Номер 23614.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
Прокурор:Анна Мариянова Алексова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600753 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод постъпило искане от
осъденото лице Ю. С. В., за възобновяване на наказателното производство по
нохд №23/2018г. по описа на РС Оряхово, потвърдено с решение
№3/17.01.2020г. по внохд №405/2029г. на ОС ***.
В искането са посочени оплаквания за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели от своя страна до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите. Според осъдения В., на досъдебното
производство е било допуснато нарушение на разпоредбите на чл.13, чл.121,
чл.170 и чл.171, ал.4 от НПК. В обвинителния акт има нарушения, доколкото
се твърди, че се касае за извършване на престъплението при условията на
чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимият Т. е чакал в колата. Първостепенният съд не
е коментирал възражението относно статута на пострадалото лице – дали е ЕТ
или физическо, мотивите на противоречиви, не почиват на доказателствата,
които са обсъждани превратно, негодните такива не са били изключени по
реда на чл.105, ал.2 от НПК. По тези съображения се иска възобновяване на
наказателното производство, като се отмени присъдата и делото се върне за
ново разглеждане от първата инстанция, алтернативно се иска оправдаване на
В. в рамките на установените фактически положения.
1
С присъда №9 от 31.05.2019г., постановена по нохд №23/2018г. по описа на
РС Оряхово, Ю. С. В., роден на 17.07.1996г. в гр.***, обл.***, живущ в същия
град, ул.“***“ №4, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, осъждан, с ЕГН **********, е бил признат за виновен в това, че
по неустановено време на 24.01.2016г. до 05.30 часа на 25.01.2016г. в с.***,
общ.***, в съучастие като съизвършител с Т. Т. Н., В. Ю. Т., И. И. М. и И. И.
Г., от кафе-аперитив „Сандра“, находящо се на централния площад, като
разрушил прегради, здраво направени за защита на имот с помощта на
неустановено техническо средство, с което е взломил прозорец и повредил
преграда, здраво направена за защита на имот, взломил вратите на търговско
помещение, чрез използване на МПС – лек автомобил м.“Фолксваген Голф“ с
ДК№***, собственост на С. В. Т., отнел чужди движими вещи на обща
стойност 4 455.96 лева от владението на собственика им С. М. П. от гр.***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и 2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК. Наложено му е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година, при първоначален строг затворнически режим. В. е признат за
виновен и в извършване по същото време и място, със същите лица, на
престъпление по чл.276, ал.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че
противозаконно е отнел официални удостоверителни знаци, предназначени за
плащане или отчитане на стойност – 6 броя ваучери на хартиен носител за
предплатени услуги на „Виваком“ и 9 броя ваучери на хартиен носител за
предплатени услуги на „Мобилтел“, на стойност 150 лева, за което му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, при
първоначален строг затворнически режим. На основание чл.23, ал.1 от НК на
В. е определено общо наказание в размер на по-тежкото измежду наложените
му такива, „Лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален
строг затворнически режим. Осъденият е бил оправдан по обвинението да е
извършил престъпление по чл.276, ал.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК с предмет
официални удостоверителни знаци, предназначени за отчитане или плащане
на стойност – 424 броя билети от „Национална лотария“, на стойност 1200
лева.
С решение №3/17.01.2020г. по внохд №405/2029г. на ОС ***
№296/06.03.2017г., присъдата е била потвърдена.
2
В съдебно заседание осъденият лично и чрез договорния си защитник
изразява становище в подкрепа на писменото искане за възобновяване на
производството по изложените в него съображения.
Представителят на САП поддържа, че искането е неоснователно, защото не са
допуснати сочените в него нарушения на материалния и процесуалния закон,
наказанията на подсъдимите са били съобразени изцяло с изискванията на
закона, затова намира, че то следва да се остави без уважение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално
легитимирана за това страна, в установения от закона шестмесечен срок и има
за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, то е основателно по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че изложените в писменото
искане възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила,
касаещи допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата
са основателни, що се отнася до съдебната фаза на наказателния процес.
Конкретно, нарушението се отнася за гласните доказателства, използвани от
съдилищата по същество, за да формират вътрешното си убеждение за
приетата за установена фактическа обстановка по делото и за квалифициране
на престъпленията, в извършването на които е признат за виновен осъденият
В. - показанията на свидетелите С., С. и К., полицейски служители. Като са
били допуснати и ценени свидетелските показания на тези свидетели, що се
касае до проведените от тях „беседи“ с подсъдимите, проведени в сградата на
РПУ, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
нарушило правото на защита на подсъдимия В.. Същото нарушение е
допуснато и при поставянето на протокол за доброволно предаване в
основата на доказателствените изводи, що се отнася до вписаното в него
твърдение относно авторството на деянието. Съдът намира тези два
доказателствени източника за противоречащи на процесуалния закон, поради
което въз основа на тях не могат да се правят изводи за осъществилата се
фактическа обстановка. Вписването на твърдения в протоколите за изземване
3
и за доброволно предаване няма доказателствен характер, предвид
недопустимостта за свидетелстване в писмена форма, съгласно разпоредбата
на чл. 138 и 139 от НПК. Ето защо е недопустимо тези изявления,
независимо, че са налични, да бъдат третирани като „извънсъдебно
признание“. Същото се отнася и до доводите в мотивите към присъдата,
касаещи вписаното в протоколите за разпознаване от св. Г.. Ценейки
изявленията в протокола, що се отнася до фактическите действия на
разпознаваните лица, на практика освен че са допуснали неприемливо от
гледна точка на процесуалния закон свидетелстване в писмена форма,
съдилищата са заобиколили отказа на св. Г. да дава свидетелски показания по
делото, водено срещу неговия брат, като на практика са приравнили двете
процесуално следствени действия – разпознаване и даване на показания като
свидетел. С оглед правната прецизност също така, съдът счита, че не може да
се приеме, че доколкото на св. Г. са разяснени правата по чл. 119 и 121 от
НПК на досъдебната фаза, същият съзнателно се е отказал да се ползва от тях.
Става въпрос за две отделни правни хипотези и доколкото при даване на
показания и извършване на разпознаване на фазата на ДП, И. Г. още не е бил
привлечен в качеството му на обвиняем, то, съгласно разпоредбата на чл. 121
от НПК, св. Е. Г. е следвало да направи фактическата и правна преценка за
това по какъв начин неговите показания могат да повлияят негативно на брат
му. Впоследствие, след привличането на Г. като обвиняем, респективно,
подсъдим, за св. Г. е възникнало право да откаже да съдейства на органите на
разследването, без да извършва такава преценка и да обосновава извода си,
поради което направените от него изявления няма как да се ползват за
установяване на фактическата обстановка. Тезата, че за да участва в
извършване на разпознаванията, св. Г. съзнателно се е отказал да се ползва от
правата си по чл. 119 и 121 от НПК, може да бъде коментирана единствено в
случаите, в които тези действия са извършвани в идентична правна рамка.
Доколкото в разглежданата хипотеза това не е така, няма как изявленията на
св. Г. да бъдат ползвани в рамките на това наказателно производство.
По отношение на свидетелските показания на полицейските служители,
настоящият съдебен състав приема, че в частта, в която същите пресъздават
проведена с подсъдимите беседа, те представляват недопустимо
доказателствено средство. Тези свидетели не разкриват възприети от тях
4
факти и обстоятелства от осъществилата се фактическа обстановка, а
единствено пресъздават осъществената „беседа” с подсъдимите, която е
недопустим способ за събиране на доказателства. Не може да бъде възприета
тезата, че на практика „беседата” се явява допустим нерегламентиран способ,
поради което е приемливо и допустимо от процесуална гледна точка
резултатите от нея да бъдат инкорпорирани в доказателствената съвкупност
чрез разпита на извършващите я. Независимо че „беседата” е способ за
събиране на оперативна информация от страна на полицейските служители,
която да ги направлява в последващите им действия, същата не се явява
способ за събиране на доказателства по НПК, поради което извършването й в
рамките на вече образувано наказателно производство, се явява недопустимо,
тъй като представлява извънпроцесуален метод на събиране на доказателства,
за който не е налична регламентация, от която да се направи извод, че е
налице спазване на предвидения от законодателя стандарт за спазване на
правата на участниците в процеса. От тази гледна точка, дори и чрез
извършване на „беседа” да могат да се съберат някакви данни, то същите
имат извънпроцесуален характер и могат да послужат единствено за това да
насочат разследващите към събиране по надлежния ред на доказателства за
тях. Именно защото „беседата” е нерегламентирано процесуално средство,
недопустимо се явява приобщаването на резултатите от нея чрез разпит на
оперативните работници, тъй като по този начин се стига до заобикаляне на
закона. Това е така, тъй като за приобщаване на твърденията на едно лице по
делото има предвиден процесуален ред, който е подробно описан в закона и
предвидените в него ред и условия са гаранция за спазване на правата на
всички участници в процеса, включително и на правото му на адвокат, който
да го съветва в преценката кои фактически и правни действия до какви
последици за него ще доведат в рамките на наказателното производство.
Този процесуален ред е спазен, като е извършен разпит на подсъдимите.
Обстоятелството, че при проведения разпит, подсъдимите са отказали да
дават обяснения или са дали такива, които да не съответстват изцяло на
първоначално събраните оперативни данни, не води до правно приемлива и
допустима възможност на практика този ред да бъде заобикалян и да бъде
преразказвано изложеното от тях, което е станало в рамките на вече
образувано наказателно производство, което е станало с първото действие по
разследването. Тъй като на практика чрез тази „беседа” се заобикаля
5
процесуалният ред за събиране на информация от лице, за което се счита, че
има отношение към извършено престъпление, показанията на свидетелите,
пресъздаващи това недопустимо и нерегламентирано действие, не могат да
бъдат ползвани в това производство за установяване авторството и вината на
подсъдимия, доколкото това би довело именно до постигане на заобикалянето
на закона, обсъдено по-горе. В подкрепа на извода за невъзможност да бъдат
ползвани обсъдените показания е и принципната забрана в процесуалния
закон да бъдат замествани оригинерни доказателства с деривативни такива.
Няма как самопризнанието да бъде заместено с показания на възприел го
полицейски служител (станало му известно в рамките на разследване на
престъпление), тъй като това представлява заобикаляне на закона и постигане
на доказателствени резултати по ред, различен от посочения в НПК. Поради
това показанията на свидетелите, в посочената част, не могат да бъдат
използвани. Допълнително следва да се посочи, че съдилищата по същество
не са изследвали в цялост обстоятелството, дали и евентуално по какъв ред Т.
и Г. са били задържани, доколкото в показанията си свидетеля С. сочи, че
„беседите“ са извършвани в съответните полицейски управления в *** и
Оряхово, респективно, налице ли е хипотеза на задължителна защита, дадена
ли е възможност на лицата да ползват адвокатска защита и дали същите са се
отказали надлежно от нея. В мотивите към постановената присъда,
първоинстанционният съд е изложил подробни съображения относно
допустимостта на показанията на тези свидетели, респективно, на
изводимостта на изводите за възприетата фактическа обстановка от
изложеното от тях. В подкрепа на това свое становище, съдът е привел и
примери от съдебната практика. Тази процесуална практика на съдилищата по
същество не се споделя от настоящия съдебен състав. На първо място, следва
да се посочи, че в болшинството си, съдебната практика не касае случаи, при
които е провеждана такъв тип „беседа“, а други случаи, при които лица от
състава на полицията пряко и непосредствено са възприели факти и
обстоятелства, които са от предмета на доказване по делото. Такива случаи са
спиране и задържане на евентуален извършител и споделеното от него в една
неформална обстановка, преди производството да премине единствено във
фазата на разследване, в които случаи няма и не е имало спор, че такива
свидетелски показания са допустими и следва да бъдат ценени, при строга
проверка на тяхната достоверност. Безспорно е прието в практиката, че в
6
принципен план, няма каквато и да било пречка полицейски служители,
извън тези по чл. 118 от НПК, да дават показания по делото. Съображенията
на съда касаят единствено посоченото обстоятелство, по отношение на което
свидетелите са давали показания, а именно – резултатите от провежданите
оперативни беседи. От цитираната в мотивите към присъдата практика,
единствено в Решение № 486/10.03.2015г. по НД № 1406/14г. на ВКС, І НО,
се твърди допустимост на тази процесуална практика. В обратната насока
обаче има немалко практика, обективирана в Решение № 391/25.10.2013г. на
ВКС, 3 НО, Решение №45 от 03.02.2010 г. по НОХД №712/2009 г., ІІІ
НО, Решение №519 от 18.12.2009 г. по НОХД №637/2009 г., І НО. В този
смисъл е и решението на ЕСПЧ по делото D. M. v. Bulgaria, Application no.
34779/09.
Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че са налице
съществени нарушения на процесуалния закон, засягащи и нарушаващи
правото на защита на подсъдимия В., изразяващи се в ползване при
изграждане на вътрешното убеждение на съдилищата по същество на
ненадлежно допуснати и събрани доказателства, както и необсъждането им,
съгласно правилата на процесуалния закон. Всичко това обуславя
възобновяването на производството по делото, като същото следва да бъде
върнато на фазата на съдебното заседание пред въззивния съд, пред която
инстанция могат да бъдат поправени цитираните нарушения.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК
Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 405/19г. на Окръжен съд –
гр. ***, в частта касаеща подсъдимия Ю. С. В., като ОТМЕНЯ постановеното
по него решение от 17. 01. 2020 год.
7
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – гр. *** за ново разглеждане в тази
част от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8