс. Й. ***, като
консумирал алкохол. След 18:30 часа същият се уговорил със свид. Д.И. да се
видят. На срещата подсъдимият отишъл с л.а. марка „БМВ 316" с рег. № …….
Въпросният автомобил се ползвал с пълномощно от свид. Л.Г., който живеел на
семейни начала със сестра на подсъдимия. Подс. Й. взел така посочения автомобил
без знанието на Г. след като обяснил, че го взема само, за да отиде до близкия
магазин.
След като подсъдимият се срещнал със свид. Д. И.,
предложил да се разходят с автомобила до чешма намираща се източно от гр. Шивачево,
на пътя водещ към гара „Ч." и гр.С.. И. се съгласила, като заедно с нея в
автомобила се качили и свидетелите Х.И., М.В., А.И. и А.Ф., на които подсъдимия
също предложил да ги придружат. Д. И. се качила на предната дясна седалка на
автомобила, а всички останали свидетели на задната седалка на същия. След като
отишли на визираната по-горе чешма, подсъдимият и свидетелите слезли от
автомобила и престояли там около половин час, като разговаряли помежду си.
Около 21:00 часа подсъдимият Й. и посочените по-горе
свидетели решили да се прибират в гр. Ш.Всички се качили в автомобила, като свид.
Д. И. отново седнала на предната дясна седалка, а останалите свидетели седнали
на задната седалка. След като потеглил в посока към гр. Ш.. те се движили
отново но път SLV 1112, като подсъдимият управлявал автомобила с висока скорост. Това притеснило
возещите се при него свидетели, които започнали да му викат да намали. Въпреки
това Й. управлявал автомобила със скорост от около 116 км/час. Приближавайки
гр. Ш., в зоната на ляв завой (км.8 на път SLV 1112), подсъдимият
и свидетелите в автомобила забелязали светлините на приближаващ се срещу тях
автомобил. Й. не реагирал чрез намаляване на скоростта и спиране, а чрез
кормилния механизъм отклонил управлявания от него автомобил в дясно към банкета
и канавката от дясна страна (по посока на движението му) на пътното платно. В
резултат на това автомобила получил ъглова скорост в посока обратна на
часовниковата стрелка и започнал странично да се плъзга в канавката почти
успоредно на платното за движение. Автомобилът навлязъл на тревната площ до
платното за движение, а след това и по ската, като заорал земята и започнал да се
преобръща с дясната си страна напред в посока обратно на часовниковата стрелка,
гледано отзад.
След като автомобила преустановил така описаното
сложно движение при преобръщането, подсъдимият и свидетелите М. В., Д.И., А.И.
и С. Ф. успели да излязат от купето. Тъй като свид. Х. И. бил в безсъзнание,
същия бил изваден от автомобила от свид. М. В.. За случилото се свидетелите
сигнализирали на свои близки, които от своя страна уведомили за необходимостта
от указване на медицинска помощ. На място пристигнал екип на ЦСМП - С., както и
служители от РУ МВР – Т. При това полицейски служител, а именно свид. М. Д.
проверил подс. Й. за употреба на алкохол. Проверката била извършена с
техническо средство „Дрегер 7410”
с фабричен № ARSM 0113, като апарата отчел
концентрация на алкохол в размер на 1.44 на хиляда. В тази връзка на Й. е бил
издаден талон за медицинско изследванеq като същияj се явил и дал съответната кръвна проба за изследване.
Вилно от Протокол за химическа експертиза №
067/17.03.2015 г. на НТЛ при ОД МВР - С., концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Й. е била в размер на 0,96 на хиляда.
При разследването е била назначена авто-техническа
експертиза, чрез която да се изяснят причините, поради които е настъпило
описаното по-горе ПТП. Видно от въпросната експертиза, скоростта на движение на
автомобила преди въпросното ПТП е била около 116 км/час, при която опасната му
зона е била около 128
метра. Технически съобразената скорост за конкретните пътни
условия, в това число и съобразена с радиуса на завоя, е била около 79 км/час.
При скоростта, с която подс. Й. е управлявал автомобила същият сам се е
поставил в невъзможност да спре при наличие на опасност от заслепяване от
движещ се срещу него автомобил.
В хода на разследването е била назначена
съдебно-медицинска експертиза за определяне характера на телесните увреждания
причинени на свидетелите при описаното по-горе ПТП. От същата е видно, че на
свид. Х.И. е била причинена полифрагментна импресионна фрактура на черепа с
вбиване на фрагментите в дълбочина и подлежащ епидорален хематом и субдурален хингром,
както и частична моторна афазия. Така описаните увреждания са довели до
„Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота" на И. и имат
характер на тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 от НК. Отделно от
това в резултат на загубата на съзнание, на същия било причинено и
„Разстройство на здравето, временно опасно за живота му" имащо характер на
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, както и други
травматични увреждания довели до „Временно разстройство на здравето, неопасно
за живота" и имащи характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.1 от НК.
На свид. М.В. е било причинено изкълчване на дясната
стерноклавикуларна става и навяхване на ставата между същата ключица и
акромиона, довели до „Трайно затрудняване движението на десния горен
крайник", което има характер на средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК. Отделно от това на В. са били причинени и други травматични
увреждания довели до „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота" и имащи характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.
1 от НК.
На свидетелите Д.И., А.И. и С.Ф. също са били
причинени телесни увреждания довели до „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота" и имащи характер на лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал. 1 от НК.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Изложената фактическа обстановка бе
изведена от съда, въз основа на следните доказателства – протокол за оглед на
пътно-транспортно местопроизшествие от 15.03.2015 г., ведно с приложените към
него скица и фотоалбум (л.л.11-24 от ДП); показания на свидетелите М.В.Д. и Л.Г.К.,
отразени в протоколи за разпит на свидетели (л.л.31 и 32 от ДП); заверени копия
от пълномощни (л.л.33 и 34 от ДП); свидетелство за регистрация на МПС,
застрахователна полицаи документи за техническа изправност (л.л.35-38 от ДП);
показания на свидетелите З.Н.Х. и Х.М.И., отразени в протоколи за разпит на
свидетели (л.л.44 и 45 от ДП); заверено копие от епикриза (л.л.46 и 47 от ДП);
показания на свидетеля М.В., закрепени в протокол за разпит на свидетел (л.48
от ДП); съдебномедицинско удостоверение № 2/2015 г. (л.л.49 и 50 от ДП); копие
от удостоверение за раждане и медицинска документация (л.л.51-54 от ДП);
показание на свидетелките Д.П. и Д.И. (л.л.55 и 56 от ДП); съдебномедицинско
удостоверение № 4/2015 г. (л.57от ДП); показания на свидетеля А.И., отразени в
протокол за разпит на свидетел (л.58 от ДП); съдебномедицинско удостоверение №
5/2015 г. (л.59 от ДП); показания на свидетеля С.Ф., отразени в протокол за
разпит на свидетел (л.60 от ДП); съдебномедицинско удостоверение № 3/2015 г. и
друга медицинска документация (л.л.63 от ДП); протокол за химическа експертиза
(л.л.65 и 66 от ДП); копие от талон за медицинско изследване (л.68 от ДП);
писмено заключение по назначена съдебномедицинска експертиза (л.л.70-75 от ДП);
писмено заключение по назначената съдебна авто-техническа експертиза (л.л.78-85
от ДП); справка за съдимост на подсъдимия (л.л.87-88 от ДП); декларация за
семейно и материално състояние и характеристична справка (л.л.89 и 90 от ДП);
справка за допуснати от подсъдимия нарушения на ЗДвП (л.л.91 и 92 от ДП).
Посочените доказателства бяха анализирани от съда в
тяхната съвкупност и поотделно, и ценени като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Съдът се съобрази с обстоятелството, че подсъдимият
признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и не желае
събиране на допълнителни доказателства за тях, поради което не извърши
допълнителни действия по събиране на други доказателства относно фактологията
на обвинителния акт. Съдът събра само допълнителни доказателства относно
обществената опасност на подсъдимия, а именно – присъедини към доказателствата
по делото актуална справка за неприключилите наказателни производства, водени
срещу подсъдимия. Съдът обяви, че ще се ползва от самопризнанията на подсъдимия
при постановяването на присъдата си.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ
І. По
обвинението :
Съдът приема за абсолютно доказано твърдението на
Районна прокуратура – С., изложено във внесения обвинителен акт.
С деянието си подсъдимият Й.Х.Й. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343
ал.3 пр. 1-во, пр. 4-то и пр. 7-мо, б. А, предл. последно, вр. ал.1, вр. чл. 342
ал.1 пр.З-то от НК, тъй като на 15.03.2015 г. в землището на гр. Ш., общ. Т.
(на път SL V 1112, км.8)
при управление на моторно превозно средство (лек автомобил марка „БМВ 316
и" с рег .№ ….. в пияно състояние и без да притежава необходимата
правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 20 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002
г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват; (2) (Изм.
- ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението; Чл. 21 ал.1 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43
от 2002 г.,
в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.. изм. и доп. - ДВ,
бр. 47 от 2012 г.)
При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: - 90 км/ч за движение извън
населено място на пътно превозно средство от категория В, както и Чл. 77 от ЗДвП – При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост
да спре, и по непредпазливост, причинил телесна повреда на повече от едно лице,
а именно причинил тежка телесна повреда на Х.М.И., изразяваща се в
полифрагментна импресионна фрактура на черепа с вбиване на фрагментите в
дълбочина и подлежащ епидурален хематом и субдурален хигром, както и частична
моторна афазия довели до „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота" и средна телесна повреда на М.Д.В. изразяваща се в изкълчване на
дясната стерноклавикуларна става и навяхване на ставата между същата ключица и
акромиона довели до „Трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник", като деянието съставлява особено тежък случай.
Събраните по делото доказателства са достатъчни, за
да се направи извода, че следва да се ангажира наказателната отговорност на
подсъдимия. Същият, на посочената от прокуратурата дата, управлявал МПС под
въздействието на употребен преди това алкохол. Следствие на несъобразяване с
императивни разпоредби на ЗДвП – чл.20, чл.21 ал.1 и чл.77 от ЗДвП, той
предизвикала настъпването на ПТП, в резултат на което пострадалите Х.И. и М.В.
получили телесни увреждания, квалифицирани от вещото лице като тежка телесна
повреда за И. и средна телесна повреда за В.. Събраните по делото доказателства
и най-вече заключенията на вещите лица по назначените съдебномедицинска и
авто-техническа експертизи, установяват по несъмнен начин причинно-следствената
връзка между неправомерното поведение на подсъдимия като водач на МПС и
причинения вредоносен резултат, изразяващ се в причиняване на телесни повреди на
повече от две лица, поради което следва да се ангажира наказателната
отговорност на подсъдимия за престъплението, в което е обвинен.
Деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост.
Същият не е предвиждал настъпването на обществено опасните му последици, но е
бил длъжен да ги предвиди.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението – ниска правна култура, неспазване правилата на
ЗДвП, употреба на алкохол.
ІІ. По
наказанието :
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, съдът прецени съдействието на подсъдимия в хода на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина, изразеното в съдебно
заседание съжаление за стореното, тежкото му семейно и материално положение, младата
му възраст и липсата на значителен опит като водач на МПС. Направеното от
подсъдимия самопризнание не бе отчетено от съда като такова обстоятелство, тъй
като самопризнанието е най-важната предпоставка за приключване на наказателното
производство по благоприятния за подсъдимия процесуален ред, установен в чл. 370
и сл. от НПК. Съдът констатира като обстоятелства, отегчаващи отговорността на
подсъдимия предходните му осъждания.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. В тази
връзка, съдът се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373 ал.2 от НПК и
определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК, доколкото
констатира многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
несъобразяването с които би довело до определяне на наказание, което и в
най-ниския си размер би било несъразмерно тежко.
Ръководен от горното и с оглед постигане целите на
генералната и специална превенция съдът, на основание чл. 343 ал.3 пр. 1-во,
пр. 4-то и пр. 7-мо, б. А, предл. последно, вр. ал.1, вр. чл. 342 ал.1 пр.З-то,
вр. 58а ал.4, вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК, наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален
общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Така определеното наказание съдът счита за
справедливо и за съответстващо на обществената опасност на подсъдимия и на
извършеното от него престъпление.
На основание чл. 68 ал.2 от НК съдът не приведе в
изпълнение наказанието наложено на подсъдимия Й. с влязла в сила присъда по
НОХД № 1661/2012 г. по описа на СлРС, доколкото престъплението, предмет на
настоящото производство е извършено по непредпазливост, а и защото съдът прие,
че целите на наказанието биха се изпълнили и без ефективното изпълнение на
предходното и отложено наказание.
С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – С. сумата от 544,70
лева, както и по сметка на СлРС сумата от 10 лева, за направените разноски по
делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
12.11.2015
г.
гр.С.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: