РЕШЕНИЕ
гр.София,10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 11384 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 05.12.2019 г. по гр.д. № 48334/18
г., СРС, ГО, 55 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЗД, че П.В.М., ЕГН **********, представляван
от законния си представител и майка И.С.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 121.42 лева за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 14, находящ се в гр.София,
ж.к. „**********за периода 01.05.2014г. - 30.04.2015г. по обща фактура №
**********/31.07.2015г., ведно със законната лихва от 12.01.2018г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 2723/2018г. на СРС, 55 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 383.00 лева и за периода
01.05.2015г. - 30.04.2017г., като погасен по давност за размера и като
неоснователен за периода.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, установителен иск по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че П.В.М., ЕГН **********,
представляван от законния си представител и майка И.С.А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 24.74 лева -
лихви за забава за периода 16.09.2015г. - 05.01.2018г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2723/2018г. на СРС, 55 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния
заявен размер от 86.10 лева, като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П.В.М., ЕГН **********,
представляван от законния си представител И.С.А., ЕГН **********, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата 233.70 лева -
разноски, от които 23.37 лева по ч.гр.д.№ 2723/2018г. на СРС, 55 състав, и
210.33 лева - в настоящото производство.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца . Във
въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно,в нарушение на материалния
закон.Излага съображения,че неправилно съдът отхвърлил претенции за дължими суми като погасени по давност.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което
приеме дължимост на сумите. С въззивната жалба се
претендират разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустими,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК ,вр.чл.79 ЗЗД,вр.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. .
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за
установено, че ответникът е потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката за периода 01.05.2014 г.-27.112015 г.Според цитираната
норма,потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014
г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С
публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня,
следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от
01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на
изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната
давност за тях.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.
С оглед на изложените съображения
прогнозните месечни вноски за периода м.05.2014 г. –м.12. 2014 г. се явяват
погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено на 12.01.2018 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по
отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 12.01.2015 г., като
това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща
фактура . Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта
по отношение на месечните вноски.Погасени по давност месечните вноски до
декември 2014 г.,непогасени са за периода 01.01.до 12.01.2015 г.в присъдения
размер 121.42 лв.Лихвата за забава е правилно начислена.
Въззивната
жалба като неоснователна следва да се остави без уважение,а решението като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.12.2019
г. по гр.д. № 48334/18 г., СРС, ГО, 55 с-в
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.