№ 17
гр. Каварна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на петнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Анастасия Г. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20203240100333 по описа за 2020 година
Подадена е молба за развод по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, във вр. с чл.
49, ал. 1 СК от ИГН. ИВ. ХР. срещу С. АНГ. ХР., за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство.
В исковата молба ищецът излага, че страните са сключили граждански
брак на 19.08.1988 г. пред длъжностното лице по гражданското състояние при
община Каварна. От брака си имат родени две вече пълнолетни деца. От 2009
г. ищецът работи в Германия без прекъсване, а от 2012 г. съпрузите живеят
във фактическа раздяла. Излага, че докато децата са били непълнолетни
ответницата е живеела в дома на родителите му в гр. Каварна, ул. „Нефтяник”
№ 56. След като децата се оженили и създали свои семейства, ответницата се
установила да живее при своите родители. С оглед установилата се дълга
фактическа раздяла ищецът счита, че няма възможност съпрузите отново да
се съберат и да продължат съвместното си брачно съжителство. С оглед
изложеното ищецът настоява за прекратяване на брака поради неговото
дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата
молба и доказателствата към нея ответникът не е депозирал писмен отговор.
1
От събраните в настоящото производство писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак издадено
въз осн. на акт за граждански брак № 0065/19.08.1988 г. на Община Каварна,
се установява, че ИГН. ИВ. ХР. и С.А. *** са сключили граждански брак на
19.08.1988 г., като съпругата е приела фамилното име на съпруга си – Х.. От
брака съпрузите имат родени две вече пълнолетни деца, видно от
удостоверение № АО-01-1150/24.08.2020 г. на общ. Каварна. От
представените удостоверения за адресна регистрация се установява, че
ищецът И.Х. е адресно регистриран и живее в Берлин Нойкьолн, Германия.
От разпита на свидетеля РЕЮ се установява, че познава ищеца И т.к.
дъщеря му Гюлферен живее на семейни начала с него. Двамата живеят заедно
от около 7-8 години, в семейно жилище в гр. Каварна, както и пребивават
периодично в чужбина с цел работа. Свидетелят знае, че И е женен за С и че
дамата имат две вече пълнолетни деца. Не му е известна причината за
раздялата между съпрузите, но счита че е невъзможно възстановяване на
брачното им съжителство, т.к. всеки от тях е заживял свой собствен
независимо от другия живот. Не му е известно съпрузите да са правили опити
или да имат желание да заздравят брака си.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Относно прекратяването на брака:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства се установи, че брачната връзка е изцяло разкъсана и лишена от
съдържание. Между съпрузите не съществуват дължимите от закона и морала
взаимоотношения, характеризиращи брачната връзка - обич, доверие,
загриженост един за друг, общ социален живот, икономическа общност.
Настъпилата между съпрузите през 2012 г. фактическа раздяла, освен
продължителна, е и необратима. Поради това съдът прави извода, че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона, формалното му
съществуване не е в интерес нито на съпрузите, нито за обществото и искът за
прекратяването му следва да бъде уважен, като съдът не следва да се
произнася по въпроса относно вината.
2
По разноските:
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на
50.00 лв. По делото са ангажирани доказателства, че ищецът ИГН. ИВ. ХР. е
внесъл в цялост така определената държавна такса в размер на 50.00 лева при
завеждане на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях,
както са ги направили. По изложените по - горе съображения разноските
остават за страните така като са ги направили.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3, във връзка с чл. 49, ал. 1 СК,
гражданския брак, сключен на 19.08.1988 г. в гр. Каварна, между ИГН. ИВ.
ХР., ЕГН **********, с адрес гр. Каварна, ул. „Нефтяник” № 56 и С. АНГ.
ХР., ЕГН **********, с адрес гр. Каварна, ул. “Нефтяник“ № 56, с Акт за
граждански брак № 0065/19.08.1988 г. на община Каварна, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
3