Р Е Ш Е Н И Е
№ 698/21.9.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, осми състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Антоанета Метанова, като разгледа докладваното от съдия Бабаков административно дело № 655, по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалба на А.И.Т. ***, подадена против
Заповед № 965/18.05.2020 г. на кмета
на община Пазарджик.
С обжалваната заповед, на основание чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2, и чл. 223, ал. 1,
т. 8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж: „Битово помещение с навес
пред него“, находящ се в ПИ с
идентификатор 48876.4.18 по КККР на с. Мокрище, собственост на А.И.Т. ***.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед, като се навеждат възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения и противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че не е спазена процеурата по
връчване на КА, оспорва се, че жалбоподателят е собственик на незаконния
строеж, твъри се, че процесния навес представлява „преместваем обект“ по
смисъла на § 5 т.80 от ЗУТ.
Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. В
съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата
и претендира разноските
по производството.
Ответникът по жалбата – кметът на община
Пазарджик, заявява чрез процесуалния си представител – юк. В., становище за неоснователност на жалбата. Моли
съда да отхвърли оспорването. Претендира разноските по производството.
Съдът, след като се запозна с жалбата, със
становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира
следното:
С Констативен акт № 11, съставен на 07.04.2020
г., е установен незаконен строеж „битово помещение с навес пред него“, пета категория, съгласно чл.
137, ал. 1, т.5 от ЗУТ, находящ се в ПИ с идентификатор 48876.4.18 по КККР на с. Мокрище. Собственици на
поземления имот са наследниците на П. Н. Т.. В южната част на имота е изпълнена
бетонова площадка с размери 6,10 м/8,50 м. Върху нея е монтиран контейнер с
размери 2,30 м./7,50 м., пригоден за битови нужди. Пред северната фасада на
контейнера е изпълен навес дървна конструкция,, като от изток и частично от
север е обзидан с тухлен зид от бетонови тухли с обща дължина 4,50 м. и три
броя стомененобетонни колони. Навесът е покрит с битумни керемиди. Битовото
помещение е захранено с електроенергия Изпълнено е разширение на дървен навес с
размери 0.75 м/3.99 м и височина 2.40 м от дървена конструкция, покрита с
битумни керемиди. За строежа няма издадено
разрешение за строеж от главния архитект на общ. Пазарджик. Прието е че строежът е
незаконен по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Същият е изпълнен през 2018 г. и за него са неприложими
разпредбите на § 16 ал.1 от ДР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ за търпим
строеж.
Въз основа на така съставения акт е издадена
оспорената в настоящото производство Заповед на кмета на община Пазарджик.
По делото в качеството на свидетели бяха
разпитани св. Ц. и св. Х... От показанията на св. Ц. се установява, че същата е
разпоредила извършването на проверката. Констативният акт е съставен в
отсъствие на нарушителя, същият му е връчен няколко дена по- късно, чрез
залепване на съобщения на самия обект и чрез залепване на съобщение на таблото
на общината. От показанията на св. Халачев се установи, че същият е участвал
при извършването на проверката, като е констатирал на място огромен навес, като в южния край на
навеса е пригоден контейнер и пред него
е изграден навес за битова стая за живеене. Актът е съставен след проверката,
тъй като било необходимо да извършат и проверка по документи. Съставен е в
отсъствие на нарушителя.
Обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя
на 20.05.2020 г., а жалбата е постъпила в деловодството на Община Пазарджик на 01.06.2020 г.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от оспорването, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти, и/или без разрешение за строеж. Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. Видно от събраните по делото доказателства, строежът е изпълнен
без наличието на необходимите строителни книжа – не е одобрен инвестиционен
проект и не е издадено разрешение за строеж за процесното битово помещение с
навес пред него.
Жалбоподателят изобщо не твърди, че има издадено разрешение за строеж и този
факт се приема за безспорно доказан по делото.
Неоснователно е
възражението, че че не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните
разпоредби на ЗУТ, а че обектът
представлява преместваем обект по § 5,
т. 80 от ДР на ЗУТ. Съгласно изложеното в констативния акт, обектът представлява „изпълнена бетонова площадка с
размери 6,10 м/8,50 м. Върху нея е монтиран контейнер с размери 2,30 м/7,50 м,
който е пригоден за битови нужди. Пред северната фасада на контейнера е
изпълнен навес от дървена конструкция, като от изток и частично от север е
обзидан с тухлен зид от бетонови тухли с обща дължина 4, 50 м и три броя
стоманобетонови колони. Навесът е покрит с битумни керемиди." Съгласно трайната съдебна практика, констатациите по изготвения в
административното производство КА № 11 от 07.04.2020 г. се ползват с
доказателствена сила съгласно чл. 171, ал. 1 АПК за съществуването,
местоположението и вида на строежа, като доказателства, оборващи тези
констатации, не са ангажирани от жалбоподателя.
Определянето на един обект като строеж се
обуславя от наличието на данни за трайна промяна в субстанцията на земята или
на сградата, в зависимост от изграждането му. В случая от описанието на
техническите елементи следва изводът, че този обект има характеристиките на
строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, трайно е прикрепен към земята чрез
бетоновата площадка, има тухлен зид от бетонови тухли, свързан е с мрежите на
техническата инфраструктура /захранен с ел. енергия/; след отделянето му от
повърхността не може да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му ще измени трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, от която се отделя. Разграничителен критерий между строеж по смисъла
на § 5, т. 38 ДРЗУТ и преместваем обект по § 5, т. 80 ДРЗУТ (ред. ДВ, бр.
82/2012 г.) е, освен конструкцията, и предназначението на обекта – за
увеселителни, търговски и други обслужващи дейности. Въпросният навес не
отговаря на никоя от тези дейности, поради което не може да се квалифицира като
преместваем обект.
Не може да бъде споделен доводът за
ненадлежно връчване на КА 11/07.04.2020 г. Дори и да не е надлежно спазена
процедурата по връчване на КА и същия да не е изпратен на известния адрес на
нарушителя, нарушението не е съществено, тъй като жалбоподателят е упражнил в
пълен обем правата си със съдебното обжалване на заповедта за премахване на
незаконния строеж.
Неоснователно е възражението, че
административният орган не е конституирал останалите съсобственици на имота
каато заинтересовани страни в производството, тъй като надлежни страни са адресатът на акта и административния орган,
който го е издал. Съсобствениците в недвижимия имот, върху който е изграден
незаконния строеж не са заинтересовани страни, тъй като със заповедта за премахване на незаконния
строеж не се засягат непосредствено техни права и законни интереси, нито им се
създават задължения /в същия смисъл и решение № 8590/01.07.2020 по адм.
д.2868/2020 г. на ВАС/.
Неоснователно е възражението, че
административния орган не е проверил дали сградата е съсобствена или не, както
и дали жалбоподателя е извършител на строежа. Заповед за премахване на
незаконен строеж може да се издаде и за обект, за който нарушителя е неизвестен
/арг. от чл. 225а ал.2, изр. 3 от ЗУТ/, а дали жалбоподателя е изършител на
строежа или не, има значение само за това кой ще понесе разноските по
изпълнение на заповедта- чл. 225 ал.6 от ЗУТ/в този смисъл решение № 412/13.01.2020 г. по адм.д. 9579/2019 г. на
ВАС/. Отделно от това, съгласно
разпоредбата на чл. 161 ал.1 от ЗУТ възложител е собственика на имота, а по
силата на чл. 225а ал.5 от ЗУТ освен извършителя на незаконния строеж,
разноските по принудителното му премахване могат да се възложат и в тежест на
възложителя. И тъй като отговорността за
премахване на незаконния строеж е солидарна, тя може да бъде поета от всеки
съсобственик на имота, в който е извършно незаконното строителство.
Установено е с КА, че строежът е
изпълнен през 2018 г., поради което същият не е търим по смисъла на §16 ал.1 от
ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ. В насока годината на изграждане на
незаконния обект са и писмените доказателства по делото -сигнал от Спас Спасов /на
л.28/, както и скица на поземлен имот/л.59/, от която е видно, че строежа не
фигурира кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-50/30.06.2017 г..
Настоящият съдебен състав намира, че при посочените обстоятелства и установени факти, заповедта е
издадена от компетентен орган – кмета на общината, по смисъла на чл. 225а от ЗУТ, спазена е процедурата по установяване на незаконния строеж, като е
съставен констативен акт от служители на общинската администрация. Съдът
намира, че не са налице отменителните основания на чл. 146 от АПК, поради което
оспорването следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото, настоящият съдебен
състав намира, че претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане
на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което оспорващата
следва да бъде осъдена да заплати в полза на Община Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв., на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, осми състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Т., ЕГН ********** ***, подадена против
Заповед № 965/18.05.2020 г. на кмета
на община Пазарджик.
ОСЪЖДА А.И.Т. ЕГН ********** *** да заплати в
полза на Община Пазарджик сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по
производството.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните, пред Върховния
административен съд на Република България.
Съдия:/п/
Решение от 19.7.2021г.
по Административно дело 13727/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 8687 ОТ 19.07.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ВТОРО
ОТДЕЛЕНИЕ, ПО АД № 13727/2020 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 698/21.09.2020 г.,
постановено по адм. д. № 655/2020 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА А. И. Т. от с. Мокрище,
общ. Пазарджик да заплати на община Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.