Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 28. 07. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 5957 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство “С.В.” АД, ЕИК ********, седалище и актуален
адрес на управление ***, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3
(въззивник) чрез процесуалния представител юрисконсулт А.П. срещу решение № 58572, постановено на 05. 03. 2020 г. от Софийския районен съд, 118-и състав, по гр. д. № 25811 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд частично е уважил два кумулативно съединени иска. Първият
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по който
районният съд е признал за установено, че „Т.“ ООД не дължи сума в размер от 9 308
лева и 7 стотинки от общо претендираните 11 946 лева и 66 стотинки.
Вторият е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), по който първостепенният съд е
осъдил „С.В.“ АД да заплати на „Т.“ ООД сума в размер на 7 486 лева и 65
стотинки от пълния претендиран размер 10 125 лева и 51 стотинки.
Въззивникът е
уточнил, че обжалва решението в частта,
в която двата иска са били частично уважени. Твърди, че в обжалваната част
решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено при
противоречие с материалноправни разпоредби, установените по делото факти и
събраните доказателства. Твърди, че по делото е било установено наличието на
трайни договорни отношения, свързани с предоставянето и ползването на
водоснабдителни и канализационни услуги. Поддържа, че „Т.“ ООД се е задължило
да изпуска в градската канализация води, отговарящи на нормативно установени
изисквания, като степента на замърсеност се установява от оператора чрез
вземане и анализиране на проби от преди заустването в градската канализация или
от друго по-подходящо място. Заявява, че анализите от отделните пробовземания
са били извършени в специализирана и сертифицирана лаборатория. От друга
страна, поддържа, че вещото лице е изготвило експертизата си въз основа на
представените му документи и без да извършва пробовземания. Освен това допълва,
че констатацията на вещото лице за причината за алкалната реакция на водата не
съдържа категорични изводи, а само предположения. Твърди, че първата инстанция
не само е кредитирала изцяло експертното заключение на вещото лице, но също
така не е съобразила и изискванията на специалната нормативна уредба за
хотелиерската дейност. Заявява, че осъществява контрол върху количеството и
качеството на изпусканите в канализационната система отпадъчни води. Позовава
се на Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4) и на
общите условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на
потребители от водоснабдителния и канализационен оператор. Иска от въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това да
постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство „Т.“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, Метрополитън
Хотел София, съдебен адрес ***, (въззиваемо дружество) чрез процесуалния представител адвокат А.Д.. Твърди, че обжалваното решение е валидно, допустимо
и правилно. Поддържа, че Договор с вх. № ДИ-59/12. 09. 2019 г. (изх. №
ЗДИ-31/30. 08. 2012 г.) е бил прекратен с уведомление от него (от въззиваемото
дружество) и е неприложим в процесния период. Заявява, че въззивникът не е доказал
наличието на друг валидно сключен между страните и действащ индивидуален писмен
договор, съобразно който управляваният от въззиваемото дружество хотел да се
определя като обект, генериращ „производствени отпадъчни води“ по смисъла на
пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 7 от 14. 11. 2000 г. за
условията и реда на заустване на производствени отпадъчни води в
канализационните системи на населените места (Наредба № 7). Твърди, че
производствените отпадъчни води се различават по своя произход, състав и
свойства от фекално-битовите отпадъчни води. Заявява, че отпадъчните води,
генерирани от хотел при осъществяването на хотелско-ресторантьорска дейност
според своя произход, състав и свойства се отнасят към фекално-битовите
отпадъчни води. Позовава се на съдебно-техническата експертиза. Твърди, че
вещото лице не е трябвало да повтаря вече надлежно извършеното пробонабиране,
както и че едно такова действие по никакъв начин не би допринесло за изясняване
на обективната истина за процесния (минал) период. Приема, че вещото лице е
достигнало до категоричния извод, че отпадните води са фекално-битови, а не
производствени отпадъчни. Заявява, че Наредба № 15 от 16. 08. 1996 г. за
хигиенните изисквания към устройството и експлоатацията на обекти за временно
настаняване няма отношение към предмета на делото. Иска от въззивния съд да
остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение.
Претендира разноските по делото, направени пред въззивната инстанция, в това
число и адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните пред първоинстанционния съд доказателства, направи следните
фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице
чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ за
платена държавна такса в съответен размер. По тези съображения жалбата е
процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно. Относно
допустимостта му в обжалваната част намира следното.
С исковата молба са били предявение два
кумулативно съединени иска. Първият е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищецът (въззиваемото дружество) е поискал
да се установи недължимостта на фактурирани от въззивника суми за предоставяне
на водоснабдителни и канализационни услуги в периода от 23. 08. 2015 г. до 08.
03. 2018 г. (процесен период) в общ размер от 11 946 лева и 66 стотинки.
Вторият иск е осъдителен по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и с него ищецът
(въззиваемото дружество) е поискал ответникът (въззивникът) да бъде осъден да
му заплати получената без основание сума за процесния период в общ размер на
10 125 лева и 51 стотинки. Районният съд е оставил без движение исковата
молба и е дал указания на ищеца да уточни на какво се дължи различието в цената
на двата иска, както и да обоснове правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск, съединен с осъдителен иск за една и съща сума в
един и същ период. С уточнителна молба (л. 207 от делото на районния съд)
ищецът е уточнил, че не е заплатил цялата начислена от ответника за процесния
период сума от 11 946 лева и 66 стотинки, а само 10 125 лева и 51
стотинки. Относно отрицателния установителен иск в частта, в която отричаните
задължения съвпадат с претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в размер
на 10 125 лева и 51 стотинки, е обосновал правен интерес със следните
твърдения. Заявил е, че не само в процесния период, но и към момента на
уточняването на исковата молба ответникът (въззивникът) продължава да смущава
правната му сфера с претенции, че дължи плащането на предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни
води по цени, които са по-високи от реално приложимите. Поддържа, че освен интереса
за връщане на недължимо платеното, от съществен интерес за него също така е и
да постигне изрично произнасяне на съда относно обстоятелството, дали има
качеството на промишлен (стопански) потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги със сила на пресъдено нещо. Допълва, че ако предяви само
осъдителния иск и не успее да докаже обогатяването на ответника, то съдът може
да го отхвърли без изобщо да се стигне до разглеждане и произнасяне по основния
правен въпрос дали се дължи заплащането на водоснабдителни и канализационни
услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води в качеството на промишлен
(стопански) потребител. Позовал се е на т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от
2013 г. по тълкувателно дело № 8 от 2012 г. на Общото събрание на Гражданската
и Търговската колегия (ОСГТК) на ВКС.
Въззивният съд приема изложените доводи
за неоснователни. Всеки осъдителен иск по правната си природа съдържа искането
да се установи наличието или липсата на дадено материално право, въз основа на
което наличие или на която липса длъжникът да бъде осъден. Съответно всяко
осъдително решение формира сила на пресъдено нещо между страните относно
съществуването или несъществуването на съответното материално право. В
разглеждания случай това означава, че и само в рамките на предявения осъдителен
иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД съдът ще разгледа и ще се произнесе със
сила на пресъдено нещо по определения от ищеца като основен правен въпрос дали
той дължи заплащането на водоснабдителни и канализационни услуги по отвеждане и
пречистване на отпадъчни води в качеството на промишлен (стопански) потребител.
Действително, при възможно отхвърляне на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД поради „недоказано обогатяване“, съдът може да не стигне до разглеждането
на този въпрос. Но с оглед на този довод ищецът (въззиваемото дружество) може
да съедини евентуално отрицателния
установителен иск към главния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а не кумулативно, какъвто е разглежданият
случай. Що се отнася до т. 2 от цитираното тълкувателно решение, тя се отнася
до възможността на ищеца да се защити или
с установителен иск, или с
осъдителен иск в съответствие с принципа на диспозитивното начало. От нея не
следва извод, че ищецът може да съедини кумулативно установителен иск с
осъдителен. По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск за
сумите до общо 10 125 лева и 51 стотинки е недопустим. За разликата от
10 125 лева и 51 стотинки до пълния претендиран с отрицателния
установителен иск размер от 11 946 лева и 66 стотинки искът е допустим
(разликата е в размер на 1 821 лева и 15 стотинки). Решението относно този
иск е обжалвано само в частта, в която искът е бил частично уважен за сумата от
9 307 лева и 7 стотинки. След приспадане на допустимата част от иска
решението по отрицателния установителен иск трябва да се приеме за недопустимо
в частта, в която искът е уважен до размера от 7 486 лева и 55 стотинки.
Относно правилността на решението в
останалата обжалвана част въззивният съд е ограничен от доводите във въззивната
жалба и приема следното.
По допустимата
част от отрицателния установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за
сумата от 1 821 лева и 15 стотинки в тежест на ищеца (въззиваемия) е да установи наличието на правен
интерес от предявяването на иска, а в тежест на ответника (въззивника) е да установи съществуването на отричаното право. В
даденият случай фактическият състав, който води до възникването на отричаното
право, обема следните елементи: наличие на валидно облигационно отношение между
страните, по силата на което въззивникът (ответникът) предоставя съответните водоснабдителни и канализационни услуги на въззиваемия
(ищеца); реално предоставяне на съответните водоснабдителни или канализационни услуги спрямо водоснабдения имот за
процесния период на съответна цена; настъпването на изискуемост. По осъдителния
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже следните юридически факти: заплащането на парична сума в твърдения
размер и началната липса на основание за заплащането на сумата.
Правният спор между страните е свързан с
предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги спрямо следния
присъединен (безспорно установено между страните) към водоснабдителната и
канализационната система обект: урегулиран поземлен имот III-2704, квартал 9, местност „********с
административен адрес град София, бул. „********ведно с изградения в него хотел
„Метрополитън София“, клиентски номер******** (процесен имот), за процесния
период.
В исковата молба е
заявено, че за процесния период водоснабдителният и канализационният оператор
(въззивникът) е квалифицирал и фактурирал отпадъчните води, генерирани от
процесния имот, като „производствени“ и съответно неправилно е категоризирал
ищеца (въззиваемото дружество) като промишлен (стопански) потребител. Тези твърдения в исковата молба наред с представените на л. 82
и сл. от делото на районния съд фактури обуславят наличието на правен интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск.
С исковата молба се твърди, че през 2012
г. между страните е бил сключен договор № ЗДИ-31/30.
08. 2012 г. за извършване на услугите водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадъчните води при използване на вода за стопанска дейност,
както и че на 12. 08. 2015 г. е било изпратено уведомление до ответника
(въззивника) за прекратяването на договора считано от 12. 09. 2015 г. С
отговора на исковата молба ответникът (въззивникът) твърди, че правилно е
определил предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги и е изчислил
стойността им в процесния период, като се е позовал на договор за извършване на
услугите водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води при
ползването на вода за стопанска дейност № ДИ-59/12.
09. 2012 г. Предвид отговора на въззивната жалба става въпрос за един и същ
договор с два различни номера (входящият номер ДИ-59/12. 09. 2012 г. е на
въззивника, а изходящият номер ЗДИ-31/30. 08. 2012 г. е на въззиваемото
дружество).
При това положение между страните липсва
спор и е установено, че през 2012 г. между тях е бил сключен валиден договор за
извършване на услугите водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води при ползването на вода за стопанска дейност. Още с исковата молба обаче
ищецът (въззиваемото дружество) е направил правоизключващо възражение. Той е
представил заверен препис от уведомление до отвеника (въззивника), с което го
уведомява, че не желае продължаването на срока на действие на договора
занапред. Върху уведомлението е отбелязан входящ номер на въззивника
(ответника), от който следва, че той е получил уведомлението на 12. 08. 2015 г.
Въззивникът (ответникът) не е оспорил твърдението за преустановяването на
действието на договора въз основа на полученото на 12. 08. 2015 г. уведомление,
съответно не е представил насрещни доказателства. При това положение правоизключващото
възражение на ищеца трябва да се приеме за напълно доказано. Следователно
крайният извод на районния съд за липса на индивидуален договор между страните,
който да действа през процесния период,
е правилен. При това положение правилно първата инстанция е приела също така и
наличието на валидно облигационно отношение между страните за процесния период
въз основа на закона – чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите във връзка с пар. 1,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Допълнителните разпоредби към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Спорно между страните е дали въззивникът
(ответникът) надлежно е предоставял водоснабдителната и канализационна услуга „отвеждане
на отпадъчни води и пречистване“ и дали правилно е определил стойността ѝ
през процесния период. Както правилно посочва в мотивите към обжалваното
решение първоинстанционният съд, цената на водоснабдителната и канализационна
услуга „отвеждане на отпадъчни води и пречистване“ се регулира от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР): чл. 6 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 и
т. 3 и чл. 14, ал. 2, изр. второ ЗРВКУ). Така действалата през част от
процесния период Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и
канализационните услуги (приета с Постановление на Министерския съвет № 73 от
04. 04. 2006 г., обн. ДВ, бр. 32 от 2006 г., отм. ДВ, бр. 6 от 2016 г.)
разграничава битови потребители и приравнени към тях обществени и други
потребители, от една страна, и промишлени и други стопански потребители, от друга
(чл. 13, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 2 и чл. 16, ал. 2). Действалата през
останалата част от процесния период едноименна Наредба (приета с Постановление
на Министерския съвет № 8 от 2016 г., обн. ДВ, бр. 6 от 2016 г.) на свой ред
разграничава групи потребители за целите на регулирането на цената за
пречистване на отпадъчни води както следва: потребители, на които се
предоставят водоснабдителни и/или канализационни услуги за питейно-битови
нужди; обществени, търговски и други потребители, които са приравнени на предходните;
потребители, на които се предоставят водоснабдителни и/или канализационни
услуги за промишлени и други стопански нужди (пар. 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби към тази Наредба). Освен това районният съд правилно е съобразил, че
производствени отпадъчни води са отпадъчни води, които се изпускат в резултат
на производствена, стопанска или други дейности и които по своя произход,
състав и свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води, резултат от
човешкия метаболизъм и битово-домакинските дейности (пар. 1, т. 1 от
Допълнителната разпоредба към Наредба № 7).
По делото е била изготвена
съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че
процесният имот не генерира отпадни води от стопанска дейност, както и че
изпусканите от процесния имот отпадъчни води от стопанската дейност не се
различават по своя произход, състав и свойства от фекално-битовите отпадъчни
води, резултат от човешкия метаболизъм и битово-домакинска дейност, освен ако
не се допуснат по-големи от максимално допустимите концентрации при отток от
някоя от дейностите – миене в обществената кухня и пране в пералнята.
Установява се превишение по pH с около 3 - 5 %
само в три броя протоколи от 29. 06. 2016 г., 07. 09. 2017 г. и 22. 01. 2018 г.,
което вещото лице приема за вероятно причинено от изпускане на силни основи за
промиване на канали (сода каустик, каналин и други подобни).
Възраженията на въззивника срещу
възприемането на експертното заключение по съдебно-техническата експертиза са неоснователни.
Той не се е възползвал от възможността да оспори експертното заключение до
изслушването на вещото лице и приемането му в откритото съдебно заседание пред
първоинстанционния съд на 02. 07. 2019 г. Освен това районният съд е мотивирал
кредитирането на експертното заключение, като е посочил, че то е обосновано и
категорично, съответстващо на представените по делото писмени доказателства
(протоколи). Въззивният съд споделя тези мотиви на първата инстанция. В
допълнение към тях и с оглед на доводите във въззивната жалба следва да се
посочи, че извършването на пробовземания от вещото лице не би могло да
допринесе за изпълнението на поставените му задачи: взетите от вещото лице
проби биха определили качествата на отпадъчните води към момента на вземането
им, а не към процесния период. За да определи качествата на отпадъчните води и
да отговори на поставените задачи към процесния период, вещото лице е проверило
представените по делото протоколи за изследване на отпадни води от процесния
имот през процесния период. Въззивният съд констатира, че тези протоколи са
представените от въззивника (ответника) с отговора на исковата молба писмени
доказателства (л. 236 и сл. от делото на районния съд). Тоест вещото лице е
работило със същите документи, изготвени от сертифицирана лаборатория, на които
се позовава въззивникът. Не се открива противоречие между експертното
заключение и тези писмени документи. Що се отнася до възражението, че
експертното заключение няма категорични изводи, а само предположения, въззивният
съд констатира, че вещото лице е дало вероятностен извод само по 5-и въпрос.
Този вероятностен извод за причината за инцидентните превишавания на максимално
допустимата норма на pH на отпадъчните
води е само част от отговора на поставената задача, като останалата част от
отговора ѝ е категорична. Освен това, с оглед на съвкупната преценка на
доказателствата въззивният съд приема за установено при условията на пълно и
главно доказване, че причината за повишените стойности на pH е тъкмо промиването на канали. Този фактически
извод произтича както от експертното заключение на вещото лице, така и от
предназначението и естеството на дейността, осъществявана от въззиваемото
дружество (ищеца) в изградената в процесния имот сграда (хотел – л. 196 от
делото на районния съд) и инцидентността на констатираните превишавания (за
целия процесен период превишавания на нормите са били констатирани само на 29.
06. 2016 г., 07. 09. 2017 г. и 22. 01. 2018 г., като в промеждутъците от
останалите протоколи и експертното заключение се установява, че величината на pH е била в норма).
При това положение районният съд е
стигнал до обоснования и правилен извод, че в процесния период и спрямо
процесния имот въззивникът (ответникът) не
е имал основание да осъществява водоснабдителните и канализационни услуги по
отвеждане и пречистване на отпадъчни води от
стопанска дейност. Въззиваемото дружество (ищецът) всъщност спада към
категорията „битови потребители и приравнени към тях обществени и други
потребители“. Въззивникът (ответникът) е имал основание и е осъществявал само
услугите по отвеждане и пречистване на отпадъчни фекално-битови води. При това положение неправилно е начислил
по-висока стойност на услугите в процесния период без да има право на това.
Съответно заплатените от въззиваемото дружество (ищецът) парични суми са били
заплатени без начално правно основание.
За пълнота следва да се отбележи, че Наредба
№ 15 от 16.08.1996 г. за хигиенните изисквания към устройството и експлоатацията
на обекти за временно настаняване, на която се позовава въззивникът, има
собствен предмет и той няма допирна точка с предмета на настоящото дело
(включително чл. 7 от тази Наредба, който се отнася до водопроводните и
канализационните инсталации и до захранването с вода на хотелите, няма връзка с
разглежданите в настоящото дело водоснабдителни и канализационни услуги).
Въззивният съд не дължи проверка на
първоинстанционното решение в обжалваната част отвъд приведените във въззивната
жалба доводи – чл. 269, изр. второ ГПК. При това положение решението на
Софийския районен съд трябва да бъде потвърдено в допустимата обжалвана част
като правилно. Доколкото делото е търговско и всеки един от исковете е с цена
под 20 000 лева, настоящото въззивно решение не подлежи на касационно
обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Разноски. При този изход на делото сторените в
първоинстанционното производство разноски следва да бъдат преизчислени.
Ищецът „Т.“ ООД е доказал, че е сторил
следните разноски: държавна такса в размер на 882 лева и 89 стотинки, депозити
за възнаграждения на вещи лица в размер общо на 1 126 лева и 60 стотинки и
адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лева с ДДС (при справка в
публичния регистър на Националната агенция за приходите се установява, че
сключилото договора адвокатско дружество е регистрирано по Закона за данък
върху добавената стойност). Ответникът е възразил по чл. 78, ал. 5 ГПК
своевременно в първоинстанционното производство. Съдът приема, че настоящото
дело не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което размера на
адвокатското възнаграждение трябва да бъде сведен до нормативно установения
минимум. Предвид цените на предявените искове и приложимите редакции на Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
на общото за двата иска адвокатско възнаграждение е 1 722 лева и 17
стотинки без ДДС или 2 066 лева и 60 стотинки с ДДС. При това положение
общият размер на сторените от ищеца разноски трябва да се приеме за равен на
4 076 лева и 9 стотинки. Предвид недопустимата част на отрицателния
установителен иск и неоснователната част от осъдителния иск по чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, от тези разноски пропорционално следва да бъдат присъдени
1 776 лева и 21 стотинки.
Сторените от ответника разноски се
свеждат до размера на юрисконсултското възнаграждение. Предвид вече
констатираната липса на правна и фактическа сложност по делото, същият следва
да бъде определен въз основа на чл. 78, ал. 8 ГПК от съда под нормативно
установения минимум на 50 лева. Пропорционално на недопустимата част и на
неоснователната част от отрицателния установителен иск, съответно на
неоснователната част от иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, пропорционално
в полза на ответника следва да бъдат присъдени 27 лева и 71 стотинки. Районният
съд е присъдил 23 лева и 90 стотинки, следователно трябва да бъдат присъдени
още 3 лева и 81 стотинки.
Във въззивното производство въззивникът
е сторил разноски за държавна такса в размер на 441 лева и 45 стотинки и за
юрисконсултско възнаграждение, което по-изложените по-горе съображения следва
да бъде определено на 50 лева. Предвид крайния резултат от производството, от
така сторените разноски следва да бъдат присъдени пропорционално 219 лева и 8
стотинки.
Въззиваемото дружество е сторило
разноски само за адвокатско възнаграждение. Представени са фактура и извлечение
от банкова сметка (***. 41 и 42 от делото на въззивния съд), които доказват
надлежното заплащане на 1 500 лева адвокатско възнаграждение, както и на
300 лева ДДС. Във въззивното производство не е направено възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК. При това положение предвид изхода на делото от общо сторените
разноски в размер на 1 800 лева следва да бъдат присъдени пропорционално
997 лева и 58 стотинки.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение
№ 58572, постановено на
05. 03. 2020 г. от
Софийския районен съд, 118-и състав, по гр. д. № 25811 по описа за 2018 г. в
обжалваната част,
в която се признава за установено по предявения от „Т.“ ООД с ЕИК ********
срещу „С.В.“ АД с ЕИК ******** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс, че „Т.“ ООД не дължи на „С.В.“ АД разликата от 1 821 лева и 15
стотинки до 9 308 лева и 7 стотинки, представляваща част от разликата в
размер на общо 9 308 лева и 7 стотинки между фактурираната от „С.В.“ АД
стойност на услуга по отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от
23. 08. 2015 г. до 08. 03. 2018 г. за обект: хотел „Метрополитън София“ с адрес
град София, бул. „********с клиентски номер********, договорна сметка номер ********,
и реално дължимата стойност на услугата за периода съгласно цени за „Битови
потребители и приравнени към тях обществени, търговски и други потребители“.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по предявения от „Т.“ ООД с ЕИК ******** срещу „С.В.“ АД с ЕИК ******** отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, че „Т.“ ООД не
дължи на „С.В.“ АД разликата от 1 821 лева и 15 стотинки до 9 308
лева и 7 стотинки, представляваща част от разликата в размер на общо 9 308
лева и 7 стотинки между фактурираната от „С.В.“ АД стойност на услуга по
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 23. 08. 2015 г. до 08.
03. 2018 г. за обект: хотел „Метрополитън София“ с адрес град София, бул. „********с
клиентски номер********, договорна сметка номер ********, и реално дължимата
стойност на услугата за периода съгласно цени за „Битови потребители и
приравнени към тях обществени, търговски и други потребители“.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 58572, постановено на
05. 03. 2020 г. от
Софийския районен съд, 118-и състав, по гр. д. № 25811 по описа за 2018 г. в
обжалваната част,
в която се признава за установено по предявения от „Т.“ ООД с ЕИК ********
срещу „С.В.“ АД с ЕИК ******** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс, че „Т.“ ООД не дължи на „С.В.“ АД сумата от 1 821 лева и 15
стотинки, представляваща част от разликата в размер на до 9 308 лева и 7
стотинки между фактурираната от „С.В.“ АД стойност на услуга по отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за периода от 23. 08. 2015 г. до 08. 03. 2018 г.
за обект: хотел „Метрополитън София“ с адрес град София, бул. „********с
клиентски номер********, договорна сметка номер ********, и реално дължимата
стойност на услугата за периода съгласно цени за „Битови потребители и
приравнени към тях обществени, търговски и други потребители“.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 58572, постановено на
05. 03. 2020 г. от
Софийския районен съд, 118-и състав, по гр. д. № 25811 по описа за 2018 г. в
обжалваната част,
в която „С.В.“ АД с ЕИК ******** е осъдено да
заплати на „Т.“ ООД с ЕИК ******** на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите сумата от 7 486 лева и 65 стотинки –
получена от „С.В.“ АД без основание и представляваща разликата между платената
от „Т.“ ООД сума за услуга по отвеждане и пречистване на отпадъчни води за
периода от 23. 08. 2015 г. до 08. 03. 2018 г. за обект: хотел „Метрополитън
София“ с адрес град София, бул. „********с клиентски номер********, договорна
сметка номер ********, и дължимата стойност на услугата по отвеждане и
пречистване на отпадъчни води по цени за „Битови потребители и приравнени към
тях обществени, търговски и други потребители“, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба пред съда – 23. 04.
2018 г., до окончателното изплащане.
В останалата част решение № 58572, постановено на
05. 03. 2020 г. от
Софийския районен съд, 118-и състав, по гр. д. № 25811 по описа за 2018 г., не е било обжалвано.
ОТМЕНЯВА
решение
№ 58572, постановено на
05. 03. 2020 г. от
Софийския районен съд, 118-и състав, по гр. д. № 25811 по описа за 2018 г. в частта за разноските, в която „С.В.“ АД с ЕИК ******** е
осъдено да заплати в полза на „Т.“ ООД с ЕИК ******** на основание чл. 78, ал.
1 от Гражданския процесуален кодекс разликата от 1 776 лева и 21 стотинки
до 4 268 лева и 26 стотинки –
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
„Т.“
ООД с ЕИК ******** да заплати на „С.В.“ АД с ЕИК ********
въз основа на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс още 3 лева и 81 стотинки –
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
„Т.“
ООД с ЕИК ******** да заплати на „С.В.“ АД с ЕИК ********
въз основа на чл. 78, ал. 1 във връзка с ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс сумата от 219 лева и 8 стотинки – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
„С.В.“
АД с ЕИК ******** да заплати на „Т.“ ООД с ЕИК ******** въз основа на чл. 78, ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс сумата от 997 лева и 58 стотинки – разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.