Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003
гр. Елена, 8.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд - първи състав в публичното заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 23 по описа за 2020 г., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 286 от ЗЗД във вр. с чл.
141, ал. 7 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявен
е насрещен иск с правно основание чл. 145 от ТЗ.
Постъпила
е искова молба от И.Л.И. ***, чрез адв. В.Д.,*** – А.“ ЕООД гр. Елена,
представлявано от управителя Б.Х.К.. В същата се твърди, че с Решение №
99/25.07.2013 г. на Общински съвет Елена, взето по Протокол № 9/25.07.2013 г.,
ищецът сключил на 30.07.2013 г. Договор № РД.02.11-172/30.07.2013 г. за
управление на еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие.
Община Елена имала качеството на принципал и едноличен собственик на капитала.
Последната възложила, а ищецът приел да управлява „Елена – А.“ ЕООД в
съответствие с действащото законодателство в Република България и решението на
принципала в рамките на предоставените му правомощия за срок от три години,
считано от 26.07.2013 г. На 02.09.2013 г. бил сключен анекс между страните във връзка с промяна
размера на платения годишен отпуск на ищеца. На основание Решение №
121/25.08.2016 г. на Общински съвет Елена, взето по Протокол № 12/25.08.2016
г., ищецът сключил на 13.10.2016 г. Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за
управление на еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие с
Община Елена, която имала качеството на принципал и едноличен собственик на
капитала. Последната му възложила да управлява ответното дружество в
съответствие със законодателството на Република България и решенията на
принципала в рамките на предоставените му пълномощия за срок от три години,
считано от 01.09.2016 г. На 01.11.2017 г. между страните било сключено допълнително
споразумение във
връзка с изменение на чл. 23 от договора, който регламентирал начина на
определяне на месечното възнаграждение на управителя.
Ищецът
твърди, че е изпълнявал съвестно договорения ангажимент и отстоявал интереса на
повереното му дружество. Същият за посочения по-горе период ползвал платен
годишен отпуск, както следва: за 2018 г. – 1 ден - 09.02.2018 г.; за 2016 г. –
3 дни, считано от 01.08.2018 г. до 03.08.2018 г.; за 2018 г. – 1 ден –
15.02.2019 г.; за 2018 г. – 1 ден - 22.02.2019 г.; за 2018 г. – 3 дни, считано
от 07.08.2019 г. до 09.08.2019 г. На последния били разрешени общо за
календарната 2016 г. платен годишен отпуск в размер на 3 дни, а за календарната
2018 г. платен годишен отпуск в размер на 6 дни, които използвал.
По
предложение, направено от Община Елена, било взето Решение № 6/14.11.2019 г. на
Общински съвет Елена, съгласно което била издадена Заповед №
РД.02.05-716/19.11.2019 г. на кмета на Община Елена, с която бил прекратен
Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за управление на „Елена – А.“ ЕООД,
считано от 14.11.2019 г. Ищецът бил освободен като управител на ответното
дружество. В посочената заповед било посочено да не се изплащат дължимите
обезщетения при прекратяване на договора. Ищецът счита това за неправомерно.
Освен това сочи, че неправилно бил посочен размерът на платения годишен отпуск,
както и че посочените суми не следвало да се изплащат, тъй като от управителя
щяло да се търси отговорност с цел предявяване на иск по чл. 137, ал. 1, т. 8
от ТЗ. Възможността на Община Елена да търси отговорност от ищеца не следвало
да се свързва по никакъв начин с дължимите обезщетения за платен отпуск.
Съгласно чл. 34 от договора броят на платените неприсъствени дни, извън
празничните и почивните, за една календарна година бил 20 дни. Ищецът счита, че
за 2016 г. следва да му се изплати обезщетение на осн. чл. 35, ал. 2 от Договор
№ РД.02.11.-719/13.10.2016 г. за 17 полагащи се, но неизползвани неприсъствени
платени дни, за 2017 г. същите били 20, за 2018 г. - 14 и за 2019 г. – 20. Общо
за периода от 2016 г. до 2019 г. били в размер на 71 дни.
На
последно място, ищецът твърди, че не му били изплатени дължимите възнаграждения
съгласно чл. 23 и следващите от Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за
месеците септември 2019 г., октомври 2019 г. и ноември 2019 г. Същият
осъществявал дейността си като управител на ответното дружество до 14.11.2019
г. През месец ноември 2019 г. на последния било изплатено частично
възнаграждение за месец септември 2019 г. в размер на 500.00 лв. Въпреки
настояването му дължимите суми не били заплатени и били, както следва: за месец
септември 2019 г. в размер на 762.69 лв., за месец октомври 2019 г. - 1247.65
лв. и за месец ноември 2019 г. в размер на 641.75 лв.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
5361.21 лв., представляваща обезщетение за полагащи се, но неизползвани
неприсъствени платени дни за периода 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. общо в
размер на 71 по Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за управление на „Елена – А.“
ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата 762.69 лв.,
представляваща нетен остатък от дължимо възнаграждение за месец септември 2019
г. по Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г., сумата 1247.65 лв., представляваща
нетно възнаграждение за месец октомври 2019 г. по Договор № РД.02.11-719/13.10.2016
г., и сумата 641.75 лв., представляваща нетно възнаграждение за месец ноември
2019 г. по Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. Претендира направените разноски
по делото.
Във
визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника „Елена – А.“ ЕООД гр. Елена, представлявано от Б.Х.К., чрез адв. Г.Н..
В същия се взема становище, че предявените искове са допустими. Исковата молба
отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК за редовно предявен иск.
Ответникът оспорва предявените искове, като излага, че между страните
действително са сключени описаните в исковата молба договори, а именно Договор
№ РД.02.11-172/30.07.2013 г. и Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г., като последният
е прекратен със Заповед № РД.02.05-716/19.11.2019 г. на кмета на Община Елена,
издадена въз основа на Решение № 6/14.11.2019 г. на Общински съвет Елена.
Ответникът оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че ищецът
добросъвестно е упражнявал правата си по сключения Договор №
РД.02.11-719/13.10.2016 г. Твърди, че по време на управлението на дружеството
от ищеца били нанесени имуществени вреди, за които предявява насрещен иск.
Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в претендираните размери. Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 2 от договора,
сключен между страните, неизползваните полагащи се неприсъствени дни не могат
да надхвърлят 10 за съответната година. Същите могат да се ползват от
управителя до прекратяване на договора. Т. е. след като ищецът не е ползвал
дните в рамките на съответната година, последният има възможност да използва
занапред само 10 от неползваните дни, независимо от факта, че реалният им брой
е по-голям. Следователно, при прекратяване на трудовия договор парично
обезщетение се дължи само за допустимите за ползване, но неползвани дни. На
следващо място, за 2016 г. вземането на ищеца за обезщетение за отпуск било
погасено по давност. Предвид нормата на чл. 111, б. „а“ от ЗЗД вземанията за
труд се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно чл. 119 от ЗЗД с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания. След като вземанията за труд за 2016 г. към датата на
предявяване на иска – 27.01.2020 г. са погасени по давност, то погасени по
давност са и акцесорните им такива за отпуск. Ответникът заявява, че ако съдът
не приеме възражението за изтекла погасителна давност, то да има предвид, че
Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. е сключен на 13.10.2016 г. и по него на
ищеца за 2016 г. се полагат само 4 дни. Следователно, обезщетението следва да е
само за 4 дни. За 2017 г. на последния било дължимо обезщетение за 10
неползвани неприсъствени платени дни, тъй като на осн. чл. 35, ал. 1, изр. 2 от
договора неползваните полагащи се дни не могат да надхвърлят 10 за съответната
година. С изтичане на 2017 г. ищецът е загубил правото да ползва пълния размер
на отпуска си и са му останали за ползване само 10 дни, за които се дължи
обезщетение. През 2019 г. същият е ползвал 6 дни от полагащите му се за 2018 г.
на осн. чл. 35, ал. 1, изр. 2 от договора 10 дни. Следователно, към датата на
прекратяване му се дължи обезщетение за 4 дни. За 2019 г. на ищеца се дължи
обезщетение само за 18 дни, тъй като договорът бил прекратен на 19.11.2019 г.
Гореизложеното налага извода, че обезщетение за неползвани неприсъствени
платени дни е дължимо само за 36, а не за претендираните от ищеца 71 дни,
респективно сумата, която му се дължи, е в размер на 2977.20 лв. На следващо
място, ответникът излага, че е изцяло неоснователен искът за заплащане на
възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2019 г. Съгласно чл.
28 от договора за управление при прекратяване на последния на управителя не се
дължи заплащане на неизплатени просрочени възнаграждения. График за заплащане
на заплати в дружеството нямало, тъй като не бил утвърден такъв от ищеца в
качеството му на управител. Следователно, предвид чл. 24 от договора
възнаграждението за месеците септември, октомври и ноември 2019 г. е следвало
да бъде заплатено авансово спрямо месеца, за който е дължимо. Тъй като
възнагражденията не били изплатени в срок, те се явяват просрочени. На осн. чл.
28 от договора възнаграждението за тези месеци не е дължимо. Освен това налице
е още едно основание за недължимост на възнаграждението на ищеца. Съгласно чл.
27 от договора, принципалът не гарантира размера на възнаграждението на
управителя и не го компенсира при липса на средства за работна заплата в
дружеството. В резултат на управлението на ищеца, финансовото състояние на
дружеството към датата на прекратяване на трудовия му договор и месеците преди
това липсвали средства за работна заплата. Предвид на това, претенцията за
заплащане на възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2019 г.
не е дължимо.
Ответникът
моли съда да отхвърли изцяло предявения иск за заплащане на възнаграждение за
положен труд от ищеца за месеците септември, октомври и ноември 2019 г., както
и иска за обезщетение за неползвани неприсъствени платени дни за горницата над
2977.20 лв., като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски
по делото.
Ответникът
„Елена – А.“ ЕООД гр. Елена, представлявано от Б.Х.К., чрез адв. Г.Н., е
предявил насрещен иск против ищеца И.Л.И. ***. В същия се твърди, че в периода
от 13.10.2016 г. до 19.11.2019 г. последният бил управител на „Елена – А.“
ЕООД, за което бил сключен Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г., който бил
прекратен със Заповед № РД.02.05.716/19.11.2019 г. на кмета на Община Елена във
връзка с Решение № 6/14.11.2019 г. по Протокол № 2/14.11.2019 г. на Общински съвет Елена. Общински съвет Елена
не го освободил от отговорност за работата му като управител на дружеството.
След прекратяване на договора за управление с ответника по насрещния иск ищецът
по него извършил финансов одит, при
което били констатирани редица действия, с които управителят нанесъл
имуществени вреди на дружеството. Същият бил длъжен да организира и контролира
дейността на последното, както и съгласно чл. 5 от договора да утвърждава
вътрешния му документооборот. В периода, в който го управлявал, ответникът не
издал заповед за утвърждаване на основната разходна норма за автомобилите на
„Елена – А.“ ЕООД, за допълнителните проценти към основната разходна норма,
начина на отчитане на горивото и други, свързани с отчетническата дейност на
шофьорите. Поради това към 19.11.2019 г. била
натрупана и отразена липса на гориво в размер на 2216.49 лв. На следващо
място, на 12.05.2019 г. дружеството извършило превоз по маршрута гр. Елена –
гр. Исперих. За превоза била заплатена от получателя на услугата сумата 800.00
лв., която била предадена на тогавашния управител на дружеството И.Л.И. –
ответник по насрещния иск. Приход в дружеството обаче не бил отчетен, с което
същият нарушил задълженията си по чл. 14 от договора и нанесъл вреда на
дружеството в размер на 800.00 лв. На следващо място, срещу фактура №
391/12.09.2017 г., издадена от „Х.К.“ ЕООД, „Елена – А.“ ЕООД заплатило сумата
1080.00 лв. за извършен ремонт на автомобил, който не бил собственост на
дружеството, въпреки че дружеството имало собствен автосервиз, в който било
възможно извършването на всякакви авторемонтни услуги. С разходен ордер към
29.12.2017 г. била платена сумата 600.00 лв. за неизвършена услуга срещу
фактура № 851/21.12.2017 г., издадена от ЕТ „Й.Д.“. С тези действия ответникът
нарушил задълженията си по чл. 14 от договора и нанесъл вреда на дружеството в
размер на 1680.00 лв. На следващо място, със Заповед № 51/01.11.2019 г.
ответникът прекратил трудовото правоотношение на главния счетоводител на
дружеството Н.Д.Г., поради намаляване обема на работа. Реално основание за
прекратяване на трудовия договор не съществувало, тъй като още същия ден като
счетоводител била назначена С.А.С.. При прекратяване на трудовия договор на
Григорова не бил спазен срокът на предизвестие. Във връзка с това за ищцовото
дружество възникнало задължение за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер
на 200.00 лв., по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 920.00 лв. и по чл. 224 от КТ в размер на 160.00 лв., или общо в размер на 1280.00 лв. На следващо място,
със Заповед № 57/12.11.2019 г. ответникът прекратил трудовото правоотношение на
С.И.Й. с ищцовото дружество без да спази срока на предизвестие за прекратяване
на трудовия му договор. Във връзка с това за последното възникнало задължение
за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 639.54 лв., с което
възникнала вреда за ищцовото дружество в посочения размер. С Решение №
42/27.02.2020 г. по Протокол № 3/27.02.2020 г. Общински съвет Елена взел
решение на осн. чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ за предявяване на иск по чл. 145 от ТЗ срещу ответника И.Л.И..
Ищецът
по насрещния иск „Елена – А.“ ЕООД гр. Елена, моли съда да осъди на осн. чл.
145 от ТЗ ответника по насрещния иск И.Л.И. да му заплати общо сумата 6616.03
лв. за причинени от него, в качеството му на управител на дружеството,
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото
до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски по
делото.
Във
визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна
ответника по насрещния иск И.Л.И., чрез неговият пълномощник адв. В.Д.. В
същата се взема следното становище: По допустимостта на иска ответникът
заявява, че същият е допустим. По неговата основателност заявява, че е
неоснователен. Ответникът твърди, че за процесния период, посочен в насрещната
исковата претенция, е изпълнявал съвестно задълженията си, вменени му с
договора за управление. Неиздаването на нарочна заповед за утвърждаване на основната
разходна норма за автомобилите на дружеството не означавало, че управителят не
е осъществявал ежедневен контролен мониторинг. Вътрешният оборот се утвърждавал
единствено и само от управителя и той преценявал какви заповеди да издава. За
периода 2013 г. – 2019 г., когато ответникът бил управител, били закупени
повече от 50 % от МПС в ищцовото дружество и същите изцяло отговаряли на
изискванията на Наредба № 3/25.09.1989 г. за нормиране разхода на горива и
смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите. Освен това в ищцовото
дружество била наложена практиката отчитането на наличното количество гориво да
бъде извършено от т. н. отчетник-гориво. Посочената длъжност през време на
управление на ответника била заемана от Б.К., който към настоящия момент е
управител на „Елена – А.“ ЕООД и В.М.. Двамата били инструктирани лично от
управителя да извършват месечен отчет за изразходваното гориво за всяко едно
МПС, собственост на дружеството, включващ начално салдо, заредено гориво през
месеца, изразходено гориво през месеца, крайно салдо и др. В правилника за
вътрешния трудов ред била посочена част от методологията за изчисляване на
работната заплата на заемащите длъжността „шофьор“, като съгласно Заповед от
20.08.2013 г., издадена лично от ответника, бил определен редът за увеличаване
или намаляване на трудовото възнаграждение на заемащите длъжността „шофьор“,
независимо от това дали управляваното МПС е дало преразход или не. С посочените
действия ответникът пряко контролирал тази дейност. Със Заповед № 60/09.12.2019
г. на управителя на „Елена – А.“ ЕООД комисия била определена да уточни
наличното гориво към 01.12.2019 г. и то на конкретно посочени автобуси. В
резултат на извършената проверка бил съставен Протокол от 10.12.2019 г. От
представената справка за крайни салда към месец октомври 2019 г. не ставало
ясно каква липса на гориво има и то за какъв период. Освен това със Заповед №
РД.02.11-712/14.11.2019 г. на кмета на Община Елена комисия извършила приемане
и предаване на наличното гориво в автомобилите към 31.10.2019 г., което било
инкорпорирано в Протокол от 29.11.2019 г. Тези последващи действия били
извършени след напускане на ответника като управител на дружеството. Съответно,
посочените писмени доказателства не следва да се кредитират, тъй като наличното
количество гориво било отчетено в присъствието на ответника и при спазване на
посочената заповед на кмета на Община Елена. Последващите несъответствия и
липси на гориво не могат да бъдат ангажирани като пряка последица от действията
на ответника. Относно твърдението, че същият ощетил ищеца по насрещния иск със
сумата 800.00 лв., представляващи неотчетен приход по маршрута гр. Елена – гр. Исперих
счита, че това не кореспондира с действителното положение. Съгласно пътен лист
№ 590654/12.05.2019 г. на посочената дата действително бил осъществен превоз по
маршрут гр. Елена – гр. Исперих – гр. Елена с водач И. Григоров. Липсвали
доказателства в тази насока, че е ощетено ищцовото дружество. На следващо
място, относно твърденията за нанесена вреда в размер на 1680.00 лв. за
извършен ремонт на автомобил, който не е собственост на дружеството, за което
по фактура № 391/12.09.2017 г. била заплатена сума в размер на 1080.00 лв. на „Х.К.“
ЕООД, а по фактура № 851/21.12.2017 г. била заплатена сума в размер на 600.00
лв. за извършена авторемонтна услуга от ЕТ „Й.Д.“, ответникът признава факта,
че действително по посочените фактури било осъществено плащане общо в размер на
1680.00 лв. Осъщественият ремонт от страна на „Х.К.“ ЕООД на автомобил, който
не бил собственост на дружеството – ищец, бил свързан с изпълнение на договор
между дружеството от една страна и ТП „Държавно горско стопанство – Елена“ гр.
Елена от друга. Такъв договор съществувал и с ТП „Държавно горско стопанство –
Буйновци“ с. Буйновци, общ. Елена. По силата на тези договори ищцовото
дружество следвало да осъществява ремонт на МПС, собственост на ТП „Държавно
горско стопанство – Елена“ гр. Елена и ТП „Държавно горско стопанство –
Буйновци“ с. Буйновци, общ. Елена, като от осъществените печалби следвало да
има допълнителни постъпления. МПС с рег. № ВТ 4448 ВН „Мицубиши Спейс Гиър“
следвало да бъде ремонтирано от ищцовото дружество по силата на посочения
по-горе договор. Сервизният техник на дружеството обаче констатирал, че
ремонтът не може да бъде осъществен от него, тъй като не разполагало с нужните
условия за осъществяване на ремонтните дейности. С оглед на това посоченото
по-горе МПС било ремонтирано в друг сервиз срещу заплащане. Ответникът с това
си действие реализирал печалба за ищцовото дружество, въпреки заплатената сума
в размер на 1080.00 лв. за сервизна услуга. Доказателство в тази насока била
издадената фактура от страна на „Елена – А.“ ЕООД по отношение на ТП „Държавно
горско стопанство – Елена“ гр. Елена. Аналогичен бил случаят с осъщественото
плащане в размер на 600.00 лв. за извършена авторемонтна услуга от ЕТ „Й.Д.“.
На последно място, относно твърдението на ищцовото дружество, че била нанесена
вреда в размер на 1280.00 лв., тъй като било прекратено трудовото
правоотношение с главния счетоводител Нела Григорова, ответникът заявява, че е
следвал стриктно нормативната уредба и в качеството си на управител е взел
правилно решение в конкретния случай. През последните няколко години същият
многократно уведомявал Община Елена за лошото финансово състояние на
дружеството „Елена – А.“ ЕООД и с прекратяване на трудовото правоотношение с Григорова ответникът, съобразявайки се с
намаляване обема на работа, назначил лице с компетенции за длъжността
„счетоводител“. За това прекратил трудовото правоотношение с Григорова и
назначил Славова на длъжността „счетоводител“, като по този начин спестил
финансов ресурс в дългосрочен план посредством оптимизиране на разходите чрез
преструктуриране на персонала. Неспазването на срока на предизвестие било в
неговите правомощия да взема такова решение. По тази причина било и уволнението
на С.Й. заемащ длъжността „организатор по ремонта“.
В
съдебно заседание ищецът И.Л.И. се явява лично и с адв. В.Д.. Двамата поддържат
предявените искове и оспорват депозирания насрещен иск от страна „Елена – А.“
ЕООД.
В
съдебно заседание ответникът „Елена – А.“ ЕООД се представлява от адв. Г.Н.,
която оспорва предявените искове и поддържа депозирания насрещен иск.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от извършената справка в Търговския регистър от
28.01.2020 г., ответникът „Елена – А.“ ЕООД е вписан в същия.
Посочен е предмет на дейност автомобилни превози във вътрешно и международно
съобщение и свързаните с това други дейности. Управител е Б.Х.К., а едноличен
собственик на капитала Община Елена.
От
Договор № РД.02.11-172/30.07.2013 г.
за управление на еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско
участие се установява, че същият е сключен между Община Елена,
действащ в качеството на принципал, и ищеца И.Л.И., действащ в качеството на
управител, като първият е възложил на втория, който е приел, да управлява
ответното дружество „Елена – А.“ ЕООД, което е със седалище и адрес на
управление гр. Елена, ул. „Т.М.“ № 9, в съответствие с действащото
законодателство в Република България и решенията на принципала, в рамките на
предоставените му пълномощия съгласно Наредбата за условията и реда за
упражняване правата на Община Елена върху общинската част от капитала на
търговските дружества и клаузите на настоящия договор, за срок от три години,
считано от 26.07.2013 г. В договора подробно са изложени правата и задълженията
на страните, възнаграждението на управителя, хипотезите при прекратяване на
договора, като са предвидени санкции и неустойки в случай на неизпълнение и са
посочени други условия, касаещи платените неприсъствени дни на управителя,
командировки и други. С Анекс от 2.09.2013
г. към Договор № РД.02.11-172/30.07.2013 г. е договорена промяна на последния,
отнасяща се до платените неприсъствени дни на управителя, като същите са
определени в размер на 30 дни.
Видно от Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за
управление на еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие,
сключен между Община Елена, действащ в качеството на принципал, и ищеца
И.Л.И., действащ в качеството на управител, първият е възложил на втория, който
е приел да управлява ответното дружество „Елена – А.“ ЕООД, което е със
седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Т.М.“ № 9, в съответствие с
действащото законодателство в Република България и решенията на принципала, в
рамките на предоставените му пълномощия съгласно Наредбата за условията и реда
за упражняване правата на Община Елена върху общинската част от капитала на
търговските дружества и клаузите на настоящия договор, за срок от три години,
считано от 1.09.2016 г. В договора подробно са изложени правата и задълженията
на страните, възнаграждението на управителя, хипотезите при прекратяване на
договора, като са предвидени санкции и неустойки в случай на неизпълнение и са
посочени други условия, касаещи платените неприсъствени дни на управителя,
командировки и други. С Допълнително
споразумение № 1/1.11.2017 г. към Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. е
изменен чл. 23 от последния, като принципалът е определил на управителя месечно
възнаграждение в размер на 2.2 средни месечни брутни заплати на едно лице в
дружеството за предходното тримесечие, като е посочено, че основното месечно
възнаграждение на управителя не може да надвишава брутното възнаграждение на
кмета на Община Елена.
Със Заповед № РД.02.08-235/8.02.2018 г. на кмета на
Община Елена, Заповед № РД.02.08-820/16.07.2018 г. на кмета на Община Елена,
Заповед № РД.02.08-146/14.02.2019 г. на кмета на Община Елена, Заповед №
РД.02.08-146/14.02.2019 г. на кмета на Община Елена и Заповед №
РД.02.08-922/25.07.2019 г. на кмета на Община Елена на ищеца е разрешен платен
годишен отпуск за 2016 г. в размер на три дни и за 2018 г. в размер на 6 дни за
различни периоди от време.
Видно от удостоверение с изх. № 165/25.11.2019 г.,
издадено от ответника на ищеца, последният е получил брутно трудово
възнаграждение за м. ноември и декември 2018 г. в размер на 3284.32 лв. и за
периода от м. януари 2019 г. до м. октомври 2019 г. в размер на 20456.21 лв.
Кметът на Община Елена инж. Д.М. е направил Предложение с
изх. № РД.01.02-138/12.11.2019 г. до Общински съвет Елена, с което е предложил
ищецът да бъде освободен като управител на ответното дружество, но не и от
отговорността му за действията и решенията като такъв, поради незадоволително
справяне с възложените му задължения и отговорности като управител, довело до
влошаване на финансово-икономическите показатели на дружеството. Освен това,
същият предложил да се назначи комисия, която да извърши приемане и предаване
на управлението на последното, да се извърши цялостен финансов одит за периода
на управление на ищеца, като на същия да не бъдат изплащани дължимите при
прекратяване на договора обезщетения. Общински съвет Елена възприел предложението
на кмета на Община Елена и издал Решение № 6/14.11.2019 г. по Протокол №
2/14.11.2019 г. Със Заповед № РД.02.05-716/19.11.2019 г. на кмета на Община
Елена бил прекратен Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. с ищеца и същият бил
освободен като управител на ответното дружество „Елена – А.“ ЕООД,
но не и от отговорност за действията му като управител, считано от 14.11.2019
г. Постановено било да не се изплащат дължимите при прекратяването на договора
обезщетения в размер на 36 дни неизползван платен годишен отпуск, както следва:
4 дни за 2016 г., 10 дни за 2017 г., 4 дни за 2018 г. и 18 дни за 2019 г. до
приемане на резултатите от цялостния финансов одит за периода на управлението
му.
От
доклад, изготвен от С.М.С. – финансов
експерт, се установява, че за периода от 2016 г. до 2019 г. ответното дружество
е работило на загуба, като е спряно и плащането на осигурителни вноски и
данъци, които към 15.11.2019 г. са в размер на 131972.72 лв. За лошите
финансови резултати управителят не подавал пълната информация към принципала, а
изпратените от него писма били непълни, без анализи за причините и конкретните
мерки за преодоляване на загубата. На следващо място, била натрупана и липса на
гориво в размер на 2216.49 лв. Освен това, не било определено с какви документи
следва да се отчитат горивата. На следващо място, не бил отчетен приход в
дружеството в размер на 800.00 лв. за извършване на превоз до гр. Исперих. На
следващо място, се установило, че физически лица предоставяли парични средства
в касата на дружеството, като нямало сключени договори с тези лица, нямало
правила за получаване и отчитане на тези средства, основание за получаване,
времетраене и начин на възстановяване на средствата. Освен това, размерът на
тези плащания за периода многократно превишавал размера на парични средства
законово разрешени за касови плащания. На следващо място, били констатирани
разходи за сервиза за 2016 г. в размер на 6300.00 лв., които били извършени без
икономически анализ, доказващ необходимостта на неговата дейност, както и каква
отчетност ще се води за него. В тази връзка ответното дружество ползвало
услугите на частни сервизи, за което били издадени две фактури и заплатени
сумите 1080.00 лв. и 500.00 лв. На следващо място, ищецът прекратил трудовите
договори на главния счетоводител и организатор по ремонта, с което допълнително
затруднил дейността на дружеството. На последно място, същият не уведомявал
Общински съвет – Елена на всеки три месеца за състоянието и обслужването на
отпуснатия краткосрочен банков кредит за оборотни средства, както и не се
съобразил с Решение № 110/30.08.2018 г., с което му се указвало с кои имоти да
обезпечи задължение на ответното дружество.
С Решение № 42/27.02.2020 г. на Общински съвет Елена е
приет за информация доклада от С.М.С. – финансов експерт относно дейността и
отчетността на ответното дружество през периода на управление на ищеца.
Общински съвет Елена приел общ размер на нанесените от ищеца И.Л.И., в
качеството му на управител на „Елена А.“ ЕООД за периода от 13.10.2016 г. до
19.11.2019 г., имуществени вреди в размер на 6616.03 лв., както следва: сумата
2216.49 лв. – липса на гориво, сумата 800.00 лв. – липса за осъществена транспортна
услуга – превоз от гр. Елена до гр. Исперих, сумата 1680.00 лв. – вреда за
заплатени услуги, неползвани от ответното дружество, сумата 1280.00 лв. – вреда
за изплатени обезщетения по прекратен без основание трудов договор по
инициатива на управителя, сумата 639.54 лв. – вреда за изплатени обезщетения по
прекратен без спазено предизвестие трудов договор по инициатива на управителя.
Възложено било на новия управител Б.Х.К. да предяви иск с правно основание чл.
145 от ТЗ, с който да потърси имуществена отговорност от ищеца за нанесените
вреди, както и на кмета на Община Елена да сезира компетентната прокуратура за
евентуално извършени престъпления от последния.
По делото са представени доказателства, от които е видно,
че ищецът периодично е уведомявал принципала по Договор №
РД.02.11-719/13.10.2016 г. за управление на еднолично дружество с ограничена
отговорност с общинско участие - Община Елена за състоянието на ответното
дружество – „Елена А.“ ЕООД, а именно: доклад от И.Л.И. *** А.“ ЕООД за
текущото финансово, техническо, материално и кадрово състояние на дружеството
към 31.07.2013 г. и отчет за дейността за 3-то тримесечие на 2013 г., отчет за
дейността на „Елена А.“ ЕООД през 4-то тримесечие на 2013 г., отчет за
дейността на „Елена А.“ ЕООД за периода от 1.01.2017 г. до 31.03.2017 г., отчет
за дейността на „Елена А.“ ЕООД за периода от 1.07.2016 г. до 30.09.2016 г.,
отчет за дейността на „Елена А.“ ЕООД за периода от 1.01.2016 г. до 30.06.2016
г., бизнес-план на „Елена А.“ ЕООД, писмо с изх. № 16/5.02.2016 г., отчет за
дейността на „Елена А.“ ЕООД за 2015 г., отчет за дейността на „Елена А.“ ЕООД
за периода от 1.04.2015 г. до 30.06.2015 г., писмо с изх. № 89/30.04.2015 г.,
отчет за дейността на „Елена А.“ ЕООД за периода от 1.01.2015 г. до 31.03.2015
г., отчет за дейността на „Елена А.“ ЕООД за периода от 1.01.2014 г. до
31.12.2014 г., отчет за приходите и разходите на „Елена А.“ ЕООД за периода от
1.01.2014 г. до 31.12.2014 г., счетоводен баланс на „Елена А.“ ЕООД към
31.12.2014 г., отчет за приходите и разходите на „Елена А.“ ЕООД за 2015 г.,
счетоводен баланс на „Елена А.“ ЕООД към 31.12.2015 г., отчет за дейността на
„Елена А.“ ЕООД през 4-то тримесечие на 2014 г., отчет за приходите и разходите
на „Елена А.“ ЕООД за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г., отчет за дейността
на „Елена А.“ ЕООД за периода от 1.04.2014 г. до 30.09.2014 г., доклад за
дейността на „Елена А.“ ЕООД към 31.12.2018 г.
По делото са представени следните доказателства: писмо с
изх. № 119/16.09.2019 г., писмо с вх. № РД.02.18-930/3.10.2019 г., писмо с изх.
№ 140/14.10.2019 г., писмо с изх. № 138/14.10.2019 г., писмо с изх. №
145/21.10.2019 г., писмо с изх. № 149/30.10.2019 г., с които ищецът е свел до
знанието на кмета на Община Елена и председателя на Общински съвет Елена проблемите,
касаещи нормалната работа на ответното дружество.
По делото са представени удостоверение за професионална
компетентност за автомобилен превоз на пътници № 18372/19.06.2014 г.,
пълномощно от 9.09.2013 г. (съгласно което е упълномощен О.П.Н. да извършва
контролни проверки на автобусите на ответното дружество, движещи се по всички
утвърдени маршрутни разписания), справка за годината на производство,
първоначална регистрация и изминатия пробег на автобусите към 30.11.2018 г.,
справка по години за някои финансови показатели.
Видно от Заповед № 12/16.08.2016 г., Заповед №
52ЛД/10.04.2017 г., Заповед № 134ЛД/31.10.2016, Заповед № 110ЛД/01.08.2016 г. и
Заповед № 114ЛД/16.08.2016 г., настоящият управител на „Елена А.“ ЕООД Б.Х.К. в
периода 2016 г. – 2017 г. е изпълнявал длъжността „главен механик“, като през
втората половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. е бил в платен
годишен отпуск и на 10.04.2017 г. е прекратено трудовото му правоотношение на
осн. чл. 325, т. 1 от КТ.
По делото са приложени писмо с изх. № 148/30.10.2019 г.,
писмо с изх. № 166/25.11.2019 г., Протокол за приемане-предаване от 22.11.2019
г., Протокол за приемане-предаване от 22.11.2019 г., списък на активите по
счетоводен план към м. октомври 2019 г., Протокол за приемане-предаване от
29.11.2019 г., Протокол за приемане-предаване от 29.11.2019 г., Протокол за
приемане-предаване от 25.11.2019 г., от които се установяват извършените
действия при предаване и приемане на активите и пасивите на ответното дружество
от ищеца на новоизбрания управител Б.Х.К..
Със
Заповед № 60/9.12.2019 г. на
управителя на „Елена А.“ ЕООД гр. Елена било наредено на определена комисия да
уточни наличното гориво към 1.12.2019 г. на автобуси с рег. № ВТ **** КА, с
рег. № ВТ **** АМ и с рег. № ВТ **** АМ. За дейността си комисията съставила Протокол
от 10.12.2019 г.
По делото са представени справка за крайни салда към м.
октомври 2019 г., месечен отчет за изминати километри и полагащо се гориво за
месец октомври 2019 г., месечен отчет за изминати километри и полагащо се
гориво за месец ноември 2019 г., справка за заредено гориво от автомобилите по
марки за месец ноември 2019 г.
По делото е представена пътен лист № 590654 (касаещ
извършен превоз от гр. Елена до гр. Исперих и обратно), Приложение № 1, Договор
за услуга № 10/17.01.2017 г. (сключен между ТП Държавно горско
стопанство „Елена“ гр. Елена и „Елена А.“ ЕООД, съгласно който второто приема
да извършва услуга с предмет – техническо обслужване на МПС, включващо основен
и текущ ремонт и профилактика на МПС, собственост на СЦДП ДП Габрово,
стопанисвани от ТП Държавно горско стопанство „Елена“ гр. Елена, срещу
заплащане, включваща планови технически обслужвания и аварийни ремонти (при
необходимост) с оригинални или алтернативни резервни части), план-сметка, фактура № **********/12.09.2017 г. и РКО №
438/20.09.2017 г. към нея (съгласно която ответникът е заплатил на „Х.К.“ ЕООД
сумата 1080.00 лв. за извършен ремонт на автомобил с рег. № ВТ 4448 ВН),
фактура № 851/21.12.2017 г. и РКО № 615/29.12.2017 г. към нея (съгласно която
ответникът е заплатил на ЕТ „Й.Д.“ гр. Елена сумата 600.00 лв. за извършена
услуга) и фактура № 5869/19.12.2017 г. (съгласно която е
извършен ремонт на МПС на ТП Държавно горско стопанство „Елена“ гр. Елена по
Договор за услуга № 10/17.01.2017 г. на стойност 2496.00 лв.).
По делото са представени като доказателства Заповед №
10/20.08.2013 г., Предизвестие с изх. № 129/7.10.2019 г., Заповед № 51ЛД/1.11.2019
г. (с която е прекратено трудовото правоотношение на главния счетоводител Н.Д.Г.
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ), декларация от Н.Д.Г., фиш за заплата за м.
ноември 2019 г. на Н.Д.Г., Допълнително споразумение от 1.11.2019 г. към трудов
договор № 53ЛД/1.11.2019 г. (с което е преназначена С.А.С. от длъжността
„билетен касиер, ръководител движение“ на длъжността „счетоводител“), Предизвестие
с изх. № 54/4.11.2019 г., Заповед № 57ЛД/12.11.2019 г. (с която е прекратено
трудовото правоотношение на организатора по ремонта С.И.Й. на осн. чл. 328, ал.
1, т. 3 от КТ), фиш за заплата за м. ноември 2019 г. на С.И.Й..
По делото е представен Правилник за вътрешния трудов ред
на „Елена – А.“ ЕООД.
По делото е представена стр. 8 от бр. 21-22/17.10.2019 г.
на вестник „Еленска трибуна“.
По делото е разпитан в качеството на свидетел И. С.Г..
Същият работи като шофьор в ответното дружество от 1977 г. до настоящия момент.
Свидетелят твърди, че извършил курс до гр. Исперих. По-точно до едно село на 15
км. от гр. Исперих, където била организирана сватба. Григоров заявява, че
клиентите му дали парите за превоза на ръка, т. е. сумата 800.00 лв. След като
се прибрал в гр. Елена, същият ги дал на ищеца, който тогава бил управител на
ответното дружество. По този начин се процедирало не само при този превоз до
гр. Исперих, но и при други такива. Когато предал на ищеца сумата 800.00 лв.,
свидетелят не получил документ. Последният предполага, че сумата за превоза е
отчетена, тъй като 5 % от прихода за този превоз му били начислени, т. е. около
40.00 лв. Григоров твърди, че от гр. Елена автобусът бил без пътници. Такива се
качили в с. Средорек и в с. Стара река. Минал през гр. Омуртаг, гр. Разград и
гр. Исперих. Пътуването приключило в едно село на 15 км. от гр. Исперих.
Пътниците слезли там. Около 16.00 часа тръгнал обратно към гр. Елена като минал
през гр. Шумен и гр. Търговище, като в с. Средорек и с. Стара река пътниците
слезли. В пътния лист било описано всичко необходимо. Пътният лист се попълвал
от касиер-диспечера. Курсът приключил в рамките на един ден и свидетелят се
прибрал късно вечерта. Превозът до гр. Исперих бил уговорен от ищеца.
Свидетелят заявява, че не познава пътниците и организаторите на сватбата, които
наели автобуса.
По делото е прието заключение, изготвено от вещото лице Т.Г.Б.,
по назначената съдебно-икономическа експертиза. Същото не е оспорено от ответника.
Оспорено е от ищеца в някои части, но въпреки това е прието от съда като
компетентно извършено. Видно от последното е, че размерът на брутното
възнаграждение на ищеца съгласно сключения договор и приложения към него за м.
септември 2019 г. е 1743.09 лв., за м. октомври 2019 г. е 1736.72 лв. и за м.
ноември 2019 г. е 827.00 лв., т. е. общо в размер на 4306.81 лв. Вещото лице е
констатирало, че в счетоводството на ответното дружество на ищеца е начислено
следното брутно трудово възнаграждение: м. септември 2019 г. – 1756.08 лв., за
м. октомври 2019 г. – 1736.72 лв. и за м. ноември 2019 г. – 827.00 лв., т. е.
общо в размер на 4319.80 лв. Освен това по счетоводните регистри на ответника е
отчетено само едно частично плащане в размер на 500.00 лв. по начисленото
задължение за м. септември 2019 г. Остатъкът за неизплатено възнаграждение по
счетоводните сметки е, както следва: м. септември 2019 г. – 762.69 лв., м.
октомври 2019 г. – 1247.65 лв. и м. октомври 2019 г. – 641.75 лв., т. е. общо в
размер на 2652.09 лв. Размерът на платените неприсъствени дни, които се полагат
на ищеца, в качеството му на управител на ответното дружество, съгласно
сключения договор и приложения към него са, както следва: 2016 г. – 4 дни, 2017
г. – 20 дни, 2018 г. – 20 дни и 2019 г. – 17 дни. Ищецът е използвал следните
неприсъствени платени дни от полагащите му се по договора, а именно: 2016 г. –
3 дни и 2018 г. – 6 дни. Според вещото лице ищецът е използвал само 9 дни от
общо полагаемите му се 61 дни за периода от 13.10.2016 г. до 14.11.2019 г.
Остатъкът от неизползваните дни е общо в размер на 52 дни. Съгласно сключения
договор при наличие на остатък неизползван платен годишен отпуск, последният се
ограничава до 10 дни за година и според вещото лице дните, които следва да се
обезщетят са 31 дни, както следва: 2016 г. – 1 ден, 2017 г. – 10 дни, 2018 г. –
10 дни, 2019 г. – 10 дни. Размерът на паричното обезщетение съгласно чл. 35 от
Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за неизползваните платени неприсъствени
дни е общо в размер на 2563.70 лв., както следва: 2016 г. – 82.70 лв., 2017 г.
– 827.00 лв., 2018 г. – 827.00 лв.,
2019 г. – 827.00 лв. Вещото лице е стигнало до извода, че в периода от
1.09.2019 г. до 31.12.2019 г. ответното дружество е било със сериозни финансови
затруднения и липса на достатъчно налични оборотни средства, с които да бъдат
удовлетворени безпроблемно кредиторите му, в това число и изплащането на
работните заплати. Трудовите възнаграждения били изплащани със значително
закъснение, т. е. повече от един месец. Съгласно съставените счетоводни
документи, справки и протоколи вещото лице е констатирало, че към 30.11.2019 г.
по счетоводни данни е заведено гориво общо от 1315 литра. От приложения по
делото протокол се установява, че наличното количество е в размер общо на 78
литра. Вещото лице заявява в заключението си, че не може да се произнесе по
категоричен начин относно реалността на наличностите, отчетени по отделни
автомобили и общо, тъй като липсата на разписан и съставен документооборот не
дава възможност да се прецени редовността на заведената отчетност във връзка с
покупката и разхода на горива и материалната отговорност на отделните шофьори.
Според същото, установеното количество дизел, като разлика-липса към датата на
реалното източване на резервоарите и счетоводните данни е в размер на 1237
литра, след приспадане на установеното в повече (излишък). Стойността на
липсващото количество по средни пазарни цени е общо в размер на 2820.36 лв. В
ответното дружество приходи във връзка с извършен на 12.05.2019 г. превоз до
гр. Ихтиман не са отчетени. Отчетени са разходи за работна заплата и осигуровки
на шофьора, за гориво, за амортизации и общо производствени разходи, които са
участвали при формиране на финансовия резултат. При липса на отчетен приход
този резултат е отрицателен, т. е. загуба. По счетоводните регистри на
ответното дружество за м. ноември 2019 г. са начислени разходи за обезщетения
при прекратяване на трудовите договори съгласно чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ на
лицата Нела Григорова в размер на 1280.00 лв. (обезщетение по чл. 220 от КТ –
200.00 лв., обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ – 920.00 лв. и обезщетение по
чл. 224 от КТ – 160.00 лв.) и С.Й. в размер на 639.54 лв.
По делото е прието допълнително заключение, изготвено от
вещото лице Т.Г.Б., по назначената съдебно-икономическа експертиза. Същото не е
оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, количеството
гориво съгласно съставените първични документи към 31.10.2019 г. е 1254 литра, към 19.11.2019 г. е 1318 литра
и към 30.11.2019 г. е 1315 литра, като Протоколът за приемане и предаване от
29.11.2019 г. е съобразен със счетоводните данни към 30.10.2019 г. Срещу
направените разходи за ремонт по фактура № 391/12.09.2017 г., издадена от „Х.К.“
ЕООД, е отчетен приход в размер на 1094.40 лв., а по фактура № 851/21.12.2017
г., издадена от ЕТ „Й.Д.“ е отчетен приход в размер на 2496.00 лв. В периода от
14.11.2019 г. до 10.12.2019 г. от автобусите, в които е установена липса на
гориво с Протокол от 10.12.2019 г. са извършвани курсове и е разходвано гориво,
както следва: за автобус МАН с рег. № ВТ **** не са отчетени извършвани курсове
и няма отчетен разход на гориво, за автобус МАН с рег. № ВТ **** АМ са изминати
440 км., заредено е гориво 131.020 литра и е изчислено разходвано гориво
137.020 литра, за автобус Мерцедес с рег. № ВТ **** КА са изминати 1042 км.,
заредено е гориво 305 литра, изчислено е разходвано гориво 323.020 литра.
От правна страна:
Правоотношението,
което се създава между управителя и управляваното от него дружество (ООД, ЕООД)
възниква от избора на управителя. То не е трудово, а има мандатен характер и се
регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между
управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението,
който следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и
съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него,
поради което управителят няма качеството на работник или служител на
дружеството по смисъла на КТ. Възнаграждението на управителя,
дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор. Спорът за
дължимостта на това възнаграждение следва да се квалифицира като
гражданскоправен спор, а осъдителният иск за заплащане на възнаграждение на
управителя е облигационен - с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр.
с чл. 286 от ЗЗД във вр. с чл. 141, ал.
7 от ТЗ. Мандатното правоотношение между тях може да бъде
прекратено, освен на другите прекратителни основания, посочени в закона (обективното
гражданско и търговско право), и по искане на управителя или по решение на
органа, който го е избрал, включително и когато той избере нов управител на
мястото на стария.
В
конкретния случай съдът намира, че е предявен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 286 от ЗЗД
във вр. с чл. 141, ал. 7 от ТЗ. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение, а съгласно чл. 286 от ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на
довереника възнаграждение, само ако е уговорено. От данните по делото е видно,
че между страните е сключен договор за управление на ЕООД с общинско участие. Относно
последния е приложима разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ, която е специална
правна норма. Видно от чл. 141, ал. 7 от ТЗ договорът за управление е формален
договор и изискуемата форма е писмена с подписи на управителя и от името на
дружеството от лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от
едноличния собственик. Законът не изисква нищо повече. В случая тази форма е
спазена, т. е. договорът е подписан от ищеца и от принципала – Община Елена.
Съдът намира, че Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. е валиден и поражда правни
последици между страните по делото. Съгласно чл. 20а от ТЗ следва да се търси
действителната воля на страните и смисълът на договора трябва да се търси във
всяка една клауза от него поотделно и във взаимната връзка на всички негови
клаузи.
В
договора от чл. 23 до чл. 30 включително е уговорено възнаграждението на
управителя на ответното дружество, като размер и срок за изплащане. В чл. 27 от
договора изрично е вписано, че принципалът не гарантира размера на
възнаграждението на управителя и не го компенсира при липса на средства за
работна заплата в дружеството, а в чл. 28 от него, че при прекратяване на
договора за управление принципалът не дължи на управителя заплащане на
неизплатени просрочени възнаграждения. От цитираните текстове е видно, че заплащането
на възнаграждение е уговорено в зависимост от някакви условия.
Съдът
счита, че в конкретния случай претенцията на ищеца за заплащане на сумата
762.69 лв., представляваща нетен остатък от дължимо възнаграждение за месец
септември 2019 г., сумата 1247.65 лв., представляваща нетно възнаграждение за
месец октомври 2019 г., и сумата 641.75 лв., представляваща нетно
възнаграждение за месец ноември 2019 г., всички по Договор №
РД.02.11-719/13.10.2016 г., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като
такава:
От
данните по делото (заключението на вещото лице Т.Г.Б. по назначената
съдебно-икономическа експертиза) е видно, че в периода от 1.09.2019 г. до 31.12.2019 г. ответното дружество е било със
сериозни финансови затруднения и липса на достатъчно налични оборотни средства,
с които да бъдат удовлетворени безпроблемно кредиторите му, в това число и
изплащането на работните заплати. Трудовите възнаграждения били изплащани със
значително закъснение, т. е. повече от един месец. От чл. 27 от Договор
№ РД.02.11-719/13.10.2016 г. е видно, че принципалът не гарантира размера на
възнаграждението на управителя и не го компенсира при липса на средства за
работна заплата в дружеството. В настоящия случай тези предпоставки са налице. На
следващо място, съгласно чл. 28 от договора при прекратяването му принципалът
не дължи на управителя заплащане на неизплатени просрочени възнаграждения. Въз основа на Решение № 6/14.11.2019 г. по Протокол №
2/14.11.2019 г. кметът на Община Елена е издал Заповед № РД.02.05-716/19.11.2019
г., с която е прекратен Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. с ищеца и същият е
освободен като управител на ответното дружество „Елена – А.“ ЕООД,
считано от 14.11.2019 г. Възнаграждението му за м. септември, м. октомври и м. ноември
2019 г. не е изплатено съгласно изискването в чл. 24 от договора и се явява
просрочено, респ. недължимо. Последният гласи, че възнаграждението на
управителя се изплаща ежемесечно, като авансова сума по графика за изплащане на
заплатите в дружеството.
Относно
претенцията на ищеца за заплащане на сумата 5361.21 лв., представляваща
обезщетение за полагащи се, но неизползвани неприсъствени платени дни за
периода 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., общо в размер на 71, по Договор №
РД.02.11-719/13.10.2016 г. за управление на еднолично дружество с ограничена
отговорност с общинско участие, съдът намира, че същата е частично основателна:
На
първо място, по направеното възражение от страна на ответника за изтекла
погасителна давност относно претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за
полагащи се, но неизползвани неприсъствени платени дни за 2016 г., съдът
намира, че същото е неоснователно. Съгласно Решение № 148 от 5.11.2010 г. на
ВКС по т. д. № 1144/2009 г., I т.о., ТК и Решение № 56 от 10.04.2009 г. по т.
д. № 11/2009 г. на ВКС, II ТО, вземанията, произтичащи от договор за
управление на търговско дружество, са такива за периодични плащания и се
погасяват с тригодишна погасителна давност (чл. 111, б. „в“ ЗЗД), а не с общата
петгодишна давност. Договорът за управление на ищеца е прекратен, считано от
14.11.2019 г. Настоящата искова молба е предявена в съда на 27.01.2020 г.
Съгласно чл. 35, ал. 2 от договора за полагащите се, но неизползвани платени
неприсъствени дни, при прекратяване на договора извън хипотезите на чл. 31, ал.
5 и ал. 8, се дължи съответното парично обезщетение. Според съда давността
започва да тече от прекратяване на договора – 14.11.2019 г. Още повече, че в
чл. 35, ал. 1, изр. 2 от договора е посочено, че същите могат да се ползват до
прекратяването му, т. е. до прекратяване на договора давност не тече. Такава
започва от 14.11.2019 г., а исковата молба е подадена на 27.01.2020 г., т. е.
след няколко месеца. С оглед на това, съдът не възприема направеното възражение
от страна на ответника за изтекла погасителна давност.
Съдът
обаче намира, че на ищеца не се дължи обезщетение за 71 дни за периода от 2016
г. до 2019 г. Основанието за това е сключеният договор за управление. Безспорно
в чл. 34 от него е вписано, че на ищеца се разрешават платени неприсъствени
дни, извън празничните и почивните, за една календарна година в размер до 20
дни. В чл. 35 обаче е посочено, че същите се ползват през календарната година,
за която са разрешени, като със съгласие на принципала тяхното ползване може да
бъде отложено и неизползваните полагащи се неприсъствени дни не могат да
надхвърлят 10 за съответната година, като същите могат да се ползват от
управителя до прекратяване на договора. От изложеното се стига до безспорния
извод, че в конкретния случай ищецът, след като не е използвал полагащия му се
платен годишен отпуск в размер на 20 дни в рамките на календарната година, то
броят им се редуцира в размер на 10 дни, за които следва да се приеме, че му се
дължи парично обезщетение. Това се отнася за 2017 г. и 2018 г. Видно от
заключението на вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-икономическа
експертиза, размерът на платените
неприсъствени дни, които се полагат на ищеца, в качеството му на управител на
ответното дружество, съгласно сключения договор и приложения към него са, както
следва: 2016 г. – 4 дни, 2017 г. – 20 дни, 2018 г. – 20 дни и 2019 г. – 17 дни.
Съдът възприема определените дни от вещото лице за 2016 г. в размер на 4 дни и
за 2019 г. в размер на 17 дни, тъй като Договор № РД.02.11-719/13.10.2016
г. е сключен на 13.10.2016 г. и е прекратен на 14.11.2019 г., а дните за отпуск
се определят пропорционално на отработеното време. От данните по делото е
видно, че ищецът е използвал
следните неприсъствени платени дни от полагащите му се по договора, а именно:
2016 г. – 3 дни и 2018 г. – 6 дни, т. е. общо 9 дни за периода от 13.10.2016 г.
до 14.11.2019 г. Следователно, дните, които следва да се обезщетят са 38 дни,
както следва: 2016 г. – 1 ден, 2017 г. – 10 дни, 2018 г. – 10 дни, 2019 г. – 17
дни. Размерът на паричното обезщетение за неизползваните платени неприсъствени
дни е общо в размер на 3142.60 лв., както следва: 2016 г. – 82.70 лв., 2017 г.
– 827.00 лв., 2018 г. – 827.00 лв.,
2019 г. – 1405.90 лв.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3142.60 лв.,
представляваща обезщетение за неизползвани платени неприсъствени дни за 2016
г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., общо в размер на 38 дни, ведно със законната
лихва, считано от 27.01.2020 г. до окончателното й изплащане. Предявеният иск
за разликата до 5361.21 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
По предявения насрещен иск:
Съдът
намира, че предявеният насрещен иск е допустим, тъй като е осъществена абсолютната
процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 145 от ТЗ – търсене на
имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който
към датата на предявяване на иска е заличен от Търговския регистър, а именно
взето решение на основание чл. 147, ал. 2 във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ
от едноличния собственик на капитала да се предяви иск за обезщетение за
причинените от управителя имуществени вреди на дружеството. Ответникът по
насрещния иск И.Л.И. не е освободен от отговорност и Общински съвет Елена е
взел Решение № 42/27.02.2020 г. по Протокол № 3/27.02.2020 г. за ангажиране на
отговорността му за имуществени вреди, нанесени на „Елена А.“ ЕООД. Ответникът
е бил управител на последното за периода от 13.10.2016 г. до 14.11.2019 г.
Предвид
основанието на предявения иск - чл. 145 от ТЗ следва да се посочи, че искът е
за реализиране на специална отговорност - управленски деликт. Законодателят е
предвидил, че управител на търговско дружество отговаря за вредите, които е
причинил на дружеството при неговото управление. Съгласно постоянната практика
на ВКС (Решение № 177 от 11.08.2014 г. по т. д. 66/12 г., ВКС, II ТО, Решение №
41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I ТО, ТК, Решение № 115 от
27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II ТО, ТК), фактическият състав на
специалната отговорност на управителя е гражданска отговорност и обхваща
виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на
управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от
което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените
последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя
произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически
състав на т. н. „управленски деликт“. Отговорността по чл. 145 от ТЗ като
специална отговорност включва установяване на натоварване за извършване на
действия на управление, действие или бездействие на управителя, установяване на
вредата, по основание и размер. В случай, че е налице вреда следва конкретно да
се посочи как е реализирана, кое е действието/бездействието на лицето,
натоварено с управленски функции, какво конкретно нарушение на кое правило е
извършил. А в случай, че се приеме възражение за изключване отговорността му
кои са точно фактите, които се свързват с правило, изключващо отговорността му.
В случай, че липсва основание за изключване на отговорността, то следва да се
установи налице ли е причинно-следствена връзка между установената вреда и
действието/бездействието на управителя.
По
претенцията на ищеца по насрещния иск за заплащане на сумата 2216.49 лв.,
представляваща причинена вреда, изразяваща се в натрупана и отразена липса на
гориво:
От
събраните по делото доказателства се установи, че в периода на управление на
дружеството от ответника по насрещния иск, последният не е издал заповед за
утвърждаване на основната разходна норма за автомобилите, допълнителните
проценти към основната разходна норма (зимно, градско и др.), начина на
отчитане на горивото и други, свързани с отчетническата дейност на шофьорите,
както и с какви документи да се отчитат горивата. Според доклада, изготвен от С.М.С.
– финансов експерт към момента на проверката се е натрупала и е отразена липса
на гориво в размер на 2216.49 лв. Видно от заключението на вещото лице Т.Г.Б.
по назначената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира напълно
като компетентно извършено, в „Елена А.“ ЕООД няма извършвани годишни или други
периодични инвентаризации на наличното гориво, което се явява основен
материален актив, свързан с основната дейност на дружеството. Вещото лице не е
установило такава документация при извършената проверка при изготвяне на
заключението си. Съгласно Закона за счетоводството инвентаризацията на активите
и пасивите се извършва през всеки отчетен период с цел достоверното им
представяне в годишния финансов отчет на дружеството, като същата се извършва
по ред и начин от органите на управление на дружеството. Според вещото лице
съгласно съставените счетоводни документи по счетоводни данни към 30.11.2019 г.
е заведено гориво общо от 1315 литра, а в съставения протокол е посочено
налично количество 78 литра. Освен това същото в допълнителното си заключение е
установило, че се констатират липси при следните МПС: автобус „Чавдар“ с рег. №
ВТ **** АМ – 253 литра, автобус „Чавдар“ с рег. № ВТ **** АМ – 198 литра и
автобус „Мерцедес“ с рег. № ВТ **** АК – 830 литра, т. е. общо в размер на 1281
литра. Констатиран е и излишък в размер на 44 литра. Следователно, липсата на
гориво е в размер на 1237 литра на стойност 2820.36 лв. Вещото лице е приело,
че средната цена на дизел за периода 29.11.2019 г. – 1.12.2019 г. е 2.28 лв. за
1 литър. В конкретния случай липсва вътрешна наредба относно документите, които
следва да се съставят във връзка с отчетността на горивата, маслата и другите
материали. Липсата на ясен документооборот не позволява да се осъществява
надлежен контрол върху покупката, влагането и остатъците от материалните активи
в дружеството. Последното е довело до фрапиращи несъответствия между
счетоводните документи и фактическата наличност на горивото в отделните
автомобили, посредством които „Елена А.“ ЕООД е осъществявало основната си
дейност. Констатирана е липса на гориво на стойност 2820.36 лв., като относно
размера й съдът се ръководи изцяло от заключението на вещото лице Т.Г.Б. по
назначената съдебно-икономическа експертиза. Липса е установена и при
извършената проверка от финансовия експерт С.М.С. в приложения по делото доклад
и същата е в размер на 2216.49 лв. В тази връзка съдът не възприема
възраженията, направени от ответника по насрещния иск, че е осъществявал
ежедневен контрол и мониторинг. Доказателства в тази насока по делото не са
представени, а и налице са констатираните липси от финансовия експерт и вещото
лице, което говори за липса на контрол и мониторинг. С оглед на изложеното
съдът счита, че ответникът по насрещния иск е нарушил чл. 5 от Договор №
РД.02.11-719/13.10.2016 г. за управление на еднолично дружество с ограничена
отговорност с общинско участие, съгласно който е длъжен да утвърждава
организацията и управленческата структура на дружеството, вътрешния
документооборот, правилата за организация на работната заплата и други вътрешни
правила на дружеството. Нарушен е и чл. 14, съгласно който следва да управлява
и стопанисва имуществото и дейността на дружеството с грижата на добър
стопанин, както и чл. 19 да планира, организира и контролира дейността на
дружеството в съответствие с решенията на принципала и действащото
законодателство.
По
изложените съображения съдът намира, че ответникът по насрещния иск е причинил
на ищцовото дружество вреда по време на управлението си в размер на 2820.36 лв.,
представляваща констатирана липса на гориво. Ищецът е предявил иск в размер на 2216.49
лв., който следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от
2.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
По
претенцията на ищеца по насрещния иск за заплащане на сумата 800.00 лв.,
представляваща причинена вреда, изразяваща се в неотчетен приход за извършен
превоз по маршрут гр. Елена – гр. Исперих:
От
данните по делото се установява по безспорен начин, а и не се спори между
страните, че ищцовото дружество по насрещния иск е извършило превоз от гр.
Елена до гр. Исперих. За целта е издаден пътен лист № 590654/12.05.2019 г.
Превозът е извършен с автобус с рег. № ВТ **** КА от шофьор И. Григоров, който
е разпитан в качеството на свидетел в настоящото гражданско производство.
Свидетелят е категоричен, че е извършил превоза по посочения маршрут и за това
му била заплатена сумата 800.00 лв. от клиентите, която последният предал на
ответника по насрещния иск, който тогава имал качеството на управител. Освен
това Григоров твърди, че това била обичайна практика в ищцовото дружество при
извършване на случайни превози. Съдът кредитира напълно показанията на
разпитания свидетел и не възприема възраженията на ответника по насрещния иск,
тъй като показанията на Григоров се подкрепят от събраните по делото
доказателства. На първо място, издаденият пътен лист. На следващо такова,
направеният доклад от С.М.С. – финансов експерт, в който е отразен пътният
лист, както и че на шофьора И. Григоров е начислена сумата 40.00 лв.,
представляваща 5 % от стойността на извършения превоз. Последната е в размер на
800.00 лв., но не е постъпила в касата на дружеството. Това се установява и от
заключението на вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-икономическа
експертиза. Нарушен е чл. 14 от договора, съгласно който управителят следва да
управлява и стопанисва имуществото и дейността на дружеството с грижата на
добър стопанин, както и чл. 19 да планира, организира и контролира дейността на
дружеството в съответствие с решенията на принципала и действащото
законодателство.
По
изложените съображения съдът намира, че ответникът по насрещния иск е причинил
на ищцовото дружество вреда по време на управлението си в размер на 800.00 лв.,
представляваща неотчетен приход за извършен превоз на 12.05.2019 г. с автобус с
рег. № ВТ **** КА по маршрут гр. Елена – гр. Исперих. Предявеният иск следва да
бъде уважен, като ответникът по насрещния иск бъде осъден заплати на ищеца сумата
800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 2.03.2020 г. до окончателното
й изплащане.
По
претенцията на ищеца по насрещния иск за заплащане на сумата 1280.00 лв.,
представляваща вреда, изразяваща се в заплащане на обезщетение на Н.Д.Г.,
работеща като главен счетоводител, при прекратяване на трудовото й правоотношение
без да се спази срока на предизвестие:
От
данните по делото е видно, че Н.Д.Г. е работела в ищцовото дружество „Елена А.“
ЕООД като главен счетоводител. Със Заповед № 51ЛД/1.11.2019 г. ответникът по
насрещния иск, изпълняващ тогава функциите на управител, е прекратил трудовото
й правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 1.11.2019 г.,
като на същата са начислени обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на 200.00 лв.,
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 920.00 лв. и обезщетение по чл.
224 от КТ в размер на 160.00 лв., т. е. общо в размер на 1280.00 лв. Ответникът
по насрещния иск не е спазил срока на предизвестие с една седмица. С
Допълнително споразумение към трудов договор № 53ЛД/1.11.2019 г. същият е назначил
С.А.С. на длъжността „счетоводител“. Последната преди това е заемала длъжността
„билетен касиер, ръководител движение“ в ищцовото дружество.
С
оглед на изложените факти съдът намира, че претенцията на ищеца по насрещния
иск е неоснователна. Съгласно чл. 7 от Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за
управление на еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие,
същият има правомощие да сключва и прекратява трудови и други договори във
връзка с дейността на дружеството при условията на действащото законодателство.
В конкретния случай от данните по делото е видно, че ответникът е спазил
разпоредбите на КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на Н.Д.Г.,
заемаща длъжността „главен счетоводител“. Същият на нейно място е назначил С.А.С.,
която е била към този момент служител в ищцовото дружество на длъжността
„билетен касиер, ръководител движение“. Трудовото правоотношение на Н.Д.Г. е
прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване на обема на
работа. Последното е видно, от доказателствения материал, събран по делото, от
който се установяват и лошите финансови резултати на ищцовото дружество, както
и необходимостта от предприемане на определени мерки, включително и
оптимизиране на щатната численост на персонала. Следователно, изводът е, че
ответникът е оптимизирал структурата на персонала, като е освободил Григорова.
Още повече, че същият не е назначил външно лице да изпълнява функциите
счетоводител, а такова, което работи в ищцовото дружество – С.А.С.. Заплащането
на обезщетение по чл. 224 от КТ, по чл. 220 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ са
естествена последица от прекратяване на трудовото правоотношение на Н.Д.Г. на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и ищцовото дружество не би могло да избегне
заплащането им. Последното е задължително с оглед разпоредбите на трудовото
законодателство.
Поради
изложеното съдът намира, че предявеният иск за сумата 1280.00 лв.,
представляваща причинена вреда, изразяваща се в заплащане на обезщетение по чл.
224 от КТ, по чл. 220 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ на Н.Д.Г. при
прекратяване на трудовото й правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т 3 от КТ,
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По
претенцията на ищеца по насрещния иск за заплащане на сумата 639.54 лв.,
представляваща вреда, изразяваща се в заплащане на обезщетение по чл. 220, ал.
1 от КТ на С.И.Й., работещ като организатор по ремонта в ищцовото дружество,
при прекратяване на трудовото му правоотношение без да се спази срока на
предизвестие:
От
данните по делото е видно, че С.И.Й. е работел в ищцовото дружество „Елена А.“
ЕООД като организатор по ремонта. Със Заповед № 57ЛД/12.11.2019 г. ответникът
по насрещния иск, изпълняващ тогава функциите на управител, е прекратил
трудовото му правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от
12.11.2019 г., като на същия е начислено обезщетение по чл. 220 от КТ в размер
на 639.54 лв. Ответникът по насрещния иск не е спазил срока на предизвестие и
това е наложило изплащане на посоченото по-горе обезщетение.
Съдът
намира, че претенцията на ищеца по насрещния иск е неоснователна. Съгласно чл.
7 от Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за управление на еднолично дружество
с ограничена отговорност с общинско участие, същият има правомощие да сключва и
прекратява трудови и други договори във връзка с дейността на дружеството при
условията на действащото законодателство. Трудовото правоотношение на С.И.Й. е
прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване на обема на
работа. Последното е видно, от доказателствения материал, събран по делото, от
който се установяват и лошите финансови резултати на ищцовото дружество, както
и необходимостта от предприемане на определени мерки, включително и
оптимизиране на щатната численост на персонала. Следователно, изводът е, че
ответникът е оптимизирал структурата на персонала, като е освободил Йорданов.
По делото липсват данни да е назначено друго лице, което да изпълнява функциите
му. Съдът намира, че в конкретния случай ответникът е спазил разпоредбите на КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение на С.И.Й. и не е нанесъл вреда на
ищцовото дружество. Безспорно, на последния е заплатено обезщетение по чл. 220
от КТ в размер на 639.54 лв. за неспазено предизвестие, но дори последното да
беше спазено, тази сума ищцовото дружество би заплатило на лицето като работна
заплата. По тези съображения съдът намира, че в конкретния случай ответникът не
е нанесъл вреда на ищцовото дружество и претенцията на последното за заплащане
на сумата 639.54 лв., представляваща изплатено обезщетение по чл. 220 от КТ на С.И.Й.
при прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
По
претенцията на ищеца по насрещния иск за заплащане на сумата 1080.00 лв., представляваща
вреда, изразяваща се в извършен ремонт на автомобил от „Х.К.“ ЕООД и сумата
600.00 лв., представляваща вреда, изразяваща се в извършен ремонт на автомобил
от ЕТ „Й.Д.“, т. е. общо в размер на 1680.00 лв.:
Съдът
намира претенцията на ищеца по насрещния иск за неоснователна. Съгласно Договор
за услуга № 10/17.01.2017 г., сключен между ТП Държавно горско стопанство
„Елена“ гр. Елена и ищцовото дружество, второто приема да извършва услуга с
предмет – техническо обслужване на МПС, включващо основен и текущ ремонт и
профилактика на МПС, собственост на СЦДП ДП Габрово, стопанисвани от ТП
Държавно горско стопанство „Елена“ гр. Елена, срещу заплащане, включваща
планови технически обслужвания и аварийни ремонти (при необходимост) с оригинални
или алтернативни резервни части. По делото са представени фактура № **********/12.09.2017
г. ведно с РКО № 438/20.09.2017 г., издадена от „Х.К.“ ЕООД на ищцовото
дружество, съгласно която първият е извършил ремонт на автомобил за сумата
1080.00 лв. От фактура № 851/21.12.2017 г. ведно с РКО № 615/29.12.2017 г.,
издадена от ЕТ „Й.Д.“ на ищцовото дружество, е видно, че е извършена ремонтна
услуга за сумата 600.00 лв. От фактура № 5869/19.12.2017 г., издадена от
ищцовото дружество на ТП Държавно горско стопанство „Елена“ гр. Елена, се
констатира, че е извършен ремонт на МПС по Договор за услуга № 10/17.01.2017 г.
на стойност 2496.00 лв. От допълнителното заключение на вещото лице Т.Г.Б. по
назначената съдебно-икономическа експертиза е видно, че на 19.12.2017 г. е
издадена фактура № 848/19.12.2017 г. от ЕТ „Й.Д.“, заради извършена
авторемонтна услуга на стойност 2050.00 лв. Разходите по фактура № **********/12.09.2017
г. и фактура № 848/19.12.2017 г. са префактурирани с минимална печалба и са
заплатени от ТП Държавно горско стопанство „Елена“ гр. Елена. По първата от тях
печалбата е в размер на 14.40 лв., а по втората в размер на 446.00 лв. Вещото
лице е направило извод, че срещу направените разходи за ремонт по фактура №
**********/12.09.2017 г. е отчетен приход в размер на 1094.40 лв., а по фактура
№ 851/21.12.2017 г. е отчетен приход в размер на 2496.00 лв.
С
оглед изложените факти съдът счита, че ответникът с действията си не е нанесъл
вреда на ищцовото дружество. По фактура № **********/12.09.2017 г. и фактура №
851/21.12.2017 г. са отчетени приходи. Ответникът е действал в изпълнение на
сключения договор с ТП Държавно горско стопанство „Елена“ гр. Елена и не се
установи да е нанесъл вреда на ищцовото дружество, въпреки ползването на външни
изпълнители по Договор за услуга № 10/17.01.2017 г.
С
оглед на изложените съображения, съдът намира, че претенцията на ищеца по
насрещния иск за заплащане на сумата 1080.00 лв., представляваща вреда,
изразяваща се в извършен ремонт на автомобил от „Х.К.“ ЕООД, и сумата 600.00
лв., представляваща вреда, изразяваща се в извършен ремонт на автомобил от ЕТ „Й.Д.“,
т. е. общо в размер на 1680.00 лв., следва да се отхвърли, като неоснователна и
недоказана.
По
разноските:
Относно
направеното възражение от страна на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 1390.00
лв., съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Настоящото
дело се отличава с фактическа и правна сложност. Предявени са първоначален и
насрещен иск, всеки един от тях с по няколко претенции. Събрани са множество
писмени доказателства. Изслушани са свидетелски показания и са приети две
заключения на вещо лице. Освен това цената на първоначалния иск е в размер на
8013.30 лв., а на насрещния такъв – 6616.03 лв. Приложима е разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която минималното възнаграждение на
адвоката според материалния интерес е в размер на 968.88 лв. Предвид изложените
съображения за фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че
договорения и платен адвокатски хонорар от ответника на неговия процесуален
представител в размер на 1390.00 лв. не е прекомерен и не следва да бъде
коригиран.
При
този изход на делото съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски по делото в размер на 631.27 лв., а ищецът следва да
заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 1046.13 лв.
Размерът на претендираните разноски от страните съдът е определил като се е
ръководил от уважените, респ. отхвърлените претенции на страните по
първоначалния, съответно по насрещния иск.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Л.И. с ЕГН ********** *** – А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Т.М.“ № 9, представлявано от Б.Х.К., за заплащане на сумата 762.69 лв. (седемстотин шестдесет и два лв. 69 ст.), представляваща нетен остатък от дължимо възнаграждение за месец септември 2019 г., сумата 1247.65 лв. (хиляда двеста четиридесет и седем лв. 65 ст.), представляваща нетно възнаграждение за месец октомври 2019 г., и сумата 641.75 лв. (шестстотин четиридесет и един лв. 75 ст.), представляваща нетно възнаграждение за месец ноември 2019 г., всички по Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за управление на еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЕЛЕНА – А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Т.М.“ № 9, представлявано от Б.Х.К., да заплати на И.Л.И. с ЕГН ********** *** сумата 3142.60 лв. (три хиляди сто четиридесет и два лв. 60 ст.), представляваща обезщетение за неизползвани платени неприсъствени дни за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., общо в размер на 38 дни, по Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за управление на еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 3142.60 лв. (три хиляди сто четиридесет и два лв. 60 ст.) до 5361.21 лв. (пет хиляди триста шестдесет и един лв. 21 ст.), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.Л.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕЛЕНА – А.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Т.М.“ №
9, представлявано от Б.Х.К., сумата 2216.49
лв. (две хиляди двеста и шестнадесет лв. 49 ст.), представляваща причинена
вреда, изразяваща се в натрупана и отразена липса на гориво, в периода, в който
е имал качеството на управител съгласно Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за
управление на еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие,
ведно със законната лихва, считано от 2.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Л.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕЛЕНА – А.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Т.М.“ №
9, представлявано от Б.Х.К., сумата 800.00
лв. (осемстотин лв. 00 дт.), представляваща причинена вреда, изразяваща се в
неотчетен приход за извършен превоз на 12.05.2019 г. с автобус с рег. № ВТ ****
КА по маршрут гр. Елена – гр. Исперих, в периода, в който е имал качеството на
управител съгласно Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за управление на
еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие, ведно със
законната лихва, считано от 2.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЕЛЕНА – А.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Т.М.“ № 9, представлявано от Б.Х.К.,
против И.Л.И. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 1280.00 лв. (хиляда двеста и осемдесет лв. 00 ст.),
представляваща причинена вреда, изразяваща се в заплащане на обезщетение по чл.
224 от КТ, по чл. 220 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ на Н.Д.Г. при
прекратяване на трудовото й правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, в
периода, в който е имал качеството на управител съгласно Договор №
РД.02.11-719/13.10.2016 г. за управление на еднолично дружество с ограничена
отговорност с общинско участие, ведно със законната лихва, считано от 2.03.2020
г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЕЛЕНА – А.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Т.М.“ № 9, представлявано от Б.Х.К.,
против И.Л.И. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 639.54 лв. (шестстотин тридесет и девет лв. 54 ст.),
представляваща вреда, изразяваща се в заплащане на обезщетение по чл. 220, ал.
1 от КТ на С.И.Й. при прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ, в периода, в който е имал качеството на управител
съгласно Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за управление на еднолично
дружество с ограничена отговорност с общинско участие, ведно със законната
лихва, считано от 2.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЕЛЕНА – А.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Т.М.“ № 9, представлявано от Б.Х.К.,
против И.Л.И. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 1680.00 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лв. 00 ст.), както
следва: 1080.00 лв. (хиляда и осемдесет лв. 00 ст.), представляваща вреда,
изразяваща се в извършен ремонт на автомобил от „Х.К.“ ЕООД, и сумата 600.00
лв. (шестстотин лв. 00 ст.), представляваща вреда, изразяваща се в извършен
ремонт на автомобил от ЕТ „Й.Д.“, в периода, в който е имал качеството на
управител съгласно Договор № РД.02.11-719/13.10.2016 г. за управление на
еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие, ведно със
законната лихва, считано от 2.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЕЛЕНА – А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Т.М.“ № 9, представлявано от Б.Х.К., да заплати на И.Л.И. с ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер на 631.27 лв. (шестстотин тридесет и един лв. 27 ст.).
ОСЪЖДА И.Л.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕЛЕНА – А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Т.М.“ № 9, представлявано от Б.Х.К., направените разноски по делото в размер на 1046.13 лв. (хиляда четиридесет и шест лв. и 13 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: