Решение по дело №515/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 272
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Габриела Тричкова
Дело: 20211200500515
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Бл. , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Габриела Тричкова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500515 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл., вр. чл.317 ГПК. Образувано е въз основа на
въззивна жалба подадена от адв. Е.Б. А., вписана в АК Бл., с адрес на кантората Бл., ул.“Бр.
М.“ № ...., процесуален представител на Община Бл., срещу Решение № 93091/0.....04.2021г.,
постановено по гражданско дело № 311/2021г. по описа на РС Бл., с което са уважени
предявените от ищеца искове.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на материалния закон. Излага се, че
от доказателствата по делото неоспорени от страните и приети от съда като релевантни към
спора се установява, че Кметът на Община Бл. е утвърдил длъжностно разписание на
длъжностите във Фолклорен ансамбъл „П.“ в сила от 07.12.2020г., в което липсва
длъжността „Диригент на хор“. Твърди се, че в длъжностното разписание от 12.11.2020г. е
съществувала една щатна бройка за длъжността „диригент на хор“, поради което
длъжността заемана от ищеца е съкратена. Поддържа се, че издадената заповед №
531/07.12.2020г. на Кмета на Община Бл., с която е прекратено трудовото правоотношение с
ищеца е правилна и законосъобразна, тъй като в правомощията на Кмета на общината е да
определя числеността и структурата на местните дейности финансирани от бюджета на
общината, което същия е направил с утвърждаване на новото длъжностно разписание.
1
Излага се, че неправилно е необосновано, първата инстанция е приела, че при уволнението
на ищеца не е налице реално съкращаване на щата. В тази връзка се излага, че изложените
доводи в решението за наличие на пълно сходство, както в целта, така и в преките
задължения по длъжностни характеристики на длъжността „диригент на хор“ и длъжността
„ръководител на хор“ са неправилни. Сочи се, че новата длъжност има изцяло
административно – организационни, а не творчески функции и не могат да се изведат
изводи за идентичност, като е налице разлика и в основните задължения за двете длъжности.
На следващо място в жалбата се посочва, че реално съкращаване на щата може да се
извърши при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно
разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с
различни трудови функции, т.е при запазване или увеличаване общия брой на работниците.
Излага се довод, че реално съкращение е налице и при трансформация, когато трудовата
функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено
различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други
длъжности със съществено различаващи се трудови функции.
Поддържа се в жалбата, че неправилно и необосновано РС Бл. е установил, че при
уволнението на ищеца работодателя е нарушил принципа на добросъвестност, установен в
чл.8, ал.1 от КТ, упражнил е превратно и е злоупотребил с потестативното си право при
изменение на щатното разписание на ансамбъла. В тази връзка се сочи, че работодателя е
имал възможност много по – рано преди издаване на уволнителната заповед да приключи
образувано срещу ищеца дисциплинарно производство, което не е направено, като съдът не
е извършил проверка дали промяната в щата е съобразена с нуждите на конкретната работа
и в този смисъл дали работодателя е действал добросъвестно.
Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено и предявените
искове, да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 2....3, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия СТ.
Н. Д., чрез пълномощника му адв. М.. Излага се, че аргументите във въззивната жалба на
ответника по делото са правно необосновани и не кореспондират със събраните
доказателства по делото. Сочи се, че правилно първата инстанция е приела, че преценката за
идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа,
като изводът е фактически и се прави не само въз основа на анализа на наименованието на
длъжностите по щатното разписание преди и след уволнението, нито от механичното
сравнение на трудовите функции, като естеството на същите може да се установява с
всякакви допустими по ГПК доказателства. Изложено е, че една и съща длъжност в
зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови
функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да
съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното й
място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и организацията на същото.
Поддържа се, че при съпоставяне на длъжностните характеристики за длъжността „диригент
2
на хор“ по щатното разписание към 01.11.2020г. и за длъжността „ръководител на хор“ по
щатното разписание в сила към 07.12.2020г. се установява пълно сходство на целта и на
двете длъжности, като е налице сходство в мястото им в структурата на ансамбъла, в
областите на дейност и в преките задължения за двете длъжности. Излага се, че съдът е
установил пълно сходство в двете длъжности относно задълженията на диригента на хор и
съответно ръководителя на хор, относно ръководството на хора, изготвяне на репертоара,
относно създаване и реализиране на концепцията за развитието на хора, провеждане на
репетиции, подготовка на кадрите, създаването и усъвършенстването на репертоара на хора,
участието и отговорността за кадровата политика на хора, включително и чрез подбор на
певци и тяхната подготовка, и др., като е направил правилен извод, че в случая основните и
определящи трудови функции на ищеца са се запазили и са определящи като трудови
функции за длъжността „ръководител на хор“ по щата от 07.12.2020г. В отговора на
въззивната жалба е изложено, че с оглед горното правилно първоинстанционният съд е
приел, че не е налице реално съкращаване на щата, както и че при процесното уволнение е
налице злоупотреба с право, тъй като работодателя е направил два опита да прекрати на
други две различни основания трудовото правоотношение с ищеца преди да измени щатното
разписание, което сочи на цел на работодателя за прекратяване на правоотношението
именно с този служител на визираното основание, а не поради възникнала обективна
необходимост в резултат на динамиката на трудовия процес, която обективно да е
предизвикала нуждата от такова изменение. С оглед изложеното, се иска да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
В изпълнение на разпоредбата на чл.2....7, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши
проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря
на изискванията на чл.2....0 и чл.2....1 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.2....9 от ГПК, настоящият
съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното
съдебното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на
събраните от първа инстанция доказателства, счита, че обжалваното решение е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Настоящият състав намира, че
формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал,
поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.
Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата
молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявените искове, като
такива по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225 ал.1 КТ. Въззивната инстанция счита, че е
налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд, който след
3
като правилно е квалифицирал претенцията е дал възможност и на двете страни да
ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили
възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита в производство. Направените
във въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение съдът намира за
неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на събраните в
производството доказателства, достига до същите правни и фактически изводи относно
основателността на предявените искове.
В производството пред районния съд СТ. Н. Д. e предявил срещу Община Бл., обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ: за
признаване уволнението на ищеца за незаконно и за отмяна на Заповед №531/07.12.2020 г.
на Кмета на община Бл., с която е прекратено трудовото му правоотношение, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2 от Кодекса на труда;
- за възстановяване на ищеца СТ. Н. Д. на заеманата от него длъжност Диригент на хор във
Фолклорен ансамбъл „П.“ в Направление „К.“ към Община Бл.;
- за осъждане на ответника Община Бл., представлявана от Кмета - инж. Р.Т., да заплати на
ищеца СТ. Н. Д. обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, считано от датата на уволнението му
08.12.2020г. до окончателното му изплащане, но не за повече от шест месеца в размер на
8352,00 лева, (съобр. протоколно определение на РС Бл. от 25.03.2021г. /л. 302 от делото/, с
което по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е увеличен размера на иска/, ведно е лихвите за забава
върху дължимата сума.
Ищецът е основал исковете си с твърдения за незаконосъобразност на уволнението му,
поради това, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като не е налице намаляване
или премахване на длъжността, която е заемал, като трудовите функции на ищеца са
прехвърлени на друга сходна длъжност и не са премахнати. На второ място ищецът е заявил
твърдение за злоупотреба с право при упражняване на правото на уволнение, тъй като
действията на работодателя /предложение за прекратяване по взаимно съгласие, образуване
на дисциплинарно производство, неотправяне на предизвестие за преназначаване на
свободна длъжност със сходни функции/, не са били насочени към оптимизиране на
дейността на ансамбъла, а единствено към освобождаване на ищеца, без наличие на
законовите основания за това.
Ответникът Община Бл. е оспорил исковете като неоснователни, като е поддържал, че
атакуваната заповед е законосъобразна и мотивирана. Изложено е в отговора, че е налице
основанието "съкращаване в щата" за прекратяване на процесното трудово правоотношение,
тъй като длъжността заемана от ищеца е престанала да съществува като система от функции,
задължения и изисквания към нея. Ответника работодател е заявил, че липсва новосъздадена
с новото длъжностно разписание длъжност, чийто функции задължения и изисквания да са
4
същите или поне еднакви в преобладаващата си част с тази на ищеца. Оспорва се и
твърдението на ищеца за злоупотреба с право, като излаганите факти, нямат връзка със
спора, предвид фактическото и правно основание за издаване на заповедта.
От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установява следното:
Не е спорно по делото, че с трудов договор № 2....2/01.09.2015г., сключен между ищеца
СТ. Н. Д. и Община Бл. между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е бил назначен на длъжността „Диригент на хор“ във Фолклорен
ансамбъл „П.“ в Направление „К.“ .
Ищецът С.Д. притежава Диплома за завършено висше образование с рег.№ 5049/2003г.,
образователно – квалификационна степен „бакалавър“, специалност „Инструментално
изкуство – кавал“, както и Диплома за висше образование с рег.№ 474/2009г., образователна
– квалификационна степен „магистър“ по специалност „Изпълнителско изкуство – кавал“.
От приетата като доказателство по делото длъжностна характеристика за длъжността
Диригент на хор с код по НКПД 2453 7008, връчена на ищеца на 01.04.2015г. /вж.ЛТД на
ищеца/ се установява, че за тази длъжност са вменени следните трудови задължения:
длъжността е към структурно и териториално звено – ансамбъл „П.“, в структурна единица –
община Бл., направление „К.“. Целта на същата е цялостно професионално изграждане и
усъвършенстване на хора като част от структурата на ансамбъл „П.“, както оформянето на
индивидуален стил и интерпретации и изпълнение на състава като част от цялостната
дейност.
Сред основните задължения за длъжността според дл.характеристика са: 1. да познава
спецификите, стиловите особености и изпълнителските възможности на хора на ансамбъл
„П.“; 2. да познава репертоара на ансамбъла; 3. да е запознат с тенденциите в развитието на
народните хорове в национален мащаб; 4. да изгради своя концепция в художествено,
стилово и техническо отношение за развитието на хора; 5. да притежава необходимата за
дирижиране техника, комуникативност, музикално – теоретична подготовка и др.; ..... да
провежда ежедневни репетиции на хора и да ръководи всичките им етапи; 7.отговаря за
художествено – професионалното равнище на хора; 8. определя персонално състава на хора
при участие в концерти и турнета; 9. отговаря за овладяване на репертоара от
новопостъпили изпълнители; 10. издирва автентични образци на народното творчество, за
обогатяване на репертоара, за издирването и привличане на нови изпълнители; 11. изготвя
атестационните характеристики на изпълнителите; 12. предлага на художествения съвет за
разглеждане на художествено – творчески проблеми; 13. осигурява необходимата творческа
атмосфера съблюдава за спазването на трудовата дисциплина; 14. работи за утвърждаване
авторитета на ансамбъла и изпълнява и 15.др.възложени задачи.
На 20.11.2020г. на ищеца е връчено писмо от работодателя Изх.№ 522 –
5
ЧР/19.11.2020г., с което на основание чл.193, ал.1 КТ в 3- дневен срок са му изискани
обяснения за нарушаване на трудовата дисциплина, изразяващи се в преждевременно
напускане на работа на 10.11.2020г. и на 12.11.2020г., установено при извършване на
проверка на работното място и обективирано в доклади с вх.№ ВД – 00 – 1277/11.11.2020г.
и № ВД – 00 – 129..../12.11.2020г.
На 20.11.2020г. от ищеца са дадени обяснения с вх.№ 94-00-2097г.
Според Разписанието на длъжностите в ансамбъл „П.“, считано от 01.11.2020г. и ново
такова поименно, утвърдено към 12.11.2020г. длъжностите са общо 19, сред които –
Директор, Хореограф, Диригент на оркестър и Диригент на хор.
Според утвърденото на 04.12.2020г. от кмета на общината Разписание на длъжностите в
Ансамбъл „П.“, считано от 07.12.2020г. съществуват общо 19 длъжности, сред които –
Директор, той и диригент на оркестър, Ръководител на танцов състав и Ръководител на хор.
Идентични са структурните звена и длъжностни наименования и в поименното щатно
разписание, считано от 14.12.2020г.
От ответната община като писмени доказателства са представени длъжностните
характеристики за всички длъжности, според щатното разписание, в сила от 07.12.2020г.,
сред които на – Директор и Диригент оркестър, на длъжността – Ръководител танцов състав,
на длъжността – Ръководител хор и др.
В длъжностната характеристика за длъжността – Ръководител хор, която се създава с
дл.разписание, в сила от 07.12.2020г. – е предвидено следното: на първо място е посочено,
че основната цел на длъжността е да ръководи, координира, организира и контролира
цялостната дейност на хора към ансамбъла, а основните задължения са формулирани, както
следва: 1.концептуално структурира и ръководи професионалната подготовка и рутинен
работен процес на повереното му звено /подготовка на хоровите гласове, поставяне на
многогласни партитури и др./; 2.полага грижи за развитие на професионалното ниво и
артистично развитие на изпълнителите; 3.формира репертоара на женския хор по отношение
на стари произведения и поставя нови партитури; 4.полага грижи за професионалното
развитие на солистите по отношение на репертоар, стил , професионални качества;
5.съдейства за артистичното интегриране на женския хор с музикално – танцовите
изпълнения; .....съдейства за вокалната подготовка на танцьорите; 7. длъжността е свързана с
кадровата политика относно привличането и подбора на изпълнителски екип – певци, както
и грижи за професионалната им интеграция; нова т.5 –изготвя графиците с раб.време на
хора към ансамбъла; нова т.....-създава и поддържа творческата среда по време на работния
процес с цел оптимално използване на артистичния ресурс; нова т.7-участва съвместно с
директора ръководителя на танцовия състав за изграждане на нови творчески проекти,
спектакли, програми и др.; 8.във връзка с концертната дейност и участия прави подбор на
хора; 9.разпределя задачите за самоподготовка; 10.осъществява контрол по спазване на
6
работното време; 11.прави предложения за подобряване организацията на работата и 12 .
изпълнява и други конкретно възложени задачи.
В хода на първоинстанционното производство е проведен разпит на св.Д., от чийто
показания се установява, че с ищеца по едно и също време са получили по пощата
заповедите си за прекратяване на трудовите си правоотношения с ответника, като до този
момент е работел като хореограф на ансамбъл „П.“. Посочва, че също води дело за отмяна на
уволнението си. Твърди, че с ищеца са работили заедно и са имали сходни функции.
Свидетелства за среща с кмета на общината заедно с ищеца, на която им е било предложено
трудовите им правоотношения да се прекратят по взаимно съгласие, на което те не се
съгласили.
Свидетелят описва трудовите функции на ищеца, както следва: да познава спецификата,
стила, стиловите особености на хората на ансамбъла; да е запознат с репертоара на
ансамбъла, да е запознат с другите тенденции на хоровите изпълнители в България; да
притежава музикално – технически качества, с цел техника на дирижиране; да създава нови
концепции, нови песни, нови акапели; да създава графици; да изпълнява конкретни заповеди
на директора; да участва в художествено – творчески екип; да дава нови предложения за
бъдещо развитие на ансамбъла, разпявал танцьорите, правили общи постановки и музика от
танцови картини. Ищецът е извършвал и подбор на хористите при назначаване.
Ищецът не оспорва и фактът, че на 08.12.2020г. по пощата с обратна разписка, е получил
предизвестие с изх.№ 199 от 07.12.2020г. , подписано от кмета на ответната община, с което
на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ е уведомен, че с изтичане на едномесечното
предизвестие ще се прекрати трудовото правоотношение между страните. С предизвестието
ищецът е получил и заповед № 531/07.12.2020г., с която на основание чл.328, ал.1, т.2,
предл.2 от КТ и във връзка утвърдено от кмета на общината длъжностно разписание на
Фолклорен ансамбъл „П.“ в Направление „К. „ към общината в сила от 07.12.2020г. е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, възникнало с трудов договор №
2....2/07.09.2015г., на основание – съкращаване в щата, считано от получаване на заповедта.
В заповедта е разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетения – по чл.220, ал.1 КТ – за
неспазен срок на предизвестието и по чл.222, ал.1 КТ – обезщетение за времето, през което е
останал без работа , но за на повече от един месец .
Не е спорно между страните, а и от последните вписвания в трудовата книжка на ищеца и
от Служебна бележка с Изх.№ ....0 – 09-05-75770/18.12.2020г., и такава представена пред
настоящата инстанция с изх.№ ....0-09-33115/1.....0.....2021г. издадени от Агенция по
заетостта се установява, че до приключване на устните състезания няма данни ищецът да е
започнал работа при друг работодател.
Видно от удостоверение Изх.№ 50/15.03.2021г. /л.128/ от ответника последното получено
от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяване на
7
правоотношението -м.11.2020г., е в размер на 1392,00 лв.
Събраните доказателства в пълнота са правилно анализирани от първоинстанционния
съд. С оглед на това, настоящият състав намира, че следва да бъдат обсъдени основните
оплаквания, изложени във въззивната жалба.
По доводите за неправилност на решението на БлРС, поради това, че e налице реално
съкращаване на щата, въззивния съд намира следното: Към момента на прекратяване на
трудовоправната връзка на въззививаемия С.Д. с Община Бл., съдът намира, че е налице
валидно взето решение за съкращаване на щата на длъжността "Диригент на хор" в
Направление „К.” към Община Бл., по утвърденото щатно разписание от 04.12.2020г. С
утвърденото ново щатно разписание, в сила към 07.12.2020г. е видно, че длъжност с
наименование „диригент на хор“ липсва, но е създадена длъжност с наименование
„ръководител на хор“. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е приложимо
само когато съкращаването на щата е реално– т.е. когато не само е премахната длъжността
като щатна бройка, но и когато основната трудовата функция е престанала да съществува
като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й. Съкращаване на
щата може да е налице при запазване или дори при увеличаване на бройки по щатното
разписание, т. е. при т. нар. трансформиране на длъжности. Тази хипотеза е налице, когато
се съкращават отделни длъжности по щата, но на тяхно място се създават нови длъжности,
нови не само по наименование, но и по същността на извършваната работа, т. е. с друг
различен предмет на трудовата дейност. Уволнението в този случай ще бъде законно, ако
извършеното съкращаване в щата е реално, т. е. ако съответната длъжност, като конкретна
трудова функция действително е съкратена или съществено променена и промяната в щата е
извършена по законоустановения ред. Наличието на съкращаване на щата не е обусловено
от намаляването на числеността на персонала, защото при трансформиране на длъжности е
възможно дори нейното увеличаване, но зависи от съществуването на длъжността с техните
трудови функции - като съвкупност от трудови права и задължения. В този смисъл е
задължителната за съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр.
Решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на III г. о.; Решение № 498 от
13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 15....1/2010 г., IV г. о., ГК.
В тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил потестативното
право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, което в настоящия казус означава да
докаже, че е налице реално съкращение на щата на длъжността, заемана от ищеца.
Настоящият въззивен състав намира, че обуславящо за преценката за реално съкращаване на
щата е обстоятелството дали са запазени основни и съществени трудови функции на
заеманата от ищеца длъжност, които са определящи за длъжността, които я характеризират и
индивидуализират, доколкото не всички трудови функции са основни и съществени /в този
смисъл решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 803/2010г., гр.д.№ 1119/2010г., гр.д.№
1....11....8/2012г./. Наименованието на длъжността не е определящо за наличието на
сходство. Съществено е според настоящия състав на въззивния съд да се отбележи, че в
8
съдебната практика е възприето становището, че преценката за идентичност на трудовите
функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не
може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично
сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност,
в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови
функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да
съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното и
място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на
предприятието. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се
изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността- от това има
ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената
работа за длъжността. /Решение № 7 от 01.04.2011г. по гр.д. № 954/2009г. на ІV г.о. на ГК/.
От анализа на длъжностната характеристика на създадената с новото щатно разписание
длъжност в направление „К.“ в община Бл., „ръководител на хор“ се установява, че
трудовите функции, присъщи за длъжността заемана от ищеца преди уволнението не са
премахнати. Съдът намира, че при сравняване на трудовите функции за длъжността заемана
от ищеца диригент на хор - с длъжността по новото щ.р. – ръководител на хор, е видно, че
основната цел и на двете длъжности е сходна, като преките задължения също по естеството
си съвпадат и имат отношение за осъществяване на главната цел, като съществуващите
различния при сравняване на разписаните конкретни задължения не могат да обосноват
извод за същественост на различията до степен, която да определи длъжността по новото
щ.р. ръководител на хор като нова, различна в сравнение с длъжността, заемана от ищеца
преди уволнението му - директор на хор. Налице е сходство в двете длъжности относно
задълженията касателно ръководството на хора, изготвяне на репертоара, относно
създаването и реализиране на концепцията за развитието на хора, провеждането на
репетиции, подготовката на кадрите, създаването и усъвършенстването на репертоара на
хора, участието и отговорността за кадровата политика на хора и др. Формулираните нови
преки задължения не са определящи за длъжността, предвид основната й цел, ръководство,
кадрова и репертоарна и репетационна политика на хора на ансамбъла. Това е видно при
сравняване на преките задължения за двете длъжности по съотв. длъжностни
характеристики, като същото се установява и от показанията на разпитания свидетел. Съдът
намира, че на практика основните и определящи длъжността на ищеца трудови функции са
останали водещи и определящи за длъжността с наименование „ръководител на хор“
създадена с новото щатно разписание влязло в сила на 07.12.2020г. Ето защо БлОС споделя
извода на РС за недоказване от работодателя на реално съкращаване на щата на длъжността,
заемана от ищеца. След като няма реално съкращаване на щата, то правилно и
законосъобразно е решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца.
По наведения довод в жалбата, че не е налице нарушение на чл.8, ал.1 от КТ, съдът
намира, че първоинстанционния съд правилно е приел, че от представените от ищеца в хода
9
на производството доказателства, се установи, че действията на работодателя не са от
обективно естество, доколкото са установени два опита на работодателя да прекрати на
други две различни основания трудовото правоотношение с ищеца, преди да предприеме
действия по изменение на щатното разписание, като преследваната цел е прекратяване на
правоотношението именно с ищеца, а не поради възникнала обективна необходимост, която
да е предизвикала това изменение. С оглед на това съдът намира, че работодателя е
нарушил принципа на добросъвестност, установен с чл.8, ал.1, пр.2 от КТ, като е упражнил
превратно и е злоупотребил с потестативното си право при изменение на щатното
разписание, поради което уволнението е незаконосъобразно.
С оглед уважаване на главния иск, правилно първоинстанционния съд е уважил иска по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението от ищеца
длъжност и за присъждане на обезщетение, като е съобразил, че ищеца е установил
оставането си без работа не само в началния момент след уволнението си, а до края на
периода.
С оглед изложеното БлОС счита, че решението на районния съд, с което са уважени
предявените искове е правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивникът дължи заплащане на
сторените от С.Д. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на ....50,00 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, за което са
представени надлежни доказателства за реалното му заплащане.
На основание изложеното, Окръжен съд Бл., IV въззивен състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №93091 от 0.....04.2021г., постановено по гр.дело
№311/2021г. по описа на Районен съд Бл., като правилно и обосновано.
ОСЪЖДА Община Бл., с адрес: гр. Бл., пл. „Г.И. ..., представлявана от Кмета на Общината
да заплати на СТ. Н. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ш., община К., ул.“Хр.П.“
№ .... разноски за въззивното производство в размер на ....50, 00 /шестстотин и петдесет лева
/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок на осн.
чл.315, ал.2 ГПК, считано от 01.07.2021г., при обосноваване на предпоставките по чл.280,
ал.1 ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11